В Съоръжението за плазмено изгаряне се преработват РАО от експлоатацията на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“, както и РАО от извежданите от експлоатация 1-4 блок.

От първата експлоатационна кампания, започната в края на 2018 г., до момента са преработени над 3800 m3 РАО, като в последната кампания беше постигнато намаляване на обема на преработените отпадъци повече от 90 пъти.

За справка

*Един от най-значимите проекти, реализирани с помощта на Международен фонд „Козлодуй“, е изграждането на инсталация за третиране и кондициониране на радиоактивни отпадъци, при което се постига голям коефициент на намаляване на техния обем.

Съоръжението за плазмено изгаряне е уникална технология и чрез възможностите й за подаване на различни комбинации РАО се постига висок коефициент на редукция, който е трудно постижим чрез други технологии. Това гарантира спазването на всички принципи за управление на РАО и най-вече – погребване на минимални количества и необременяване на бъдещите поколения с грижа за РАО, генерирани в нашето съвремие.

Реализацията на проекта е дело на международен консорциум и представлява изключителен професионален интерес за международната ядрена общност.

На 23 август публикувах съобщението под заглавие:

Фондът за икономическо възстановяване на Европейския съюз съдържа разходи за НИОКР и извеждане от експлоатация на АЕЦ – има малко и за Козлодуй (http://atominfo.bg/?p=81794 )

В него буквално се казва:
„В раздела „Сигурност и отбрана” планът включва подкрепа за извеждането от експлоатация на следните атомни електроцентрали: 490 милиона евро на атомната електроцентрала „Игналина” в Литва през 2021–2027 г. със ставка на ЕС от 86%; 50 милиона евро в АЕЦ „Бохунице” в Словакия през 2021–2025 г. (50%); и 57 милиона евро от АЕЦ „Козлодуй“ в България за 2021-2027 г. (50%).”

Истината

Всъщност само АЕЦ „Игналина” (два енергоблока РБМК-1500) в Литва е окончателно спряна и е в процес на извеждане от експлоатация.
На АЕЦ „Бохунице” в Словакия са окончателно спрени три енергоблока – първият (А1) с мощност 90MW и реактор тип HWGCR, другите 2 (BOHUNICE-1 и BOHUNICE-2) са като нашите малки енергоблокове – ВВЕР-440. В експлоатация се намират трети и четвърти енергоблок с реактори ВВЕР-440 от новото поколение, чиято електрическа мощност е форсирана до 505MW.
На площадката на АЕЦ „Козлодуй”, в процес на извеждане от експлоатация, са енергоблокове от 1 до 4 с ВВЕР-440, които са предадени на ДП-РАО.

Скандалът

Политическата обстановка в страната предразполагаше към търсене на всякакви поводи за дискредитиране на правителството.
„Будните граждани” за които описаната по-горе ситуация беше банално известна „удариха тупана” на фейковата информация.
Трудно ми е да ги виня – те се хващат за официалното съобщение. За Еврочиновниците – нямам думи!…

Закъснялата реакция на министър Петкова

Министър Петкова опроверга грандиозна лъжа за Борисов и АЕЦ „Козлодуй“. Средствата, 56 млн. евро, са свързани с извеждането от експлоатация на блокове 1-4, уточни тя (http://atominfo.bg/?p=81856 ).

ДП РАО даде пълна информация, но малко късно

Предвидените средства за извеждане от експлоатация на 1-4 блок – резултат от финансова обосновка

Общата стойност за реализация на цялата програма по извеждане от експлоатация на 1-4 блок на АЕЦ „Козлодуй“ за времето от 2003 до 2030 г. е формирана на базата на прецизна финансова обосновка на проекта, актуализирана  през 2017 г.

Финансовата обосновка е изготвена в съответствие с „Международна структура за оценка на разходите по извеждане от експлoатация на ядрени съоръжения“ от екип на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП РАО)*, утвърдена от Управителния съвет на Предприятието и от Управителните съвети на фондовете „Радиоактивни отпадъци“ и „Извеждане от експлоатация“ . Обосновката е защитена последователно на различни нива пред съответните институции на Европейския съюз. Приети са аргументите, с които в документа се доказва недостиг до 2030 г. на около 91 млн. евро за успешното финализиране на Програмата по извеждане от експлоатация на 1-4 блок на АЕЦ „Козлодуй“**. Със Заключенията на Съвета на Европейския съюз от 21 юли 2020 г. се осигуряват допълнително 56 млн. евро за програмния период 2021-2027 г.

