Съвременните изисквания на ЕС в областта на енергетиката се съдържат главно в няколко пакета законодателни актове 

- Трети енергиен пакет 

- Пакет „Енергия – климат“ 

- Директива за насърчаване на възобновяемата енергия

- Директива за енергийната ефективност

- Директива за емисиите от големи индустриални инсталации 

- Стратегия за декарбонизация на енергетиката до 2050г. 

1. ТРЕТИ ЕНЕРГИЕН ПАКЕТ И ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯТА НА ЕНЕРГИЙНИЯ ПАЗАР

Третия енергиен пакет включва следните пет законодателни акта, окончателно одобрени през юли 2009г.:

- ДИРЕКТИВА 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия

- ДИРЕКТИВА 2009/73/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ 

-  РЕГЛАМЕНТ (EC) 715/2009 относно условията за достъп до газопреносните мрежи 

- РЕГЛАМЕНТ (EC) 714/2009  относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия

-  РЕГЛАМЕНТ (EC) 713/2009 за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия

Държавите членки разполагаха с година и половина (до 3 март 2011), за да приложат двете директиви в националните законодателства, докато регламентите влизат в сила от датата на тяхното публикуване (юли 2009).

1.1. НАЙ-СЪЩЕСТВЕНОТО ОТ  ПРАВИЛАТА В ТРЕТИЯ ЕНЕРГИЕН ПАКЕТ:

1.1.1. Разделяне на производителите и доставчиците на енергия от операторите на преносни системи

Държавите членки могат да избират между три различни предложения за отделяне на производството и доставката на електричество и природен газ от експлоатацията на мрежата за пренос:

пълно отделяне на собствеността върху преносната инфраструктура;

създаване на независим оператор на система (НОС);

създаване на независим преносен оператор (НПО).

Пълното разделяне на собствеността означава, че интегрираните енергийни компании ще трябва да продадат своите мрежи за пренос на газ и електричество, създавайки по този начин отделни оператори на преносните системи, които да поемат всички експлоатационни операции по мрежата. В същото време компаниите за производство и доставка няма да имат право да притежават мажоритарен дял от оператор на преносна система.

С други думи, енергийните предприятия няма да имат право да упражняват контрол над производството или доставката на електричество и газ и едновременно с това да упражняват пряко или непряко контрол върху преносната инфраструктура.

Според другите два алтернативни варианта – създаване на НОС и НПО, енергийните компании ще могат да запазят собствеността върху своите мрежи за пренос, осигурявайки ефективно разделение на интересите чрез строги правила за активите, оборудването, персонала и т.н.

За да се продължи либерализирането на енергийния пазар, държавите членки могат да задължат енергийните компании да предадат управлението на преносната мрежа на независим оператор на система (НОС) – предприятие или орган, различен от компанията-собственик.

Третата опция – НПО модела – запазва интегрираните компании за доставка и пренос, но ги задължава да спазват определени правила, които да гарантират, че тези две части на компанията оперират независимо една от друга:

създаване на „надзорен орган“, който да е съставен от представители на енергийната компания, на акционерите на трети страни и на оператора на преносна система и който да взема решения, „които могат съществено да повлияят върху стойността на активите на акционерите в оператора на преносна система“ (одобрение на годишните финансови планове, ниво на задлъжнялост и размер на дивидентите);

програма за съответствие, в която да се определят мерки за недопускане на дискриминационно поведение;

„отговорник по съответствието“, който да наблюдава изпълнението на програмата за съответствие;

мениджърският екип на оператора няма право да работи за компанията за доставка и производство в рамките на три години преди и четири години след като е работил за оператора на преносна система.

Срокът за ефективно прилагане на изискванията за разделяне на производителите и доставчиците от операторите на преносните мрежи е 3 март 2012г.

1.1.2. По-големи права за потребителите

Новото законодателство осигурява следните права на потребителите на енергия:

да сменят своя доставчик на газ или електричество в рамките на три седмици и без допълнителни такси;

да получават окончателна изравнителна сметка не по-късно от шест седмици след смяната на доставчика;

да получават всички необходими данни за потреблението на газ и електричество;

да бъдат информирани относно дела на различните енергийни източници в общия енергиен микс на доставчика;

създаване на независим механизъм за ефикасно обработване на жалби и извънсъдебно уреждане на спорове, като например омбудсман по въпросите на енергетиката или орган на потребителите;

компенсации и възстановяване на суми, ако не се спазва качеството на договорената услуга (включително неточно и забавено фактуриране);

предоставяне на информация относно правата на потребителите, които да бъдат „ясно съобщени“ чрез получаваните сметки или на уебсайтовете на енергийните компании.

След извършването на  икономическа оценка, най-малко 80% от потребителите трябва да имат достъп до интелигентни измервателни системи до 2020г.

1.1.3. Правила за компании извън ЕС

Законодателният пакет съдържа разпоредби, които да предотвратят контрола над преносните системи или над техните собственици от компании извън ЕС, докато те не гарантират, че отговарят на определени условия. С други думи, националните регулатори могат да откажат сертифициране на оператор на преносна система, контролиран от „лице или лица от трета държава“, ако:

компанията не отговаря на изискванията за разделяне на собствеността;

нейното навлизане на европейския енергиен пазар представлява риск за сигурността на доставките на енергия за ЕС.

Държавите членки ще разполагат с три години и половина, за да приложат разпоредбите, отнасящи се до компании извън ЕС.

1.1.4. Гарантиране на предоставянето на универсални услуги

Според новото законодателство държавите членки трябва да гарантират, че всички битови клиенти и при необходимост малките предприятия (с по-малко от 50 служители и годишен оборот под 10 млн. евро) се ползват от универсална услуга, т.е. правото да им се доставя електроенергия с определено качество на „разумни, лесно и ясно съпоставими, прозрачни и недискриминационни цени“.

1.1.5. Защита на уязвимите потребители

По инициатива на Европейския парламент новото законодателство съдържа специални мерки за т.нар. „уязвими потребители“ на енергия. Държавите членки трябва да предприемат „подходящи мерки“ за борба с енергийната бедност, като например създаване на национални планове за действие в областта на енергетиката и социални помощи, за да гарантират необходимите доставки на електроенергия за уязвимите клиенти или подкрепа за увеличаване на енергийната ефективност.

Според приетите текстове, „при всички случаи държавите членки следва да гарантират необходимата доставка на енергия за уязвимите клиенти“, което включва забрана за изключване от мрежата на тези клиенти в „критични моменти“.

1.1.6. Засилено регионално сътрудничество при опасност от нарушаване на доставките на енергия

В двете директиви и трите регламента, съставляващи третия енергиен пакет, се съдържат и следните други мерки:

създаване на Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори, която да определя „необвързваща рамкова насока“;

на основата на тази рамкова насока Комисията трябва да създаде задължителни мрежови кодекси за процедурите при спешни ситуации;

създаване на Европейски мрежи от оператори на преносни системи на електроенергия (ЕМОПСЕ) и газ (ЕМОПСГ), които да прилагат мрежовите кодекси;

задължение за операторите на преносни системи да представят всяка година на националните регулаторни органи 10-годишен план за развитие на мрежата;

мерки за подобряване на регионалното сътрудничество между различните национални регулаторни органи, особено при ситуации, които „водят или има вероятност да доведат в краткосрочен план до сериозно нарушаване“ на доставките на газ;

мерки за засилване на независимостта на националните регулаторни органи.

