Устройството GIT 1000 е сложен набор от хидромеханично оборудване, което се състои от агрегати, свързани в едно цяло, което осигурява последователността на механично раздробяване на ОГК.
GIT 1000 е разработен в Новосибирск, в проектантския и технологичен клон на Института по хидродинамика. Лаврентиев. Там се произвеждат и неговите основни възли и агрегати, след което се доставят в Минно-химическия комбинат.

Основният технологичен възел на инсталацията GIT-1000 се състои от три херметично заварени камери: подаване, рязане и сортиране на парчета.
Намира се в дълбок бетонен каньон. Рязането се извършва в запечатана обвивка, така че радиоактивният прах да не замърсява оборудването. Всичко останало – задвижвания, помпени станции и контролни блокове – е разположено в отделна зона.

Резервен ножов блок, готов за пробен монтаж в режещата камера

Тук отработените топлоотделящи сборки (ОТВС) ще се нарязват като цяло, а не по един горивен прът (топлоотделящ елемент), както е при подобна инсталация в Маяк.
Производителност – до два ОГК на ден. Планираната издръжливост на ножовия блок на агрегата е 200 000 среза, което съответства на използването на 2000 касети.

„Разликата с инсталациите в Маяк е фундаментална“, казва Денис Тихомиров, главен технолог на Експериментално-демонстрационния център на МКЦ. – Там режат всякакви ОГК.
Ще режем само стандартни и само от ВВЕР 1000. Но най-важното е, че без капаци (чохли), следователно е необходима сила на рязане от само 300 тона, докато при Маяк е 1200 тона. – GIT 1000 е по-компактен , общият му разход на метал е 35 тона (в Маяк – 65 тона), той е икономичен и безопасен.

Сега има частичен демонтаж, регулиране и настройка на механизмите на GIT 1000.
Механиците откриват и отстраняват неизправностите, специалистите по приборостроенето ще се присъединят към началото на тестовите пускания.
Пускането в експлоатация е планирано да приключи през 2023 г. В бъдеще централата ще се управлява от смяна на операторите и екип за поддръжка и ремонт.

Източник: https://strana-rosatom.ru/2023/05/06/na-ghk-zapustyat-ustanovku-po-izmelche/

Преди инсталирането в транспортно опаковъчен контейнер, всеки производствен процес на 1000-ия монтаж, както и всички предишни монтажи, беше внимателно наблюдаван от независими експерти и специалисти по ОТК.

Един от значимите финални етапи беше нанасянето на лазерно гравиране с юбилейния сериен номер, както и заваряването на главата и основните части на възела в специална камера, която беше поверена на най-опитния заварчик-оператор Сергей Федосеев. След това горивната касета премина през редица контролни процедури, след което Константин Филатов, независим експерт на АО ВПО ЗАЕС, издаде присъда: „Горивната касета със сериен номер 1000 отговаря на всички изисквания на проектната и техническа документация.“

Трябва да се отбележи, че капацитетът на хиляда горивни касети с MOX гориво е достатъчен за генериране на около 18 милиарда kWh електрическа енергия. Това количество електроенергия може да задоволи нуждите на Железногорск за повече от 36 години.

Подробности на: https://sibghk.ru/news/9947-na-zft-izgotovlena-yubilejnaya-tvs-s-moks-toplivom.html

В завода за производство на гориво на Минно-химическия комбинат (ГХК – предприятие на държавната корпорация Росатом, подразделение „Екологични решения“) беше произведена партида от 171 горивни касети с МОХ гориво, които успешно преминаха приемни тестове, за да се осигури десетото зареждане на реактора БН- 800 в Белоярската АЕЦ.

Също така, на приемните изпитания, които се проведоха в края на 2021 г., бяха представени и тези MOX-горивни касети, които ще бъдат включени вече в единадесетото презареждане на реактора.

Доставката на горивни касети (ТВС – топлотделящи сборки) за десетото и единадесетото зареждане е предвидена за второто и четвъртото тримесечие на 2022 година.
Работата е извършена в съответствие с Производствената програма за производство на MOX-ТВС  за 2020 – 2024 г., одобрена от ръководството на отрасъла.

Заводът зафабрикация на гориво (ЗФТ) на ГХК и реакторът БН-800 на Белоярската АЕЦ са важни компоненти на технологичния комплекс за прехода към двукомпонентна ядрена енергетика, когато облъченото гориво на едни реактори след преработка се превръща в свежо гориво за други.
По този начин, суровините за производството на таблетки за MOX-гориво са уран и плутоний, извлечени от ядрено гориво, което вече е било в ядрен реактор.
Така се извършва рециклирането на ядрени материали, което е екологично и икономично.

Подробности на: http://www.energyland.info/news-show-tek-atom-223542

Заводът започна да изпълнява производственото задание за производство на продукция.

