България няма нужда от нови генериращи мощности поне до 2027 година. Причината е, че тогава най-рано се очаква да бъдат затворени 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Това заяви Иван Хиновски председател на Българския енергиен и минен форум в интервю за в. „Стандарт“. Той изрази своето притеснение по отношение на проекта за удължавана на живота на реакторите с десет години. „Ние сме силно притеснени от некадърното управление на този проект и вероятния му провал“, твърди Хиновски. В момента ресурсът на живот на 5-и блок изтича през 2017 г., а този на 6-и – през 2019 г.

Въпреки това според енергийния експерт страната ни няма да страда от липса на ток и енергийният баланс е гарантиран. До 2027 г. заради енергийните спестявания дори ще имаме свободен капацитет за износ от 1000-1200 MW.

Според Хиновски основните причини за тежкото финансово състояние на НЕК се коренят в няколко нецелесъобразни инвестиционни проекти, които натовариха компанията със сериозен дълг. Става въпрос за строежът на АЕЦ „Белене“ и изграждането на хидровъзел „Цанков камък“. Втората причина е дисбалансът в производството, потреблението и износа на електроенерия, настъпил в резултат на подписаните през последните години дългосрочни договори за изкупуване на скъпа енергия – от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), някои ТЕЦ-ове и от топлофикации.

Конкретно за ВЕИ проектите в страната ни до 2020 г. трябваше да имаме производство на ток от слънце за 303 MW, а в момента имаме присъединени слънчеви централи с мощност 1100 MW. Това доведе до проблеми по интегрирането им и управлението на системата, както и до утежняване на дела им в крайната цена на микса, поясни Хиновски.

В интерес на истината трябва да споменем, че в групата на тези инвеститори наред с добронамерените попаднаха и спекуланти, и перачи на мръсни пари. Най-сериозният проблем при ВЕИ-тата са затрудненията в диспечирането на системата при режими с максимално производство, а това изисква инвестиции и допълнителни разходи за работата на ПАВЕЦ.

Според Хиновски държавата е проспала момента с изграждане на компенсиращи мощности, което се налагаше заради бързото навлизане на ВЕИ у нас.  За изход от сегашната кризисна ситуация в енергетиката ни от Българския енергиен и минен форум предлагат няколко стъпки.

Първата е да се търси устойчив дългосрочен пазар на българската електроенергия в чужбина. „Забави се много изграждането на интерконекторните електропроводни връзки и особено на тази с Италия. Това е причината износът на българската енергия към най-гладния пазар на континента – италианския, да е ограничен, тъй като той минава през един много „тесен“ участък в Гърция“, добави Хиновски.

Втората стъпка е регионализиране на пазара на електроенергия – т.е., да се впишем по-активно в интерактивните процеси за внос и износ на електроенерия в Европа, това, което например ни предлага Вишеградският регионален пазар. Според експертът в момента има търсене на „зелена“ еленергия на борсите в Германия и Унгария, а България дори не прави опит да участва в тях, което е абсурдно и ние сме подчертавали това още преди две години.

Като трета стъпка е важно да се направят бързи одити на всички дружества в БЕХ, както и на всички компании, участващи в електроенергийната система, включително и частните. Само така ще станат ясни всички приходи, разходи, задължения и инвестиции. Въз основа на тези показатели може да се направи реална оценка на ситуацията и да се вземат адекватни решения накъде да се върви. Лично аз съм убеден, че все още съществуват резерви за намаляване на разходите във всички енергийни дружества.

Хиновски е убеден, че страната ни няма готовност да отвори напълно енергийния си пазар от догодина. Заради това се налага да поискаме отсрочка за това от 2-3 години. „Другият абсурд на нашия пазар е, че около 35% от електроенергията се потребява от бита, от които 25% – основно за отопление. В Германия например битовият сектор потребява под 20% от електроенергията, но пък газификацията там е 80%, докато у нас е едва 3%. Затова крайно време е да се направи и анализ какви са пречките пред битовата газификация у нас“, категоричен бе енергийният експерт.

Източник: http://3e-news.net/

Според експертите намаление на цената в момента е абсурдно и препоръчват от сега да се пристъпи към плавно повишаване от 5% на всеки шест месеца, за да не се отрази шоково на хората през 2015 г.

от 3e-news

Източник: svejo.net

Драстично поскъпване на тока е неизбежно в близко бъдеще, въпреки намерението на ДКЕВР да не вдига цените на електроенергията за бита от 1 юли 2014 г. Това заявиха категорично пред БТА съветникът на парламентарната комисия по енергетика проф. Атанас Тасев и председателят на Българския енергиен форум (БЕФ) Иван Хиновски.

Според проф. Тасев още от секторния анализ на енергетиката на служебното правителство се е видяло, че най-голяма тежест при формирането на цените на електроенергията за регулирания пазар имат цените, по които се изкупува енергия от ВЕИ и по дългосрочните договори от ТЕЦ „Ей И Ес Марица Изток 1″ и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3″. „В момента това, което регулаторът прави, е да разреже натрупания през годините цирей“, заяви експертът, който навремето е консултирал договорите с централите.