Аналогичен е подходът при финансовото осигуряване на Програмите по извеждане от експлоатация на предсрочно затворени ядрени мощности в още две европейски държави – Литва и Словакия, съответно за АЕЦ „Игналина“ и АЕЦ „Бохунице“.

* Чрез две правителствени решения през – 2008 и 2012 години, Програмата по извеждане от експлоатация на спрените 440-мегаватови блокове е възложена за изпълнение на националния оператор по управление на радиоактивните отпадъци Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП РАО).
**През месец ноември 1999 г. Българското правителство и Европейската комисия подписват Меморандум за разбирателство, който съдържа график за поетапно спиране на блоковете ВВЕР 440 в АЕЦ „Козлодуй”. В резултат на това първи и втори блок са спрени в края на 2002 г., а трети и четвърти блок – в края на 2006 г.

Допълнителна информация
Средствата, необходими за дейностите по извеждане на спрените 440-мегаватови ядрени мощности, се осигуряват чрез международно и национално финансиране.
През м. юни 2000 г. е създаден Международен фонд “Козлодуй” (МФК), администриран от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), за безвъзмездно подпомагане дейностите по извеждане от експлоатация и намаляване на негативните последици от предсрочното затваряне на блоковете.
МФК се поддържа от Европейския съюз. Останалите дарители са Австрия, Белгия, Дания, Франция, Гърция, Ирландия, Холандия, Испания, Швейцария и Обединеното кралство.
МФК се управлява от Асамблеята на донорите, която предоставя стратегическо управление. ЕБВР предоставя технически, проекто-управленски, финансови, законови и административни услуги. Финансирането на проектите зависи от одобрението на Асамблеята на донорите, в случай, че България се съобразява със задълженията си по извеждането. Заседанията на Асамблеята се провеждат два пъти годишно.
Българското финансиране се осигурява от два национални фонда – „Управление на РАО“ и „Извеждане от експлоатация“. Отделен финансов принос за реализацията на Програмата по извеждане има и АЕЦ „Козлодуй“ със субсидиране в началото на процеса на специфични дейности, свързани с управлението на отработеното ядрено гориво.

Източник: http://dprao.bg/news/

В

Общата цел на проекта е да се повиши нивото на безопасност и рентабилност при работа с всички видове радиоактивни материали в Украйна и да се извършат всички възможни мерки за намаляване на количеството отпадъци и изпълнение на дългосрочни задачи за окончателното безопасното им погребване.

Проектът се финансира от Европейския съюз като част от програмата „Инструмент за сътрудничество в сферата на ядрената безопасност за 2011 г. Част II.“
Дейностите по Проекта се осъществяват от изпълнителя – чешката компания VF a.s.

Използването на инсталацията за освобождаване на материали от регулаторен контрол е последната стъпка в процеса на работа с радиоактивни материали.
Материалите, предназначени да бъдат освободени от регулаторния контрол, ще достигнат до учазтъка само след дезактивация и други дейности, предвидени от процеса.
Тази инсталация чрез спектрометрични измервания ще позволи да се обоснове възможността за освобождаване на материали от регулаторния контрол и връщането им за използване в народното стопанство.

Производственият капацитет на тази инсталация е 10 тона на денонощие, но той няма да се достигне веднага, а едва след приключване на периода на опитно-промишлена експлоатация.

Технически подробности

За да се обоснове освобождаването от регулаторен контрол на радиоактивните материали (РМ) според нивата за освобождаване, се използват резултатите от лабораторни изследвания на представителни проби от РМ, измервания и изчисления.
Спектрометричните методи са най-оптималните за измерване на специфичната активност на радионуклиди в партиди РМ, тъй като спектрометричният софтуер позволява оптимизиране на параметрите на измерване и автоматизиране на изчисленията.

Основното технологично оборудване на тази инсталация е стационарната система за гама-спектрометричен контрол (FRM-03), базирана на детектори от особено чист германий. С нейна помощ ще се извършват операции за определяне на специфичната активност на материала, сумарната активност на съдържанието на измерения контейнер и определяне на минималната детектирана активност.
Същевременно ще бъде осигурено автоматично транспортиране на измервания контейнер и определяне на теглото му, както и оперативното поддържане на дневник за отчитане на данните с формиране на протокол за измерването. Всички процеси в инсталацията ще се извършват автоматично.