Целият персонал се върна към задълженията си.

За справка

Минно -химически комбинат е Федерална ядрена организация, Федерално държавно унитарно предприятие, (ФНО ФГУП „ГХК“), предприятие на Държавната корпорация за атомна енергия „Росатом“, дивизион Екологични решения.
Намира се в Затвореното автономно териториално образование (ЗАТО) Железногорск в Красноярския край. ФЯО ФГУП «ГХК» е ключово предприятие на Росатом за създаването на технологичен комплекс на затворен ядрен горивен цикъл (ЗЯГЦ), базиран на иновативни технологии от ново поколение.

Източник: ГХК

По-рано, позовавайки се на пресслужбата на Минно-химическия комбинат, беше съобщено, че предприятието е започнало работа по създаването на ИЖСР. За изпълнител на научноизследователската и развойна дейност беше избран Научно-изследователски и конструкторски институт на Н.А. Доллежаля (НИКИЭТ, Москва, част от „Росатом“).

Статията в корпоративния вестник отбелязва, че до 2024 г. значителна част от научноизследователските и опитно-конструкторски работи (НИОКР) трябва да бъде завършена.

„През 2024 г. или малко по-късно ще бъде създадена контурна инсталация – може да се каже, фрагмент от ЖСР и ГХК трябва да получи лицензия за поставяне.
А през 2027 г. се очаква да получи – ИФ – строителна лицензия.

През 2031 година ИЯУ ЖСР (изследователска ядрена инсталация на базата на реактора на разтопени соли) в ГХК трябва да заработи “, се казва в статията.

Източник: https://www.atomic-energy.ru/news/2020/07/23/105717

Процесът ще отнеме най-малко 10 години, но при успех това ще е революция в енергетиката и екологията.

На първия етап се предвижда създаване на изследователска инсталация, от която ще бъдат получени първоначални данни за проектирането на реактора, който ще има мощност, достатъчна за доизгаряне на така наречените второстепенни актиниди – америций, кюрий и нептуний.
Именно тези елементи са основна причина за високата радиоактивност на остатъчния материал след преработката на отпадъците от отработено ядрено гориво.

Създаването на такъв реактор ще позволи сериозен напредък при решаването на въпроса за утилизиране на опасни ядрени отпадъци.
„Това е крайно амбициозна задача. Такъв обект засега няма никъде в света. Отначало предстои създаване на изследователски реактор за отработване на технологията. Към голям реактор с мощни параметри ще преминем, след като прецизираме технологията“, заяви Андрей Каплиенко, генерален директор на Научно-изследователския и конструкторски институт за енерготехника ( АО «НИКИЭТ им. Н.А. Доллежаля»).

Подробности на: http://www.atomic-energy.ru/news/2019/11/28/99544

Зареждането на осемнадесетте топлоотделящи сборки в реактора на Четвърти енергоблок е планирано за последното тримесечие на 2019 г. След това реактор БН-800 ще работи с хибридна активна зона, съдържаща както ураново, така и уран-плутониево гориво.

„Бъдещите доставки ще позволят формирането на активна зона с пълно зареждане на уран-плутониево гориво и за първи път в историята на руската атомна енергетика ще се осигури експлоатация на „бърз“ реактор на МОКС-гориво“, заяви Виталий Хадеев, вицепрезидент в ТВЕЛ.

Много интересни подробности на: https://www.tvel.ru/presscentre/news/ f42de9004b2566dd991b9d11c306a885

Б.Р. – По план още при първоначалното зареждане активната зона на БН-800 трябваше да бъде формирана само с MOX-гориво.
Но поради редица причини (предимно технологични) реакторът досега работеше само на ураново гориво.
Надявам се вече всичко да е изчистено и БН-800 да заработи стабилно съгласно идеята за която бе създаден.

Студените тестове на ТУК-141O бяха проведени в пълен цикъл, като се започне с доставката на контейнера на железопътния транспортьор до съоръжението за съхранение на ОЯГ и завърши със зареждане на ТУК с имитатори на ОЯГ и подготовката за изпращането му.

С успешните изпитания на ТУК-141O в Минно-химическия комбинат завършиха цикълът на изпитания за проверка на работоспособността на новия транспортно-опаковъчен комплект за отработено гориво от реактори тип ВВЕР-1000/1200.

В случая ТУК-141O е направен от високоякостен чугун с микрогранули от въглерод.
Това е по-евтин материал, отколкото стоманата, но притежаващ подобни характеристики на якост. Капацитетът на контейнерите се е увеличил до 18 касети ОЯГ.

Първите 18 облъчени горивни касети в TUK-141O бяха взети за преработка от Балаковската АЕЦ през октомври 2017 г.
Редовният транспорт на отработено ядрено гориво от руските централи в тези контейнери ще започне през 2019 година.