Той се позова на решението на ДКЕВР, в което фигурира предложението НЕК да предоговори споразуменията с Маришките централи, като се намали пълната цена на енергията за ТЕЦ „Ей И Ес Марица Изток 1″ с 30%. Предвижда се също енергията от един блок на централата да се продава на свободния пазар и съответно да бъде намалена пълната цена на енергията от ТЕЦ „Марица Изток 3″ с 20% и енергията от два блока на централата да се продава на свободния пазар.

„През 2001 г. с двете централи са се договаряли едни цени, а сега те се оказват много по-високи като за ТЕЦ „Ей И Ес Марица Изток 1″ са с близо два пъти и половина по-високи“, коментира Тасев. И посочи, че ДКЕВР използва прецедента на полския опит. „Полша е прекратила сключени дългосрочни договори и ги е сключила на пазарен принцип. Съпротивата на двете американски централи за намаляване на техните цени ще бъде колосална, но ДКЕВР ще може релевантно да се защити в съда именно с Полския прецедент“.

„В момента цените на електроенергията на регулирания пазар са по-ниски от пазарните. Ето защо през 2015 г., когато се либерализира напълно пазарът, тези цени ще подскочат и ще стигнат пазарните нива“, каза още експертът към енергийната комисия. Доскоро той е прогнозирал скок в цената на тока от 50%, но с взетите от ДКЕВР мерки щял да се сведе до 20-30%.
Парламентарният съветник призова партиите да престанат да се карат и да постигнат национално съгласие за корекция в цената на електроенергията. „Тази мярка е непопулярна и затова трябва да се съберат всички политически сили, да си стиснат ръцете и да решат да се въведе един тригодишен преходен период в системата на енергетиката, за да бъде тя спасена…Което и правителство да одйде на власт, най-вероятно ще поиска дерогация от ЕК и отлагане на пълната либерализация на пазара на електроенергия, защото българският потребител не е готов да понесе такъв скок на цените на тока“, смята експертът.

Според него, ако се договори дерогация с една-две години, можем да се надяваме за постигане на по-добър икономически растеж, повишение на доходите, а съответно и на цените на тока, което да бъде по-приемливо за обществото. „Проблемът е в слабата ни икономика. Ако беше решен проблемът с политиката по доходите, нещата щяха да стоят по друг начин“, посочи професорът. И припомни, че от 2000 г. до 2010 г. цената на тока е скочила двойно, но населението не е имало проблем с това, защото икономиката ни е била във възход и доходите са се повишавали.

По негово мнение проблемът с високи сметки е възникнал, когато се е разгоряла икономическата криза. Тогавашният председател на ДКЕВР Ангел Семерджиев е увеличил цената на електроенергията само с 13%, а реално тя е трябвало да скочи с 30%, за да се запълни целия недостиг на средства, смята съветникът на енергийната комисия в парламента.

Проф. Тасев счита за малко крайна, но справедлива мярката, която сега ДКЕВР предлага по отношение на ВЕИ производителите. Регулаторът предлага в публикуваното си решение министърът на икономиката и енергетиката да предприеме законодателни промени в Закона за ВЕИ, с които да се предостави възможност на ДКЕВР, възоснова на потреблението в страната, да определя ежегодни количества електрическа енергия, произведени от ВЕИ, които да бъдат изкупувани по преференциални цени.

Председателят на БЕФ Иван Хиновски пък одобрява решението на ДКЕВР да намали преференциалните цени за електроенергията от топлофикациите. Според него е крайно време да се престане с практиката на кроссубсидирането на цената на парното през цената на тока. „Сега всички плащаме за тези, които ползват парно, за да имат те по-ниска цена. Това не може да продължава, защото е в разрез с всички принципи на ЕС“, категоричен е той.

Хиновски определи като „тотално сбъркан“ подхода на ДКЕВР за решаване на проблемите с недостига на средства. Държавният регулатор нямал право да се бърка в отношенията между независими търговски дружества – между НЕК и „американските централи“, между НЕК и ЕСО и производителите на енергия от ВЕИ. „Правен абсурд е регулаторът да нарежда на НЕК да се договаря за намаляване на цените по сключени вече договори“, отсече експертът.

Според Хиновски кризата в енергетиката вече е толкова голяма, че е време да се търси аварийно привличане на средства чрез създаване на специален фонд, в който международни финансови институции да предоставят грантово финансиране. БЕХ от своя страна трябва да емитира дългосрочни дългови книжа, но едновременно с това да има и оздравителен план за развитие на енергетиката. Той предупреди, че ако това не се случи, енергетиката ни ще попадне в чужди ръце, защото кредиторите на НЕК във всеки един момент могат да решат да предявят искове и съдът ще отсъди прехвърляне на собственост към тях.

„Намалението на цените за двете „американски централи“ вече се фиксира в крайната цена на тока, но това е сметка без кръчмар“, смята шефът на БЕФ. Ипредупреди още, че „ако двете централи заведат дела срещу държавата ни, решенията на ДКЕВР ще паднат в съда, а държавата ще бъде глобена“. Същото ще стане и с решението за ограничаване на производството от ВЕИ. Освен това, ако половината от ВЕИ производителите фалират, те ще станат собственост на банките, които на свой ред ще бъдат поставени в риск.

