Според думите на представители на американското управление за космически изследвания, още през февруари започва работата по подготовката и изпращане на Марс на най-новите устройства. Целта е, в съответствие с официалната идея, да бъдат обследвани с прелитане на по 500 метра ежедневно.

Отбелязва се, че устройствата, изпращани на Марс, представляват миниатюрни вертолети, които за сметка на своите размери и малката маса с лекота ще избягват стълкновения с препятствията, но главното им предимство е способността им да проникват в дълбоки цепнатини и пещери, които са недостъпни за марсохода.

http://glob-news.ru/technika/8063-rukovodstvo-nasa-planiruet-otpravit-na-mars-vertolety.html

Б.Р. Като щракнете на препратките Curiosity или Марс ще попаднете на публикуваните досега материали за мисията му на Марс.

Високото ниво на радиацията се счита за едно от главните препятствия по пътя на пилотираните полети до Марс. В частност, данните от прибора RAD на борда на марсохода, събрани по време на полета до Червената планета, показват, че по време на пътуването човекът може да получи доза радиация, съизмерима със смъртоносната.

След кацането си на повърхността на Марс в началото на август 2012 година, марсоходът Curiosity непрекъснато измерва радиационния фон на Червената планета с помощта на RAD и изпраща събраните данни на Земята. Доналд Хасслер от Юго-Западния изследователски институт в град Боулдер (САЩ) заедно с колегите си са анализирали статистиката за нивото на радиацията на Марс през последните 300 дни и “са я превели” на разбираем за хората език.

Според разчетите им, за един ден човешкият организъм или другите живи същества ще получават около 0,21 mSvйонизиращо облъчване, което е десетки пъти по-голямо, отколкото аналогичните дози на Земята. Както отбелязват авторите на статията, тази стойност е само 2 пъти по-малка, отколкото нивото на радиацията в открития космос, измерено на борда на Curiosity по време на полета от Земята до Марс.

Като цяло, за една година пребиваване на Червената планета такъв пътешественик ще натрупа 15 БЕР (0,15 Sv) йонизиращо облъчване, което превишава 300 пъти пределната допустима доза за работниците в ядрената сфера. Това силно ограничава времето за пребиваване на възможните пътешественици на повърхността на Марс, които надали биха прекарали там повече от 500 дни без заплаха за здравето.

Другото интересно следствие от това откритие стана това, че, според думите на Хеслер и неговите колеги, в горните слоеве на почвата на Марс няма как да съществуват микроби, където теоретично те биха могли да преживеят след изпаряването на океаните в дълбоката древност на Червената планета.

Източник: РИА Новости

Марсоходът Curiosity помогна на американските учени да изяснят, че пътешествениците до Марс ще погълнат потенциална смъртоносна доза космическа радиация, повече от 1 Svйонизиращо облъчване, което показва, че са необходими специални “убежища” на борда на космическите кораби, се казва в статията, публикувана в списание Science.

“Ние изяснихме, че астронавтите ще поглъщат около 1,8 mSvвсеки ден от полета. Общата доза по време на полета до Марс и обратно ще бъде 0,66 Sv, а заедно с пребиваването на повърхността на Марс, може да достигне до 1 Sv. Такова количество радиация плътно се приближава до лимита за облъчване на астронавтите за периода на цялата им кариера, а може и да го превиши”, – заяви Кери Цейтлин (Cary Zeitlin) от Юго-Западния изследователски институт в Сан-Антонио (САЩ).

Цейтлин и колегите му са стигнали до такъв извод, анализирайки данните, събрани от прибора RAD на борда на марсохода Curiosity по време на пътуването му до Марс. Този инструмент, за разлика от другите датчици е бил задействан още в околоземна орбита през ноември 2011 година. Той се намира практически в центъра на роувъра, което му позволява да се използва като “имитатор” на космонавта по време на полета до Червената планета.

Първите резултати от работата на RAD бяха публикувани още през август 2012 година, но бяха необходими повече от 8 месеца за пълен анализ на данните. Според астробиолозите, по време на полета RAD е фиксирал постоянно високо ниво на радиационно облъчване. Само малка част от него, около 5%, е причинено от частиците на слънчевия вятър, които е възможно да се блокират от обшивката на космическия кораб.