Вместо заключение

Сега освобождаването на радиоактивни материали в Украйна се извършва в сравнително малки обеми, но в бъдеще се планира значително разширяване на тази дейност.
Това е по-специално свързано с извеждането от експлоатация на енергоблокове № 1-3 на атомната електроцентрала в Чернобил.

Къде сме ние?

За да не се повтарям ви предлагам да се запознаете с публикацията по темата, която направих след посещението си на площадката на извежданите от експлоатация блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй”:

ДП РАО – Ехо от семинара за СМИ – Съоръжение за измерване и освобождаване от регулаторен контрол съгласно ЗБИЯЕ

Две години след началото на строителството, то се изпълнява според одобрения технически проект, разработен от консорциум от специализирани европейски компании на базата на водещия световен опит в изграждането на подобни съоръжения.

Изграждането на НХ РАО се извършва при непрекъснат активен диалог с обществеността и неправителствените организации, като националният оператор по управление на радиоактивни отпадъци – Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, информира публично за всеки съществен етап от проекта.

Финансирането на първия етап от Хранилището се осъществява с безвъзмездна помощ на Международен фонд „Козлодуй“, който се администрира от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Представители на ЕБВР и Европейската комисия наблюдават отблизо напредъка на проекта чрез свой специален механизъм – мониторингов комитет, провеждан на всеки шест месеца.
Финансирането се изпълнява на базата на резултатите от мониторинга, според подписаните грантове от Асамблеята на донорите на МФ „Козлодуй“ и към днешна дата проектът се реализира в установената финансова рамка.

В тази връзка категорично са неоснователни всички твърдения в публичното пространство на д-р Георги Касчиев във връзка с хода на проекта, включително за спиране на финансирането на НХ РАО.

За справка

Националното хранилище ще бъде екологично съоръжение, изградено по най-модерни съвременни технологии и в съответствие с най-строгите изисквания на Международната агенция за атомна енергия.
С изграждането на НХ РАО България ще се нареди сред напредналите страни, които експлоатират хранилища за ниско- и средноактивни краткоживеещи радиоактивни отпадъци и ще изпълни дълга на държавата към обществото за безопасно и устойчиво управление на този тип отпадъци.

Семинарът, организиран под егидата на Генерална дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия (ЕК)  и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), е продължение на установената успешна практика за споделяне на технически и практически опит в областта на извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения между трите Програми за извеждане от експлоатация – Козлодуй, Бохунице и Игналина.

В хода на семинара от българска страна бяха представени три презентации.
Момчил Казаков – главен технолог на СП „ИЕ – 1-4 блок”, запозна присъстващите с цялостния напредък в извеждането от експлоатация;
Иван Петров – ръководител на отдел „Третиране и кондициониране на РАО” в Съоръжение за плазмено изгаряне (СПИ), говори на тема: „Въвеждане в експлоатация на СПИ“;
Борислав Илиев – началник на Цех за намаляване на размерите и дезактивация (ЦНРД) направи преглед на основните моменти в експлоатацията на ЦНРД.
Презентациите бяха посрещнати с голям интерес, последваха въпроси от техническо естество и кратка дискусия, като особено внимание предизвика уникалното СПИ.

В рамките на програмата на семинара специалистите от СП „ИЕ 1-4 блок“ имаха възможността да посетят Машинна зала и Реакторно отделение на АЕЦ „Ясловске Бохунице V1“, където се запознаха с реалния напредък на дейностите по извеждане от експлоатация на словашките си колеги.

При закриване на форума и в допълнение към заключителното слово на г-н Кийс Кетелаар – зам.-директор и ръководител на Международен фонд „Бохунице“ към ЕБВР, г‑н Робърт Кунде – ръководител на Програма „Козлодуй“ от Генерална дирекция „Енергетика“ на ЕК, изрази своята благодарност и отбеляза в своята финална реч изключителната полза от тези семинари за всички страни  участници в процеса, като подчерта, че следващият тристранен семинар по обмяна на опит предстои да бъде проведен в Козлодуй през 2020 г.