Подробности на: https://sdelanounas.ru/blogs/112686/

„Ние сме извършили научноизследователска и развойна дейност (R&D) … Веднага ще кажа, че технологията напълно доказва своята валидност“, – цитира агенцията генералния директор на предприятието Пьотр Гаврилов.

Технологията, свързана с третото поколение на преработка, позволява да се избегне образуването на течни радиоактивни отпадъци.

Според мнението на специалистите новата технология, прилагана в ГХК, не „повтаря и догонва“ най-добрите чужди образци, а създава нов етап в развитието на ядрената технология и няма световни аналози.

Източник: https://iz.ru/749088/2018-05-29/rosatom-gotov-nachat-planovuiu-pererabotku-otrabotavshego-topliva-aes

Както е отбелязано в съобщението, става въпрос за приемане на чохли (носещи елементи на конструкцията на горивните сборки) с опашка,, които ще бъдеат изпратена за допълнително оборудване на предприятието на „Росатом“ „Минно-химически комбинат“ (ГХК Железногорск, Красноярски край), където е организирано индустриално производство на смесено оксидно урано-плутониево МОХ гориво за реактора БН-800.

Предполага се, че реакторите на бързи неутрони имат големи предимства за развитието на ядрената енергетика, като гарантират затварянето на ядрения горивен цикъл.
Това се дължи на пълното използване на урановата суровина в реакторите размножители на бързи неутрони (бридери) може значително да увеличи горивната база на ядрената енергетика. Също така ще се появи възможност значително да се намали количеството на радиоактивните отпадъци чрез „изгаряне“ на опасните радионуклиди.
Русия, според експерти, се нарежда на първо място в света в технологиите за изграждане на „бързи“ реактори.

През 2016 година в Русия започна промишлената експлоатация на четвъртия енергиен блок на Белоярската АЕЦ с реактора БН-800, който ще се превърне в прототип на по-мощния търговски ядрен енергоблок с БН-1200.

Решението за изграждане на блок БН-1200 в Русия ще бъде взето на базата на опита от експлоатацията на БН-800.

Източник: http://rusvesna.su/future/1507312433

Според публикацията, пускането му е станало в края на миналата година.

“Сухото”хранилище се охлажда с въздух – това е много по безопасна и икономически ефективна технология за съхраняване на ОЯГ, в сравнение с използваните в чужбина
Изграждането на втория етап на това хранилище бе завършено през 2015 година.
През миналата година Ростехнадзор даде разрешение в новите здания на “сухото” хранилище да се работи с ядрени материали.

През декември 2016 година специалистите от Изотопно-химическия завод на ГХК извършиха тестови операции по прехвърляне на отработило ядрено гориво от “мокрото”, охлаждано с вода, в “сухото” хранилище.
След това осем сборки с отработило гориво от реактори ВВЭР-1000 бяха заредени в специални кутии (пенали), които след това бяха запълнени с инертен газ и поставени в гнездото им в залата за съхраняване.
Всички системи от втория етап на “сухото” хранилище са отработили щатно, отбелязва изданието. По този начин, за първи път ОЯГ от ВВЭР-1000 е разположено за “сухо” съхраняване.

Федералното държавно унитарно предприятие „Горно-химический комбинат“ има статут на федерална ядрена организация.
ГХК е ключово предприятие на Росатом по създаване на технологичен комплекс за затваряне на ядрено-горивния цикъл на базата на иновационни технологии от ново поколение.
На ГХК за първи път в света са съсредоточени едновременно три високотехнологични постижения – съхраняване на ОЯГ от реакторите на АЕЦ, преработката му и производството на ново ядрено MOX-гориво за реактори на бързи неутрони.

Източник: http://www.sibghk.ru/attachments/article/8150/2017_01_566.pdf

Извеждането от експлоатация (ИЕ) е задължителен етап от жизнения цикъл на реакторните установки.
Изоставянето им без да бъдат изведени от експлоатация би оказало негативно влияние върху околната среда, особено за бъдещите поколения, защото неизбежно ще се стигне до постепенно загубване на защитните функции на съществуващите бариери за безопасност.

В СССР са работили 13 промишлени уран-графитни реактора за производство (наработка) на оръжеен плутоний и тритий.
Извежаднето от експлоатация на тези установки има определена специфика и изисква специален подход.
Проблемът е в това, че при проектирането и строителството им не са предвиждани технически решения за извеждането им от експлоатация.

Три мощни промишлени уран-графитни реактори за производство на плутоний (АД, АДЭ-1 и АДЭ-2) са експлоатирани в ГХК.
Благодарение на плутония от ГХК Съветският Съюз успя да пречупи изоставането от САЩ по количеството на ядрените боеприпаси.
Комбинатът е изпълнил задачата за която е бил създаден.
Сега там се извършва извеждане от експлоатация на всичките три реактора.
Този проект върви в рамките на федералната целева програма по ядрена и радиационна безопасност.

