„Измененията получиха зелена светлина от Европейската комисия и това ще позволи пускането в експлоатация на АЕЦ Paks II през следващото десетилетие. По време на строителството ще се прилагат най-високи стандарти за безопасност“, каза ръководителят на ведомството.

Росатом и унгарската MVM подписаха договор за изграждането на 5 и 6 блок през 2014 г.

Подробности на: https://www.reuters.com/world/europe/hungary-gets-eus-ok-amend-russian-nuclear-plant-contract-2023-05-25/

За разлика от подобни, по-ранни предложения на антируските ястреби в ЕС, последният план от Вилнюс включва нюансиран подход, очевиден опит да се спечелят скептиците в Будапеща и другаде.

„Предлага се въвеждането на индивидуални ограничителни мерки за Росатом“, се казва в предложението за политика от 17 март, което не е публикувано публично.

„Освен това е целесъобразно да се въведе дерогация, въз основа на която дейности, договори или други споразумения, сключени с Росатом, могат да бъдат изпълнявани за определен период от време, което позволява на държавите-членки на Европейския съюз да завършат изпълнението на тези договори или други споразумения .“

Подробности на: https://www.reuters.com/world/europe/lithuania-offers-carve-outs-eu-sceptics-over-russia-nuclear-sanctions-2023-04-04/

Сделката вече включва „нисковъглероден“ водород, произведен заедно с електричеството от атомни електроцентрали, като част от отделни цели за възобновяем водород, използван от индустрията.

Франция настоя ядрената енергия да бъде включена в усилията на страните за постигане на тези цели. Френският министър на енергетиката Агнес Пание-Рунаше каза, че сделката е „важен напредък“ към известно признаване на ядрената енергия при разработването на цели за намаляване на емисиите.

Тя добави, че усилията на страната са насочени към даване на „глас в Европа на всички държави-членки, които вярват, че ядрената енергия ще ни помогне да изоставим изкопаемите горива“.

Източник: https://www.ft.com/content/02adde01-3b27-4743-8c17-2e39ab682660

В ЕС стартира проект за изграждане на заводи за батерии за съхранение на електроенергия с цел постигане на енергийна независимост и нулево ниво на вредни емисии.

Това се казва в съобщение на сайта на Европейската комисия.

 „През 2022 г. общата инвестиция в екосистемата на „батериите“ на ЕС ще достигне 180 милиарда евро.
Това обхваща повече от 160 промишлени проекта, които вече са изпълнени или са в процес на изпълнение, във всички вериги с добавена стойност, което е еквивалентно на около 70 GWh инсталиран капацитет на батерията“, се казва в съобщението.

 Според резултатите от срещата на Европейския алианс за батерии, вицепрезидентът на Европейската комисия Марош Шефчович каза, че в страните от ЕС ще бъдат създадени 30 „гигафабрики“ за пестене на енергия.

Той подчерта, че това е особено важно за развитието на възобновяемите енергийни източници и постигането на нулеви вредни индустриални емисии до 2050 г.

Заради нахлуването на Русия в Украйна цената на газа в ЕС стана почти седем пъти по-висока от тази в САЩ. В допълнение, други икономики също се стремят към бързо развитие на батериите, стимулиране на тяхното производство и добив на суровини, променяйки глобалните правила на енергийната игра.

Ето защо членовете на Европейския алианс за батерии обръщат специално внимание на елиминирането на рисковете и освобождаването от зависимостта от трети страни при доставката на суровини, особено от Китай, който представлява до 80% от редкоземните материали, използвани в индустрията на ЕС.

Източник: https://elektrovesti.net/81326_u-krainakh-es-pobuduyut-30-gigafabrik-dlya-zberezhennya-energii

Европейската комисия се отказа от плановете си да санкционира руския ядрен сектор или неговите представители в следващия пакет от санкции, казаха трима дипломати пред POLITICO в четвъртък.

Изпълнителният орган на ЕС първоначално каза на страните от ЕС, че ще се опита да изготви санкции, насочени към гражданския ядрен сектор на Русия.
И преди срещата на лидерите на ЕС миналата седмица украинският президент Володимир Зеленски призова блока поне да наложи санкции срещу руската компания за ядрена енергия Росатом.

Но този план се провали, казаха тримата дипломати, посочвайки последните проекти за санкции.

Подробности на: https://www.politico.eu/article/rosatom-russia-ukraine-volodymyr-zelenskyy-vladimir-putin-eu-executive-scratches-russia-nuclear-sanctions-plans/

„Нашата цел е да се съсредоточим върху увеличаването на възобновяемото и ядреното производство. До 2030 г. ще добавим още 2 GW ядрено производство. Възобновяемата енергия ще съставлява около 30%. До 2050 г. повече от 90% от електроенергията ще се произвежда от безвъглеродни източници“, написа шефът на Министерството на енергетиката във Facebook.

Той също така отбеляза, че по време на срещата е бил обсъден и въпросът за санкциите срещу руската енергийна индустрия: „Г-н Тимерманс отбеляза, че Европа на практика се отказва от зависимостта от руските изкопаеми горива“.

„В същото време е изключително важно изключването на Русия от списъка на ключовите износители на енергийни ресурси да не се превърне във временно явление за периода на войната“, подчерта Герман Галущенко.
Но той подчерта, че Руската федерация трябва завинаги (!) да изчезне от списъка на основните износители на световния енергиен пазар „и ние ще постигнем това“.

Според първия само малък брой държави членки ще бъдат засегнати от евентуални прекъсвания на електрозахранването, докато други държави от ЕС могат да доставят електричество на „засегнатите“ страни, цитира изданието еврокомисаря по управлението на кризи Янез Ленарчич.

Ако голям брой държави са засегнати едновременно, страните ще трябва да ограничат предоставянето на спешна помощ на други членове. Тогава Европейската комисия ще може да покрие нуждите за сметка на стратегическия си резерв, добави Янез Ленарчич.

Източник: https://www.reuters.com/business/energy/eu-prepares-possible-power-cuts-other-emergencies-energy-crisis-intensifies-rnd-2022-10-03

Ръководителят на Европейската комисия представи в сряда план за ограничаване на приходите на електроенергийните компании, за да събере 140 милиарда евро в помощ на хората по време на енергийната криза.

Това обяви тя в годишната си реч за състоянието на Съюза пред Европейския парламент.