От друга страна, голямата част от радиацията, 95%, се дължи на космическте лъчи с висока енергия, от които практически биологичната защита е невъзможна. Учените твърдят, например, че алуминиева обшивка с дебелина 1 метър не е препятствие за тези частици. Затова космическите кораби, отправящи се за Марс, трябва да са оборудвани с особени “убежища” или други, неоткрити още, средства за биологична защита от облъчването, казват в заключение авторите на статията.

Източник: РИА Новости

Детекторен и електронен блок

“Включиха го, провериха – всичко работи. Вижда неутроните. Включването беше кратко, буквално за няколко минути. Той няма да бъде включен постоянно, а ще работи в съответствие с плана за изследвания”, – каза научният сътрудник от Института за космически изследвания (ИКИ) при Руската академия на науките (РАН) Максим Литвак, който се намира в Лабораторията за реактивно движение на NASA в Калифорния.

Неутронен генератор

Детекторът ДАН (Динамично албедо на неутрони) е разработен в ИКИ под ръководството на завеждащ лабораторията за космическа гама-спектроскопия Игор Митрофанов.

Този прибор е безплатен принос на Русия в проекта за марсохода и един от двамата “чужденци” от десетте научни инструменти на роувъра. Вторият е метеорологичната станция REMS, създадена от испанските учени.

Марсоходът Curiosity с монтирания на борда неутронен детектор (приборът е ограден с червено)

Сам по себе си ДАН представлява неутронна “измервателна сонда” – неутронният генератор на прибора облъчва повърхността на планетата с високо-енергийни неутрони и по свойствата на потока от вторични неутрони определя съдържанието на водород – това означава вода, а също така хидратирани минерали. Зоните с голямо съдържание на такива вещества представляват най-голям интерес при търсенето на следи от живот.

Първите проби на ДАН са направени в пасивен режим, работил е без участието на неутронния генератор. Обаче, още от сега може да се каже, че приборът е жив, отбелязва Литвак.

“Той даже и без участието на генератора ще може да прави наука. Предвидена е възможност като източник на неутрони да служат космическите лъчи и радиоизотопният енергиен генератор на марсохода”, – казва събеседникът.

Технологията на прибора ДАН е била успешно проверена на два подобни детектора, създадени по-рано в ИКИ. Един от тях ХЕНД – повече от 10 години работи на марсианска орбита, на борда на сондата “Марс-Одисей”. Данните от него показват, че във високите ширини на планетата има голямо количество лед – във вид на дебел вечно-замръзнал слой. А другият детектор ЛЕНД, на борда на сондата LRO, успя да открие лед в кратерите на лунните полюси.

Сега детекторът ДАН с чувствителност под 1% ще може да определи наличието на вода в грунда в района на кратера Гейл, където според данните от ХЕНД водното съдържание е 5-6 тегловни процента.

Специалистите от NASA са избрали специално за кацването на марсохода близък до екватора район, а не полярните региони, където има значително повече воден лед, за да се избегне заразяването на планетата със земни микроорганизми.

Източник: http://sdelano-u-nas.livejournal.com/3405642.html

Тази сутрин в 7.53 LZT орбиталният апарат с марсохода на NASA Curiosity („Любопитство”) на борда се приближи до планетата на 10 хиляди километра. След 4 минути автоматичният апарат влезе в орбитата на Фобос – един от двата естествени спътника на Червената планета, а в 8.18 марсоходът се отдели от орбиталния модул. В 8.26 започна най-сложната процедура от кацането – “седемте минути на ужаса” – апаратът навлезе в марсианската атмосфера. Защитният щит бързо се нагря до 2 хиляди градуса по Целзий.

За да не се повреди марсоходът, който срува 2,5 милиарда долара, спускането беше извършено на няколко етапа. Приблизително в 8,30 се отвори парашута, като скоростта на падането се намали до 90 m/s.

На височина 500 метра над повръхността скоростта падна до 50 m/s. И ето, в 8,32 допирът с повърхността беше потвърден. Щатно сработиха спирачните реактивни двигатели на “небесния кран”, от който роувърът се спусна с  помощта на 20 метрови въжета.