“През 2023 година завършват дейностите по извеждане от експлоатация на реактора АД”, се казва в материалите на форума.

Началото

Необходимият за производство на плутоний за ядрено оръжие ГХК е създаден с постановление на Министерския съвет на СССР на 26 февруари 1950-та година. Тогава той е наречен “Комбинат №815”.
Новото предприятие е изградено в скалните масиви на десния бряг на река Енисей, около 50 километра след Красноярск.

Критериите за избор на мястото на бъдещето предприятие са били: наличието на здрав планински масив на брега на пълноводна река, значителна отдалеченост от границите на СССР във всички посоки, близост до голям промишлен център.
Разполагането на комбината на дълбочина 200 метра под планината позволява той да бъде защитен от възможна ядрена бомбардировка.

Строителството

За кратък срок е бил построен уникален подземен технологичен комплекс, който няма аналог никъде по света.
За изграждането на комбината са били разработени оригинални технологии.

Обемът на скалните разработки, превишавал с мащабите си всичките известни подземни строежи и съответства на общия обем на тунелите на московското метро в началото на 60-те години на миналия век.

Паралелно с подземното строителство на повърхността се е изграждало селище за работниците, което през 1954 година получава статут на град с двойно име: за служебна кореспонденция – Железногораск, а за обществото – Красноярск-26.

Реакторът

Идеята за създаване на най-мощния за своето време реактор, позволяващ съществено да се увеличи производството на плутоний, е предложена още през 1949 година от легендарния съветски учен Анатолий Александров, който е станал научен ръководител на проекта.
Решено било реакторът да бъде построен в комбинат №815.

Проектирането на новата установка е дело на конструкторското бюро към артилерийския завод № 92 в град Горки (сега предприятие на Росатом „ОКБМ Африкантов“, Нижний Новгород).

Реакторът е получил първоначално индекс ЛБ-120. Числото 120 е взето произволно, с цел осигуряване на секретност, а плутония е наричан – телур-120.
Акронимът ЛБ е в чест на ръководителя на съветския ядрен проект, заместник председателят на Министерския съвет Лаврентий Берия, имащ голям принос за създаването на ракетно-ядрения щит на СССР.

В последствие индексът ЛБ-120 бил заменен с ОК-120 (“особена конструкция”, а секретното му наименование – реактор АД).

Хронологията

Монтажът на реактора АД е започнал през пролетта на 1956 година.
Въведен е в експлоатация на 28 август 1958 година. Тази година се счита за официално начало на работата на ГХК.
На 7-ми септември същата година реакторът е излязъл на проектна мощност.

Окончателното спиране на реактора АД за извеждане от експлоатация е станало на 30-ти юни 1992 година.

Извеждане от експлоатация

Отчитайки уникалното разположение на ГХК – в планински масив, е прието решение за най-безопасен и екологичен вариант за извеждане от експлоатация на реакторите в комбината чрез “погребване на място”.

Скалата като бариера за безопасност

Планинският масив представлява природна бариера за безопасност, която в съвкупност със съществуващите и допълнително създадените защитни бариери ще осигури изпълнението на съвременните изисквания за радиационна безопасност.
Освен това, планината изпълнява функцията на основен конструктивен елемент на подземното съоръжение, който може да поеме значителни вътрешни и външни техногенни натоварвания.

Конкретните стъпки

През 2014 година, в рамките на ИЕ на реактора АД, е закупено и монтирано необходимото оборудване за създаване на бариерите за безопасност, обучен е персоналът, демонтирани са възлите и агрегатите от приреакторните помещения.

През 2015 година е направена заливка с хидроизолационен бетон на подреакторното пространство.
От отсеците на биологичната защита по периметъра на шахтата на реактора е била извадена пясъчната засипка.

Източник:

http://csef.ru/ru/politica-i-geopolitica/326/oruzhejnyj-yadernyj-reaktor-imeni-berii-vyvedut-iz-ekspluataczii-v-2023-godu-7257

Предприятието започна да произвежда смесено оксидно уран-плутониево гориво за реактора на бързи неутрони БН-800 през 2015 година, който функционира на Белоярската АЕЦ.
Обаче MOX-гориво може да се използва и в реакторите на топлинни неутрони, които са базата на съвременната ядрена енергетика.

Меркулов не уточни, постигнати ли са някакви резултати, отбелязвайки само, че преговорите се развиват активно.