„Ние предлагаме да се ограничат печалбите на компаниите, които произвеждат електроенергия на ниска цена. Тези компании получават приходи, за които никога не са предполагали или дори не са мечтали. В нашата социална пазарна икономика печалбите са добри. Но в днешно време е погрешно да реализира невероятни рекордни печалби за сметка на войната и за сметка на потребителите. В тези времена печалбата трябва да бъде разделена и насочена към тези, които имат най-голяма нужда от нея“, подчерта фон дер Лайен.

Според нея това предложение ще набере повече от 140 милиарда евро за страните членки, за да смекчат удара от енергийната криза.

„И тъй като сме в криза с изкопаеми горива, индустрията за изкопаеми горива също носи специална отговорност. Големите петролни, газови и въглищни компании също правят огромни печалби. Така че те трябва да платят своя справедлив дял – те трябва да допринесат за криза“, добави шефът на Европейската комисия.

Тя не съобщи за ценови ограничения за руски или друг вносен газ.

Източник: https://elektrovesti.net/81128_evrokomisiya-zaproponuvala-obmezhiti-pributki-virobnikiv-elektroenergii

Европейската комисия работи за ограничаване на цената на електроенергията, произведена от други енергийни източници на газ, до 200 евро за MWh в опит да смекчи въздействието на газовата криза върху потребителите в ЕС.

Така Европейската комисия ще препоръча на страните членки да ограничат цената на електроенергията, произведена от вятърни, атомни и въглищни централи, до 200 евро за MWh.

Текущата спот цена за електроенергия в Германия, която действа като регионален бенчмарк, надхвърля 450 евро за MWh.
Цените на електроенергията на едро скочиха до небесата, защото са обвързани с цената на газа, независимо дали електроенергията се генерира от газ или по друг начин. Цените на газа са около 10 пъти по-високи от средните за последното десетилетие.

Подобна горна граница би наподобявала „представянето на пазара, което би могло да се очаква, ако глобалните вериги за доставки функционираха нормално и енергията не беше използвана като оръжие чрез прекъсвания в доставките на газ“, се казва в документа на ЕК.

Освен това ЕК смята, че таванът на цените трябва да е достатъчно висок, за да не възпрепятства бъдещите инвестиции в негазови технологии.
Документът предлага и задължителна цел за намаляване на потреблението на електроенергия с 5% в пиковите часове.

Често срещан начин за насърчаване на индустриалните клиенти да намалят потреблението си на електроенергия по време на пиковите часове е чрез договори, които позволяват на доставчиците на енергия да намалят доставките в замяна на компенсация или по-ниски бъдещи сметки.

Предложенията трябвше да бъдат обсъдени от дипломати от 27-те страни-членки на ЕС в сряда преди извънредната среща на енергийните министри в петък.

Източник: https://elektrovesti.net/81122_es-planue-obmezhiti-tsinu-na-negazovu-elektroenergiyu-na-rivni-200-evro-ft

Франс Тимерманс, първият и изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия, каза в интервю за Guardian, че Европейският съюз трябва да се обърне отново към изкопаемите горива в краткосрочен план поради кризата, причинена от войната в Украйна, за да предотврати риска на граждански вълнения.

Тимерманс, който отговаря за Европейския зелен пакт и ръководи 27-членния блок в международните преговори за климата, настоява, че краткосрочното връщане към изкопаемите горива е съвместимо с ограничаване на покачването на глобалната температура от прединдустриалните нива до 1,5 градуса Целзий.

„Ако обществото ни изпадне в много, много силни конфликти и борби, защото няма енергия, ние със сигурност няма да постигнем нашите [климатични] цели. Със сигурност няма да стигнем там, където трябва, ако липсата на енергия доведе до сериозни сътресения в нашите общества и трябва да сме сигурни, че хората не са на студено през идващата зима“, каза изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия.

Подробности на: https://balkangreenenergynews.com/timmermans-eu-risks-conflict-strife-due-to-energy-crisis/

Членовете на Европейския парламент гласуваха да определят газовите и ядрените проекти като „зелени“, което им позволява достъп до зелено финансиране.

Европейският парламент гласува да не пречи на газовите и ядрените проекти да получат достъп до зелено финансиране.

За да разчисти пътя за предложение на Европейската комисия, парламентът добави ядрени и газови проекти към определението на таксономията на ЕС за „зелени“. Това ще позволи на проекти да имат достъп до средствата на зелени инвеститори и инициативи.

При сравнително скорошното гласуване парламентът гласува да не възразява срещу предложението на Европейската комисия с 328 срещу 278.

Поддръжниците казаха, че включването на газ и ядрена енергия в зеленото финансиране би позволило ефективна декарбонизация в краткосрочен план.
В същото време противниците твърдят, че включването им размива „зеления“ етикет и може да попречи на дългосрочната промяна.

Подробности на: https://www.power-technology.com/news/eu-taxonomy-green-gas-nuclear-vote/

През март лидерите на ЕС се съгласиха възможно най-скоро да премахнат зависимостта на Европа от вноса на  руски енергоносители и поискаха от Европейската комисия незабавно да представи подробен план за това.

„REPowerEU е за бързо намаляване на зависимостта ни от руските изкопаеми горива чрез ускоряване на прехода към чиста енергия и обединяване на усилията за постигане на по-устойчива енергийна система на ЕС“, се казва в съобщение на Комисията за плана от 18 май.

Въз основа на пакета от предложения на ЕС „Fit for 55“ и завършване на действия за енергийна сигурност на доставките и съхранение на енергията, планът REPowerEU предлага допълнителен набор от действия за:

икономия на енергия;

диверсификация на доставките;

бърза замяна на изкопаемите горива чрез ускоряване на прехода на Европа към чиста енергия;

и интелигентна комбинация от инвестиции и реформи.

Алтернативата

„Планът REPowerEU не може да работи без бързото прилагане на всички предложения за “Fit for 55”  и по-високи цели за възобновяема енергия и енергийна ефективност“, каза Европейската комисия.

„В новата реалност ролята на газа като преходно гориво ще бъде по-ограничена, тъй като потреблението му в ЕС ще намалява с по-бързи темпове, отколкото се смяташе досега.
Успоредно с това някои от съществуващите мощности за въглища могат да се използват по-дълго, отколкото се смяташе първоначално, като ядрената енергетика и вътрешните газови ресурси играят определена роля.“

Преминаването от руските изкопаеми горива ще изисква целенасочени инвестиции за гарантиране на сигурността на доставките в газовата инфраструктура, както и масивни инвестиции в електрическата мрежа и водопроводните магистрали за целия ЕС, се казва в плана.
Водородът ще играе ключова роля в замяната на природния газ, въглищата и петрола в трудни за декарбонизация индустрии и транспорт, а планът REPowerEU има за цел да постигне 10 милиона тона вътрешно производство на „възобновяем“ водород и 10 милиона тона внос на „възобновяем“ водород до 2030 г.
„Неизкопаемият“ водород, и по-специално „ядрен“ водород, също ще играе ролята на заместител на природния газ.

