Връзка, необходима за подпомагане на по-ранното спиране на въглищата на Запад

RWE AG и Equinor AS заявиха, че ще изградят нови газови електроцентрали, работещи с водород, както и тръбопровод за изпращане на зелено гориво до Германия от Норвегия.

Страните ще „ускорят създаването на функциониращ пазар на водород, верига на стойността“, каза норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре в четвъртък в Осло, където се срещна с германския вицеканцлер Робърт Хабек. Двете страни също се споразумяха за по-задълбочено сътрудничество за разширяване на възобновяемите енергийни източници и зелената индустрия.

Този ход е част от усилията на Германия – индустриалната сила на Европа – да намали затоплящите планетата емисии и да се откаже от руския газ след нахлуването на Москва в Украйна.
Нейните политици обикалят земното кълбо за алтернативни доставки, за да поддържат бизнеса и да стоплят домакинствата.

Електроцентралите на RWE и Equinor ще бъдат изградени в Германия с мощност от 3 гигавата и първоначално захранвани с газ, съобщиха компаниите.
Те ще бъдат готови около 2028 и 2029 г., каза в интервю главният изпълнителен директор на Equinor Андерс Опедал.

Захранваните с газ централи ще сменят горивото си, когато обемите и технологията са налични, и трябва да бъдат изцяло базирани на водород до средата на 2030 г., според RWE.

„За да постигнем напредък в прехода от изкопаеми горива към водород, има спешна нужда от бързо нарастване на водородната икономика“, каза изпълнителният директор на RWE Маркус Креббер. „Нашите планирани инвестиции в готови за работа с водород газови електроцентрали ще осигурят сигурност на доставките в декарбонизиран енергиен сектор.

Стратегия „Net-Zero“

Германия ще има нужда от повече газови централи, за да гарантира сигурността на електроенергията през следващото десетилетие, според мрежовия регулатор BNetzA.
Това е така, тъй като страната иска да намали въглеродните емисии с 65% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. и да ги неутрализира до 2045 година.
Норвегия си е поставила подобни цели за климата и планира да изгради офшорни вятърни паркове и инсталации за улавяне на въглерод.

През март страните заявиха, че ще обмислят изграждането на тръбопровод за водород, който да ги свързва.
Стойността на връзката се оценява на около 3 милиарда евро (3,16 милиарда долара), съобщи Opedal на Equinor.

„Това, което е важно тук, е да започнем да работим заедно, за да бъдем дългосрочен и сигурен доставчик на енергия от Норвегия до Германия“, каза той.

Тръбопроводът вероятно първоначално ще транспортира син водород – който се произвежда чрез преобразуване на природен газ и улавяне на емитирания въглерод – каза Хабек, който е и министър на икономиката на Германия.
Нови офшорни вятърни паркове могат в крайна сметка да се свързват с тръбопровода и да му позволят да приема зелен водород, който се произвежда с помощта на възобновяема енергия.

Планът ще помогне на Германия да се откаже постепенно от въглищата в западните региони до 2030 г., добави той. Досега датата на правителството за постепенно спиране на въглищата е 2038 г., която се стреми да достигне и в източните региони.

Съхранение на въглерод

Германия може да се нуждае от около 66 тераватчаса водород до 2030 г., според оценки на германската енергийна агенция, известна като dena, и EON SE.
Правителството вероятно ще трябва да внесе много водород, за да постигне тази цел.

Според данни от Европейската инициатива за водороден гръбнак, Норвегия има потенциала да генерира до 50 тераватчаса зелен водород през 2030 г. и 150 тераватчаса до 2040 г., докато нейното собствено потребление на зелен водород е относително ниско.

Берлин заяви, че е готов да похарчи повече от 10 милиарда евро по своята програма за субсидиране на чиста енергия, която насърчава използването на водород и технология за улавяне на въглерод.