1.1.7. Дерогация

Голяма нова газова инфраструктура, например междусистемните газопроводи, съоръженията за ВПГ и съоръженията за съхранение, при искане може за определен период от време да бъде освободена от разпоредбите на директивата за отделяне на преноса и за достъп до инфраструктурата от трети страни, при следните условия:

а)    инвестицията следва да поощрява конкуренцията в газовите доставки и да повишава сигурността на доставките;

б)    нивото на риска, свързан с инвестицията, трябва да е такова, че инвестицията не би била направена, ако не се предостави освобождаване;

в)    инфраструктурата следва да е собственост на физическо или юридическо лице, което е отделено, поне по отношение на правната му форма, от операторите, в чиито системи ще се изгражда тази инфраструктура;

г)    трябва да се събират такси от ползвателите на тази инфраструктура;

д)    освобождаването не трябва да е във вреда на конкуренцията или на ефективното функциониране на вътрешния пазар за природен газ, или на ефективното функциониране на регулираната система, към която се присъединява инфраструктурата.

Дерогацията се прилага и за значително увеличаване на капацитета на съществуваща инфраструктура и за модификации на такава инфраструктура, които дават възможност за развитието на нови източници на газови доставки.

1.2. ПРИЛАГАНЕ НА ТРЕТИЯ ЕНЕРГИЕН ПАКЕТ

След изтичането на срока за въвеждане на директивите в националното законодателство през 2011 ЕК инициира 16 процедури за нарушения заради неприлагането на 3-ия енергиен пакет. Нашата страна е сред тези нарушители.

Фактите говорят, че има проблеми в прилагането на новото законодателство. Два от най-съществените проблеми са:

1.2.1. Съпротива срещу отделянето на собствеността върху преносната инфраструктура и недискриминационен достъп на други участници до тази инфраструктура

В повечето от страните преносната инфраструктура е собственост на вертикално интегрирани компании, които имат съществен дял както в производството, така и в продажбите на енергия. От друга страна преносната инфраструктура представлява естествен монопол и който го владее, може да го използва в своя полза, срещу други участници на пазара.

Затова функционирането на енергиен пазар не е възможно, ако всички участници на пазара нямат равни условия за достъп до преносна мрежа. Най-чистият и предпочитан модел за това е мрежите да са собственост на отделна компания, напълно независима от всички участници на пазара, а условията за достъп до мрежите да се определят от националните регулатори.

Защо повече от 15 години вече това не може да се случи, а все се търсят някакви компромиси – юридическо отделяне, управленско разделяне и т.н. 

На първо място мрежовите активи са на огромна стойност, които компаниите са създавали години наред, за да печелят от тях. Освобождаването от тези активи за частните компании представлява сериозна непазарна, политически мотивирана намеса в тяхната работа.

В много случаи активите са използвани за получаване на дългосрочни кредити и това представлява понякога непреодолима пречка за продаването или преструктурирането на тези активи в нови компании. 

Затова естествено се налага използването на компромисни варианти със собствеността върху преносните мрежи – създаване на независимост до степен, която да позволява недискриминационно регулиране на достъпа на други участници до мрежите.

Съществуващата възможност за дерогации при изграждането на нова инфраструктура внася допълнителна турболентност по въпроса за отделянето на собствеността. Щом може за нова инфраструктура да има специални благоприятни условия, защо старата трябва да бъде дискриминирана?

1.2.2. Стеснено поле за свободен пазар на енергия

От една страна достъпът до енергия е универсално право, което налага въвеждането на понятието за универсална услуга за доставяне на енергия на защитените и уязвимите потребители на достъпна, недискриминационна цена. А това означава определени от регулаторните органи цени на енергия за такива потребители. В определени случаи тези потребители могат да заемат съществен дял от цялото количество консумирана енергия ( в зависимост от обхвата на защитените и уязвими потребители) – до 30% и повече.

От друга страна широко разпространена е практиката при изграждане на нови енергийни мощности да се фиксират изкупни цени за дълъг период от време, което практически изважда тази енергия от свободния пазар за съответния период от време – 10-15 години.

Съществуващите схеми за подпомагане на възобновяемата енергия от различни източници и когенерациите чрез фиксирани тарифи по същия начин изваждат една съществена част от енергията от свободния пазар също за дълъг период от време – 10 до 20 години. При това, само до 2020 година са заложени цели за 20% ВЕИ на европейско ниво, които най-вероятни ще бъдат задминати заради решенията на някои страни да се откажат от ядрената енергетика.

В крайна сметка остава само една не толкова значима част от енергията, която може да се търгува свободно на пазара. Това действа демотивиращо както за държавите да създават условия за развитие на пазара (създаване на борси и пр.), така и за раждането на нови участници в пазара, най-вече в търговията на енергия.

Да не говорим за това, че тези предпоставки оказват негативно влияние върху конкуренцията в областта на енергетиката.

На форума във Враца евродепутатът Владимир Уручев изнесе доклад “ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА И СПАЗВАНЕТО ИМ В БЪЛГАРИЯ”. Понеже тази тема изобщо не е аналитично застъпена в СМИ ви предлагам да се запознаете с първата част от доклада. Нещо повече, политиците селективно споменават отделни фрагменти от него без обществото да е наясно за какво става дума.

Ще се постарая да имате възможност да се запознаете и с другите законодателни актове на ЕС

Съвременните изисквания на ЕС в областта на енергетиката се съдържат главно в няколко пакета законодателни актове:

- Трети енергиен пакет

- Пакет „Енергия – климат“

- Директива за насърчаване на възобновяемата енергия

- Директива за енергийната ефективност

- Директива за емисиите от големи индустриални инсталации

- Стратегия за декарбонизация на енергетиката до 2050г.

1. ТРЕТИ ЕНЕРГИЕН ПАКЕТ И ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯТА НА ЕНЕРГИЙНИЯ ПАЗАР

Третия енергиен пакет включва следните пет законодателни акта, окончателно одобрени през юли 2009г.:

- ДИРЕКТИВА 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия

- ДИРЕКТИВА 2009/73/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ 

-  РЕГЛАМЕНТ (EC) 715/2009 относно условията за достъп до газопреносните мрежи 

- РЕГЛАМЕНТ (EC) 714/2009  относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия

-  РЕГЛАМЕНТ (EC) 713/2009 за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия

Държавите членки разполагаха с година и половина (до 3 март 2011), за да приложат двете директиви в националните законодателства, докато регламентите влизат в сила от датата на тяхното публикуване (юли 2009).