По-рано стана известно, че предприятието на “Росатом” «Русатом-АСУ» ще си сътрудничи с японската компания Mitsubishi Electric в сферата на системите за управление на ядрени реактори – http://atominfo.bg/?p=51130.
Страните са подписали меморандум за сътрудничество и са определили пилотните проекти  .

Източник: http://pronedra.ru/atom/2016/10/21/postavki-moks-topliva-v-yaponiyu/

Главният експерт по анализ на безопасността на АЕЦ “Козлодуй” Добрин Терзийски и главният експерт на централата по ядрено-горивния цикъл Николай Иванов разгледаха “мокрото” и “сухото” хранилища за ОЯГ на комбината, а също така Опитно демонстрационния център.

След това се проведе кръгла маса с участието на сътрудници от ДК “Росатом”, представляващи проектния офис “Формиране на системи за управление на ОЯГ” и представители на АО «Техснабэкспорт».

Добрин Терзийски отбеляза европейското ниво на системите за безопасност при управлението на ОЯГ на ГХК и високо оцени многогодишните перспективи на проектите , с реализацията на които са заети железногорските ядрени специалисти.

Неговият колега Николай Иванов сподели: – Ние за първи път видяхме цялата система за съхраняване на ОЯГ от РБМК-1000. Това ни направи много силно впечатление. Както и мащабното строителство, което се извършва във вашия комбинат. Специално искам да отбележа вашият Опитно-демонстрационен център. Досега ние никога не сме виждали нещо подобно.

Източници:

http://www.energyland.info/analitic-show-150717?utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%3A+energyland+%28Energyland.info

http://www.sibghk.ru/news/8009-delegatsiya-aes-kozloduj-vysoko-otsenila-tekhnologii-khraneniya-i-pererabotki-oyat-na-gkhk.html

Става дума за първата касета с така нареченото смесено оксидно уран-плутониево MOX-гориво. През септември 2014 година в ГХК беше получена първата партида от MOX-горивни таблетки, от които се произвеждат новите горивни касети.

През август 2015 година беше извършена контролна сглобка на първия образец на касета с MOX-гориво, а на 28 септември миналата година в предприятието беше официално открито промишленото производство на новото гориво. Съгласно графика, първата топло-отделяща сборка трябваше да излезе от новото производство в края на декември 2015 година.

“На 13-ти декември успешно беше завършено производството на първата касета с таблетъчно уран-плутониево гориво за реактора БН-800 на Белоярската АЕЦ”, съобщава последният брой на корпоративното издание „Вестник ГХК“.

За справка

Счита се, че енергоблоковете с реактори на бързи неутрони имат големи предимства за развитие на ядрената енергетика. С тяхна помощ може да бъде затворен ядрено-горивния цикъл, в който за сметка на разширеното възпроизводство на ядрено “гориво” съществено ще се разшири горивната база на ядрената енергетика, а също ще има възможност да се намалят обемите на радиоактивните отпадъци благодарение на “изгарянето” на опасните радионуклиди.

Реакторът БН-800 (от „быстрый натриевый“, с електрическа мощност 880 MW) е опитно-промишлен реактор на бързи неутрони с течно-метален топлоносител – натрий. През декември 2015 година четвърти енергоблок на Белоярската АЕЦ с реактор БН-800 започна да произвежда електроенергия.

Източник: http://www.mngz.ru/oil-gas-energetics/1624550-pervaya-promyshlennaya-sborka-s-yadernym-toplivom-buduschego-vypuschena-v-rossii.html

По време на тържественото откриване, посветено на старта на производството, генералният директор на „Росатом“ Сергей Кириенко заяви, че Русия е изпреварила САЩ в технологията по производството на MOX-гориво.

„Срещал съм се с министъра на енергетиката на САЩ, който призна, че те са били принудени да спрат проекта си за създаване на завод за MOX-гориво“, заяви Криенко. „Те са го започнали 5 години преди нас и вече почти 8 години реализират проекта, за който са похарчили $7,7милиарда“, – добави той.

Според думите му строителството на завода в САЩ досега не е завършено. „Обясниха ни, че преустановяват изграждането на завода“, – заяви Кириенко, добавяйки, че „ако пресметнем парите, които ние сме похарчили за проекта за 2,5 години, това ще бъдат малко над 9 милиарда рубли“ – (140 милиона долара).

През август комбинатът сглоби първата топло-отделяща сборка с таблетки от MOX-гориво.

Б.Р. В MOX-горивото (от английски mixed-oxide fuel) се използва смес от оксиди на уран и плутоний.

Производството на MOX-гориво за реактори на бързи неутрони е в рамките на Федералната целева програма „Ядрени енергийни технологии от ново поколение“.

В момента се уточнява графикът за пускане на изделия в съответствие с нуждите на реактора БН-800, при който е достигнато минималното контролируемо ниво на мощност.

