Оставката на генералния директор на Nuclearelectrica Космин Гица на 25 август 2026 г. идва в момент, в който румънската ядрена енергетика едновременно се сблъсква с непосредствен проблем в Черна вода и с натрупани въпроси около бъдещото развитие на ядрените мощности.

Гица ръководеше Nuclearelectrica от септември 2017 г. и напуска компанията в момент, когато и двата реактора на АЕЦ „Черна вода“ са спрени заради изключително ниското ниво на Дунав. Самата компания съобщи на Букурещката фондова борса, че е получила уведомление за прекратяване на договора за мандат на Гица. Министерството на енергетиката определи решението като едностранен акт, свързан с нова професионална възможност.

Оставката обаче съвпада с друг процес, който вече е достигнал публичното пространство. През юни 2026 г. Корпусът за контрол на министър-председателя е изготвил доклад относно проекта за малки модулни реактори в Дойчещ. Месец по-късно Nuclearelectrica публикува подробна позиция по констатациите, като отхвърли твърдението, че решенията на нейните органи са довели до количествено определена имуществена вреда.

Затова оставката не може коректно да бъде представена като официално установено уволнение заради нарушения. Такава причинно-следствена връзка не е обявена от държавата или от Nuclearelectrica. Но съвпадението във времето поставя под въпрос начина, по който през последните години е управляван един от най-важните нови ядрени проекти в Европа.

Става дума за проекта в Дойчещ, където Румъния планира да изгради шест модула NuScale с обща електрическа мощност около 462 MW на площадката на бивша въглищна електроцентрала.

Историята на този проект е важна и заради американското участие. Съединените щати не се появиха в него едва когато беше избрана технологията. Американската държавна USTDA финансира техническата работа, която доведе до избора на площадката и технологията NuScale. След това към проекта се присъединиха американски финансови институции, а EXIM и DFC изразиха готовност да разглеждат многомилиардно финансиране.

През 2023 г. САЩ и международни партньори обявиха пакет от до 275 млн. долара за подпомагане на развитието на румънския проект, а американските EXIM и DFC издадоха писма за интерес за потенциално финансиране до 3 млрд. и 1 млрд. долара. През 2024 г. EXIM одобри потенциално финансиране от около 99 млн. долара за FEED 2.

Това превръща Doicești не просто в румънска инвестиция с американска технология. Проектът е част от американската стратегия за международно разпространение на гражданската ядрена технология и за създаване на пазар за американската ядрена индустрия.

Именно затова възникналият през 2026 г. проблем е по-съществен от обикновено забавяне на инфраструктурен проект.

През февруари акционерите на Nuclearelectrica одобриха Финалното инвестиционно решение за проекта. Това обаче не означаваше автоматично начало на строителството. Одобрението беше обвързано с изпълнението на конкретни условия, включително финансови и търговски.

Тези условия не са изпълнени в договорения срок. До юни 2026 г. не беше подписано рамково споразумение с NuScale. Един от основните проблеми е разпределението на риска при първи по рода си проект.

Това е съществена разлика между наличието на лицензирана технология и наличието на доказана търговска технология. NuScale има одобрен стандартен проект за модул с мощност 77 MW, но нито един такъв реактор не е в търговска експлоатация. Дойчещ би бил проект от типа FOAK — First-of-a-Kind.

Румънската страна се опитва да ограничи този риск чрез поетапно придобиване на модулите. Предлаганият подход е плащането за останалите пет модула да бъде обвързано с успешното въвеждане на първия. Търговският механизъм не е договорен с NuScale.

Това вече обяснява защо в Румъния се появи желание да бъде преразгледана стратегията и да бъдат разгледани и други технологии. През юли предложението за промяна беше отхвърлено от акционерите и формално продължава първоначалната стратегия с NuScale. Това обаче не премахва търговския проблем.

В същото време разходите по проекта вече са значителни. Публичните данни сочат над 200 млн. евро вложени от румънската страна в различни етапи на подготовката, включително инженерни дейности, придобиване на площадката и функциониране на проектната компания. Самата Nuclearelectrica подчертава, че тези разходи не представляват автоматично загуба и че не е установена количествено определена имуществена вреда.

Тук американският фактор става особено важен. Вашингтон е участвал в избора на технологията, в подготовката на проекта и в потенциалното му финансиране. За САЩ успехът на Doicești би бил първият голям европейски проект за NuScale и важен аргумент за международната конкурентоспособност на американската SMR технология.

За Румъния обаче проектът трябва да бъде оценяван по друг критерий. Държавата не се нуждае от демонстрация на американската индустриална политика. Тя се нуждае от надеждна генерираща мощност при приемлив риск и цена.

Това различие в интересите е напълно нормално. Американската страна има интерес технологията да бъде внедрена. Румънската страна има интерес да не поеме сама риска от първата комерсиална реализация.

Именно тук се намира същинският проблем на Doicești. Не е достатъчно една технология да бъде перспективна. Необходимо е някой да поеме риска между перспективната технология и първата реално работеща централа.

Румъния вече е имала и друга амбиция в областта на новите реакторни технологии, при това много по-рано.