Държавата трябва да преговаря с частните дружества, а не да им извива ръцете, категоричен е председателят на БЕФ. Ипрепоръча на управляващите да се договори разсрочване на плащанията между НЕК и ЕРП-тата, да се позволи на частните централи да изнасят ток навън, а оборудването за АЕЦ „Белене“ да се продаде и така да се осигурят 2 млрд. лв. за НЕК.

По негови разчети поне с 20% ще скочи цената на електроенергията за бита след либерализацията на енергийния пазар. Затова трябва от сега да се започне поетапно повишение на цената, за да не е шоково след време, съветва Хиновски. „Намаление на цената в момента е равносилно на абсурд. Направили сме анализ, че ако сега се започне с 5% процента повишение на цената на тока на всеки шест месеца, влизането в регулирания пазар през 2015 г. няма да е толкова шоково за хората“, обясни шефът на БЕФ и допълни, че това трябва задължително да е съпроводено със социална програма като се използват средства от Европейския социален фонд и други програми на ЕС.

Източник: http://3e-news.net/

Моите читатели живо се интересуват от изграждането на седми блок на АЕЦ “Козлодуй”. С голям интерес беше посрещната статията на Георги Велев-Какви са ползите и проблемите при строежа на нов блок в АЕЦ „Козлодуй“?, публикувана от:

Подзаглавието на статията е: Безопасност, по-дълъг живот на реакторите и модерни технологии са сред предимствата на „Уестингхаус“

Ако сте пропуснали да прочетете внимателно статията, не е късно да го направите. Най-лесно ще я намерите чрез хиперлинка Георги Велев.

Сега ви предлагам коментара на ревностния читател на AtomInfo.Bg Сергей Смирнов, който прави критичен анализ на цитираните в статията изказвания на ядрения експерт Иван Хиновски.

Не съм търсил разрешение от администрацията на сайта за ползването на горепосочената статия, защото в рубриката “Условия за ползване” няма никакви ограничения.

Така изглежда част от “уловителят (капанът) за стопилката” на строящата се Нововоронежка АЕЦ в Русия

Вместо увод

На първо място искам да поздравя колегите с отминалите празници, да пожелая на тях и близките им здраве и късмет! Решенията на Министерския съвет на суверенната Република България, и редица от изказванията на политиците, както и техните действия, няма да коментирам.

Предимствата на АР 1000

Цитат: Технологията на „Уестингхаус“ е възможно най-напредналата до момента според специалистите. Системите за безопасност са значително подобрени спрямо досега вижданите във ВВЕР реакторите. По-конкретно става въпрос за пасивните защити, които са уникални, обясни пред Econ.bg енергийният експерт Иван Хиновски, който е председател на Българския енергиен форум. Той обясни, че пасивните защити всъщност представляват възможността реакторът сам да се обезопаси в случай на сериозна авария. Системите са така направени, че с минимална човешка намеса съоръжението може да ограничи и спре повишаването на температурата в активната зона. На практика през първите 24 часа на сериозна авария системата за управление на блока почти няма нужда от човешка намеса, обясни Хиновски.

Сергей Смирнов: За мое съжаление, пасивните системи за безопасност (ПСБ), използвани в проекта AP-1000®, не са нови и уникални. Разликата от технологията ВВЭР [1], се заключава в наличието на голям обем течност над височината на активната зона (АЗ) в ПСБ (PCCWST) [7], и наличието на вътрешен съд (бак) IRWST с топлообменници PRHR, които присъстват и в редица други проекти [3,4]. Заслужава си да се отбележи, че доминиращо участие в честотата на повредите на активната зона ЧПАЗ (CDF) на AP-1000® е ИС (иницииращо събитие) SAFETY INJECTION LINE BREAK (разрушаване или скъсване на тръбопровода за впръскване на система за безопасност) – 39,4% [8].

Мисля, че на вас са ви известни проектите В-392, В-412, В-428, В-466 (в това число увеличаването на мощността на проекта В-320), и проектите от следващото поколениеВ-392М, В-491, – АЭС 2006,  В-510 – ВВЭР–ТОИ. Обемът на хидравличните съдове (ХС) е: ХС-1 200-240 м³, ХС-2 – 960 м³ (ВВЭР-1200); за В-510 е предвиден допълнителен ХС-3 с обем не по-малко от 720 м³. Мисля, че понятията бак-приямок, бак- барботер, са ви познати от практиката. А за СПОТ ПГ и СПОТ ЗО, ако има интерес, мога да ви разкажа.

В руските проекти ВВЭР, открито се говори за комбинация от активни и пасивни системи за безопасност, за разлика от технологията AP, работата по която започна през 1986-1989 година (проект АР600). В този хартиен проект (няма построен нито един блок), активните системи бяха повече. Освен това руските проекти имат по 4 независими линии на ПСБ, а при AP-1000® те са 2.