1.1. НАЙ-СЪЩЕСТВЕНОТО ОТ  ПРАВИЛАТА В ТРЕТИЯ ЕНЕРГИЕН ПАКЕТ:

1.1.1. Разделяне на производителите и доставчиците на енергия от операторите на преносни системи

Държавите членки могат да избират между три различни предложения за отделяне на производството и доставката на електричество и природен газ от експлоатацията на мрежата за пренос:

• пълно отделяне на собствеността върху преносната инфраструктура;
• създаване на независим оператор на система (НОС);
• създаване на независим преносен оператор (НПО).

Пълното разделяне на собствеността означава, че интегрираните енергийни компании ще трябва да продадат своите мрежи за пренос на газ и електричество, създавайки по този начин отделни оператори на преносните системи, които да поемат всички експлоатационни операции по мрежата. В същото време компаниите за производство и доставка няма да имат право да притежават мажоритарен дял от оператор на преносна система.

С други думи, енергийните предприятия няма да имат право да упражняват контрол над производството или доставката на електричество и газ и едновременно с това да упражняват пряко или непряко контрол върху преносната инфраструктура.

Според другите два алтернативни варианта – създаване на НОС и НПО, енергийните компании ще могат да запазят собствеността върху своите мрежи за пренос, осигурявайки ефективно разделение на интересите чрез строги правила за активите, оборудването, персонала и т.н.

За да се продължи либерализирането на енергийния пазар, държавите членки могат да задължат енергийните компании да предадат управлението на преносната мрежа на независим оператор на система (НОС) – предприятие или орган, различен от компанията-собственик.

Третата опция – НПО модела – запазва интегрираните компании за доставка и пренос, но ги задължава да спазват определени правила, които да гарантират, че тези две части на компанията оперират независимо една от друга:

• създаване на „надзорен орган“, който да е съставен от представители на енергийната компания, на акционерите на трети страни и на оператора на преносна система и който да взема решения, „които могат съществено да повлияят върху стойността на активите на акционерите в оператора на преносна система“ (одобрение на годишните финансови планове, ниво на задлъжнялост и размер на дивидентите);
• програма за съответствие, в която да се определят мерки за недопускане на дискриминационно поведение;
• „отговорник по съответствието“, който да наблюдава изпълнението на програмата за съответствие;
• мениджърският екип на оператора няма право да работи за компанията за доставка и производство в рамките на три години преди и четири години след като е работил за оператора на преносна система.

Срокът за ефективно прилагане на изискванията за разделяне на производителите и доставчиците от операторите на преносните мрежи е 3 март 2012г.

1.1.2. По-големи права за потребителите

Новото законодателство осигурява следните права на потребителите на енергия:

• да сменят своя доставчик на газ или електричество в рамките на три седмици и без допълнителни такси;
• да получават окончателна изравнителна сметка не по-късно от шест седмици след смяната на доставчика;
• да получават всички необходими данни за потреблението на газ и електричество;
• да бъдат информирани относно дела на различните енергийни източници в общия енергиен микс на доставчика;
• създаване на независим механизъм за ефикасно обработване на жалби и извънсъдебно уреждане на спорове, като например омбудсман по въпросите на енергетиката или орган на потребителите;
• компенсации и възстановяване на суми, ако не се спазва качеството на договорената услуга (включително неточно и забавено фактуриране);
• предоставяне на информация относно правата на потребителите, които да бъдат „ясно съобщени“ чрез получаваните сметки или на уебсайтовете на енергийните компании.

След извършването на  икономическа оценка, най-малко 80% от потребителите трябва да имат достъп до интелигентни измервателни системи до 2020г.

1.1.3. Правила за компании извън ЕС

Законодателният пакет съдържа разпоредби, които да предотвратят контрола над преносните системи или над техните собственици от компании извън ЕС, докато те не гарантират, че отговарят на определени условия. С други думи, националните регулатори могат да откажат сертифициране на оператор на преносна система, контролиран от „лице или лица от трета държава“, ако:

• компанията не отговаря на изискванията за разделяне на собствеността;
• нейното навлизане на европейския енергиен пазар представлява риск за сигурността на доставките на енергия за ЕС.

Държавите членки ще разполагат с три години и половина, за да приложат разпоредбите, отнасящи се до компании извън ЕС.

1.1.4. Гарантиране на предоставянето на универсални услуги

Според новото законодателство държавите членки трябва да гарантират, че всички битови клиенти и при необходимост малките предприятия (с по-малко от 50 служители и годишен оборот под 10 млн. евро) се ползват от универсална услуга, т.е. правото да им се доставя електроенергия с определено качество на „разумни, лесно и ясно съпоставими, прозрачни и недискриминационни цени“.

1.1.5. Защита на уязвимите потребители

По инициатива на Европейския парламент новото законодателство съдържа специални мерки за т.нар. „уязвими потребители“ на енергия. Държавите членки трябва да предприемат „подходящи мерки“ за борба с енергийната бедност, като например създаване на национални планове за действие в областта на енергетиката и социални помощи, за да гарантират необходимите доставки на електроенергия за уязвимите клиенти или подкрепа за увеличаване на енергийната ефективност.

Според приетите текстове, „при всички случаи държавите членки следва да гарантират необходимата доставка на енергия за уязвимите клиенти“, което включва забрана за изключване от мрежата на тези клиенти в „критични моменти“.

1.1.6. Засилено регионално сътрудничество при опасност от нарушаване на доставките на енергия

В двете директиви и трите регламента, съставляващи третия енергиен пакет, се съдържат и следните други мерки:

• създаване на Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори, която да определя „необвързваща рамкова насока“;
• на основата на тази рамкова насока Комисията трябва да създаде задължителни мрежови кодекси за процедурите при спешни ситуации;
• създаване на Европейски мрежи от оператори на преносни системи на електроенергия (ЕМОПСЕ) и газ (ЕМОПСГ), които да прилагат мрежовите кодекси;
• задължение за операторите на преносни системи да представят всяка година на националните регулаторни органи 10-годишен план за развитие на мрежата;
• мерки за подобряване на регионалното сътрудничество между различните национални регулаторни органи, особено при ситуации, които „водят или има вероятност да доведат в краткосрочен план до сериозно нарушаване“ на доставките на газ;
• мерки за засилване на независимостта на националните регулаторни органи.

1.1.7. Дерогация

Голяма нова газова инфраструктура, например междусистемните газопроводи, съоръженията за ВПГ и съоръженията за съхранение, при искане може за определен период от време да бъде освободена от разпоредбите на директивата за отделяне на преноса и за достъп до инфраструктурата от трети страни, при следните условия:

а)    инвестицията следва да поощрява конкуренцията в газовите доставки и да повишава сигурността на доставките;

б)    нивото на риска, свързан с инвестицията, трябва да е такова, че инвестицията не би била направена, ако не се предостави освобождаване;

в)    инфраструктурата следва да е собственост на физическо или юридическо лице, което е отделено, поне по отношение на правната му форма, от операторите, в чиито системи ще се изгражда тази инфраструктура;

г)    трябва да се събират такси от ползвателите на тази инфраструктура;

д)    освобождаването не трябва да е във вреда на конкуренцията или на ефективното функциониране на вътрешния пазар за природен газ, или на ефективното функциониране на регулираната система, към която се присъединява инфраструктурата.