Страната обмисля варианти за подземно съхранение на въглерод, за да помогне на индустрии като стомана, алуминий и цимент да станат по-екологични.
Технологията е силно противоречива в Германия и досега е била забранена за комерсиална употреба, главно поради местна съпротива.

„Според всички научни данни технологията е безопасна“, каза Хабек в Осло. В петък той ще посети и циментова фабрика в Бревик, която използва система за улавяне на въглерод (CCS) в индустриален мащаб.

Източник: https://www.bloomberg.com/news/articles/2023-01-05/rwe-equinor-plan-norway-germany-hydrogen-pipeline-habeck?leadSource=uverify%20wall

Компаниите заявиха, че няма да са необходими държавни субсидии за изграждането на вятърната електроцентрала, която вече е в етап на планиране.
Вятърният парк ще бъде изграден в германската част на Северно море. Очакваната годишна мощност е приблизително 7500 GWh.

Целта на проекта е да електрифицира производствените процеси на основни химикали в BASF, които в момента се нуждаят от изкопаеми горива. Приблизително 80% от генерираната електроенергия ще бъде използвана за тези цели.

Това ще включва използването на технологии с нулеви емисии на CO₂, като пещи за крекинг с пара с електрическо нагряване за нефтохимикали и пиролиза на метан. BASF вече работи с партньори за разработване на тези технологии.

Около 20% от електричеството, генерирано от вятърната централа, ще бъде използвано за генериране на зелен водород в северозападна Германия.

За да популяризират съвместния проект, лидерите на BASF и RWE подписаха писмо за намерение.

„Заедно искаме да ускорим прехода на химическата индустрия към въглеродна неутралност чрез електрификация и използването на водород без CO₂“, заявиха Мартин Брудермюлер (BASF) и Маркус Кребер (RWE) в изявление.

Изпълнението на плановете ще доведе до избягване на емисии от около 3,8 милиона метрични тона CO₂ годишно, от които 2,8 милиона тона ще дойдат директно в съоръжението на BASF в Лудвигсхафен, съобщиха от компаниите.

„Свързването на новата офшорна вятърна електроцентрала, която вече е в етап на планиране, към промишлен клиент като BASF, който на тази основа ще преобразува производството си на базата на чиста електроенергия и водород, се изпълнява за първи път в Германия“, казва Кребер .

„Изпълнението на нашия план ще означава реално ускоряване на разпространението на възобновяеми енергийни източници.
Разбира се, все още има няколко отворени въпроса, но ние искаме да ги придвижим напред – колкото по-скоро, толкова по-добре“.

Компаниите отбелязват, че в момента няма регулаторна рамка за производство на водород без емисии на CO₂.
Те смятат, че потреблението на зелена енергия трябва да бъде освободено от плащането на надбавката за ВЕИ (EEG-Umlage).

Източник: https://elektrovesti.net/75739_ofshornaya-vetrovaya-elektrostantsiya-2-gvt-budet-snabzhat-khimzavod-basf-i-proizvodstvo-vodoroda

Това е в съответствие с целта на проекта HySupply, стартиран през декември 2020 г. от Германската академия на науките и инженерството и Федерацията на германската индустрия.

RWE планира да използва планирания терминал за LNG в Brunsbüttel за бъдещ внос на водород в Германия.

H2U разработва няколко водородни проекта в Австралия и Нова Зеландия.
В Южна Австралия искат да построят завод за електролиза от 75 мегавата, който може да доставя водород, за производството на приблизително 40 000 тона амоняк годишно.
Във втора фаза през 2020-те години H2U иска да увеличи електролизерните мощности до 1,5 гигавата.

В момента RWE изпълнява около 30 водородни проекта, главно в Холандия, Германия и Великобритания.

Водородната стратегия на Германия включва предимно използване на зелен водород от възобновяеми енергийни източници. Тъй като необходимите количества водород са големи, разбира се, че значителна част от този газ ще трябва да бъде внесена.