Цитат: Дори тези пасивни системи да не помогнат под самия реактор има съоръжение, наречено „уловител на стопилката“. В него, в случай на голяма авария, може да се съберат опасните радиоактивни материали и те да не се разпространят в околната среда. За съжаление точно заради липсата на такова съоръжение се случиха сериозните замърсявания в АЕЦ „Чернобил“ и АЕЦ „Фукушима“.

Сергей Смирнов: Хайде да обсъдим подред. Наистина го има, обаче, в руските ВВЭР. В приложението 1В глава 1 EDCD АР1000 [2], на страница 1В-7 действително се казва:

«Ex-Vessel Core Catcher:

This SAMDA consists of designing a structure in the containment cavity or using a special concrete or coating that will inhibit core-concrete interaction (CCI), even if the debris bed dries out. A perfect core catcher would prevent CCI for all cases. However, the AP1000 incorporates a wet cavity design in which ex-vessel cooling is used to maintain the core debris in the vessel to prevent ex-vessel phenomena, such as CCI. Consequently, containment failure due to CCI is not considered in detail for the AP1000 Level 2 probabilistic risk assessment.»

В превод на български език това означава (не дословно):

 “Извънреакторен уловител на стопилката:

 (SAMDA)* се състои в модифициране на структурата на шахтата на реактора вътре в хермозоната или чрез използване на специална марка бетон, или покритие, което да предотврати взаимодействието на стопилката (кориума) с бетона(CCI), в случай на излизане на стопилката навън (пробиване на корпуса на реактора (КР).Превъзходният уловител на стопилката ще предпази CCI във всички случай.

Обаче, дизайнът на АР1000 предполага запълване на шахтата на реактора с вода, като по този начин се организира охлаждане на корпуса на реактора (КР) от вън за да се задържи стопилката вътре в реактора. По този начин да се предотврати извънреакторно взаимодействие на кориума, такова като CCI. Следователно, нарушаването на целостта на хермооболочката (контейнмънта) вследствие на CCI не се разглежда детайлно в PRA от ниво 2** АР1000.»

       пояснения:

*SAMDA – Severe Accident Mitigation Design Alternatives –

Възможни (срещу допълнително заплащане) изменения на проекта за намаляване на последствията от сериозна авария, тоест това е опция. По точно трябва да се каже, че устройствата се оценяват от позицията на приносът им за намаляване на стойностите на ЧПАЗ (CDF) и ЧПАВ (LRF).

** На този етап се анализира вероятността за емисии на радиоактивност в околната среда при различни последователности на събитията.

Внимателният читател, може да намери и цената на “уловителя на стопилката”, само 1,6 милиона долара. Доколкото ми е известно, за никакво устройство за локализация на стопилката (расплава УЛР), не става дума. Това са просто отделни, допълнителни помещения под и в страни от шахтата на реактора. Впрочем, това е само предположение по аналогия с ATMEA1 [3] или EPR [4]. Към този момент нито във варианта на проекта за САЩ, нито за Великобритания, друга информация за «Ex-Vessel Core Catcher», не успях да намеря.

За първи път истински УЛР бяха използвани при построяването на АЕЦ “Тянван” (В-428), освен това УЛР е монтирано на АЕЦ “Куданкулам” (В-412), във всички модификации на АЭС-2006 (В-392М, В-491, и MIR.1200) в Русия, Беларус, Финландия, ще се използва и на АЕЦ “Аккую”.

Трябва да се отбележи, че това е оригинална руска разработка, със собствена система за охлаждане и жертвени материали. [5]

И, както на ядрената общност в България е известно, то е предвидено и в проекта за АЕЦ “Белене”, В-466Б (V-466), който можете да видите на сайта на АЯР. Кодът на системата е JKM, а наименованието – «Устройството за локализация на стопилката». [6]

За мое голямо съжаление, сега един блок с AP-1000® излиза по-скъпо от два с ВВЭР, във всеки случай, такава беше първоначалната цена.

Ако господин Хиновски успее да покаже истинско УЛР в проекта AP-1000®, ще му бъда премного благодарен

УЛР и Чернобил

Чернобилската трагедия – ускоряване на мигновените неутрони (RIA) поради кратковременен положителен ефект на радиоактивността, изкипяване на водата, разкъсване на схемата Е, разрушаване на покрива, изхвърляне на делящи се материали (ядрено гориво) в околната среда. УЛР не би помогнало, не е имало и проникване на радиоактивни материали в подпочвените води под реактора. Освен това, ми е много сложно да си представя УЛР в конструкцията на РБМК (Реактор Большой Мощности Канальный).

AP-1000® и аварията на АЕЦ “Фукушима-1”

Това се отнася към GE, към проектиращите и експлоатиращите организации и правителството на Япония. Трябва да се отбележи, че според наличните отчети, да се посочат еднозначно виновните не е лесно. Считам, че трябва да се изчакат окончателните изводи на МААЕ.