Дерогацията се прилага и за значително увеличаване на капацитета на съществуваща инфраструктура и за модификации на такава инфраструктура, които дават възможност за развитието на нови източници на газови доставки.

1.2. ПРИЛАГАНЕ НА ТРЕТИЯ ЕНЕРГИЕН ПАКЕТ

След изтичането на срока за въвеждане на директивите в националното законодателство през 2011 ЕК инициира 16 процедури за нарушения заради неприлагането на 3-ия енергиен пакет. Нашата страна е сред тези нарушители.

Фактите говорят, че има проблеми в прилагането на новото законодателство. Два от най-съществените проблеми са:

1.2.1. Съпротива срещу отделянето на собствеността върху преносната инфраструктура и недискриминационен достъп на други участници до тази инфраструктура

В повечето от страните преносната инфраструктура е собственост на вертикално интегрирани компании, които имат съществен дял както в производството, така и в продажбите на енергия. От друга страна преносната инфраструктура представлява естествен монопол и който го владее, може да го използва в своя полза, срещу други участници на пазара.

Затова функционирането на енергиен пазар не е възможно, ако всички участници на пазара нямат равни условия за достъп до преносна мрежа. Най-чистият и предпочитан модел за това е мрежите да са собственост на отделна компания, напълно независима от всички участници на пазара, а условията за достъп до мрежите да се определят от националните регулатори.

Защо повече от 15 години вече това не може да се случи, а все се търсят някакви компромиси – юридическо отделяне, управленско разделяне и т.н. 

На първо място мрежовите активи са на огромна стойност, които компаниите са създавали години наред, за да печелят от тях. Освобождаването от тези активи за частните компании представлява сериозна непазарна, политически мотивирана намеса в тяхната работа.

В много случаи активите са използвани за получаване на дългосрочни кредити и това представлява понякога непреодолима пречка за продаването или преструктурирането на тези активи в нови компании. 

Затова естествено се налага използването на компромисни варианти със собствеността върху преносните мрежи – създаване на независимост до степен, която да позволява недискриминационно регулиране на достъпа на други участници до мрежите.

Съществуващата възможност за дерогации при изграждането на нова инфраструктура внася допълнителна турболентност по въпроса за отделянето на собствеността. Щом може за нова инфраструктура да има специални благоприятни условия, защо старата трябва да бъде дискриминирана?

1.2.2. Стеснено поле за свободен пазар на енергия

От една страна достъпът до енергия е универсално право, което налага въвеждането на понятието за универсална услуга за доставяне на енергия на защитените и уязвимите потребители на достъпна, недискриминационна цена. А това означава определени от регулаторните органи цени на енергия за такива потребители. В определени случаи тези потребители могат да заемат съществен дял от цялото количество консумирана енергия ( в зависимост от обхвата на защитените и уязвими потребители) – до 30% и повече.

От друга страна широко разпространена е практиката при изграждане на нови енергийни мощности да се фиксират изкупни цени за дълъг период от време, което практически изважда тази енергия от свободния пазар за съответния период от време – 10-15 г.

Съществуващите схеми за подпомагане на възобновяемата енергия от различни източници и когенерациите чрез фиксирани тарифи по същия начин изваждат една съществена част от енергията от свободния пазар също за дълъг период от време – 10 до 20г. При това, само до 2020г. са заложени цели за 20% ВЕИ на европейско ниво, които най-вероятни ще бъдат задминати заради решенията на някои страни да се откажат от ядрената енергетика.

В крайна сметка остава само една не толкова значима част от енергията, която може да се търгува свободно на пазара. Това действа демотивиращо както за държавите да създават условия за развитие на пазара (създаване на борси и пр.), така и за раждането на нови участници в пазара, най-вече в търговията на енергия.

Да не говорим за това, че тези предпоставки оказват негативно влияние върху конкуренцията в областта на енергетиката. 

На 22 февруари във Враца се проведе дискусионен форум на тема:

„Бъдещето на енергетиката в България – проблеми, перспективи, решения. Енергийни проекти. Мястото на Област Враца в енергийната стратегия.”

Под егидата на Владимир Уручев – член на Европейския парламент от Групата на ЕНП, член на комисията за „Индустрия, енергетика и изследвания” в ЕП

Изнесени бяха следните доклади:

       Владимир Уручев –“Европейските изисквания в областта на енергетиката и спазването им в България”.

       проф. Атанас Тасев –“Енергетика на кръстопът или какво да се прави”.

       Делян Добрев –“Проблеми на енергетиката в България, перспективи и решения”.

       Иван Хиновски –“Нова енергийна стратегия на България”.

       Христо Казанджиев –“Възможности за диверсификация на снабдяването с природен газ”.

       Валентин Николов – “Развитие на ядрената енергетика в България”.

       Тотю Младенов –“Проблемите в енергетиката и тяхното отражение в социалната сфера”.

Към всеки от докладите бяха осигурени по повече от 20 минути за дискусия. Най-активни бяха представителите на организациите на фирмите от ВЕИ сектора.

Специално за тях сутринта преди форума публикувах материала “ВЕИ – Стойността на силициевите фотоелектрически преобразуватели вече пада двойно на всеки три години”

Заострих вниманието на аудиторията на статията и несъстоятелността на претенциите им. Помолих една от представителките на слънчевата електроенергетика за интервю относно бума на фотоволтаиците, влиянието им върху стабилността на системата и цената на енергийния микс. Отначало се съгласи с удоволствие, но след като не и дадох възможност да влезе в предварително заучената роля, без практически да отговори на нито един от въпросите ми – отказа интервюто.

Ден на енергетика – поздрав от евродепутата Владимир Уручев

Евродепутатът Владимир Уручев е напуснал Управителния съвет на АЕЦ „Козлодуй“. Това обяви в петък по време на обществения съвет към Министерството на икономиката ресорният министър Асен Василев.

За оставката се разбра, след като гражданите в съвета настояха за освобождаването на Уручев. Те мотивираха искането си с несъвместимост на депутатския пост в Европейския парламент с членството в управителни и надзорни съвети в държавните енергийни дружества.

Минути по-късно министърът на икономиката Асен Василев обяви, че Уручев, който е бил в два борда, е напуснал този в АЕЦ.

Източник: http://www.cross.bg/1358234

Моята преценка е, че атомната електроцентрала е готова за предстоящата проверка ОСАРТ, каза Владимир Уручев – евродепутат и член на Съвета на директорите.

