Синият водород ще бъде заменен със зелен през годините
Връзка, необходима за подпомагане на по-ранното спиране на въглищата на Запад
RWE AG и Equinor AS заявиха, че ще изградят нови газови електроцентрали, работещи с водород, както и тръбопровод за изпращане на зелено гориво до Германия от Норвегия.
Страните ще „ускорят създаването на функциониращ пазар на водород, верига на стойността“, каза норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре в четвъртък в Осло, където се срещна с германския вицеканцлер Робърт Хабек. Двете страни също се споразумяха за по-задълбочено сътрудничество за разширяване на възобновяемите енергийни източници и зелената индустрия.
Този ход е част от усилията на Германия – индустриалната сила на Европа – да намали затоплящите планетата емисии и да се откаже от руския газ след нахлуването на Москва в Украйна.
Нейните политици обикалят земното кълбо за алтернативни доставки, за да поддържат бизнеса и да стоплят домакинствата.
Електроцентралите на RWE и Equinor ще бъдат изградени в Германия с мощност от 3 гигавата и първоначално захранвани с газ, съобщиха компаниите.
Те ще бъдат готови около 2028 и 2029 г., каза в интервю главният изпълнителен директор на Equinor Андерс Опедал.
Захранваните с газ централи ще сменят горивото си, когато обемите и технологията са налични, и трябва да бъдат изцяло базирани на водород до средата на 2030 г., според RWE.
„За да постигнем напредък в прехода от изкопаеми горива към водород, има спешна нужда от бързо нарастване на водородната икономика“, каза изпълнителният директор на RWE Маркус Креббер. „Нашите планирани инвестиции в готови за работа с водород газови електроцентрали ще осигурят сигурност на доставките в декарбонизиран енергиен сектор.
Стратегия „Net-Zero“
Германия ще има нужда от повече газови централи, за да гарантира сигурността на електроенергията през следващото десетилетие, според мрежовия регулатор BNetzA.
Това е така, тъй като страната иска да намали въглеродните емисии с 65% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. и да ги неутрализира до 2045 година.
Норвегия си е поставила подобни цели за климата и планира да изгради офшорни вятърни паркове и инсталации за улавяне на въглерод.
През март страните заявиха, че ще обмислят изграждането на тръбопровод за водород, който да ги свързва.
Стойността на връзката се оценява на около 3 милиарда евро (3,16 милиарда долара), съобщи Opedal на Equinor.
„Това, което е важно тук, е да започнем да работим заедно, за да бъдем дългосрочен и сигурен доставчик на енергия от Норвегия до Германия“, каза той.
Тръбопроводът вероятно първоначално ще транспортира син водород – който се произвежда чрез преобразуване на природен газ и улавяне на емитирания въглерод – каза Хабек, който е и министър на икономиката на Германия.
Нови офшорни вятърни паркове могат в крайна сметка да се свързват с тръбопровода и да му позволят да приема зелен водород, който се произвежда с помощта на възобновяема енергия.
Планът ще помогне на Германия да се откаже постепенно от въглищата в западните региони до 2030 г., добави той. Досега датата на правителството за постепенно спиране на въглищата е 2038 г., която се стреми да достигне и в източните региони.
Съхранение на въглерод
Германия може да се нуждае от около 66 тераватчаса водород до 2030 г., според оценки на германската енергийна агенция, известна като dena, и EON SE.
Правителството вероятно ще трябва да внесе много водород, за да постигне тази цел.
Според данни от Европейската инициатива за водороден гръбнак, Норвегия има потенциала да генерира до 50 тераватчаса зелен водород през 2030 г. и 150 тераватчаса до 2040 г., докато нейното собствено потребление на зелен водород е относително ниско.
Берлин заяви, че е готов да похарчи повече от 10 милиарда евро по своята програма за субсидиране на чиста енергия, която насърчава използването на водород и технология за улавяне на въглерод.
Страната обмисля варианти за подземно съхранение на въглерод, за да помогне на индустрии като стомана, алуминий и цимент да станат по-екологични.
Технологията е силно противоречива в Германия и досега е била забранена за комерсиална употреба, главно поради местна съпротива.
„Според всички научни данни технологията е безопасна“, каза Хабек в Осло. В петък той ще посети и циментова фабрика в Бревик, която използва система за улавяне на въглерод (CCS) в индустриален мащаб.