Взривовете на водорода, който нарушиха херметичността на конструкцията, вследствие на което имаше големи изхвърляния на радиоактивност в атмосферата, и чак като последствие изтичането на радиоактивна вода – всичко това е могло да бъде предотвратено от наличните системи. Трябва да отбележим, че при AP-1000® пасивните автокатилитични рекомбинатори на водорода са – 2, а при В-466Б проектното количество е 154 (страница 152 в [6], система JMT-JMU). Там можете да видите и предназначението на системите.

Да си дойдем на думата, вероятността за отказ на системата за мониторинг и контрол на водорода при AP-1000® е 0,1 (страница 19.59-70 в [8]), освен това се разчита на активни системи (Hydrogen Ignitors). Самата система CHCS е описана в 6.2.4 [9], подсистемата за мониторинг на концентрацията на водорода CHMS е в точка 6.2.4.2.1, работният диапазон не е впечатляващ (таблица 6.2.4-1). Особено ви препоръчвам да ги разглеждате в съчетание с [10], относно вероятността за отказ на системите за мониторинг и контрол.

Относно събитията на АЕЦ “Фукушима-1”, трябва да отбележим, че за УЛР никой не е и мислил, поради простата причина, че органите за регулиране на СУЗ в реакторите тип BWR, като правило, са разположени отдолу на реактора. В моделите BWR-3 (първи блок) и BWR-4 (блокове 2-4) това е съвсем точно [11].

Списък на линковете

1. http://www.gidropress.podolsk.ru/

2. https://www.ukap1000application.com/PDFDocs/European%20DCD%20EPS-GW-GL-700%20Rev%201_Public/EPS-GW-GL-700%20Rev%201%20Chapter%201/EPS-GW-GL-700-Rev%201%20Chapter%201%20Appendix%201B.pdf

3. Страница 17 описания МАГАТЭ: https://aris.iaea.org/PDF/ATMEA1.pdf

4. Страница 21 описания МАГАТЭ: https://aris.iaea.org/PDF/EPR.pdf

5. http://www.gidropress.podolsk.ru/files/proceedings/mntk2011/documents/mntk2011-070.pdf

6. Страница 158(159) документа Окончателен доклад за допълнителна оценка на безопасността „Стрес-тестове“ за АЕЦ „Белене“ АЯР Республики Болгария.

7. https://www.ukap1000application.com/PDFDocs/European%20DCD%20EPS-GW-GL-700%20Rev%201_Public/EPS-GW-GL-700%20Rev%201%20Chapter%206/EPS-GW-GL-700-Rev%201%20Chapter%206%20Section%206-3.pdf

8. Страница 19.59-38, https://www.ukap1000application.com/PDFDocs/European%20DCD%20EPS-GW-GL-700%20Rev%201_Public/EPS-GW-GL-700%20Rev%201%20Chapter%2019/EPS-GW-GL-700-Rev%201%20Chapter%2019%20Section%2019-59.pdf

9. https://www.ukap1000application.com/PDFDocs/European%20DCD%20EPS-GW-GL-700%20Rev%201_Public/EPS-GW-GL-700%20Rev%201%20Chapter%206/EPS-GW-GL-700-Rev%201%20Chapter%206%20Section%206-2.pdf

10. http://atominfo.bg/?p=20494

11. http://www.iaea.org/nuclearenergy/nuclearknowledge/schools/NEM-school/2012/Japan/PDFs/week2/7-5_Sekimura_Fukushima_Causes.pdf

Обща информация

Европейски вариант (Великобритания): https://www.ukap1000application.com/doc_pdf_library.aspx

Американски вариант: http://pbadupws.nrc.gov/docs/ML1117/ML11171A500.html

 Станислав Георгиев – изпълнителен секретар на Българския атомен форум:Положителният резултат от референдума се чу навън и България остана в клуба на ядрените държави. От 2000-та година досега цената на ел енергията се е увеличила 4-5 пъти. Така ще стане и в бъдеще.

 Иван Хиновски – председател на Българския енергиен форум: Без ядрена енергетика България не може. Въпросът е каква и кога. На сегашния етап инвестиция в АЕЦ „Белене“ е изключително рискова.

Целия разговор на Веселина Миланова със Станислав Георгиев и Иван Хиновски можете да чуете от звуковия файл:

http://bnr.bg/Audio.aspx?lang=1026#http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Economy/Bulgaria/Pages/0402atom.aspx

  При представяне на инициатива за създаване на движението организаторите се обявиха срещу прогресивното спадане на качеството на живот на българския гражданин. „Нас ни управляват хора, които се докопват до властта и след това се реализират различни клептомански схеми, които обогатяват определени страни, а нашето общество продължава да обеднява“, изтъкнаха учредителите.

  Сред участниците в пресконференцията бяха Иван Сотиров, Христо Казанджиев, Евгени Михайлов, Александър Алексиев, Красимир Момчев, Димитър Иванов, Васил Филипов, Иван Хиновски.

    „За миналото знаем в лицето на Румен Овчаров какво направиха – с денонсиране на един газов договор нанесоха щети на нашата държава за милиарди долари. И сегашното правителство не прави нищо България да заживее в нормални условия“, категорични са учредителите на новото движение.