„Хората, които работят в АЕЦ, добре разбират за какво става дума, защото те самите са участвали в подобни мисии и знаят съвременните тенденции. Аз лично очаквам нормална мисия. Тя няма за задача да даде положителна оценка или обща оценка на АЕЦ. Тя проверява конкретни области и нейната задача е да каже къде да слабите места, къде са резервите, къде могат да се подобрят нещата и да се излезе с препоръки. Надявам се да бъдат открити добри практики, които се разпространяват в други централи и да се приложат у нас”, – коментира Уручев.

След по-малко от месец в АЕЦ „Козлодуй” ще дойдат 13 експерта, които в рамките на две седмици ще оценяват девет области от работата на централата.

Източник: http://www.kozloduy-bg.info/index.php?p=news&aid=8412 

гост беше членът на борда на директорите на АЕЦ “Козлодуй” и съветник на изпълнителния директор – евродепутатът Владимир Уручев.

Животът на пети и шести блок в АЕЦ „Козлодуй“ ще бъде удължен с 20 години. На този етап е трудно да се каже колко ще струва на държавата модернизацията. Ориентировъчно инвестицията ще излезе между 100 и 300 милиона долара, коментира днес в сутрешния блок на Bulgaria ON AIR енергийният експерт Владимир Уручев, който от скоро е съветник на новоназначения директор Валентин Николов.

В България има залежи на природен газ, както в страната, така и в черноморския басейн. Добивът обаче може да стане след няколко години, тъй като е твърде сложна технологията.  В момента България изключително много има нужда от осигуряване на алтернативни на руските газови газови доставки, коментира експертът.

„След построяването на газовите връзки между България, Румъния и Гърция, има предпоставки да спадне цената на газа до двайсет процента“, прогнозира Уручев и пояснява, че намалението идва от по-малките разходи за доставката.

Изгледайте ВИДЕО , заслужава си.

Източник: http://bgonair.bg/bg/sutreshen_blok_/100_300_mln_dolara_struval_remontyt_v_aec_kozloduj/

Б.Р. Поздравления за господин Уручев! За първи път намирам изказване на член от новия борд на директорите на АЕЦ, който да нарича нещата с истинските им имена.

Например: седми блок ще струва с 2 милиарда лева по-малко от един блок в АЕЦ “Белене”. При оценка на консултанта 10 милиарда евро се получава реална стойност на новата мощност 4 милиарда евро, или 4 милиона евро на инсталиран мегават.

През 2009 година проектът на Балтийската АЕЦ (два блока по 1200 MW) струваше 194 милиарда рубли (около 4,8 миларда евро). Или 2 милиона евро/MW.

Турската АЕЦ “Аккую” (4 блока по 1200 MW) се оценява на 20 милиарда долара, като половината от средствата ще бъдат усвоени от местни фирми. 20 милиарда долара / 4800 MW, или 4,170 милиона долара/MW (3,316 милиона евро/MW). Не трябва да се забравя, че там няма никаква инфраструктура.

И още, удължаването на срока на експлоатация с 20 години ще се извърши на 2 етапа по 10 години. В края на първия етап ще трябва отново да се извърви пътя за оценка на остатъчния ресурс. За 20 плюс 10 години, както първоначално беше обявено, вече не се говори. А в същото време на “АтомЭкспо-2012” производителите на основното оборудване за реакторния остров твърдяха, че реакторите и парогенераторите, който подлежат на обследване, имат доказан ресурс от 60 години.

   От 21.05.12 вече официално е вписано в търговския регистър обстоятелството, че Владимир Уручев е член на борда на директорите на АЕЦ “Козлодуй“.

   Той е на мястото на Митко Янков, който беше номиниран за член на Съвета на директорите от септември 2011-та.

   На 15-ти май е заседавал Съветът на директорите на Българския енергиен холдинг и тогава се е взело решението за промяната, четем в търговския регистър.

   Евродепутатът Уручев ще работи без възнаграждение в управителния орган на централата. Той смята поне два-три дни в седмицата да бъде в Козлодуй, а един от първите ангажименти, които е поел касае подготвителните дейности за предстоящата мисия ОСАРТ през есента. 

Източник: http://www.kozloduy-bg.info/index.php?p=news&aid=7236

Евродепутатът Владимир Уручев ще бъде съветник на новия директор на АЕЦ „Козлодуй” Валентин Николов. Това каза министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев пред журналисти, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

Г-н Николов не е тесен специалист и ще му бъде необходима такава помощ. Разбира се, г-н Уручев си остава евродепутат, но той прекарва половината от времето в България и може да бъде много полезен, каза министърът.

Добрев посочи, че не е необходимо изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй” да бъде тесен специалист, а по-скоро трябва да има организационни качества, да бъде упорит и да може да спазва сроковете.

Мисля, че с г-н Николов това ще бъде налице. Това, което г-н Николов трябва да направи, е да ускори процеса на удължаване ресурса на 5-ти и 6-ти блок, както и по-активна работа по отношение на новата проектна компания за новата мощност в АЕЦ „Козлодуй”, каза министърът. Според него – изпълнителният директор на атомната централа трябва да осъзнава политическата отговорност това да се случи.

Министърът все още не е предложи на премиера Бойко Борисов кой да заеме мястото на Валентин Николов като заместник-министър след като Николов бе назначен за директор на атомната централа. Това ще се случи в следващите няколко дни, каза министърът.

Източник: http://www.focus-news.net/?id=n1650964

1. Проект за построяване на АЕЦ „Белене“.

    Ядрената енергия се разглежда в Европейския парламент главно като един от източниците на енергия, който в момента допринася за намаляването на емисиите на СО2 и в бъдеще може да има съществена роля за декарбонизирането на енергетиката въобще. Това е залегнало както в пътната карта за енергетиката до 2050г., така и в тази за постигане на нисковъглеродна икономика към средата на века. В подобно ниво документи е трудно да се открие дори споменаване на отделни проекти, какъвто е АЕЦ „Белене“. Не е възможно на този етап в ЕП да има и отделни дебати или решения по АЕЦ „Белене“, доколкото решенията за енергийния микс на всяка отделна страна са изцяло в компетенциите на страната съгласно законодателството на ЕС. Европейските институции не могат да се месят на страните по-този въпрос и това многократно е потвърждавано от юридическите служби по конкретни поводи.

Иначе казано, АЕЦ „Белене“ е вътрешен за България въпрос.

  Европейската комисия има определени  задължения  за съгласуване и одобрение на ядрени проекти в рамките на договора за ЕВРАТОМ, но за централата в Белене тези процедури са изпълнени. Нито Комисията, нито друга общоевропейска институция може да оспори взето в страната ни решение за развитие на ядрения проект, стига разбира се той да отговаря на най-високите стандарти за безопасност.

  Безопасността на проекта в Белене е извън всякакво съмнение. Това изпъкна особено отчетливо след аварията на централата във Фукушима, Япония и проведените стрес тестове на действащите централи. Новите проекти от трето поколение безспорно са на много по-високо ниво на устойчивост срещу външни и вътрешни въздействия от екстремен характер.