От Nuvia съобщиха, че нейният персонал е подкрепял проекта за извеждане от експлоатация (D-R PMU) от 2013 г. в управлението на програмата за извеждане от експлоатация на блокове 1-4 в АЕЦ „Козлодуй“ и изграждането на Националното хранилище за РАО в България.
Програмата се финансира от Международния фонд за подпомагане на извеждането от експлоатация на Козлодуй (KIDSF), администриран от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

„Това удължаване се отразява добре на подобренията, която Nuvia и нейните партньори въвеждат в програмите на ДПРАО за извеждане от експлоатация и на национално хранилище за РАО край Козлодуй“, казва Андрю Греъм, международен бизнес мениджър на Nuvia. „Това е в съответствие с нашите стратегически цели за развитие на дългосрочни отношения с нашите клиенти.“

Международният фонд „Козлодуй” е създаден в ЕБВР през 2001 година и работи на базата на Рамково споразумение между ЕБВР и българското правителство, ратифицирано от българския парламент.
Повече от 900 милиона евро (1 милиард щатски долара) са предоставени предимно от Европейската комисия, както и от Австрия, Белгия, Дания, Франция, Гърция, Ирландия, Нидерландия, Испания, Швейцария и Обединеното кралство.

Неотдавнашните значителни постижения в програмата включват въвеждането в експлоатация на съоръжение за плазмено изгаряне и съоръжения за намаляване на размерите и дезактивация.

За справка

По време на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, България се ангажира да закрие блокове Козлодуй 1 и 2 до края на 2002 г. и 3 и 4 до края на 2006 г. Всичките четири блока са тип ВВЕР-440/В-230, които преди това бяха класифицирани от Европейската комисия като не отговарящи на съвременните изисквания.
Обаче, блокове 3 и 4 са с подобрен дизайн и по-близо до по-късния V-213 дизайн, отколкото всеки друг от техния клас.
Въпреки проведеното през 2005 г. проучване на общественото мнение, което показва 75% подкрепа за поддържането на двата реактора, правителството най-накрая разпорежда те да бъдат затворени в края на декември 2006 г. България се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г.

Основно съоръжение, необходимо за безопасното извеждане от експлоатация на блокове 1 до 4 на АЕЦ „Козлодуй” и финансирано от Международен фонд – Козлодуй (KIDSF), е съоръжението за сухо съхранение на отработено ядрено гориво, което работи от януари 2016 г. и се използва за временно съхраняване на използваното гориво от изведените от употреба реактори за период над 50 години.
Други проекти, финансирани от KIDSF, осигуряват поддържаща инфраструктура за демонтиране, манипулиране, сортиране на оборудване на блоковете, характеризиране, третиране и съхраняване на исторически радиоактивни отпадъци и радиоактивни отпадъци, генерирани по време на процеса на извеждане от експлоатация.

KIDSF също така подкрепя изграждането на хранилище близо до площадката на АЕЦ „Козлодуй”, като ще се приемат ниско и средно радиоактивни отпадъци от извеждането от експлоатация на блокове 1-4. Етапът на планиране, включително подборът на площадка, геоложките, хидроложките и инженерно-геоложките оценки, оценките на безопасността и въздействието върху околната среда, проектирането и подготовката на инфраструктурата на обекта са завършени. Строителството на съоръжението започна през 2017 г., а експлоатацията му ще започне през 2021 година.

Подробности на: http://www.world-nuclear-news.org/Articles/Consortium-awarded-Kozloduy-contract-extension

Представителите на ЕК подробно се запознаха с различни дейности, свързани с безопасното извеждане от експлоатация на спрените 1-4 блок на АЕЦ „Козлодуй“.

В рамките на програмата си те посетиха Машинната зала на четирите блока, Съоръжението за измерване и освобождаване от контрол, Площадките за временно съхранение на демонтирано оборудване.

Г-н Томас и г-н Брунети станаха свидетели и на технологичните процеси в две новоизградени съоръжения – Цех за намаляване на размерите и дезактивация на оборудване от извеждането от експлоатация и Съоръжение за плазмено изгаряне.
По време на обхода представителите на ЕК бяха придружени от изпълнителния директор на ДП РАО – Дилян Петров, и от членове на оперативното ръководство на Предприятието, които отговориха подробно на всички поставени въпроси.

В края на посещението Герасимос Томас обобщи впечатленията си: „Бях тук преди две години и половина. Отбелязвам значителен напредък и в двете основни направления на дейността на ДП РАО – демонтажните работи и въвеждането на нови високи технологии в полза на извеждането от експлоатация.
Мисля, че е важно да се продължи със същия темп, за да имаме увереност, че през следващите години – до завършване на работите, планираните основни етапи ще бъдат успешно изпълнени и разходите ще бъдат в предвидената бюджетна рамка.
Също така, много съм доволен да установя, че благодарение на изграденото Съоръжение за плазмено изгаряне, България въвежда за първи път подобни нови високи технологии. Този опит може да бъде приложен и в други държави – имаме огромна необходимост от въвеждане на подобни инсталации за извеждане от експлоатация в цяла Европа.“

Какво представлява плазмената технология?