   По думите им правителството не предприема никакви предложени мерки. Те дадоха за пример проект отпреди 2 години за изграждане на газова връзка от Турция към България, за който американското правителство гарантира средства.

   Правителството е обърнато към Черно море, към проект, който е под съмнение дали ще бъде реализиран и ще ни бъде полезен – Южен поток, посочиха организаторите на пресконференцията.

   Те попитаха защо нищо не се прави на юг към Турция, от където могат да дойдат газови доставки на разумни цени.

   „Това е нетърпимо. Ценовият натиск тормози българина. Трябва да поемем нещата в свои ръце, да разобличим бездействието на хората, за които правителството осигурява едно безметежно разхождане по света. Трябва да извадим нещата на показ. До момента правителството не е направило нищо, за да реализира една независимост. Всичко, което се прави, се прави в канцеларии, пишат се пътни карти, пишат се меморандуми. Това правителство трябва да седне да се отчете. И министър-председателят да обясни кой му е препоръчал тези ръководни кадри в енергетиката. Енергийната независимост, от там и националната – са в нашите ръце. Трябва да говорим истината, трябва да се знае истината и да се знаят хората, които пречат нашият народ да заживее по-добре. Стига с това бездействие, стига с блъфирането и маршируването на едно място“, призоваха от движението.

  Учредителите се обявиха и против проекта АЕЦ „Белене“, който определиха като закъснял с 10 години. Те попитаха как в тази финансова криза в света, при която на всяка страна се анализира външния дълг, България може да си позволи да се задължи с 4 милиарда. Експертите предупреждават, че с огромния външен дълг, който надвишава БВП на страната, веднага ще влезем в групата на Гърция.

   „За нас е важно да се вземе решение за незабавно спиране на разходите по този проект и пренасочване на средствата към 7 блок на АЕЦ „Козлодуй“, изтъкнаха те.  (Четем бележката на редактора в края на страницата и изказванията на Г-н Хиновски тук.)

  Учредителите на Движението за енергийна независимост поискаха производство повече от местни ресурси. Те изброиха редица проекти, които по една или друга причина са били пренебрегвани: хидропотенциалът на река Дунав, оферта за нова енергийна мощност в Марица изток, проучването на шистов газ, проекти в Галата, Силистра, Добруджанския въглищен басейн, както и в конкурса за проучване на нефт и газ.

 Решението на МС за забрана на шистовия газ провокира възмущение от страна на редица експерти, обявиха още учредителите. Според тях шистовият газ може да доведе до много бързо намаляване на разходите по енергетика.

  Системно се развива политика за ограничаване на България за развитие на собствени енергийни източници, категорични са те. По думите им определени страни не желаят България да постигне свобода и да взима решения самостоятелно.

  Ние сме абсолютни рекордьори по цена на газа. Това е тежка манипулация от страна на Газпром.

  Турция, Германия плащат по 2-3 пъти по ниски цени. Полша, Унгария се съдиха с Газпром, припомниха експертите по време на пресконференцията, като определиха Газпром като „тоягата на Русия“.

 Упреци понесе и енергийният министър.

„Трайчо Трайков се оказва един некадърник, който в енергийна област не е постигнал нищо. С Турция един меморандум е подписан, два са неподписани. Ние си оставаме зависими, наведени. Ще плащаме колкото ни искат, ще издържаме тези шайки, които ходят да предизвикват улични ексцесии с нашите пари“, изтъкнаха още по време на пресконференцията.

  Междувременно известната турска журналистка Зейнеп Дерели, която изнесе лекция пред Дипломатическия институт у нас прогнозира, че България и Турция ще играят сериозна роля за енергийната сигурност в цяла Европа.

  Тя коментира, че руският енергиен монопол ще продължи и занапред. Зейнеп Дерели обърна внимание и на бързото изграждане на газовата връзка между България и Турция, както и за свързването на енергийните системи на двете ни страни.

Източник: ibox.bg

 бел. ред.:

15.02.2012

  Конференцията „Енергийната сигурност на България – 2012” беше организира на 24 януари 2012 г. в София, х-л „Симона” от неправителствената екологична организация Коалиция за устойчиво развитие. Конференцията е част от инициативите по повод 40 години българско движение за устойчиво развитие и във връзка с предстоящата Среща на върха „Рио+20”.

  Устойчивото развитие на икономиката е невъзможно без развитието на ядрената енергетика, това беше лайтмотивът на изказванията на енергийните експерти.

  Няма никакво съмнение в икономическата целесъобразност и необходимост от строителството на АЕЦ “Белене”, каза председателят на българския атомен форум “Булатом”, собственик на компанията „Риск инженеринг” Богомил Манчев.

  Той повтори някои от основните изисквания и практическото им прилагане при строителството на АЕЦ “Козлодуй” и бъдещата АЕЦ “Белене”, отбелязвайки усилената пасивна защита на реакторите, която би издържала и силно земетресение и падане на голям самолет върху централата.

  “Никога не съм чул в света да е имало банкрутирала атомна електроцентрала”, – заяви Манчев, коментирайки финансовата полза от проекта.