  Очевидно е, че решението за развитието на АЕЦ „Белене“ няма да се диктува от съображения за безопасност, а от икономически и пазарни параметри. За съжаление точно тези условия в момента не са най-добрите – няма икономически ръст, който да обуслови една силна и неминуема потребност от повече енергия, която да не може ефективно, дългосрочно и на приемлива цена да се осигури по друг начин, освен с новата ядрена централа. Уви, има сценарии за удовлетворяване на енергийните ни потребности и без нови ядрени мощности. Днес, в условията на икономическа несигурност, инвеститорите са много предпазливи – не десет, а сто пъти мерят, преди да отрежат.

  Затова трябва един много сериозен анализ на енергийния пазар на балканския полуостров и юго-източна Европа, за перспективите за енергийното потребление и цените на енергията на този пазар, за възможностите за развитие и финансиране на нови мощности в региона, за да се откроят възможните предимства или недостатъци на АЕЦ „Белене” и в крайна сметка да стане възможно вземането на информирано решение за развитието на проекта.

Това е и личното ми мнение.

2. АЕЦ „Козлодуй”

  Удължаването на живота на 5 и 6 блок трябва да е сред най-високите приоритети за енергийния бранш, а и за държавата. Това е централата, която държи ниските цени на електроенегията в страната, която допринася за конкурентоспособността на индустрията и за поносимост на енергийните разходи на домакинствата.

  Докато инвестицията в нови ядрени мощности се измерва с много милиарди левове, а себестойността на произведената електроенергия съществено ще надвишава тази на АЕЦ „Козлодуй”, удължаването на живота на реакторите е не само най-логичната опция, но и най-евтиния начин да запазим  преимуществата на ядрената енергетика. Това е и световната практика – удължаване на живота на реакторите до 60 години. Дори напоследък се заговори (например във Франция и САЩ) за официално възлагане на изследвания за това дали ще е възможно удължаване на живота на ядрени блокове и над 60 години.

  Моите наблюдения са, че в Европейските институции идеята за удължаване на живота на реакторите се възприема напълно положително, доколкото този процес изисква лицензиране и регулиращите органи ще могат да наложат спазването на най-високите и най-последните стандарти за безопасност, които да се постигнат с неминуемите модернизации на централите. Т.е. ще имаме не само удължаване на живота, но и реално повишаване на безопасността, която има най-висок приоритет в ядрената енергетика.

  Не случайно използвам думата последни стандарти, защото след обработката на резулататите от стрес тестовете се очаква да се актуализират и ядрените стандарти за безопасност, най-малко за да отговорят на осъвременените рискове от Фукушима. Моите очаквания са, че през втората половина на тази година ще заговорим за нова директива за ядрена безопасност, която доста по-подробно и категорично ще изведе единни изисквания за ядрена безопасност с абсолютно задължителен характер. Тази нова директива ще наложи и доста модернизации за повишаване на безопасността в централите, които сега са в експлоатация. Почти всички централи предвиждат в рамките на предстоящите модернизации да проведат и удължаване на живота на реакторите. Това най-често ще е съчетано и с повишаване на ефективността и мощността на блоковете като една целенасочена политика за използване на икономическите изгоди от ядрената енергия.

  Безусловно тази политика важи и за АЕЦ „Козлодуй” в пълна сила, заради което горещо поддържам съчетаното удължаване на живота на блоковете с повишаване на тяхната мощност.

3. ОЯГ – тенденции

   Трябва да бъдем откровени – ядрената енергетика до момента не е решила въпроса за  крайното съхранение или погребване на високо-активните отпадъци и това се използва като коз срещу нея. От една страна се оспорва ниската себестойност на ядрената енергия, която не би била такава, ако включи и разходите за погребване на отпадъците, от друга страна се твърди, че отлагането на решаването на този проблем прехвърля отговорността и бремето върху бъдещите поколения. Нито едното, нито другото е напълно вярно. Защото отработеното ядрено гориво от действащите сега реактори не е отпадък, а по-скоро горивна суровина както за същите реактори (MOX гориво), така и за следващото четвърто поколение реактори дори с много по-голяма степен на оползотворяване. Едва след това ще остане онзи отпадък, който ще е неизползваем и трябва да се погребва.

  Някои страни в ЕС обаче нямат намерение да преработват използваното ядрено гориво и са взели решение да третират ОЯГ като радиоактивен отпадък, което значи трябва да го погребват. Добър опит в това отношение имат Финландия и Швеция, които в течение на десетилетия работят по този подход и вече имат хранилища за погребване на високоактивни отпадъци. Следователно са известни и разходите за тази дейност, при което себестойността на електроенергията от техните централи си остава сред най-ниските в техния енергиен микс.

  Неотдавна беше приета новата директива на ЕС за радиоактивните отпадъци, която препоръчва погребване на високоактивните отпадъци в дълбоки геоложки структури с подходящи дългосрочни характеристики и дава възможност на страните – членки да се кооперират в изграждането на общи такива хранилища.

  Директивата обаче забранява износа на РАО за погребване в трети страни извън ЕС. Това означава, че ако се изпраща ОЯГ в трета страна за преработка, отпадъците след това трябва да се върнат обратно за крайно третиране в страната, откъдето са излезли.

  Затова транспортирането на ОЯГ от АЕЦ „Козлодуй” за Русия не е в разрез с изискванията на директивата, при условие че после се върнат остатъчните след преработването на горивото отпадъци. Всъщност този принцип действаше между България и Русия и преди европейската директива.

  Няма проблем България и занапред да продължи с концепцията за управление на ОЯГ чрез преработка в Русия, но задължително ще е нужно българско решение за погребване на отпадъците след връщането им в страната.

Затова търсенето на решение за погребване на високоактивни отпадъци на територията на страната или в кооперация с други страни – членки трябва да влезне в дневния ред, при това колкото по-скоро, толкова по-добре – защото е твърде продължителен процес най-вече за убеждаване на обществеността да приеме на своя територия подобно хранилище.

  АЕЦ „Козлодуй” има значителен напредък в управлението на ОЯГ с изграждането на хранилището за сухо съхранение на ОЯГ, което ще даде време от няколко десетилетия за генерално решаване на проблема с погребването му – преработено или обявено като РАО без преработване.

4. Зелената и ядрената енергия

  Аварията на ядрената централа във Фукушима на 11 март 2011г. доста силно попари надеждата за ядрен ренесанс в Европа. Като последица от катастрофата Германия спря веднага седем по-стари блока и почти веднага реши да ускори постепенното спиране от експлоатация на ядрените блокове до пълно прекратяване на ядрената си енергетика към 2022г. Референдум в Италия блокира всякакви планове за бъдещи ядрени централи. Тук-там още из Европа се чуват гласове за изоставяне на ядрената енергия.

  Да, примерът на Германия е заразителен, защото това е най-голямата икономика на ЕС и ако тя се справи без ядрени централи, то какво остава за другите.