Независимо от това, по този въпрос текат дискусии.
Възможността за доставяне на водород на толкова големи разстояния е съмнителна.
В допълнение, много експерти и политици в Германия смятат, че не е много далновидно да се променя един вид зависимост от внос с друг.

Източник: https://elektrovesti.net/75338_rwe-sobiraetsya-postavlyat-vodorod-iz-avstralii-v-germaniyu

В изявлението на германската компания се отбелязва, че решението на германските власти да се откажат от използването на кафяви (лигнитни) въглища като източник за производство на електроенергия и затварянето на ТЕЦ ще доведе до масово уволнение на персонала на компанията.

Ръководството на RWE нарече решението за затваряне на ТЕЦ-овете на въглища в Германия „непропорционално“, което ще накара компанията да намали производството на въглищните централи много по-бързо от планираното по-рано.
Компанията обяви необходимостта от съкращаване на 3 хиляди служители в близко бъдеще и още 3 хиляди до 2030 година.

Правителството на Германия, обяви на 16 януари решение за пълно спиране на използването на лигнитни въглища на своята територия като източник на гориво за ТЕЦ до 2038 г. (http://atominfo.bg/?p=77309 ).

RWE също така заяви, че обещаните 2,6 милиарда евро държавни средства, които компанията ще получи като компенсация през следващите 15 години, няма да са достатъчни за покриване на всички разходи, като отбелязват, че текущите оценки на RWE включват финансови щети в размер на 3,5 милиарда евро.

Повече подробности на: https://www.vestifinance.ru/articles/131387

Според финансовия директор на концерна RWE Маркус Кребер, днес Германия е износител на чиста енергия, но ако енергоснабдяването се основава само на възобновяеми енергийни източници и газови електроцентрали, страната ще трябва да внася допълнителни енергийни ресурси.

Кребер смята, че сложните процеси по утвърждаването на новите обекти от енергийната инфраструктура на Германия носят огромни рискове.

Подробности на: https://www.tagesspiegel.de/wirtschaft/energieversorgung-rwe-warnt-vor-strom-abhaengigkeit-vom-ausland/24170842.html

Ангела Меркел бърза да затвърди решението си да се откаже от АЕЦ до 2022 г. и вече е склонна да приеме исканията за обезщетение  от страна на ядрените гиганти RWE и Vattenfall, съобщи Platow.

На последното си заседание Бундестагът одобри изплащането на компенсации на двете компании, които оперират АЕЦ в Германия.
Обезщетенията бяха одобрени в края на 2016 година от Федералния конституционен съд.

За разлика от E.ON и EnBW, компаниите RWE и Vattenfall заведоха съдебни дела срещу плановете на канцлера за преждевременно спиране на АЕЦ и поискаха изплащане на компенсации за направените инвестиции.
Все още не е известна сумата, която трябва да бъде изплатена.
От Министерството на околната среда на Германия успокояват данъкоплатците, че сумата няма да надхвърли 1 милиард евро.

При това федералното правителство отклони предложението за удължаване срока на експлоатация на атомните реактори и настоява в законопроекта крайният срок за спиране на АЕЦ да бъде 31 декември 2022 г.

Засега няма коментар от енергийните концерни, но природозащитната организация BUND смята, че това е твърде голяма сума.

Подробности на: https://www.reuters.com/article/us-germany-utilities-draft-proposal/rwe-vattenfall-due-1-billion-euros-for-german-nuclear-exit-draft-law-idUSKBN1I10V4

Това съобщи специална правителствена комисия.

Комисията бе създадена, за да бъде сигурно, че средствата заделяни от енергийните гиганти ще бъде достатъчни и налични при поискване.

В Германия в момента работят осем АЕЦ, но страната планира да ги затвори окончателно до 2022 г. Решението бе взето след аварията в японската АЕЦ „Фукушима“ през 2011 година.