Подробности на: http://ria.ru/atomtec/20150928/1287795983.html#14435491570673&message=resize&relto=register&action=addClass&value=registration

Сега композицията вече е напълно разтоварена, касетите са поставени в басейна-хранилище, където ще се съхраняват съгласно приетата технологична схема.

В съответствие с подписаният договор и утвърдения от двете страни график се подготвят рейсове за връщане на ОЯГ от други атомни електроцентрали в Украйна.

Извозването на ОЯГ от реакторите ВВЭР-1000 на украинските АЕЦ се реализира в рамките на подписаното по-рано междуправителствено споразумение, а също и договора между ФГУП «ГХК» и ГП НАЭК «Энергоатом» (Украина). Количеството на касетите, стойността на дейностите и сроковете за връщане на ОЯГ от ЮУкраинската, Хмелницката и Ровненската АЕЦ за всяка година се определят в допълнително споразумение към договора.

Част от паричните средства, планирани да бъдат получени по външнотърговската сделка, ще бъдат насочени за финансиране на мероприятия от социален и екологичен характер на територията на Красноярския край, където се намира ГХК.

Източник: http://www.atomic-energy.ru/news/2015/08/14/59055

В Красноярск се проведе международен семинар на МААЕ, на който се обсъждаха въпросите за осигуряване на екологичната безопасност при управлението на ОЯГ, съобщава РИА „Новости“.

На семинара беше представен опитът на предприятието на “Росатом” „Горно-химический комбинат“ (ГХК, Железногорск) по безопасното управление на ОЯГ чрез затваряне на ядрения горивен цикъл.

“Уникалността на ГХК е в това, че производствата по съхраняване, регенериране и производство на ядрено гориво са компактно разположени на едно място. Също ще отбележа и технологията за радиохимична преработка на ОЯГ без генериране на течни отпадъци на опитно-демонстрационния център в ГХК. Тази нова концепция може да сработи много по-добре, в сравнение с технологиите, които се прилагат във Франция и Великобритания”, – казва немският експерт по радиационна безопасност Олаф Ницше, цитиран от корпоративния вестник „Вестник ГХК“.

За справка

ГХК е водещо предприятие на Росатом по създаване на пълен технологичен комплекс в областта на управлението на ОЯГ от енергийните реактори и затваряне на ядрено-горивния цикъл.

В комбината са съсредоточени едновременно три направления – съхраняване на отработило ядрено гориво, преработката му и производство на новото ядрено MOX-гориво за реакторите на бързи неутрони.

“Сухото” хранилище на ГХК е единственото в света хранилище за ОЯГ охлаждано с въздух. Този способ е много по-безопасна и икономически ефективна технология съхраняване на ОЯГ в сравнение с технологиите, прилагани в чужбина.

В края на тази година на ГХК се планира да бъде въведен в експлоатация пусковият комплекс на най-съвременния в света опитно-демонстрационен център, в който ще се отработват най-новите технологии за преработване на ОЯГ, необходими за затваряне на ядрено-горивния цикъл.

Особеното на тези технологии ще бъде пълното отсъствие на течни ниско-активни РАО.

По този начин, ГХК има уникалната възможност да докаже на практика, че преработването на ядрените материали е възможно без нанасяне на вреда на околната среда.

Според еколозите “бързите” реактори трябва да бъдат подкрепяни и с “ръце и с крака”, защото те изгарят дълго-живеещите актиниди, които най-силно тревожат обществото. С тази задача си “счупиха зъбите” и французите, и англичаните. Но бе това няма бъдеще.

Задачата, която сега решава цехът MOX на ГХК, създавайки гориво за “бързите” реактори – това е благородна, “цивилизационна задача”, отбелязва специалистът от департамента по ядрена енергетика на МААЕ Михаил Ожован.

Източник: http://www.oilru.com/news/469156/

Това съобщиха от Горивната компания «ТВЭЛ», която управлява проекта.

“В дните преди нова година завършва работата на приемателната комисия за въвеждане в експлоатация на площадката на ГХК на промишлено производство на МОХ-гориво”, – се казва в съобщението на «ТВЭЛ» от 25 декември.

В реализирането на този проект взеха участие 50 предприятия и организации, включително 18 предприятия и институти на “Росатом”. Това са ГХК (инвеститор и строител), ВНИИНМ (главен технолог), «Атомпроект» (главен проектант), а също така разработчици и доставчици на оборудване – «СвердНИИхиммаш», ЦКБМ, ПСЗ, МСЗ и НЗХК.

“При реализиране на дейностите са били решени десетки най-сложни научно-технически и организационни задачи, създадено е уникално производство”, – подчерта президентът на Горивната Компания “ТВЭЛ” Юрий Оленин.