Плазмата е високоенергийна технология, която е в състояние да преработи широк диапазон отпадъци.
При тази технология се създава високотемпературна плазма чрез провеждане на електрически ток през газов поток.
Плазмените газове могат да достигнат от 5000 до 15000ºC. Много високата температура може да бъде използвана за разлагане на отпадъците на атомните им елементи чрез инжектирането им в плазмата или чрез използване на плазмената дъга като топлинен източник за изгаряне или пиролиза.

Съоръжение за плазмено изгаряне (СПИ) за преработка на радиоактивни отпадъци (РАО)

В СПИ ще се преработват ниско- и средноактивни РАО, съдържащи кратко живеещи радионуклиди с активност не по-голяма от: α –активност < 2.00 Е+04 Bq/kg и по β/γ активност <  5.17Е+05 Bq/kg

При третирането обемът на РАО се намалява повече от 50 пъти, като радиоактивните вещества се имобилизират в устойчива матрица.

Капацитетът на СПИ е преработка на 250 тона за година.

Възможно е преработването на: непресовани РАО, съхранявани в чували; пресовани РАО в 200-литрови стоманени варели; суперпресовани РАО, обработени чрез 910-тонна суперпреса.

Използваната плазмена технология с висока температура в дъгата, както и допълнителното изгаряне в камерата за вторично третиране с последващо бързо охлаждане, осигуряват пълното разграждане на всички органични материали и възпрепятстват образуването на диоксини и фурани.

Обемът на РАО се намалява, а тяхната пригодност за съхранение в хранилища се подобрява чрез преобразуването им в стъкловидна маса.

Как протича процесът на плазмено изгаряне?

Раздробените от шредери РАО се подават в оборудвана с плазмена горелка камера за първично третиране, където органичният материал се изпарява, а негоримите и другите неорганични съставки се стопяват и превръщат в стъкловидна стопилка.
Стопилката се излива в специална форма и след охлаждането се прехвърля във варел от 200 литра, използван като външна опаковка.
Газовете, получени от органичните материали, се доизгарят в камера за вторично третиране и след многостепенно пречистване се освобождават в околната среда.

Целият процес се извършва под постоянен контрол на технологичните параметри и непрекъснат контрол за недопускане на изхвърляния над допустимите норми за вредни емисии.

Актуално състояние

Изграждането на съоръжението продължи около 2 години.

В периода 29-31 май 2017 г. бяха проведени 72-часови комплексни изпитания на инсталацията с нерадиоактивни материали.

В първата половина на 2018 година се очаква Съоръжението да получи разрешение от Агенцията за ядрено регулиране за въвеждане в експлоатация.

Вместо заключение

Накрая представителите на СМИ бяха приятно изненадани.

Всеки получи такъв, наистина уникален сувенир – късче от стопилката получена при успешните изпитания на СПИ с нерадиоактивни отпадъци през май 2017 година.

Тампонирането на старите сондажи е извършено по специална технология от консорциум, съставен от „Нюклиър Нешънъл Лаборатори” – компания, която работи предимно във Великобритания и Северна и Южна Америка и извършва хидрогеоложки мониторинг, свързан включително с изграждането на подобни хранилища; „Деконта” – чешка компания, която има опит в Източна Европа и Азия и основната им дейност е за откриване и наблюдение на замърсени зони; и „Бритиш джиолоджикъл сървей”. Консорциумът работи с български подизпълнител.

Питър Хилър – технически мениджър на проекта, поясни, че надеждното запечатване на историческите сондажи преди строителството е с цел да не се замърсяват подземните водни тела, да няма миграция на замърсители от повърхността към подземните води.

Предстои да бъде изграден един нов сондаж, който ще бъде присъединен към системата от 12 вече съществуващи нови сондажи – от тях се вземат и анализират проби на всеки три месеца, за да може да се провери и допълни информацията, събирана от досегашните наблюдателни сондажи.

Строителството на съоръжението се финансира от Международен фонд „Козлодуй”.