За да диверсифицират своите възможности, държавите-членки на ЕС, които в момента внасят ядрено гориво от Русия за своите реактори, ще трябва да работят в рамките на ЕС и с международни партньори „за да осигурят алтернативни източници на уран и да изградят капацитет за конверсия, обогатяване и производство на гориво, налични в Европа или с глобални партньори на ЕС“.

Подробности на: https://www.atomic-energy.ru/news/2022/05/20/124886

Европейската комисия възнамерява да се отърве от енергийните ресурси на Русия до 2027 г., тези планове са одобрени от лидерите на Европейския съюз

Това каза говорителят на Европейската комисия Тим Макфий на брифинг, предаде Интерфакс-Украйна.

 „Искаме да бъдем напълно независими от руските изкопаеми горива до 2027 г.
И се надяваме да намалим търсенето си (на руски газ) с две трети до края на тази година. Това е цел, която си поставихме и одобрихме от Европейския съвет . членове на Европейския съюз – ред.), миналата седмица и ние се ангажирахме да го направим“, каза Макфий.

Той допълни, че подробностите ще бъдат представени до края на май.

Попитан, че разделът за енергетиката не споменава 2027 г. в заключенията от срещата на върха на 24-25 март, а е 2030 г., представителят на ЕК каза: „Мисля, че говорите за заключенията от срещата на върха от миналата седмица? Не виждам това да фигура. Но във „Версайската декларация“ (11 март) има дори две индикации. Там се казва: „До 2030 г. И също така по-точно се има предвид тази дата: 2027 г.“

Макфий каза, че плановете са изложени в документа на ЕС RePower преди около две седмици, който призовава за прекратяване на зависимостта от руската енергия до 2027 г.

По-специално, на страните от ЕС се препоръчва да осигурят наличието на адекватни запаси от йодни таблетки, лични предпазни средства, както и редица медицински препарати и принадлежности.

Вестникът припомня, че по-рано през март имаше недостиг на йодни таблетки в аптеките в Белгия, България и Чехия.

Подробности на: https://www.ft.com/content/bb5e6fde-7b08-41d9-a983-61be53cf2917

Само незначителни промени бяха направени в окончателната версия в сравнение с проекта, публикуван в края на декември 2021 г.
Ядрената енергетика в тази версия има статут на „преходна технология“.

Европейската комисия заявява, че като се вземат предвид научните съвети и настоящият технологичен напредък, тя вярва, че частните инвестиции в газовата и ядрената промишленост имат определена роля през преходния период.

След като бъде преведен на всички официални езици на Европейския съюз, документът ще бъде официално представен на европейските законодатели за проучване.
Ако бъде одобрен, документът ще влезе в сила на 1 януари 2023 г.

Форатом (търговската асоциация за европейската ядрена индустрия) изрази разочарованието си, че ядрената енергетика „все още се разглежда като преходна технология“.

Подробности на: https://www.world-nuclear-news.org/Articles/European-Commission-presents-text-of-taxonomy-CDA

 Финландия и Швеция изпратиха писмо до Mairead McGuinness, еврокомисар по финансовите услуги, финансовата стабилност и съюза на капиталовите пазари, в което изразяват загрижеността си относно предложените технически критерии за скрининг за ядрената енергетика в проекта на допълнителен делегиран акт за таксономията на ЕС (EU Taxonomy Regulation).
Очаква се Колегията на комисарите да публикува окончателния делегиран акт тази седмица.

Финландия и Швеция напомнят на Комисията, че те са силни поддръжници на амбициозните действия в областта на климата и считат устойчивото финансиране за съществена част от съвместните си усилия за постигане на общата цел на ЕС за неутралност на климата до 2050 г.

Важно е да се спазва принципът на технологична неутралност. Поради това страните приветстват решението на Комисията да включи дейности, свързани с ядрената енергия, в проекта на делегиран акт като допълнение към дейности, включващи възобновяема енергия.

Финландия и Швеция обаче повдигат три опасения, свързани с предложените технически критерии за скрининг за ядрената енергетика.

Критериите трябва да отчитат конкретното развитие, настъпило във Финландия и Швеция по отношение на прилагането на окончателното решение за погребване на ядрени отпадъци. „Като цяло критериите трябва да се основават на Договора за Евратом и неговото вторично законодателство и националните разпоредби за ядрена безопасност и лицензиране на инсталации“, се казва в писмото.

Предложените в закона срокове за инвестиции в ядрена енергия следва да бъдат премахнати. Комисията предложи съществуващите атомни електроцентрали да бъдат включени в таксономията само до 2040 г., а новите атомни електроцентрали до 2045 г.

Третият проблем е, че за съществуващи ядрени съоръжения критериите се прилагат само за модифициране на съоръженията с цел удължаване на живота на централата. Към критериите следва да се изясни, че работата на съществуващи ядрени енергийни съоръжения също е в съответствие с Таксономията.

Освен това страните са загрижени и за процеса на приемане на делегирания акт. Времето, прекарано за консултации с държавите-членки, беше твърде кратко, като се има предвид сложността и противоречията на въпроса. Финландия и Швеция подчертават важността на прозрачните и приобщаващи процеси в бъдещата работа по таксономията, за да се гарантира нейната достоверност и използваемост.

След публикуването на окончателния делегиран акт от Комисията, Съветът и Европейският парламент ще имат четири месеца, за да го обсъдят и да го приемат или отхвърлят. След публикуване на окончателния вариант на закона не са възможни предложения за изменения в съдържанието му.

Писмото е подписано от министъра на икономиката Мика Линтила и министъра на енергетиката и цифровото развитие на Швеция Хашаяр Фарманбар.