Проектът ALFRED — Advanced Lead Fast Reactor European Demonstrator — възниква като европейска инициатива за демонстрационен бърз реактор, охлаждан с течен олово. Румъния е избрана за домакин на демонстрационния реактор, а водеща роля в технологичната разработка има италианската Ansaldo Nucleare в партньорство с италианската ENEA и румънския RATEN. Към консорциума се присъединява и белгийският SCK CEN.

Румънското правителство одобрява още през 2011 г. меморандум за изграждане на ALFRED. През 2013 г. е оформен консорциумът FALCON за подготовката на проекта.

Първоначалната идея е да бъде изграден демонстрационен реактор от ново поколение в района на Миовени, близо до съществуващата румънска ядрена научна инфраструктура. Очакванията са проектът да демонстрира технологията на бързите реактори с оловно охлаждане и да създаде основа за бъдеща европейска индустриална линия.

Петнадесет години по-късно ALFRED все още не е работещ реактор.

Това не означава, че през този период не е извършена работа. Напротив. Изградена е научна и експериментална инфраструктура, включително съоръжението ATHENA за изследване на термохидравличните процеси при оловно охлаждане. През последните години проектът е включен в по-широката инициатива EAGLES-300.

През 2025 г. консорциумът около Ansaldo Nucleare, ENEA, RATEN и SCK CEN започна с Международната агенция за атомна енергия предлицензионна работа за хармонизиране на регулаторните процеси. През януари 2026 г. EAGLES-300 беше потвърден сред осемте европейски SMR инициативи, определени като приоритетни за развитието на европейския пазар.

Но хоризонтът вече е различен. Целта е технологията да бъде развита към демонстрационен реактор EAGLES-300 с хоризонт около 2039 г.

Така в рамките на една и съща държава се виждат две различни истории за SMR.

Едната е американска технология, подкрепена от значителна американска държавна и международна финансова ангажираност, която стигна до Финално инвестиционно решение, но се сблъска с разпределението на риска, цената и търговските условия преди строителството.

Другата е европейска технология, започнала като дългосрочна научно-инженерна програма още през 2011 г., която постепенно изгражда необходимата експериментална и регулаторна инфраструктура, но отлага реалната демонстрационна мощност към края на следващото десетилетие.

И двете истории трябва да бъдат разглеждани на фона на това, което се случва в Черна вода през август 2026 г.

Румъния има два действащи ядрени реактора, които осигуряват значителна част от електропроизводството ѝ. Но в момент на рекордно ниско ниво на Дунав и двата са спрени. Това е природен риск, който не може да бъде премахнат чрез промяна на технологията на реактора. Той може да бъде управляван чрез резерви, различни източници на генерация, инфраструктура и диверсификация.

Именно затова въпросът за бъдещите ядрени мощности не е абстрактен.

Румъния има реална необходимост от нова генерираща мощност. Но необходимостта сама по себе си не прави всяка технология икономически оправдана и не премахва риска от първа реализация.

Това е особено важно при SMR. В публичното пространство малките модулни реактори често се представят като технология, която автоматично решава проблемите с цената, срока и сложността на големите ядрени централи. Реалността през 2026 г. е по-сложна. Малкият размер на реактора не означава автоматично малък финансов или технологичен риск. Когато технологията все още няма търговски действаща референтна централа, първият клиент неизбежно поема част от риска на разработчика.

Doicești показва точно това.

В същото време ALFRED показва другия проблем — технологията може да бъде развивана в продължение на години в рамките на европейски научни програми, да получава институционална подкрепа и да изгражда експериментална инфраструктура, но това все още не означава, че демонстрационният реактор ще бъде построен в първоначално предвидения срок.

Следователно румънската ядрена политика през 2026 г. се намира между три различни времеви хоризонта.

Първият е настоящият — Черна вода и необходимостта от надеждна електроенергийна система при неблагоприятни природни условия.

Вторият е средносрочният — изграждането на нови големи мощности и модернизацията на съществуващите реактори.

Третият е технологичният — разработването на SMR и реактори от ново поколение, при които обещанието за бъдеща технология все още трябва да бъде превърнато в реален индустриален продукт.

Оставката на Космин Гица сама по себе си не дава отговор на нито един от тези въпроси. Тя обаче идва в момент, в който натрупаните проблеми вече не могат да бъдат разглеждани поотделно.

Румъния се нуждае от повече ядрена генерация. Но едновременно с това трябва да покаже, че може да избира технологиите си според реалния риск, да разпределя този риск между участниците и да не превръща политическата подкрепа за дадена технология в заместител на икономическата и техническата обосновка.

В Doicești американската технология има зад себе си сериозна държавна подкрепа и потенциално финансиране. В ALFRED Европа има собствена технологична линия и научна инфраструктура. И в двата случая обаче остава един и същият въпрос: кога обещанието за бъдеща ядрена мощност се превръща в действително работеща генерираща мощност?

На фона на случващото се в Черна вода този въпрос вече не е академичен.

Румъния може да си позволи да избира внимателно следващото поколение ядрени мощности. Но не може да си позволи да бърка обявения проект с произведената електроенергия.

Именно разликата между двете е мястото, където се измерва реалният резултат.