Проектът включва проектиране, изграждане на сграда, доставка, монтаж, изпитания и пускане на машини за раздробяване на повърхностно радиоактивно замърсени материали, както и на оборудване за суха, водна, химична и електрохимична дезактивация на материалите от демонтираното оборудване на блокове 1 – 4 на АЕЦ Козлодуй”.

След преминаването на материалите през Цеха, те ще се опаковат в палети и ще се насочват към съоръжението за измерване и освобождаване от регулаторен контрол.

Целта на Проекта е да се изгради съоръжение за безопасно, ефективно технологически и финансово управление на материалите, получени в процеса на извеждане от експлоатация.

Планира се Цехът да бъде завършен и предаден за експлоатация през март 2017 година.

Изваждането на екран-касетите е част от подготвителните дейности за предстоящия демонтаж в контролираната зона, която се изпълнява съгласно планираните срокове.

Екран-касетите на реактора на втори енергоблок са общо 36 на брой и не съдържат ядрено гориво. Те ще бъдат преместени за съхранение в Басейн за отлежаване на касетите 3 (БОК 3), където ще останат докато се вземе решение дали е рационално да бъдат дезактивирани или трябва да се третират като радиоактивен отпадък.

Всички екран-касети от спрените блокове на АЕЦ „Козлодуй“ ще бъдат събрани в БОК 3, като целта на тези операции е блоковете да бъдат освободени от голяма част от активността и да се работи при по-ниски норми на натоварване в Реакторното отделение.

 В програмите за демонтаж за тази година е заложено демонтирането на 200 тона оборудване от Контролираната зона, като това оборудване включва различни помощни системи, които са неработещи и не се използват. Демонтираните съоръжения ще се съхраняват на временна площадка в Контролираната зона докато се вземе рационално решение за последващото им третиране.

 Свалянето на калпака от реактора на 2 енергоблок бе извършено под строг контрол и с разрешението на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и Агенция за ядрено регулиране (АЯР). МААЕ са уведомени писмено за операцията, за която се е наложило свалянето от външния корпус на реактора на пломби, положени там с цел контрол над неразпространението на ядрени материали. Свалените пломби ще бъдат предадени от ДП РАО на МААЕ. 

 Екран-касетите са изработени от плътна метална сплав и имат защитна и предпазна функция, като в тях няма радиоактивен материал. Те не съдържат ядрено гориво и се разполагат по вътрешната периферия на реактора, за да предпазят неговия корпус от неутронния поток.  Екран-касетите са вторичен източник на йонизиращо лъчение и са дотолкова активни, колкото са поели от облъчването в ролята си на защита за корпуса на реактора.

Източник: http://kozloduy-bg.info/?p=news&aid=13955

Актуализираният ДОВОС напълно отразява съвременните европейски изисквания за опазване околната среда, живота и здравето на хората и гарантира най-висока степен на безопасност при реализацията на проекта на площадка „Радиана“ край Козлодуй

Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ получи от Министерство на околната среда и водите одобрение на внесения Доклад за оценка на въздействието на околната среда (ДОВОС) на проекта за изграждане на „Национално хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци (НХРАО). С писмо от 9 февруари 2015 г. министърът на околната среда и водите Ивелина Василева информира изпълнителния директор на ДП РАО Дилян Петров, както и Министерство на икономиката, Министерство на енергетиката, Министерство на здравеопазването и заинтересованите кметове на общини от региона, че издава положителна оценка на ДОВОС на проекта.

В Доклада са включени допълнения, съобразени с актуалните изисквания на българското законодателство. Изследването напълно отразява новите европейски изисквания за опазване околната среда, живота и здравето на хората и гарантира най-висока степен на безопасност при реализацията на проекта на площадка „Радиана“ край Козлодуй. Предоставената в Доклада информация е „пълна, без пропуски и слабости“ и докладът „е изготвен в съответствия с изискванията за съдържанието“, се казва в писмото на МОСВ.

Започването на повторна процедура по ОВОС на инвестиционното предложение за изграждане на НХРАО от страна на ДП РАО е израз на стремежа на Предприятието да отстрани формулирани в решение на Върховния административен съд забележки по предходната процедура. В рамките на подновената процедура бяха проведени консултации по обхвата на оценката с повече от 90 заинтересовани страни. Тези консултации бяха отразени в актуализираното задание за обхват и съдържание на оценката на въздействието върху околната среда. В актуализирания Доклад за оценката на въздействието върху околната среда бяха включени многобройните нови разработки на ДП РАО.