За връзка с авторите на писмото:
Jukka Ihanus, State Secretary to Minister of Economic Affairs Mika Lintilä, tel. +358 29 504 7259
Katja Tuokko, Senior Specialist, Ministry of Economic Affairs and Employment, tel. +358 50 465 5533
Riku Huttunen, Director General, Ministry of Economic Affairs and Employment, tel. +358 50 431 6518

Letter from Finland and Sweden to the Commission on the taxonomy of nuclear power (1 February 2022)File opens in a new tab PDF 167kB

„Днешната газова криза трябва да помогне за ускоряване на прехода към чиста енергия и да осигури необходимия импулс за по-нататъшно интегриране на нашия енергиен пазар“, каза тя. „Най-важното е обаче, че трябва внимателно да управляваме енергийния преход.“

Инвеститорите трябва да вярват, че ЕС ще следва набелязания курс, въпреки пречките по пътя, подчерта председателят на Европейската комисия. „Върнахме се към ключовия въпрос за доверието“, казва тя. „Хората трябва да вярват, че енергийният преход ще подкрепи най-уязвимите, бизнесът трябва да вярва, че енергийният преход ще подобри тяхната конкурентоспособност.“

Според Урсула фон дер Лайен, докато реагира на газовата криза, ЕС ще се съсредоточи върху подкрепата на най-уязвимите граждани, ще ускори енергийния преход и ще осигури надеждни доставчици.

„Няма линеен преход от система, базирана на изкопаеми горива, към система, базирана на чиста енергия в глобалната икономика“, каза тя. „Трябва да бъдем откровени за това, но разбираме нашата посока на работа, както и задълженията си.

Източник: https://elektrovesti.net/79257_v-es-gazovyy-krizis-uskorit-perekhod-k-chistoy-energetike

Европейската комисия предложи, при определени условия, ядрената енергетика и газът да се разглеждат като „зелени“ източници на енергия в контекста на финансирането на проекти, които трябва да помогнат за борба с изменението на климата.

Предложението се появява в проект, който беше изпратен на страните членки в края на 31 декември.
Доколкото е известно, този подход се лобира от Франция с нейната развита ядрена енергетика и страните от Централна и Източна Европа, в частност Полша и Чехия, които имат проблем със зависимостта от ТЕЦ на въглища.

Група държави, водени от Германия, се противопоставят на такова признаване на ядрената енергетика.
В същото време страните с различни визии споделят общото разбиране, че зелените енергии като слънчевата и вятърната имат своите недостатъци. По-специално, тяхната наличност зависи от метеорологичните фактори, които не могат да бъдат повлияни.

Проектът предвижда определени ограничения –
в този случай АЕЦ трябва да получат разрешителни за строеж до 2045 г., а ако се касае за обновяване на съществуващи централи, това е възможно за проекти до 2040 г.
Освен това се изискват определени гаранции за управление на отпадъците и извеждане от експлоатация на инсталациите, когато му дойде времето.

За природния газ, „източник на енергия за преходния период“, инвестициите се предлагат да бъдат признати за „устойчиви“ само за централи, които отделят минимални количества въглероден диоксид, което експертите наричат ​​нереалистично при съществуващите технологии – 100 g/kWh, и за станции, които ще получат разрешение за строеж до края на 2030 г. – 270 g/kWh, при условие, че трябва да заменят още по-замърсяваща инфраструктура и че необходимите обеми енергия не могат да бъдат получени от възобновяеми източници.

Германия вече разкритикува документа, пише Spiegel. Министърът на околната среда от Зелените Стефи Лемке каза, че смята включването на атомни електроцентрали в проекти за устойчиво развитие за абсолютно грешен подход, тъй като всяка атомна електроцентрала е потенциално опасна и произвежда радиоактивни отпадъци.

Лидерът на Зелените, министърът на икономиката Роберт Габек каза, че това размива концепцията за проекти за устойчиво развитие.

Съобщава се, че Германия е обявила затварянето на почти половината от ядрените си мощности до края на 2021 г., въпреки енергийната криза. Само три атомни електроцентрали бяха планирани да останат в експлоатация, които ще бъдат изведени от мрежата до края на 2022 г.

Източник: https://elektrovesti.net/78952_v-evrokomissii-predlozhili-schitat-zelenymi-yadernuyu-energetiku-i-gaz-s-ryadom-usloviy

„С днешните предложения създаваме условия за зелен преход в нашия газов сектор, като насърчаваме използването на „чисти“ газове. Ключов елемент от този преход е създаването на конкурентен пазар на водород със специализирана инфраструктура.
Искаме Европа да бъде първата в света, която установи пазарни правила за този важен източник на енергия и неговото съхранение“, каза в съобщение до ЕК европейският комисар по енергетика Кадри Симсън.

ЕК подчерта, че подобни правила ще създадат необходимия инвестиционен климат и условия за развитие на водородната инфраструктура, включително за търговия с трети страни.

Очаква се новите правила да улеснят достъпа на нисковъглеродни газове до тръбопроводната система чрез намаляване на тарифите за изпомпване, премахване на трансграничните тарифи и създаване на система за сертифициране на нисковъглеродни газове.
Това ще позволи да се взема предвид въглеродния отпечатък на едни или други газове.

Освен това новите правила ще гарантират по-лесна смяна на доставчика на енергия, както вече е на пазара на електроенергия, така че потребителите да могат по-добре да сравняват данните за цените и сметките, да избират да доставят нисковъглеродни газове вместо изкопаеми горива.

Източник: https://elektrovesti.net/78719_evrokomissiya-vnesla-paket-zakonoproektov-po-sozdaniyu-v-es-rynka-vodoroda

По-специално, ЕК обмисля дали инвестициите в газови инсталации да се класифицират като стомана, която замества въглищата и отделя не повече от 270 грама въглероден диоксид на киловатчас. Според информатори проектите трябва да бъдат завършени до 2030 година.

Инвеститорите от цял свят биха могли потенциално да съберат милиарди евро частно финансиране, за да помогнат на зеления преход.
Предизвикателството е да се осигури политическа подкрепа за решението за ядрената и газовата енергетика, като същевременно се избягва рискът от „зелено изпиране (greenwashing)“ или надценяване на значението на намаляването на емисиите.

Според говорител на Европейската комисия правилата за критериите за устойчивост се планира да бъдат публикувани „в близко бъдеще“. Други подробности от преговорния процес все още не са оповестени.

Обхващайки почти всички сектори на икономиката, системата за класификация на инвестициите има за цел да насочи инвеститорите към чисти проекти.
Решението дали да се включат газът и ядрената енергетика беше отложено през април, след предупреждения от някои инвеститори, правителства и екологични активисти, че подобно допълнение може да подкопае доверието в системата.

