ЧЕЗ планира да подмени генераторите през 2028-2030 г. Компаниите могат да кандидатстват до 9 юни, каза Свитак.

ЧЕЗ иска да модернизира централата, за да осигури минимум 60 години работа.
Новите генератори ще бъдат готови и за евентуално увеличаване на мощността на централата.

Договорът се състои в доставка на два пълни комплекта генератори, включително един резервен ротор, аксесоари, монтаж и последващо обслужване.

CEZ би искал да избере участник до следващата пролет, каза Богдан Зронек, член на борда директор на подразделението за ядрена енергия,

Основен критерий за квалификация е доказан опит в производството, доставката и сервизното обслужване на генератор, който произвежда електричество с 3000 оборота в минута.

Temelin ще замени генераторите в средата на планирания живот на централата от поне 60 години и ще изисква техният полезен живот да бъде 40 години, каза ръководителят на Temelin Ян Крумл.

С потенциална мощност от 1125 MWe съществуващите генератори в Темелин са най-големите в страната и единствените два по рода си в Чехия.
Максималната мощност на новите генератори трябва да бъде 1150 MWe.

За справка

От началото на тази година електроцентралата Temelin е генерирала 6,4 тераватчаса електроенергия и покрива приблизително 20 процента от потреблението на електроенергия в Чехия.

Подробности на: https://www.pse.cz/en/news/cez-announces-tender-for-new-generators-for-temelin-nuclear-plant

Първият от новите изцяло нови и подобрени генератори за Арменската АЕЦ вече е доставен.
До края на тази година ще бъде доставен и вторият генератор.
Генераторите за Арменската АЕЦ са със стандартен срок за експлоатация 60 години.

Любопитна подробност е, че дори Арменската АЕЦ да бъде затворена след 2027, новите генератори ще са се изплатили с произведената от тях електроенергия.
След извършване на капитален ремонт на централата, новото оборудване позволява да се произведе с 10-12% повече електроенергия при същия обем използвано ядрено гориво, коментира генералният директор на Арменската АЕЦ Мовсес Варданян.
По думите му, инвестицията в основния ремонт на централата е около 50 млн. долара, но подобрената ефективност при производството ще доведе до ръст на генерацията с няколкостотин милиона киловатчаса годишно, обясни още Варданян.

Източник: Armeniasputnik.am

Новата система трябва да повиши надеждността на работата на турбогенераторите и нивото на безопасност на енергоблоковете. За разлика от системата COMPASS на фирмата „Bruel & Kjaer“, новата система е изцяло руска, включително и програмното осигуряване.

„Работихме в тясно сътрудничество с подизпълнителите, ръководихме монтажа, настройката и пускането – пипнахме почти всяко винтче, всеки кабел на системата.
Сега тя се намира в опитна експлоатация, работи паралелно със системата COMPASS.
Защото, както се прави в нашия отрасъл – ние се придържаме към консервативния подход – изучаваме новите системи, натрупваме опит от експлоатацията и чак тогава им се доверяваме напълно“, заяви Виталий Понякин, програмист на информационно-измервателната система „СКАЛА-микро“.

Подробности на: http://www.atominfo.ru/newsp/w0156.htm

Защо пиша тази статия?

   В желанието си читателите на AtomInfo.bg да бъдат осигурени с навременна и достоверна информация, от името на сайта бе изпратено писмо до Силови Машини СПБ с въпроси за предложения на АЕЦ Козлодуй турбогенератор, неговите характеристики, срокове на доставка, последващи ангажименти и т.н. Пълният текст на писмото може да изтеглите от тук. Неофициално се получи информация, че писмото е получено и ще бъде оставено без последствия. За сигурност бе изпратено второ писмо с въпрос за съдбата на първото и линк към статията – Какъв ТГ му трябва на АЕЦ “Козлодуй”, но отговор пак не последва.

   По тази причина се наложи на базата на свободно-достъпната  информация да бъде намерен отговор на твърде многото възникнали въпроси за необходимостта от подмяната, очакваните изгоди след подмяната, възможните рискове и много още в този план.

 Има ли алтернатива?