Предвид обществения интерес към проекта на ДП РАО за изграждане на НХРАО МОСВ определя община Козлодуй и село Хърлец, на чиято територия е площадка „Радиана“, както и общините Мизия, Вълчедръм, Хайредин, Оряхово, Борован, Лом, Криводол, Бойчиновци и Бяла Слатина за организиране на обществени обсъждания на ДОВОС.

Преди това ДП РАО ще спази всички изисквания и ще предостави цялата информация по ДОВОС за публичен достъп, както и ще информира по законоустановения начин местното население за часа, датата и мястото на провеждане на обществените обсъждания.

Проектът за национално хранилище е обект с национално значение и заляга в актуализираната национална Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци до 2030 г., приета от Министерски съвет на 5 януари 2011 г. и представлява ангажимент на правителството пред Европейската комисия. С изграждането на НХРАО България ще се нареди сред страните, които експлоатират хранилища за ниско- и средноактивни краткоживеещи радиоактивни отпадъци и ще изпълни показателите на Международната агенция за атомна енергия за устойчиво управление на този тип отпадъци. Проектът на ДП РАО за Национално хранилище се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие чрез МФ „Козлодуй“.

НХРАО на площадка „Радиана“ представлява екологично съоръжение с многобариерна защита за трайно съхраняване на предварително обработени, обезопасени и опаковани в стоманобетонни кубове ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци. Хранилището ще бъде от приповърхностен траншеен тип с капацитет от 138 200 куб. метра. Съоръжението ще се състои от няколко стоманобетонни вкопани модули, разделени от вътрешни преградни стени на камери. След запълване с опаковки тези камери се покриват със стоманобетонна плоча и се изолират от атмосферните води чрез изграждане на многопластов земнонасипен слой. През целия период на експлоатация на Националното хранилище ще бъде провеждан стриктен входящ контрол на постъпващите радиоактивни отпадъци, радиационен контрол и мониторинг както на площадката на хранилището, така и на околната среда. Националното хранилище ще бъде най-новото и модерно съоръжение в Европа от този тип и ще се конкурира  по екологични показатели с изграденото в Националния парк Оранчуелос  в Испания подобно хранилище.

Б.Р. – С други думи цялата процедура започва отначало и още една година ще отиде на вятъра.

Ще бъде интересно да проследим новите атаки на господин Петър Пенчев и клакьорите му от фейсгрупата БАЯГ. Както и на псевдозелените организации и партии, които търсят реализация на пазара, но нещо не им се отваря парашута.

План-графикът ежегодно се съставя въз основа на производствения капацитет на технологичните линии за преработка на РАО в Цеха за преработка на РАО (ЦПРАО) и на заявените за предаване от страна на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД и съгласувани от СП „РАО – Козлодуй” количества отпадъци от съответните категории (съгласно действащата лицензия за експлоатация на съоръженията, собственост на ДП РАО, СП „РАО – Козлодуй”).

В Плана бяха отразени и количествата РАО за приемане от СП „Извеждане от експлоатация 1-4 блок” („ИЕ 1-4 блок”), както и количествата „исторически” РАО (от предишни практики) от площадка „Варово стопанство”..

С предимство се приемаха текущо генерираните отпадъци от експлоатация или ремонт на енергоблоковете, а „историческите” РАО – в зависимост от производствения капацитет на Цеха.

Приемането и преработката на РАО бяха синхронизирани както с плановите годишни ремонти на работещите ядрени блокове така и с плановите ремонти на линиите за преработка на РАО в ЦПРАО.

В края на годината завършиха дейностите по рехабилитация на Хранилище за замърсени земни маси (ХЗЗМ) на площадка „Варово стопанство”. Предвидените строително-монтажни работи за усилване на подовата настилка, изграждане на обходна пътека, площадка за товаро-разтоварни работи, изграждане на вентилация и осветление бяха изпълнени в пълен обем. В ХЗЗМ се предвижда временно да се съхраняват ниско- и средноактивни отпадни инертни материали от

демонтажни дейности от СП ,,ИЕ 1-4 блок”, замърсени земни маси, изсушени шламове и утайки и др.

Основната задача пред ръководството и служителите на СП „РАО – Козлодуй” през 2015 г., наред с изпълнение на План-графика, е подготовката на необходимите документи във връзка с подновяване на лицензията за експлоатация на съоръжението за управление на РАО.