Предоставянето на временен „зелен“ етикет на газови проекти с емисии от не повече от 270 грама CO₂ еквивалент може да помогне за инвестиране в очистването на системите за централно отопление на въглища в страни като Полша.
Този аргумент често се изтъква от източноевропейските политици.
Включването на някои проекти за ядрена енергетика в таксономията би помогнало за привличането на частно финансиране от Франция към Чешката република, която планира да разчита на ядрената енергетика по време на прехода към „чисти нулеви“ емисии.

Източник: https://elektrovesti.net/78632_es-mozhe-vnesti-gazovi-ta-yaderni-proekti-v-programu-zelenikh-investitsiy

Европейската комисия одобри пакет от мерки за противодействие на изключителния ръст на световните цени на енергията, който се очаква да продължи през цялата зима.

„Краткосрочните национални мерки включват спешна подкрепа за доходите на домакинствата, държавна помощ за компании и целеви намаления на данъците. Комисията също така ще подкрепи инвестициите във възобновяема енергия и енергийна ефективност; ще проучи възможните мерки за съхранение на енергия и закупуването на запаси от газ, и оценете настоящата структура на пазара на електроенергия “, – се казва в изявлението.

Спешните мерки за защита на потребителите и бизнеса включват предоставяне на спешна подкрепа на доходите на потребителите с ниски доходи, например чрез ваучери или частично плащане на сметки.

Предлага се също така да се разреши временно отлагане на плащането на сметките, да се осигурят временни целеви намаления на данъците за уязвимите домакинства и да се предостави помощ на компании или индустрии в съответствие с правилата на ЕС за държавните помощи.

Страните се насърчават да предприемат мерки за безопасност, за да избегнат прекъсвания на мрежата и да проучат възможно антиконкурентно поведение на енергийния пазар и да поискат от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) да засили мониторинга на развитието на пазара на въглерод.

Европейската комисия отбеляза, че преходът към чиста енергия е най -добрата застраховка срещу ценови сътресения в бъдеще и трябва да се ускори.

„ЕС ще продължи да развива ефективна енергийна система с висок дял на възобновяеми източници. Докато по -евтините възобновяеми източници играят все по -важна роля в снабдяването с електрически мрежи и определянето на цени, други източници на енергия, включително газ, все още са необходими в условията на повишено търсене „, – казаха в Брюксел.

Средносрочните мерки включват увеличени инвестиции във възобновяема енергия, подобрения и енергийна ефективност и ускорени търгове за възобновяема енергия и разрешителни процеси.

Пакетът също така посочва необходимостта от разработване на съоръжения за съхранение на енергия в подкрепа на нарастващия дял на възобновяеми енергийни източници, включително батерии и водород.

Европейската комисия ще представи набор от мерки пред членовете на Европейския парламент на 14 октомври, а пред министрите на енергетиката на ЕС на 18 октомври.

След това европейските лидери трябва да обсъдят цените на енергията на предстоящата среща на върха на 21-22 октомври.

Беатрис Жорди Агире, ръководител на Дирекцията на Европейската комисия по климата, призова

„Мисля, че трябва да се успокоим на етапа от 60 евро (на тон CO2). Вярно е, че сега сме в контекста на високите цени на газа. Това обаче е краткосрочна тенденция, вероятно свързана с геополитическата ситуация и изграждането на газопровода „Северен поток-2“, каза тя.

Цената на квотите за емисии на CO₂ в ЕС се повиши до рекордните 61,52 €/т на търг миналата седмица.
Това от своя страна доведе до повишаване на цените на електроенергията, по -специално в Испания, където цената на мегават миналата сряда достигна рекордните 140 евро.

Според оценките на аналитичната компания ICIS, цената на квотите за емисии на CO₂ в рамките на СТЕ на ЕС ще демонстрира стабилен растеж през настоящото десетилетие и ще достигне 90 евро на тон CO₂ до 2030 година.

Според ICIS бързото покачване на цените на емисионните квоти от 5 евро/тон през 2017 г. до сегашното ниво се причинява от три фактора: реформата на СТЕ на ЕС през 2018 г., която е предназначена да реши проблема с свръхпредлагането на квоти; високи цени на газа; сериозни планове на Европейската комисия за намаляване на обема на квотите за емисии до 2030 година.

През юли Европейската комисия представи пакет от законопроекти, наречен «Fit for 55», за намаляване на емисиите на CO₂ с 55% до 2030 г. и изпълнение на междинните цели на стратегията „Зелена сделка“ за постигане на въглеродна неутралност от страна на Европейския съюз до 2050 година.

Планът за действие на ЕК до 2030 г. се фокусира основно върху реформирането на пазара на въглерод в ЕС.
По -специално, Брюксел предлага постепенно да се намали броят на квотите за емисии на CO₂ (включително безплатните), закупени от компании в рамките на СТЕ на ЕС.
Отбелязва се, че това ще доведе до повишаване на цените на квотите за емисии и ще стимулира компаниите да намалят емисиите.

ЕК предлага също така да се премахнат безплатните квоти за авиокомпании от СТЕ на ЕС, заедно с включването на морските съдове в системата от 2023 година.

Източник: https://elektrovesti.net/77104_evrokomissiya-prizyvaet-rynki-uspokoitsya-tsena-kvot-na-vybrosy-so2-prevysila-60-evrotonna?preview=1

Цената на квотите за емисии на CO₂ по Европейската система за търговия с емисии (EU ETS) ще покаже стабилен растеж през настоящото десетилетие и ще достигне 90 евро за тон CO₂ до 2030 г., заяви Флориан Ротенберг, експерт в аналитичната компания на ICIS, в интервю с Euractiv, съобщи

Според ICIS бързото покачване на цените на квотите за емисии от 5 евро / тон през 2017 г. до сегашното ниво се дължи на три фактора: реформата на EU ETS през 2018 г., която имаше за цел да реши проблема с прекомерното предлагане на квоти, високите цени на газа и сериозните планове на Европейската комисия за намаляване на обема на квотите за емисии до 2030 година.

Очакванията на анализаторите на ICIS надхвърлят прогнозите на Европейската комисия, от където преди това заявиха, че цената на квотите ще бъде около 85 евро / тон до 2030 година.

Миналата седмица Европейската комисия представи пакет от законопроекти, наречен «Fit for 55» („Годен за 55″), за намаляване на емисиите на CO₂ с 55% до 2030 г. и за постигане на основните етапи на стратегията за зелена сделка (Green Deal) за постигане на въглероден неутралитет до 2050 г.

