Разследването на френската Национална финансова прокуратура за предполагаема корупция и антиконкурентни практики при поддръжката на атомните електроцентрали на EDF поставя въпрос, който е по-широк от конкретните подозрения: по какви начини може да бъде изкривена системата за възлагане на ядрени услуги, кой може да участва в подобни практики и как те могат да останат скрити зад формално редовни процедури. Публично известните данни за разследването не позволяват да се заключи кои от описаните по-долу механизми действително се проверяват. Те трябва да се разглеждат като хипотетични сценарии, а не като твърдения за установени нарушения на EDF или на конкретни нейни служители.
Тези сценарии обаче не са произволни предположения. Френската Сметна палата публикува през ноември 2025 г. доклад за поддръжката на ядрения парк на EDF, в който разглежда рисковете от измами, фалшифициране на документи и недостатъчен контрол върху доставчиците и подизпълнителите. Според доклада през 2023 г. са били проверени 59 подозрителни случая, като при 26 от тях са установени нередности. EDF е съобщила и за три подадени между 2019 и 2024 г. жалби до компетентните прокуратури за утежнена измама и фалшифициране или използване на фалшиви документи. Тези данни не доказват корупция при обществените поръчки, но показват, че рисковете от измами във веригата за ядрена поддръжка са реален институционален проблем.
Една от възможните схеми е класическото картелно договаряне между участниците в търга. Компаниите могат предварително да си разпределят поръчките, да съгласуват ценовите си предложения или част от тях да подадат оферти, които изглеждат конкурентни, но са умишлено неконкурентоспособни. Така предварително избраният изпълнител печели, а останалите участници осигуряват формалното присъствие на конкуренция. Следващите поръчки могат да бъдат разпределени между същите компании по аналогичен начин.
Това не е само теоретична възможност във френския ядрен сектор. През 2023 г. Френският орган по конкуренцията санкционира шест компании за картелни практики при поръчки на Комисариата за атомна енергия и алтернативни енергии (CEA) за обекти в Маркул. Установените тогава нарушения включват обмен на чувствителна търговска информация, съгласуване на цените и разпределяне на договори, включително чрез оферти, предназначени да прикрият липсата на реална конкуренция. Общият размер на санкциите е 31,239 млн. евро. Случаят се отнася до поръчки на CEA, а не до сегашното разследване на договори на EDF. Значението му е в това, че доказва наличието на подобен механизъм в специализирания пазар на ядрени услуги във Франция.
Втора хипотеза е манипулиране на търга от страна на самия възложител. При нея не е задължително компаниите кандидати да са се договаряли помежду си. Процедурата може да бъде конструирана така, че победителят да е практически определен още преди публикуването на условията. Това може да стане чрез специфични технически изисквания, които съответстват на оборудването, опита или организационния модел на една конкретна компания, без да са обективно необходими за изпълнението на поръчката. Други участници могат да бъдат изключени заради изисквания за квалификация, референции, персонал, срокове или методи на работа, които не са пропорционални на действителния риск и сложност на дейността.
Подобна манипулация е трудна за откриване само чрез проверка на формалната законосъобразност. Техническото задание може да е оформено професионално, критериите да са публикувани предварително и всички документи да са налични. Решаващият въпрос е дали ограниченията имат обективна техническа причина. Ако изискването е необходимо за безопасността, надеждността или качеството на работата, то може да бъде напълно оправдано. Ако обаче няма убедителна връзка с предмета на поръчката и систематично предоставя предимство на един и същ изпълнител, то може да се превърне в инструмент за предопределяне на резултата.
В ядрената енергетика тази граница изисква особено внимателна проверка. Изискванията към квалификацията на персонала, проследимостта на материалите, контрола на заварките, произхода на компонентите и качеството на документацията могат да бъдат критични за безопасността. Следователно самият факт, че дадена поръчка допуска малко кандидати, не е доказателство за злоупотреба. Подозрение възниква, когато ограниченията са необосновани, несъразмерни или формулирани така, че да изключват алтернативни решения, които биха осигурили същото ниво на безопасност и качество.
Третият сценарий е съгласувано действие между служители на възложителя и избран изпълнител. Възможно е компанията да получава предварителна информация за условията на бъдещата поръчка, да участва в подготовката на техническото задание или да разполага с вътрешни данни, недостъпни за конкурентите. Възможни са и последващи изменения на договора, които увеличават неговата стойност или разширяват обхвата му след първоначалното възлагане. Ако тези изменения са предвидени или очаквани още при подготовката на офертата, първоначалната цена може да служи само като вход към по-доходоносен договор.