“Такова още никой не е правил”, – подчерта коментаторът на TV NASA.

От NASA отбелязват, че точността на кацането е била безпрецедентна – районът на “примарсяването” е с размери 20 х 20 километра в кратера, наречен в чест на австралийския астроном Уолтър Гейл.

Очаква се, че там марсоходът ще работи повече от една марсианска година (687 земни денонощия).

Марсоходът Curiosity, вече си има свой акаунт в „Туитър“. Той се подържа от сътрудниците на NASA. Там ще видите и първите снимки, които роувърът е направил след кацането, и е изпратил на Земята.

Първите снимки на Марс

А на сайта на NASA в реално време може да се проследява работата на Curiosity.

Б.Р. Както отдавна писах, като електроенергиен източник всъдеходът използва радиоизотопен генератор на базата на Плутоний-238, способен да запази работоспособността си повече от 2 десетилетия.

При сондирането на дебелия слой грунт, с цел търсене на следи от вода, марсоходът ще използва неутронен детектор, специално разработен и предоставен на проекта от “Роскосмос”.

 Източник: Российская газета

Б.Р. Новини в реално време и полезна информация можете да видите и на официалния сайт на Mars Science Laboratory (MSL).

На брифинга, който се транслираше на сайта на американската аерокосмическа агенция, Дон Хаслер (Don Hassler), специалист от Югозападния  изследователски институт разказа за работата на прибора за измерване на радиация RAD (Radiation Assessment Detector) на борда на марсохода, който беше включен скоро след старта на космическия апарат от Земята през ноември 2011 година.

Ученият демонстрира сходството на MSL с капсулата на бъдещия американски междупланетен кораб “Орион” и отбеляза, че марсохода може “да играе ролята” на астронавт.

“Curiosity пътешества към Марс вътре в тялото на транспортния апарат. Той, а заедно с него и приборът RAD, се намират примерно на същото място, където биха се намирали космонавтите. Това означава, че изригванията на слънчевата радиация въздействат на него по същия начин, както биха въздействали на бъдещите реални астронавти”, – каза Хасслер.

Той припомни, че човекът в космическото пространство се подлага на въздействието на 2 типа излъчване – от галактическите космически лъчи и от заредените частици на слънчевия вятър. В периодите на засилване на слънчевата активност за нашата звезда може да има мощни изригвания, които значително увеличават потока от частици.

Приборът RAD е фиксирал няколко такива изригвания. Според думите му такива изригвания при междупланетен полет “не са летални”, няма значително да увредят здравето на астронавтите, но могат да представляват значителна част от допустимата доза според нормите на NASA.

Той също подчерта, че обвивката на апарата е намалила мощността на облъчването няколко пъти.

Проектът MSL (Mars Science Laboratory, „Марсианска научна лаборатория“) предвижда доставянето на Марс на марсохода от трето поколение Curiosity („Любопитство“).

Той значително превъзхожда своите предшественици: с размерите почти на играчка Sojourner и малко по-солидните Spirit и Opportunity.

По размери новият роувър съответства на неголям автомобил с маса от 899 килограма. Научното му оборудване се състои от 10 различни специализирани инструменти с обща маса 75 килограма.

Сондата стартира от космодрума на нос Канаверал на 26 ноември 2011 година и утре (6 август) трябва да кацне в кратера Гейла.

Сред основните научни задачи на Curiosity са – да се опита да намери следи от вода, да извърши геохимични изследвания и да изучи тези екологични ниши, където в миналото или сега е възможно съществуването на някаква форма на живот.

Източник: РИА Новости

За допълнителна информация може да прочетете следните публикации в AtomInfo.Bg :

- Новият марсоход Curiosity лети към Марс http://atominfo.bg/?p=1678

- NASA изстреля най-здравия и с най-много възможности всъдеход, за да изследва Марс – официално прес-съобщение на NASA http://atominfo.bg/?p=1682

- Марсоходът на NASA – „Curiosity“ е снабден с най-модерната космическа ядрена система за електрозахранване http://atominfo.bg/?p=1721