  Едновременно с това с нова сила зазвучаха и такива въпроси:

• Ще може ли ЕС да премине към ниско въглеродно бъдеще без ядрената енергия?
• Колко по-висока ще стане цената на електроенергията без ядрените централи?
• Има ли бъдеще ядрения сектор и ще може ли той да си върне доверието на европейския гражданин?
• Ще могат ли опасенията за безопасността на ядрените централи и за ядрените отпадъци да бъдат преодоляни?
• Възможно ли е рисковете, свързани с ядрената енергетика да се поддържат на приемливо ниво и какво е това ниво?

  По всички тези въпроси се водят оживени дебати, но едва след няколко години, когато ще има едни или други резултати от германския експеримент, ще може да се получи и смислен отговор.

  Едно обаче е сигурно – германското решение отвори широко вратите за навлизане на възобновяемата енергия, като дори се планира именно тя в голяма степен да замени спрените ядрени мощности. В крайна сметка това не е лошо, защото най-малко може да се очаква по-скорошно падане на цените на тази енергия, а заедно с това и постигане на целите за ВЕИ към 2020г. и след това с по-малко разходи.

  Аз обаче не бих противопоставил възобновяемата и ядрената енергия. Защото те не се конкурират, дори могат да се допълват когато няма вятър или слънце. Ядрената индустрия трябва много срочно да предложи по-висока мобилност на мощността на реакторите, за да могат успешно да участват в регулирането на непостоянството на възобновяемата енергия.

  Така двата вида чиста енергия, с които могат да бъдат постигнати целите за декрабонизиране на енергетиката към средата на века, биха имали взаимозависимо общо бъдеще.

 Евродепутатът Владимир Уручев, специално за AtomInfo.bg

————-

Владимир Уручев

Член на Европейския парламент

Лична информация
Собствено име / Фамилия	Владимир Андреев Уручев
Дата на раждане	01/10/1954
Професионален опит
Дати	06/2007 -  до момента
Заемана длъжност или позиция	член на ЕП
Основни дейности и отговорности	член на комисията за „Индустрия, енергетика и изследвания”.заместник-член на комисията за „Oколна среда и безопасност на храните“.член в парламентарната  делегация на ЕП  за връзки с Русия.заместник – члeн в парламентарнaта  делегация на ЕП за връзка със страните от Южен Кавказ (Азербайджан, Армения и Грузия).заместник – член на Специалната комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г.
Дати	03/2000 – 06/2007
Заемана длъжност или позиция	Главен инженер на блокове 1-4 в АЕЦ Козлодуй
Основни дейности и отговорности	Общо ръководство на експлоатацията, ремонтната и инженерната поддръжка, реконструкциите и модернизациите на блоковете 1-4;Отговорност за планирането и координацията на всички дейности на блоковете;Пряко ръководство на мениджмънта на подразделенията.
Име и адрес на работодателя	АЕЦ Козлодуй 3320 Козлодуй (България)
Вид на дейността или сферата на работа	административно и техническо ръководство
Дати	1997 – 2000
Заемана длъжност или позиция	Ръководител Направление Експлоатация на 1-4 блок
Основни дейности и отговорности	Ръководство на всички експлоатационни дейнсоти на 1-4 блок
Име и адрес на работодателя	АЕЦ Козлодуй 3320 Козлодуй (България)
Вид на дейността или сферата на работа	административно и техническо ръководство
Дати	1994 – 1997
Заемана длъжност или позиция	Ръководител на Направление Инженерна поддръжка
Основни дейности и отговорности	Ръководство на всички дейности, свързани инженерната поддръжка на 1-4 блок
Име и адрес на работодателя	АЕЦ Козлодуй 3320 Козлодуй (България)
Вид на дейността или сферата на работа	административно и техническо ръководство
Дати	1992 – 1994
Заемана длъжност или позиция	Главен експерт по експлоатация
Основни дейности и отговорности	Оценка на ефективността на експлоатацията на 1-4 блок, разработване на нов тип експлоатационни документи, оценка на проектни изменения по системите и оборудването на 1-4 блок
Име и адрес на работодателя	АЕЦ Козлодуй 3320 Козлодуй (България)
Вид на дейността или сферата на работа	научно-аналитична дейност
Дати	1981 – 1992
Заемана длъжност или позиция	Оператор в сменния персонал на 1-4 блок
Основни дейности и отговорности	Кариера в сменния персонал, започвайки от оператор на спомагателни системи на реактора и достигайки до главен дежурен на АЕЦ
Име и адрес на работодателя	АЕЦ Козлодуй 3320 Козлодуй (България)
Вид на дейността или сферата на работа	експлоатация на ядрените съоръжения
Дати	03/2006 – 06/2007
Заемана длъжност или позиция	Член на Управляващия комитет на ENISS (European Nuclear Installations Safety Standards)Инициатива за хармонизиране на стандартите за безопасност в Европа
Основни дейности и отговорности	Преглед и разработване на препоръки към предложените от WENRA референтни нива за изисквания към ядрената безопасност, валидни за всички страни в Европа. Координация на работата на експерти от АЕЦ Козлодуй и други организации в България в прегледа на предложените стандарти в различни области на ядрената дейност.
Име и адрес на работодателя	Foratom 1050 Брюксел (Белгия)
Вид на дейността или сферата на работа	научна и консултантска дейност
Дати	10/2006 →
Заемана длъжност или позиция	Ръководител на интернационален екип от 9 страни – Партньорска проверка на ВАНО
Основни дейности и отговорности	Организация и координация на работата на екипа; Преглед на намерените от експертите недостатъци, обсъждане и комуникация до ръководството на централата; Разработване на техническия доклад от работата на мисията с всички забележки към централата Разработване на окончателен доклад за резултатите от мисията
Име и адрес на работодателя	АЕЦ Кола Мурманск (Русия)
Вид на дейността или сферата на работа	проучвателна и консултантска дейност
Дати	08/2005 →
Заемана длъжност или позиция	Ръководител на интернационален екип от 12 страни-Повторна партньорска проверка на ВАНО
Основни дейности и отговорности	Организация и координация на работата на екипа; Преглед на намерените от експертите недостатъци, обсъждане и комуникация до ръководството на централата; Разработване на техническия доклад от работата на мисията с всички забележки към централата Разработване на окончателен доклад за резултатите от мисията
Име и адрес на работодателя	АЕЦ Ленинградска Санкт Петербург (Русия)
Вид на дейността или сферата на работа	проучвателна и консултантска дейност
Дати	09/2004 →
Заемана длъжност или позиция	Ръководител на интернационален екип от 15 страни-Партньорска проверка на ВАНО
Основни дейности и отговорности	Организация и координация на работата на екипа; Преглед на намерените от експертите недостатъци, обсъждане и комуникация до ръководството на централата; Разработване на техническия доклад от работата на мисията с всички забележки към централата Разработване на окончателен доклад за резултатите от мисията
Име и адрес на работодателя	АЕЦ Мецамор Армения ( Армения)
Вид на дейността или сферата на работа	проучвателна и консултантска дейност
Дати	11/2002 →
Заемана длъжност или позиция	Експертна мисия на МААЕ-Преглед и усилване на функциите на собственика и оператора на АЕЦ Бушер
Основни дейности и отговорности	Подпомагане на разработването на административни процедури за организацията на експлоатацията на строящата се централа в Бушер; Издаване на препоръки към мениджмънта на АЕЦ Бушер и към висшестоящите организации в Иран за воденето на експлоатацията на централата в бъдеще.
Име и адрес на работодателя	МААЕ Виена ( Австрия)
Вид на дейността или сферата на работа	научна и консултантска дейност
Дати	09/2000 →
Заемана длъжност или позиция	Член на международен екип за партньорска проверка на централата, построена по френски проект, експерт в област пожарна безопасност-Партньорска проверка на ВАНО
Основни дейности и отговорности	Преглед на пожарната безопасност на централата; Комуникация на забележките към партньорите от централата; Разработване на области за подобрения и добри практики
Име и адрес на работодателя	АЕЦ Дая Бей (Китай)
Вид на дейността или сферата на работа	научна дейност
Дати	02/1995 →
Заемана длъжност или позиция	Член на интернационален екип за преглед на експлоатационната безопасност, наблюдател в екипа-МААЕ OSART мисия
Основни дейности и отговорности	Наблюдение на работата на проверяващите в областтите експлоатация и техническа поддръжка; Разработване на доклад за наблюденията с добри практики и излечени уроци.
Име и адрес на работодателя	АЕЦ Фламанвил (Франция)
Образование и обучение
Дати	2001 – 2003
Наименование на придобитата квалификация	Мениджър
Основни предмети/застъпени професионални умения	Бизнес организация и мениджмънт
Име и вид на обучаващата или образователната организация	Индустриална академия Свищов (България)
Дати	1975 – 1981
Наименование на придобитата квалификация	Магистър (Master of Science in Engineering),Квалификация: Инженер по топлоенергетика и топлофизика
Основни предмети/застъпени професионални умения	Специалност: Атомни централи и инсталации
Име и вид на обучаващата или образователната организация	Московски Енергетически Институт Москва (Русия)
Дати	1969 – 1973
Наименование на придобитата квалификация	Средно техническо образувание
Основни предмети/застъпени професионални умения	Електрически централи и мрежи
Име и вид на обучаващата или образователната организация	Техникум по електротехника Пловдив (България)
Дати	29/06/2004 – 04/07/2004
Наименование на придобитата квалификация	Обучение за ръководители на екипи за партньорски екипи на ВАНО (световна организация на ядрените оператори)
Име и вид на обучаващата или образователната организация	ВАНО – Московски център Севастопол (Украйна)
Дати	03/04/2000 – 14/04/2000
Наименование на придобитата квалификация	“Усъвършенстване на мениджмънта на ядрените централи”
Име и вид на обучаващата или образователната организация	CIEMAT, МАAЕ, регионален курс за Европа Мадрид (Испания)
Дати	29/01/1996 – 16/02/1996
Наименование на придобитата квалификация	“Оценка на безопасността и модернизация на атомните централи в света”
Име и вид на обучаващата или образователната организация	МААЕ, международен курс Арагон, Илинойс (САЩ)
Дати	01/05/1995 – 02/06/1995
Наименование на придобитата квалификация	“Ролята на силния мениджмънт в реализацията на проекти в ядрените централи”
Име и вид на обучаващата или образователната организация	МААЕ международен курс, КАЕРИ Таежон (Южна Корея)
Лични умения и компетенции
Чужд езици
Самооценка	Разбиране Говорене Писане Слушане Четене Участие в разговор Самостоятелно устно изложение C2 Свободно ниво на владеене C2 Свободно ниво на владеене C2 Свободно ниво на владеене C2 Свободно ниво на владеене C2 Свободно ниво на владеене C2 Свободно ниво на владеене C2 Свободно ниво на владеене C2 Свободно ниво на владеене C2 Свободно ниво на владеене C2 Свободно ниво на владеене
Европейско ниво
английски
руски