   Пети и шести блок на АЕЦ Козлодуй са оборудвани с генератори тип ТВВ-1000-4У3. Това са тихоходни турбогенератори с честота на въртене 1500 оборота в минута. Турбогенераторите с понижена честота на въртене имат редица преимущества пред стандартните турбогенератори на 3000 оборота в минута, но и изработването им е свързано с решаването на множество нетривиални задачи. Това способства за твърде ограничения кръг желаещи да  ги проектират, произвеждат и съответно, продават. Другите производители на мощни 4 полюсни генератори са Alstom с техния GIGATOP 4-pole и Siemens за който информацията по въпроса е твърде оскъдна. Сега в Русия е създадено ново съвместно предприятие ООО «АЛЬСТОМ Атомэнергомаш» (ААЭМ), което планува да произвежда турбогенератори с мощност 1200-1700MW. В определен период от време Alstom и ХТЗ (Харковски турбинен завод) са работили съвместно, но предлаганият сега на пазара турбогенератор не е съвместим със съществуващото оборудване на АЕЦ “Козлодуй”.

   Като алтернатива за желаното повишаване на генерираната мощност от всеки от блоковете остава единствено използването на генератори тип ТВВ-1000-4У3 с подобрени параметри и/или работни условия.

Предполагаемите подобрения…

   Съществуващите генератори са с пълна мощност 1111 MVA която се разпределя като 1000 MW активна мощност и 450 MVAr реактивна мощност с индуктивна съставка (реактивната енергия се ДАВА към мрежата). Поради технически особености на челните ламели на статора, при ниска реактивна мощност (под +20 MVAr) вихровите токове рязко нарастват и предизвикват локални прегрявания, които могат да компрометират цялостно турбогенератора. За да се осигури гъвкавост на работа при всички нормални експлоатационни режими на енергосистемата е необходимо използване на шунтови реактори и/или синхронни компенсатори в периодите от денонощието и/или сезоните с ниско енергопотребление.

   Едно от нововъведенията които Силови машини обявяват е промяна на формата на челата на статора и формата на преходите на статорните намотки. С колко ще може да се намали реактивната мощност при запазване на целостта на генератора не се обявява, но по условия за динамична и статична устойчивост едва ли ще може да се постигне сериозно преминаване в отрицателната по реактивна мощност част на P-Q диаграмата. Наличието на въртящ се диоден изправител още повече ограничава даже и надеждите за такива “експерименти”. Т.е., до момента разликата в двата генератора е в 20 MVar, които при максимален режим на работа имат минимално влияние върху активната мощност на генератора. Тя е вероятният “продаваем” елемент.

   При работа с номинални параметри на охлаждащите водород и вода, генераторът гарантира продължителна работа при спазване на ограниченията по температура с произведени 1000 MW активна мощност и между 20 и 450 MVAr реактивна мощност. Разполагаемата реактивна мощност се заявява пред системния оператор и следва да се гарантира във всички нормални експлоатационни режими.

  По публични изказвания на Изпълнителния Директор на АЕЦ “Козлодуй”, г-н Александър Николов в момента “блоковете” работят с мощност около 1050 MW всеки. Това предполага или намаляване на разполагаемата реактивна мощност до стойности от порядъка на 250 MVAr или повишаване на параметрите на охлаждащите агенти, до стойности позволяващи работа на пълна мощност над 1100 MVA.

   Реално, в заводската документация производителят допуска работа на пълна мощност до 1200 MVA при повишаване на налягането на охлаждащия водород до 5.5 atm. и по строги температурни параметри. Възможно е АЕЦ да са избрали и такъв подход.

  Бъдещото поколение генератори ТВВ-1000-4У3 по информация на производителя използват нови, подобрени материали за тяхната направа. Това е естествено, защото науката се развива, а 30 години са един дълъг период. Какви точно плюсове ни дават новите материали по отношение на температурните режими остава да гадаем. Възможно е да се предположи едно минимално допълнително повишаване на налягането на охлаждащия водород, но това е нож с две остриета. Корпусът на генератора е усилен за да издържа запалване и евентуален вътрешен взрив, но това важи само при определени начални условия по налягане. Т.е., в конкретния случай е напълно възможно и обосновано да се използват разрешените в заводската документация режими и да се постигне пълна мощност от порядъка на 1200 MVA, която напълно покрива сегашните, бъдещите и изобщо всичките възможности на конкретната реакторна установка.