Планът за действие на ЕК до 2030 г. е съсредоточен в голяма степен върху реформирането на въглеродния пазар на ЕС.
По-специално, Брюксел предлага постепенно да намали броя на квотите за емисии на CO₂ (включително безплатни), закупени от компании в рамките на системата за търговия с емисии на ЕС ETS.

Отбелязва се, че това ще доведе до увеличаване на цените на квотите за емисии и ще стимулира компаниите да намалят емисиите.

ЕК предлага също така да се премахнат безплатните квоти от EU ETS за авиокомпаниите, заедно с включването на морските съдове в системата от 2023 г.
В същото време ЕК представи структурата на механизма за регулиране на вноса на въглерод (CBAM) за вносителите в ЕС, за да се избегне ситуация, при която европейските предприятия биха искали да се преместят извън ЕС, за да избегнат плащането на емисии на CO₂.

CBAM ще бъде допълнение към EU ETS, но вместо квоти ще бъдат въведени специални CBAM-сертификати, които ще бъдат закупени от вносителите на торове, електроенергия, циментова промишленост и металургични продукти (желязо, стомана, алуминий) в ЕС.

CBAM ще бъде допълнение към EU ETS, но вместо квоти ще бъдат въведени специални сертификати CBAM, които ще бъдат закупени от вносителите на торове, електроенергия, продукция на циментовата промишленост и металургични продукти (желязо, стомана, алуминий) в ЕС.

Цените на сертификатите ще се изчисляват въз основа на средната тръжна цена на квотите съгласно EU ETS.

Източник: https://kosatka.media/category/gaz/news/k-2030-godu-cena-kvot-na-vybrosy-so2-v-es-dostignet-90-tonnu-icis

„Форатом“ поставя въпросите как ЕК може да гарантира, че индустриите са в състояние да декарбонизират производствените си процеси, като същевременно останат конкурентоспособни и как потенциални социални въздействия, като загуба на работни места и енергийна бедност, могат да бъдат смекчени.

Според индустриалната група „летвата е поставена високо“, тъй като зеленият пакет включва политики за намаляване на нетните емисии парникови газове с поне 55% до 2030 година.

Генералният директор на организацията Ив Десбазей посочи, че ядрената енергия играе ключова роля във всеки преход като нисковъглероден източник на енергия и помага на Европа да постигне целите си за декарбонизация.
По думите му удължаването на живота на съществуващите мощности би бил най-добрият и достъпен начин за постигане на климатичните цели до 2030 г.

Подробности на: https://www.nucnet.org/news/foratom-calls-for-clarity-on-commission-s-fit-for-55-emissions-policies-7-3-2021

Работната програма определя целите и конкретните тематични области, за които ще бъдат отпуснати 300 милиона евро. Тази инвестиция ще подпомогне изследванията на термоядрения синтез и ще ускори напредъка в редица области, от по-нататъшно подобряване на ядрената безопасност и радиационната защита до разширяване на неенергийните приложения на ядрените технологии.

Тази работна програма допринася за усилията на Европейския съюз за по-нататъшно развитие на технологичното лидерство и насърчаване на върховите постижения в ядрените изследвания и иновации.

Тази година се отделя специално внимание на медицинската област, която пряко подкрепя приоритетите на Плана за действие на ЕС за борба с рака и плана за действие SAMIRA.

„Програмата за научни изследвания и обучение на Евратом за 2021-2022 г. ще ни подготви за бъдещето. Радвам се, че новата работна програма има за цел да засили координацията с държавите-членки чрез партньорства и да надхвърли традиционните енергийни въпроси от голямо значение, като ядрената безопасност, за решения на социални проблеми като здравеопазване и образование „, – каза комисарят по иновации, изследвания, култура, образование и младеж на Европейския съюз българката Мария Габриел.

В областта на термоядрения синтез работната програма на Евратом определя ясна стратегия за EUROfusion, европейският консорциум за развитие на термоядрената енергетик.
Стратегията има за цел да осигури успеха на внедряването на Международния термоядрен експериментален реактор (ITER), който се изгржда в Saint-Paul-le-Durance в Южна Франция и да ускори подготовката на следващата термоядрена демонстрационна електроцентрала след ITER (DEMO) . Партньорството за технология на термоядрения синтез ще осигури необходимите знания, ще подготви европейските екипи за работата на ITER и ще осигури обучение за новото поколение учени и инженери в областта на термоядрения синтез.

В областта на действащите технологии за ядрено делене работната програма на Евратом ще осигури най-високите стандарти за ядрена безопасност за електроцентрали, изследователски реактори, материали и горива.
Тези дейности включват също управление на радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация, например Европейската кооперативна програма за управление на радиоактивни отпадъци EURAD и Европейското партньорство за радиационна защита.

В областта на образованието и обучението новата работна програма предприема решителни стъпки, за да гарантира, че ЕС поддържа ядрената компетентност чрез двете важни теми „Образование и обучение“.
Освен това ядрените учени ще имат право да се състезават за постдокторски стипендии по програма „Хоризонт Европа“, спонсорирана от програмата Мария Склодовска-Кюри.

Източник: https://www.atomic-energy.ru/news/2021/07/09/115350

„Европейският съюз има само 30 години, за да декарбонизира икономиката си по устойчив начин“, каза Ив Дебазей, главен изпълнителен директор на Foratom.
„Държавите-членки, които желаят да инвестират в ядрена енергия без въглерод, не трябва да бъдат лишавани от тази възможност, само защото други са политически против нея“.

В писмото евродепутатите обръщат внимание на факта, че научната оценка на ядрената енергетика заключава, че „съществуващата правна рамка осигурява адекватна защита по отношение на общественото здраве и околната среда“, което според Foratom означава, че ядрената енергия отговаря на изискванията на „зелена“ таксономия.
Ето защо Foratom моли Комисията „да се отнесе сериозно към тази научна работа и да не дискриминира ядрения отрасъл“.

Една от евродепутатите, подписали писмото, Сара Скитедал от Швеция, публикува писмото в Twitter, призовавайки Комисията „да не създава правила на ЕС, които активно създават неблагоприятна среда за инвестиции в ядрената енергетика.
Европа се нуждае от повече, а не по-малко ядрена енергия,” написа тя.