 

ДП РАО стана домакин на дискусия за европейските субсидии за пчеларите

Четвърта поредна година Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” (ДП РАО) организира съвместно с дружествата на пчеларите от района на Козлодуй „Празник на меда”, който се проведе на 3 февруари 2012г. Събитието беше официално открито от изпълнителния директор на предприятието Дилян Петров, а  официални гости бяха евродепутатите Владимир Уручев и Мария Неделчева.

ДП РАО стана своеобразен домакин на среща-разговор между представителите на Европейския парламент и членовете на пчеларските дружества в региона. На срещата участниците обсъдиха стратегията на Европейския Парламент за подпомагане на пчеларите в периода 2013-2020 г. Производителите на мед споделиха своите актуални проблеми, а евродепутатът Мария Неделчева пое ангажимента да осигури „чуваемост” за техните послания в Брюксел. Тя предложи в подкрепа на качествата на българския мед да се реализира специализирано изложение на техните продукти в Европейския парламент.

В четвъртото издание на традиционния вече „Празник на меда” се включиха  производители на мед и пчелни продукти, с произход от района на Козлодуй. Бяха представени също здравотворни продукти на пчелна и билкова основа, както и печатни издания, свързани с лечебната сила на меда и билките. За няколко часа, въпреки ниските температури, изложението посетиха над 300 жители на община Козлодуй.

Празникът, който вече е част от традиционния календар на ДП РАО, потвърждава мисията на предприятието да извършва дейностите си с грижа за хората и околната среда, както и стремежът му да сътрудничи с всички браншови организации в общините, в които развива своята дейност. 

05.02.2012              

   Празникът на меда в град Козлодуй се провежда от 2009 г. по инициатива на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” (ДП РАО).

   Събитието се организира в навечерието на Деня на пчеларя – 10 февруари, когато православната църква чества Св. Харалампи, покровител на пчеларите. През тази година предстои четвъртото издание на Празника, който бележи нарастваща популярност както сред производителите на мед от региона, така и сред населението.

   Идеята, с която ДП РАО учреди изложението, бе да се популяризира фактът, че медът, произведен в регион с наличие на съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци, по нищо не отстъпва на производството на пчеларите от други райони на страната.

  За четири години бяха изградени много добри партньорски отношения с производителите, Празникът се планира съвместно, а стремежът е съдържанието му да  се надгражда, да се разширяват положителните ефекти от него за всички участници.

   В тази връзка в Празника на меда 2012 участие ще вземат евродепутатите Владимир Уручев и Мария Неделчева, която е с активна позиция в текущите дебати в Европейския парламент (ЕП) по повод стратегията за подпомагане на пчеларите в периода 2013 – 2020 година.

   В рамките на изложението, което се открива на 3 февруари 2012 г. в 11.00 часа, е предвидена среща с двамата български представители в ЕП. По време на разговора, с начален час 13.30 ч., производителите на мед могат да поставят всички проблемни въпроси във връзка с тяхната дейност и да получат актуална информация за тенденциите и финансирането на пчеларството.

02.02.2012