Източник: http://www.nuclear.ru/news/94526/

Историята на това уникално предприятие, разположено в дълбоко гранитно подземие на брега на Енисей, е и историята на развитието на много от водещите ядрени технологии.

Правещият наистина фантастично впечатление на всеки, който за първи път попада там, ядрените специалисти уважително наричат с главна буква – “Планина” или “Скала”. Там много години е произвеждан оръжеен плутоний, необходим за създаване и поддържане на съветския “ядрен щит”.

Проектите, които сега се изпълняват на ГХК, обезпечават лидерството на Русия в мирните технологии, свързани със затваряне на ядрено-горивния цикъл.

Много подробности за създаването, миналото, настоящето и бъдещето на ГХК ще научите на: http://ria.ru/atomtec/20150226/1049713097.html#14250599678883&message=resize&relto=register&action=addClass&value=registration

MOX-горивото, за което се използва смес от уран и плутоний, се използва за работата на реакторите на бързи неутрони.

“На специално създадения участък е получена първата партида от 10 килограма таблетки MOX-гориво, произведено на промишленото оборудване. Този вид гориво се подготвя за серийно производство за първи път в света”, – се казва в съобщението.

Голяма част от оборудването за производство на новия вид гориво е уникално и е специално създадено за този завод.

Производството на MOX-гориво е част от федералната целева програма (ФЦП) “Ядрени технологии от ново поколение през периода 2010 – 2015 година и в перспектива до 2020 година”.

По-рано Росатом разглеждаше три площадки за организиране на производството – ПО «Маяк», ОАО «СХК» и ФГУП «ГХК». Съществена роля за избирането на Железногорск изигра фактът, че проектът на ГХК предвижда разполагане на това производство в полите на планината, което значително съкращава сроковете и разходите за капитално строителство, а също така намалява рисковете за околната среда.

Източник: http://info.sibnet.ru/?id=392144/

За това съобщи генералният директор на предприятието Петр Гаврилов в беседа с кореспондента на ИТАР-ТАСС по време на стартиралия в четвъртък прес-тур „Енисей РФ-2014″.

“ГХК технологично е готов да започне производството на MOX-гориво до края на 2014 година, – каза Петр Гаврилов. – През 2015 година ние ще увеличим темповете на производството и ще достигнем проектната мощност в началото на 2016 година”.

Това MOX-гориво вече има гарантиран потребител – реакторът БН-800 на Белоярската АЕЦ, отбеляза Гаврилов.

Една от особеностите на новото производство е, че цехът е изцяло разположен в руднична галерия на 200 метра под земята, съобщи генералният директор на ГХК.

MOX-горивото е разновидност на ядреното “оксидно” гориво, в което вместо “традиционният” делящ се изотоп U²³⁵ се използва Pu²³⁹.

Технологията на затворения ядрено-горивен цикъл (включително и използването на MOX-гориво) повишава ефективността на изгаряне на Pu в “бързите” реактори и намалява количеството на ядрените материали, намиращи се в обръщение 100 пъти.

Засега с технология за промишлено производство на MOX-гориво за най-масовите реактори на топлинни неутрони разполага само Франция.

Източник: http://www.seogan.ru/rosatom-nachnet-proizvodstvo-novogo-vida-topliva-dlya-aes-do-konca-2014-goda.html

Дейности на РМЗ

На ремонтно-механичния завод (РМЗ), дъщерно предприятие на ГХК, част от Държавната корпорация “Росатом” е отработена технологията и е достигната проектната мощност за производство на корпуси за гнездата за съхраняване в кутиите с ОЯГ, както и защитни тапи за втория етап на “сухото” хранилище за ОЯГ. В съответствие с плановото производствено задание, на денонощие заводът произвежда по 6 гнезда. Общото необходимо количество е 908 гнезда.

Основен клиент на ООО «РМЗ» беше и си остава предприятието-майка ГХК. Сега в портфолиото на РМЗ влизат поръчки по производството на нестандартни изделия от оборудването на ЦЗЛ, ИХЗ, СТС и други подразделения на комбината.

Нови производства

Подписано е и предварително споразумение с ГХК за производството на 1000 контейнера за извеждане от експлоатация на реакторното производство и споразумение за изготвяне на нестандартно оборудване за РХЗ по държавна поръчка.

Също, по препоръка на ръководството на ГХК, е решено да се развива на РМЗ производството на контейнери за продължително съхраняване и транспортиране на ниско и средно-активни РАО. От специалистите на завода е разработена собствена конструкция на контейнера, която е в процес на сертификация.

Финансовите резултати

Според думите на директора на РМЗ Евгений Трущенко:- През 2013 година заводът е участвал в 13 конкурентни процедури, като е спечелил 10 от тях. Печалбата на завода за 2013 година е 1,8 милиона рубли: макар и пo-малка от планираната, но това е знак за това, че избраният курс е правилен.