Стойността на извеждането от експлоатация на централите и съхраняването на ОЯГ и РАО ще бъде десетки милиарди евро и операторите E.ON, RWE, Vattenfall и EnBW са отделили 40 милиарда евро в сметките си за тази цел.

Източник: http://www.nuclearpowerdaily.com/reports/German_power_giants_to_pay_into_public_fund_to_finance_nuclear_phase-out_999.html

Искът е подаден в съда на провинция Есен, съобщи представител на компанията.

Точната сума на иска не се съобщава, обаче, според мнението на специалистите, може да става дума за 180-200 милиона евро.

Правителството на Ангела Меркел обяви за постепенното затваряне на всички АЕЦ до 2022 година след аварията на японската АЕЦ “Фукушима-1” през 2011 година. За да се претворят тези планове в живота е необходимо да се изградят допълнително 3800 километра електропроводи за високо напрежение. Стойността им се оценява на 20 милиарда евро.

RWE още през 2012 година протестира в съда изключването на АЕЦ от енергийната система. Тогава ставаше въпрос именно за временното изключване от три месеца. Тогава, в края на февруари 2013 година, съдът застана на страната на енергийната компания. Именно това съдебно решение отвори пътя за сегашния иск за възмездяване на загубите.

Източник: http://www.warandpeace.ru/ru/news/view/93356/

Немската RWE е готова да обезпечи с газ украинските потребители в рамките на споразумението, сключено с НАК «Нафтогаз Украины», в случай, че доставките на гориво от “Газпром” бъдат съществено орязани. Това съобщи пред агенция Bloomberg Бернхард Гюнтер, финансов директор на компанията.

През 2012 година Киев започна да търси алтернативни източници за получаване на газ, в желанието си да намали енергийната зависимост от “Газпром”. През есента на същата година германската RWE започна да доставяна територията на Украйна газ през Полша, а през пролетта на 2013 година започна подаването и през Унгария.

В началото на 2014 година на фона на договореностите между президентите Виктор Янукович и Владимир Путин «Нафтогаз» заяви, че има намерение да получава изключително руски газ предвид ниската му себестойност. Съгласно устните договорености, цената на синьото гориво беше определена на 268,5 долара за 1000 m³. Обаче сега стана известно, че “Газпром” е отменил преференциите, отчитайки своите търговски интереси. Така Украйна отново се оказа пред избора на по-скъпата продукция.

Източник: http://pronedra.ru/gas/2014/03/04/postavki-gaza-v-ukrainu/

Най-големият енергиен концерн в Германия RWE оцени загубите, които понася вследствие на реформата в енергетиката, реализирани от правителството на Ангела Меркел. Според изчисленията на компанията, затварянето на атомни електроцентрали до сега й струва повече от 1 милиард евро.

Доходът от дейността на компанията през 2011 година е спаднал с 24% до 5,8 милиарда евро, печалбата е спаднала с 45,4% до 1,8 милиарда евро, като оборота е спаднал с 3% до 51,7 милиарда евро.

По думите на ръководителя на RWE Юрген Гросман (Juergen Grossmann), вече са в ход необходимите мерки за преодоляване на кризата. С тяхна помощ компанията планира да икономиса около 1 милиард евро да 2014 година, за да предотврати понататъшното падане на доходите и да ги стабилизира на нивото от 2011 година.

Електропроизводството на концерна RWE е намаляло с 9% през 2011 година. Причина за това е не-само  спирането на АЕЦ „Библис“ в Германия, но и временното спиране за ремонт на АЕЦ собственост на RWE в Холандия и Великобритания.

Германия започна реформата в енергетиката с приемането на съответния закон през лятото на 2011 година. Според него, Германия ще се откаже от атомните електроцентрали в следващите 10 години, а до 2050 година напълно ще премине на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

Веднага след приемането на закона бяха спрени осем ядрени енергоблока.

Източник: Lenta.Ru

10.02.2012