Тук корупционният елемент може да приеме различни форми: пряко плащане, комисиона чрез посредник, фиктивна консултантска услуга, назначаване на свързано лице или друго прикрито икономическо предимство. Това са възможни механизми, а не сведения за конкретни плащания по сегашното разследване. За да бъдат доказани, са необходими финансови следи, комуникация между участниците, документи за конфликт на интереси или други доказателства за връзката между взетото решение и предоставената облага.
Четвърта възможност е формално конкурентна процедура да бъде изкривена чрез административни решения, които поотделно изглеждат незначителни. Например едни кандидати могат да получават допълнително време за представяне на документи, докато други се отстраняват за малки пропуски; въпросите към възложителя могат да получават неравностойни отговори; критериите за оценка могат да се прилагат непоследователно; или една оферта да бъде отхвърлена по причини, които не са били използвани при сходни процедури. При повтаряне на такива действия резултатът може да бъде предвидим, без да е необходимо някой изрично да нарежда кой трябва да спечели.
Петият сценарий се отнася до подизпълнителите. Основният изпълнител може да спечели поръчката чрез конкурентна оферта, но впоследствие да възложи съществена част от работата на свързани компании или на подизпълнители, чиито цени и квалификация не са били реално оценени в първоначалната процедура. Така икономическата изгода може да се концентрира в друга част от веригата, а контролът върху качеството и произхода на извършените дейности да се усложни. В доклада си от 2025 г. Сметната палата посочва, че доставчиците от второ ниво са свързани с 65% от установените през разглеждания десетгодишен период нередности в доставките. Това не означава, че всички тези случаи са резултат от корупция или от манипулирани търгове, но подчертава значението на контрола отвъд непосредствения договорен партньор на EDF.
Шестият сценарий е свързан с манипулиране не на избора на изпълнител, а на отчитането на извършената работа. Възможно е фактурираните количества да надхвърлят реално изпълнените, да се начисляват допълнителни дейности без достатъчно основание, да се използват неподходящи материали или да се представят документи, които не отразяват действителния процес на производство и ремонт. При ядрена поддръжка подобни действия имат двойно значение: могат да причинят финансови загуби, но също така да поставят под съмнение проследимостта и качеството на работата. Докладът на Сметната палата и предходните предупреждения на ядрения регулатор за измами, фалшификации и недостатъчен контрол върху доставчиците дават основание този риск да се разглежда сериозно, без да се приема, че той е установен във връзка с конкретните претърсвания.
Възможно е няколко от тези механизми да действат едновременно. Картел между доставчици може да бъде улеснен от служител, който предоставя чувствителна информация. Ограничително техническо задание може да осигури предимство на конкретен изпълнител, а последващите изменения на договора да увеличат финансовата изгода. Възложителят може да не участва в корупционна схема, но слабият контрол, повтарящите се изключения и липсата на реакция при очевидни аномалии да позволяват практиките да продължават. Разграничаването на тези случаи е важно, защото административната небрежност, конфликтът на интереси, антиконкурентното споразумение и корупцията не са едно и също нарушение и не предполагат автоматично еднаква отговорност.
Затова проверката на подобно разследване не трябва да се ограничава до въпроса дали някой е получил подкуп. Необходимо е да се анализира цялата система за възлагане: кой определя техническите условия, как се обосновават ограниченията, колко кандидати участват, защо се отстраняват, как се променят договорите, кои компании печелят многократно и как се контролират реално извършените дейности. Полезни индикатори са повтарящи се победители при сходни поръчки, необясними разлики между офертите, системно малък брой допустими кандидати, сходство между предложенията на конкуренти, чести изменения на договорите и несъответствия между фактурирана и действително извършена работа. Нито един от тези индикатори сам по себе си не доказва нарушение, но съчетаването им може да очертае модел, който изисква задълбочена проверка.
Важен остава и въпросът за управленската отговорност. Дори да не се установи пряко участие на висшето ръководство, това не изключва възможността вътрешните механизми за контрол да са били недостатъчни. В голяма организация решенията се вземат на различни нива, а процедурите могат да бъдат формално спазвани, докато целта им се обезсмисля чрез начина на прилагане. Затова трябва да се разграничават личното участие в нарушение, съзнателното допускане на порочна практика и неспособността на ръководството да открие или прекрати систематични отклонения.
Разследването на френската прокуратура е повод да се постави именно този по-широк въпрос. Възможните порочни практики не се изчерпват с тайна договорка между доставчици или с пряко плащане за конкретна поръчка. Те могат да възникнат при подготовката на условията, при оценяването на офертите, при избора на подизпълнители, при изменението на договорите или при приемането на извършената работа. Публичните данни от предходни френски проверки показват, че рисковете от картелни споразумения и измами във веригата за ядрени услуги не са измислени. Но докато прокуратурата не оповести конкретните доказателства и предмета на настоящото разследване, тези сценарии трябва да останат ясно обозначени като хипотези, които заслужават проверка, а не като заключения за вина.