Пълен превод на писмото

„Ние, долуподписаните членове на Европейския парламент, признаваме упоритата работа, която Комисията е направила, за да финализира първия делегиран акт относно Регламента за таксономията.
Европейският съюз се ангажира да стане неутрален към климата до средата на века.
Това изисква големи усилия както от държавите-членки, така и от ЕС като цяло. В това важно начинание усилията не трябва да бъдат спестени нито от страна на ЕС, нито от страна на държавите-членки.
Регламентът за таксономията може да бъде решаващ инструмент в това отношение .

Не можем да си позволим да игнорираме енергийни източници, които имат предпоставките да дадат положителен принос за неутралността на климата.

Фактът, че атомната енергия е такъв източник на енергия, е очевиден за нас.
Следователно онези държави-членки на ЕС, които поради тази причина решиха да инвестират и мобилизират частен капитал в изграждането на нови атомни електроцентрали, трябва да срещнат от ЕС не съпротива, а насърчение.

Много се радваме да видим три различни експертни доклада на Комисията, които дават подобно заключение.

Не на последно място е и докладът на Съвместния изследователски център (JRC) „Техническа оценка на ядрената енергия във връзка с критериите„ да не се причиняват значителни вреди „регламент 2020/852“, публикуван през март тази година.

Миналата седмица Комисията публикува (http://atominfo.bg/?p=89001 ) резултатите от два научни съвета – доклада по член 31 и доклада SCHEER. Това са доклади, които до голяма степен подкрепят констатациите в доклада на JRC, че настоящата правна рамка осигурява адекватна защита по отношение на общественото здраве и околната среда.

Приветстваме констатациите на JRC и два научни съвета, в които конкретни аспекти на околната среда бяха научно оценени от комисия с опит в областта на екологията, ядрената безопасност и безопасното управление на радиоактивните отпадъци. Това означава, че научният преглед признава ключовите елементи на принципа „ да не нанася значителна вреда“.
Ако ние, както и Европейският съюз като цяло, сериозно сме настроени за справяне в борбата с климатичната криза с мощни инструменти, тогава не можем разумно да дискриминираме никоя безвъглеродна технология с толкова голям потенциал, колкото обективно притежава ядрената енергетика.

Съществува ясна политическа воля от държавите-членки, които не разработват собствени ядрени програми или тези, в които ядрената енергетика в момента се прекратява, да убедят Европейската комисия да игнорира научните открития и активно да се противопостави на атома. Призоваваме Комисията да бъде достатъчно смела, за да игнорира тези призиви и да избере пътя, който техните научни експерти ги съветват сега, а именно да включи ядрената енергетика в таксономията.

Регулирането на таксономията трябва да се ръководи от стремежа към неутралност на климата и принципа “ да не нанася значителна вреда“.
В миналото Междуправителствената комисия на ООН за изменението на климата подчерта ядрената енергетика като ключова в борбата срещу изменението на климата. Сега експертният орган на Европейската комисия стигна до подобни заключения.
Надяваме се, че Европейската комисия ще бъде достатъчно смела да създаде правила на ЕС, които няма да създадат активно неблагоприятна среда за инвестиции в ядрената енергетика или друга технология, която не използва изкопаеми горива“.

След политическо споразумение относно Регламента за таксономията между съзаконодателите, през 2020 г. ЕК започна задълбочена работа за оценка дали ядрената енергия трябва да бъде включена в таксономията на екологично устойчивите дейности в ЕС.

Като първа стъпка Съвместният изследователски център на ЕК (JRC) изготви технически доклад за аспектите на ядрената енергетика свързани с „отсъствието на значителна вреда“ („do no significant harm”, DNSH.
Този изчерпателен доклад от 397 страници заключава, че няма научно обосновани доказателства, че ядрената енергия е по-вредна за човешкото здраве или околната среда от другите технологии за производство на електроенергия, които вече са включени в таксономията, и че въздействието на ядрената енергия е до голяма степен сравнимо с хидроенергетиката и алтернативните енергийни източници по отношение на нерадиологичните ефекти.

Този доклад беше разгледан от две експертни групи – Експертната група по радиационна защита и управление на отпадъците в съответствие с член 31 от Договора за Евратом и Научният комитет по здравеопазване, екологични и възникващи рискове (SCHEER) за въздействието върху околната среда.

Докладът от 18 страници на Групата експерти по член 31 относно радиационната защита е приет на 28 юни. Той като цяло потвърждава изводите от доклада на JRC относно защитата на хората от радиация, дълбокото геоложко съхранение като средство за управление на отработено ядрено гориво и съответствието на ядрената енергетика с различните нормативни рамки, приети в ЕС

Отчетът на SCHEER от 16 страници, приет на 29 юни, като цяло потвърди констатациите на JRC, но също така отбеляза, че „има няколко изводи, при които отчетът е непълен и трябват допълнителни доказателства“. SCHEER заяви, че изводите и препоръките в доклада на JRC относно нерадиологичното въздействие са „като цяло убедителни“, но „има няколко изводи, при които докладът е непълен и трябва да бъде допълнен с допълнителни доказателства.“

По отношение на критерия DNSH, в много случаи заключенията (относно сравнението на атомните електроцентрали с други технологии за производство на енергия, вече включени в таксономията) „се изразяват във факта, че те причиняват по-малко вреда от поне една от сравняваните технологии , което според SCHEER се различава от „не причинява значителна вреда.“
Според SCHEER сравнителният подход е недостатъчен, за да осигури „никаква значителна вреда“. Докато SCHEER „като цяло се съгласява с позицията на JRC, че експлоатацията на атомните електроцентрали„ не представлява непоправима вреда за здравето или околната среда, при условие че свързаната индустриална дейност отговаря на съответните технически критерии.
Експертната група „счита, че зависимостта само от настоящата регулаторна рамка не е достатъчна за смекчаване на тези въздействия, например в минната и мелничарската индустрия , където тежестта на експозицията се усеща извън пределите на Европа“.

Европейската комисия заяви, че сега тя ще трябва да вземе предвид и трите доклада – JRC, групата по член 31 (Article 31) и SCHEER – за да вземе решение за включването на ядрената енергетика в делегираните актове към регламента за таксономията.

„Основната причина за спада с 12% на емисиите на CO₂ от новите автомобили през 2020 г. беше значителното увеличение на дела на електрическите превозни средства, който се утрои от 3,5% през 2019 г. до 11% през миналата година (от които 6% са напълно електрически, 5 – хибридни)
Въпреки общото свиване на пазара поради пандемията COVID-19, общият брой на електрическите превозни средства през 2020 г. продължава да расте и надхвърля 1 милион единици “, се казва в съобщението на Европейската комисия.