  Той напомни, че поради повишените екологични изисквания към въглищните ТЕЦ, електроенергията става все по-скъпа. “Прогнозираните годишно около 16 милиона MWh електроенергия от АЕЦ Белене, биха стрували с 300 милиона лева по-скъпо, ако са произведени от ТЕЦ”, – пресметна е експерта.

  Предимствата на руските ядрени технологии посочи в презентацията си и експертът Иван Хиновски. Относно финанасовата страна на въпроса той е каза, че голям ядрен проект “не може да мине без дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията”.

  Като пример той посочи, че АЕЦ с 4 блока в Турция, която се строи и финансира от “Росатом”, има вече сключен договор за изкупуване на 70% от произведената електроенергия за 15 години от първите два блока, и  за същия период – на 30% от другите два блока. Периодътна експлоатация на блоковете в централата ще е минимум 60 години.

  Ръководителят на консултантската фирма  „ММС Консултинг” Димитрий Семизов направи кратка презентация за основните принципи на някои нови технологии в областта на ядрената енергетика.

 Според него бъдещето на руската ядрена енергетика е в реакторите на бързи неутрони “СВБР-100”, използващи като топлоносител сплав от олово-бисмут.

 Друга технология са модулните реактори, където презареждането с гориво става един път на 7-8 години. Това става чрез изваждане на един модул и замяната му с друг – зареден, като първият се изпраща на завода за презарядка. По този начин отпада ангажиментът на оператора на АЕЦ за управление на ОЯГ.

  Сега се работи над развитието на така наречените “ядрени батерии”, чиято презарядка да бъде извършвана един път на 20 години.

  Относно технологиите на ядрения синтез, до внедряването им ще минат десетилетия. Международният експериментален реактор ITER към момента струва 10 милиарда евро.

  Над подобен проект се работи и в Русия под името “Байкал”. Първите практически резултати се очакват не по-рано от 2040 година.

28.01.2012

Иван Хиновски е председател на Български енергиен форум – неправителствена организация, в която членуват 30 организации и физически лица. Бил е изпълнителен директор на НЕК, както и член на съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй”. В момента е експерт към парламентарната комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм. За възможностите и проблемите пред евентуалното решение на площадката на Козлодуй да се изгради седми блок разговаряме с него.

Г-н Хиновски, бихте ли посочили предимствата на площадка Козлодуй за изграждане на нови ядрени мощности?
В Козлодуй е факт лицензирана площадка за атомна централа. В Козлодуй има всякаква техническа инфраструктура, а само системите за охлаждане за техническата вода могат да обезпечат не един, а два блока. Козлодуй има предимство и с това, че съществува изградена система за радиационен мониторинг, има работещ авариен план. Но основното е, че електрическата инфраструктура я има. Аз неведнъж съм казвал, че около 600 – 800 милиона лева ще се спестят само от изграждането на нова електрическа инфраструктура, ако се развива ядрената енергетика в Козлодуй, а не в Белене.
При вас е центъра на кадрите, това е мозъка на ядрената енергетика в България като интелект и капацитети. Има наличен жилищен фонд. Площадката е близо до мястото, където ще се изгражда националното хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци, има налични и работещи хранилища за отработило гориво.
Стига толкова предимства – това са все плюсове в посока Козлодуй.

  Вие бяхте ръководител през 1998 година на работна група, която изготви проучване за възможността в Козлодуй да се строи седми блок. Кои от тогавашните ви изводи са актуални и днес?
Да. Тогава по предложение на НЕК беше направено едно проучване на целесъобразността от използването на доставено за АЕЦ „Белене“ тогава оборудване за изграждане на нов ядрен блок. Основните две възможности които бяха анализирани бяха изграждането на един блок в Белене или на нов седми блок в Козлодуй. Към тогавашната обстановка и условията към онази дата надделя мнението, че по-изгодно е с това оборудване да се изгражда първи блок в Белене. Основните аргументи бяха, че в Козлодуй в онези години вървяха тежки реконструкции на блокове 5 и 6, активна инвестиционна програма имаше за блокове 3 и 4, които бяха във фаза на модернизация и от системна гледна точка експертите счетоха, че това ще е едно изключително тежко натоварване на площадката с обемна инвестиционна дейност. Следствие на което мнението „ЗА” Белене надделя. Но опцията за седми блок беше много ефективна и целесъобразна. За това и експертите в дирекция „Ядрена енергетика” направиха едно проучване на възможните три площадки върху които можеше да се изгради блок 7-ми блок. И трите петна, по скоро това е правилната формулировка, имат своите плюсове и минуси, но пък сега всяко едно от тях би могло да бъде повторно анализирано с оглед използването за ново строителство.