Предстоящите задачи

Сега на РМЗ се извършва аудиторска проверка по системата за мениджмънт на качеството за съответствие с ISO-9001-2011. Получаването на този документ дава още един коз в конкуренцията с другите предприятия от отрасъла. Сега главната задача е да се увеличи печалбата за сметка повишаване на производителността на на труда и увеличаване на обема на произвежданата продукция. Това, от своя страна, ще осигури средства за реализиране на социалните програми.

За справка

«РМЗ ГХК» е създаден на 21 септември 2012 година, когато е било взето решение от единствения учредител -ФГУП «ГХК» за създаването на 2 дъщерни предприятия на базата на ремонтно-механичния завод.

Строителното направление е станало основата на «СМРП ГХК», а механичното направление -«РМЗ ГХК».

Източник: http://www.sibghk.ru/wps/wcm/connect/ghk/site/news/enterpriseNews/6fa98180433ed70ca9a9efe9f0f376d0

Сред авторите на обръщението само една екологична организация представлява Красноярския край – КРОБО “Граждански Център за ядрено неразпространение”.

В самото писмо са съобщени опасенията за екологичната безопасност на жителите на Красноярския край във връзка с реализирането на стратегията за преместване на ОЯГ от страните в централна Европа и европейската част на Русия в Сибир, по-точно на територията на ФГУП Горно-химический комбинат (ГХК) в ЗАТО Железногорск.

“През време на съществуването му в ГХК имаше няколко крупни аварии, като досега не е направена необходимата оценка на вече съществуващото замърсяване. Хората са принудени да живеят в радиационно-замърсени територии и да употребяват радиоактивни продукти местно производство. Това предизвиква многобройни заболявания, за които е необходимо скъпо лечение. В тази връзка падат доходите им, понижава се социалният статус на руските граждани, живеещи в замърсените територии”, – пишат активистите.

Еколозите отбелязват, че решенията, свързани с построяване на нови атомни електроцентрали в Беларус, Турция, Индия, Иран и други държави се вземат от правителството на Руската Федерация при условие на връщане в Русия на отработилото ядрено гориво (ОЯГ).

Във връзка с особеностите на териториалното разположение на предприятията от ядрено горивния цикъл тези опасни материали ще се докарват именно в Красноярския край. Обаче, според авторите, тези решения се вземат на тъмно в рамките на една корпорация. В процеса на вземането на решенията практически не участват органите на властта на Красноярския край, органите за местно самоуправление и населението на съответните територии.

“Ние разглеждаме договорите между руското правителство и другите страни за връщането на ОЯГ, със съгласието на МААЕ за безнравствени, нарушаващи международния принцип за равна екологична безопасност и даващи възможност да се удовлетворяват моментните финансови интереси на корпорацията “Росатом”. Ние ви призоваваме да осигурите радиационната и екологична безопасност на сегашното и бъдещите поколения на Красноярския край, като се отчитат интересите им, а също и на заинересованата общественост при вземане на решения по въпросите за управление на РАО и ОЯГ”, – искат екологичните активисти.

Освен до президента на Русия, откритото обръщение е изпратено до председателя на ЕП Мартин Шулц, генералния директор на МААЕ Юкия Амано и губернатора на Красноярския край Лев Кузнецов.

Източник: http://www.press-line.ru/novosti/2012/12/ekologi-obratilis-k-putinu-s-pros-boy-ne-razmeschat-yadernye-othody-pod-krasnoyarskom.html

В “сухото” хранилище на Изотопно-химическия завод на ГХК започна разтоварването на първият влак от Ленинградската АЕЦ, който пристигна на 5 април. За първото разтоварване пристигнаха два транспортни контейнера с ОЯГ от  РБМК-1000 с общо тегло 16 тона по уранов двуокис.

След щателния дозиметричен контрол на ешалона, извършен от специалистите на ГХК в присъствие на представители на Ростехнадзор, беше установено, че транспортно-опаковъчните контейнери с голям запас изпълняват функцията си за осигуряване на радиационната безопасност. Радиационния фон е 80 пъти под нормата и почти два пъти по-нисък от фона в кабината на самолет, летящ на крейсерска височина.

Същия ден, след технологичната операция “измиване” от натрупания по пътя прах, се състоя тържествена церемония за посрещането на първия вагон в приемното отделение на “сухото” хранилище.

Присъстваха над 300 сътрудници и гости от страна на генералния изпълнител «Буреягэсстрой» и от ЛАЕЦ.

Актът за приемане на хранилището беше подписан още на 19 декември миналата година. След това то беше отворено за организирани посещения от широката общественост. Всички гости отбелязаха високото ниво на безопасност на ХОГ-2.

Източник: http://www.atomic-energy.ru/news/2012/04/06/32503