Пояснява се, че през изминалата година в ЕС, както и в Исландия, Норвегия и Великобритания са регистрирани 11,6 милиона нови леки автомобила.

Европейският съюз на законодателно ниво постигна съгласие за целта да превърне икономиката си в неутрална по отношение на климата до 2050 година.
В същото време се планира да се постигне значително, с 55% спрямо показателите от 1990 г., намаляване на вредните емисии в атмосферата до 2030 година.

За тази цел Европейската комисия разработи план за действие, който съдържа организационни, инвестиционни и фискални стимули за по-широкото възприемане на „зелените” технологии и търсенето на иновативни пътища.
Той предвижда намаляване на парниковите ефекти, по-специално в битовия сектор, промишлеността и енергетиката, както и в областта на транспорта.

Много интересни подробности за страните от ЕС вижте на: https://theicct.org/sites/default/files/publications/EV-EU-Factbook-2020.pdf

Б.Р. – България изобщо я няма в класацията!

Сравнение на емисиите на парникови газове между различните методи за производство през целия им жизнен цикъл

Преди няколко години европейските страни уверено решиха да станат неутрални към въглерода до средата на 21 век, тоест да произвеждат толкова или по-малко парникови газове, отколкото природата и индустрията поглъщат на тяхна територия.

Не остава много време, поради което специализираните органи последователно оценяват екологичността на всички видове енергия. Последните в този списък бяха атомните електроцентрали – миналия март Групата на техническите експерти (TEG) не можа да даде еднозначно заключение и предложи да проучи въпроса по-подробно.

След една година работа специалисти от Съвместния изследователски център (JRC) изготвиха подробен доклад. Обемният документ (PDF) е достъпен на официалния уебсайт на Европейската комисия от няколко седмици, но както пише портала на World Nuclear News това не е окончателната версия, а „изтичане на информация“.
Трудно е да се потвърди или опровергае тази теза, в края на краищата връзката е директна, но не беше възможно да се намери придружаваща уеб страница или съобщение за пресата, посветени на нея в ресурса. Но независимо от състоянието на документа, той изглежда невероятно интересен и информативен.

От стотици научни проучвания, експертни доклади, публикации в търговски списания и други първоизточници JRC е направил няколко ключови констатации.
На първо място, по отношение на общото ниво на въздействие върху околната среда, ядрената енергетика е по-добра или сравнима с възобновяемите енергийни източници – водноелектрически централи, вятърни турбини и слънчеви панели.
Естествено беше оценен пълният цикъл на цялата индустрия, а не само производството на електроенергия: от добива и обогатяването на ядрено гориво, до изграждането, експлоатацията и извеждането от експлоатация на атомни електроцентрали, както и погребването на отпадъците.

Според изследователите на съвременното технологично ниво атомните електроцентрали или вече са станали достатъчно екологични, или могат лесно и относително евтино да бъдат модернизирани, така че вредата за околната среда да стане незначителна.
Докладът на JRC съдържа само две „точки за растеж“, които трябва да бъдат взети предвид при планирането на строителството и експлоатацията на атомните електроцентрали.

Първо, това е топлинното замърсяване на водоемите.
То трябва да се следи особено внимателно, охлаждащата система по време на строителството трябва да се изчислява така, че да се намали температурата на заустваната вода и да се задължи електроцентралата да не излиза извън строго определени граници.
И второ, нормативните документи.
Да, ядрената енергетика е може би най-“регулираната“ индустрия в света, но въпреки това е необходимо да се добавят елементи, свързани с околната среда, към тези разпоредби. Въпреки че всъщност повечето мерки, необходими за опазване на околната среда и ограниченията върху всички видове емисии, се прилагат отдавна (те са по-ниски, отколкото за ТЕЦ на газ и въглища).

И накрая, дори без обещаващи технологии за цялостна преработка на отпадъците, най-разпространените в момента методи – погребване на специални депа – отговарят на всички изисквания за екологична безопасност. В близко бъдеще те ще бъдат скрити по същия начин като излишния въглероден диоксид: дълбоко в твърди скали. И този метод, основан на много изследвания, е признат за надежден и безопасен в мащаб от хилядолетия.

Документът естествено предизвика диаметрално противоположна реакция от обществеността, която го забеляза. Foratom, европейска търговска организация, насърчаваща използването на ядрена енергия,  посрещна доклада с одобрение.
Но Грийнпийс, както съобщава The Irish Times, вече е заклеймил Европейската комисия като продажна и корумпирана организация. Твърдят, че ядреното лоби е платило за това изследване и неможе да му се вярва.

Независимо от това, което твърдят екоактивистите, докладът на JRC ще трябва да бъде подложен на независим партньорски преглед от няколко експертни групи.
Разбира се, очакват го някои корекции, но е трудно да си представим, че общите изводи ще се променят.
И в световен мащаб всъщност нищо няма да се промени – обществеността както се страхуваше от АЕЦ, така и ще се отнася изключително предпазливо към тях.

Следователно, въпреки опасенията на противниците на ядрената енергетика, признаването й като екологично чиста няма да доведе до презастрояването на Европа с реактори. Но АЕЦ все пак ще запазят своя дял в енергийната система.

Факт е, че изграждането на атомна електроцентрала е дългосрочен проект, който изисква големи инвестиции и е критично важен за енергийната независимост на много страни.
Следователно тяхното финансиране почти винаги или изцяло, или до голяма степен пада върху плещите на държавата. И без ясна класификация на видовете енергия според нивото на въздействие върху околната среда е невъзможно да се определи обхватът на възможните инвестиции в тях съгласно новите екологични планове на Европейския съюз.

Така че АЕЦ бяха класирани, както се оказа, наравно с вятърните турбини и слънчевите панели.

Източник: Naked Science

Това заяви президентът на корпорацията Жан-Бернар Леви.

„Отговорът на Еврокомисията не ни удовлетворява – за нея единственият подлежащ на разглеждане вариант е разделянето на EDF на няколко конкуриращи се субекта“, заяви Леви пред френското списание L’Express.

Според френския правителствен план „Херкулес“, EDF трябва да остане една интегрирана компания, но да се раздели на три подразделения, които ще отговарят съответно за ядрените мощности, хидроенергетиката и възобновяемите енергийни източници.

Подробности на: https://www.reuters.com/article/instant-article/idUSKBN2B12N2