  Какво може да предприеме правителството от тук насетне, ако има идея за строеж на седми блок в „Козлодуй”?
Моето мнение, е че идеята за изграждане на нов блок при вас се комбинира с един евентуален отказ от изграждането на АЕЦ „Белене”. Защото не е целесъобразно платеното оборудване да се препродава със загуба, а по скоро може да се мисли да се използва за изграждането на нов блок, което е разумно и лично аз смятам че това би могло да се направи на едно от тези три петна. Естествено трябва да се мине през няколко фази на нови проучвания. Не е толкова лесно да бъде пренесено едно оборудване, което проектирано за една площадка проектирана при определени сеизмични условия и характеристики, но трябва да бъдат отново разчетени всички тези строителни конструкции, сеизмична устойчивост на опори и съоръжения. Така че се изисква един период от време в който тази идея за пренасянето на оборудването произведено за първи блок на Белене да бъде адаптиран проект към посока Козлодуй, като при една добра организация и разумно компетентно управление на проекта редица дейности могат да се започнат едновременно. Може да се започне едновременно геоложкото проучване на тези площадки, което ще спести време. Разбира се трябва да се подготви нов ОВОС, да се стартират  нови преговори и големия въпрос е за формата на финансиране на проекта.
Преди да се започне, обаче каквото и да било трябва задължително правителството да вземе решение.

  Тоест Вие смятате, че оборудването от Белене може да се използва за Козлодуй?
Това е ефективно. Иначе грешките на Белене не трябва да се повтарят. Например ако се проведе един истински европейски конкурс, могат да дойдат редица компании които да отговарят на определени изисквания за цена на изграждане, за типове реактори, за срок на изпълнение. Всичко това трябва да стане и след санкция от ДКВЕР и другите държавни институции, които имат право да активизират подобни мащабни инвестиционни проекти, съобразявайки се с нуждите от електроенергия. В момента Полша по подобен начин организира свой търг за изграждане на АЕЦ.
При нас разбира се е частен случай, когато имаме платено оборудване за АЕЦ Белене, което би трябвало да се използва, ако ще се развива ядрена енергетика в Козлодуй. От тук според мен могат да се скъсят и сроковете с две години и половина, защото се съкращава голяма част от дейностите от процедурата от обявяване на търг за избор на доставчик на оборудване, за утвърждаване на техническия проект и т.н. Това може да бъде спестено при една такава форма на проекта в Козлодуй.

  Според вас с Белене какво ще се случи?
Аз винаги съм казвал че това е един организационно сбъркан проект. И аз вярвам, че много скоро ще се вземе решение за прекратяване на проекта, което е естествен край, защото не може да се взима решение за такава сериозна инвестиция без да бъде ясен пазара на електроенергията. Няма договори за изкупуване на електроенергията, не е ясен бюджета на проекта, има спорове с основния доставчик относно цената на бюджета на проекта, и другото което мен лично най-много ме притеснява, въпреки че има декларация от АЯР че проекта няма никакви проблеми с безопасността, все още техническия проект не е утвърден. Вече втора година документацията стои в АЯР. Очевидно е че има някакъв проблем с техническия проект на „Белене”.

  Търсели ли са ви като енергиен експерт за мнение по повод изграждането на седми блок?
Водили сме немалко разговори с министър Трайков по темата. В момента българския енергиен форум подготвяме техническо задание за обявяване на процедура за предпроектно проучване на възможността за изграждане на седми реактор в Козлодуй.
Ние ще предложим едно експертно проучване, което смятам, че би дало отговор на въпросите за сроковете и за бюджета. До края на януари месец ще сме готови с документацията и ще предложим на МИЕТ и на АЕЦ конкретни изисквания и критерии към подобен проект. Това е една база, върху която може да се вземем решение дали да се продължи този проект или да се премине към друг вариант.

  Преди години ИБЕРДРОЛА изработиха предпредпроектно проучване – стъпвате ли на него като данни или работите изцяло с ваши разработки?
Това проучване не беше разработено според изискванията на нашето законодателство. То не е база за взимане не решение за бъдещето на новия блок. Не е съобразено и с изискванията за ядрена безопасност. Работим изцяло с наши данни и разработки.

  Според вас, финансирането трябва ли да си остане изцяло държавно или трябва да се търсят чужди инвеститори?
Ако искаме да не губим пари от Белене, изборът е да се построи нов блок, а етапите за изграждане на един такъв проект, ако той бъде структуриран като частен проект, това би отнело много повече време. За това, според мен трябва да е държавен проект и блоковете трябва да са два, защото практиката на строителството на ядрени централи предполага да се строят по два блока. Но тогава излиза сложният въпрос за интегрирането на тези два блока в енерго системата. Тогава трябва да се мисля и за договори за пласмент на тока и не се знае дали ще се интегрират и двата блока. На мен много добре ми звучи обединяването на нашите енергийни пазари с тези на Румъния. Тогава би било много по-лесно изграждането дори на два блока в Козлодуй.
Каквото и да се случва, обаче от тук насетне правителството трябва да вземе решение накъде върви ядрената енергетика в страна ни. И съм сигурен, че страшно мотивиращо би било да се обяви, и това може да го направим Министър Трайков, че правителството има намерение да изгражда нови мощности, а това ще доведе до стабилизация на кадри и мотивация те да останат в България, а не да търсят реализация навън.

Източник: http://www.kozloduy-bg.info/index.php?p=news&aid=6307