   Всъщност, ресурсът грубо е още около 30 MW електрическа мощност след разрешено от АЯР преминаване на 104% топлинна мощност.  При отчитане на факта, че самото преминаване на такава мощност в момента по думите на председателя на АЯР, г-н Сергей Цочев е на ниво “писмо за намерение”, то сроковете за фактическо преминаване са само предполагаеми.

   Разрешението вероятно ще бъде обвързано и с въвеждането на система за обективен контрол на топлинната мощност (например разход на топлоносител / разлика в температурата на вход и на изход), което може да доведе до прираст и под предполагаемите 30 MW.

   Друг изключително важен фактор е това, че за да се продава нещо, производителите му дават ново име, пък било и практически същото. Монтирането на оборудване с ново име довежда до промяна в проекта. Промяната в проекта на лицензионно ядрено съоръжение довежда до сложна процедура за узаконяването му пред АЯР. Колко време ще отнеме е трудно да се каже, но при всички положения, едно закупуване на оборудване преди одобряването му от надзорния орган е рисково.

   Турбогенераторите, както и ред други съоръжения на една атомна централа, са ресурсни агрегати. Това означава, че по време на експлоатацията има редица зададени ограничения за случващи се събития. Като се започне от пускане и спиране и се стигне до ограничение по време за работа с честота над някаква определена стойност. В АЕЦ би следвало да имат данни за натрупването на такива събития, но дори и всичко да е в нормите, то междуремонтният ресурс на конкретния тип генератор е 30 години. След този срок задължително се извършва основен ремонт.

   Тук вече трябва еднозначно да се оцени реалната възможност за удължаване на цялостния ресурс на енергоблоковете, за какъв срок ще се прелицензират и какви разходи е необходимо да бъдат направени за тази цел. Лошият спомен от похарчените стотици милиони за блокове 3 и 4 още е жив.

   При условие, че генераторите ще бъдат използвани гарантирано само в оставащите срокове на настоящите лицензи, то  разходите за самото оборудване, проектиране, доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и т.н. може да надвишат и най-оптимистичните финансови прогнози за приходи от допълнително производство.

   Като се отчете и факта, че предлаганите от Силови машини генератори все още никъде не са монтирани, няма данни за реалните им качества, липсва сигурност за финансов ангажимент от страна на продавача при евентуални неблагополучия, то всичко това попада в категорията на сделките с висок потенциален риск.

   Възможно е отговорите на въпросите които AtomInfo.bg зададе да са били съвсем различни, но при липса на отговори това е само едно предположение…

Малко аритметика:

Разчетите са за един енергоблок.

 Изходни условия:

-         Приемаме, че блока ще работи 330 дни годишно.

-         Реалният среден прираст на мощността вследствие подмяната на ТГ ще е 30MW.

-         Цена на електроенергията за износ: 72 лв/MWh.

Изчисления:

Работа на блока за 1 година: 330 дни х 24 часа = 7 920 часа

Допълнително произведена електроенергия: 7920 часа х 30 MW = 237 600 MWh

Приход от допълнителна енергия за износ: 237600 MWh х 72 лв/MWh = 17 107 200 лв.

Вместо изводи:

-         Пълната стойност на разходите за подмяната на ТГ не е известна, а после ще стане търговска тайна. Затова анализ в тази насока не е възможен.

-         237 600 MWh електроенергия се произвеждат от един енергоблок приблизително за 9,5 денонощия.

-         Съгласно годишния отчет за 2010 година на централата: Разходи за заплати /възнаграждения/ 147 648 хиляди лева; Разходи за осигуровки 30 900 хиляди лева. Или общо 178 548 хиляди лева.

-         При подмяна на ТГ на двата блока, евентуалният допълнителен приход от износ на електроенергия за централата би станал 34 214,4 хиляди лева, които много лесно могат да бъдат иззети от принципала.

-         В случая, един разумен баланс между инвестициите и заетостта е добре да бъде разглеждан като опция.

 С уважение към търпеливите читатели:

Красимир Христов

AtomInfo.Bg