Британският вестник „The Guardian“ разкри дългоочаквана, но не по-малко сензационна тайна.
Правителството на Обединеното кралство скоро ще обяви изключването на китайската ядрена корпорация CGN от проекта за изграждане на новата атомна електроцентрала Sizewell C с реактори EPR, както и от всички други големи ядрени проекти.
Лондон гарантира, че ядрените планове на Великобритания няма да пострадат от този ход.
Делът на китайците ще бъде заменен с британски пари. Как точно ще стане това, чрез вноски от държавния бюджет или за сметка на бъдещи потребители, вестникът все още не знае.
Така един уникален експеримент в съвременния свят, когато французите и китайците заедно изграждат АЕЦ във Великобритания, е към своя край.
Не може да се каже, че той излезе пълен провал – благодарение на него британците след няколко години ще получат най -новата АЕЦ „Hinkley Point C“. Но очакванията бяха много по -големи.
Голямата сделка
Очертанията на френско-китайско английския триъгълник, в който французите и китайците заедно строят АЕЦ, а Обединеното кралство предоставя своята територия за тези цели, бяха очертани за първи път в началото на 2013 година.
Френската компания EDF много искаше да популяризира своя проект EPR на британска земя, тъй като това беше изключително важно на фона на неприличното строителство на Olkiluoto-3, но имаше нужда от партньори за набиране на финансиране (цената на два блока с EPR на Hinkley Point C “ днес се оценява на 27 милиарда долара).
Първоначално британската газова компания „Centrica“ е действала като партньор на французите, но след инцидента във Фукушима се е разочаровала от ядрената енергетика, решавайки да се концентрира само върху газови проекти, а EDF трябваше да се заеме с търсенето на нов партньор . Тогава на хоризонта се появи китайската корпорация CGN, носеща през 2013 г по-скромното име CGNPH.
Корпорацията CGN в Китай неофициално се нарича „Народна корпорация”. Той е създадена по настояване на Дън Сяопин през 1985 г. като конкурент на тромавата корпорация CNNC (бившето китайско ядрено министерство).
Първоначално дейността на CGN беше ограничена до провинция Гуандун (оттук и буквата „G“ в името и), но с течение на времето цял Китай попадна в нейната сфера на интереси. Корпорацията е в състояние да разработва проекти за реакторни установки и енергийни блокове, както и да изгражда и експлоатира АЕЦ.
Но за разлика от CNNC, която работи и в Пакистан в допълнение към Китай, CGN няма чуждестранни поръчки за изграждане на енергийни блокове. За да запълнят тази празнина, очите на ръководството на корпорацията се насочиха към британските планове на EDF.
Гуандунците (това име остана за тях, въпреки факта, че буквата „G“ в CGN сега означава „General“, а не „Guangdong“) предложиха на британците и французите голяма сделка.
Китайската корпорация допринася с големи суми за изграждането на АЕЦ „Hinkley Point C”, а след това и АЕЦ „Sizewell C”, всички с реактори EPR, след което получава правото да построи атомна електроцентрала с китайски реактори „Hualong One” на площадката „Bradwell B”.
CNNC, която е изключително ревнива към дейността на CGN, се опита да не стои настрана и да предложи услугите и парите си на британците, но само – се опита.
Правителствените служби в Пекин сметнаха за неуместно да се насърчава конкуренцията в британски проекти между двете китайски държавни корпорации.
В резултат на това за Великобритания остана CGN, а CNNC пренасочи усилията си към Аржентина, където излезе с предложение за голяма сделка според британския сценарий (китайците помагат на Аржентина с пари за изграждането на блок с реактор на тежка вода , след което изграждат блок с „Hualong One“ за собствена сметка) .
На CNNC в Аржентина засега нищо не се получи, но CGN във Великобритания, доскоро, на пръв поглед, се справяше добре.
Всъщност облаците започнаха да се сгъстяват над Гуандунците още през 2016 година.
Първите неприятности
Първият сериозен удар по експанзионистичните стремежи на CGN беше нанесен не във Великобритания, а от другата страна на Атлантическия океан, в САЩ.
Агенти на ФБР арестуваха Алън Хо, американски гражданин с китайски произход, обвинявайки го в технически шпионаж за китайската корпорация – той предавал или може де е предвал на китайците техническа информация за малки реактори, нови разработки в областта на ядреното гориво и други въпроси.
След това Лондон направи своята крачка. Тереза Мей, тогава министър -председател на Великобритания, разговаря по телефона с Франсоа Оланд, тогава президент на Франция, и поиска допълнителни процедури – идеята, че китайците някак странично ще участват в изграждането на атомна електроцентрала на британска земя, г -жа Мей не хареса.
Китайският посланик в Лондон реагира незабавно с дълга статия във вестник Financial Times:
„Надявам се, че Обединеното кралство ще запази вратите си отворени за Китай и че британското правителство ще продължи да подкрепя проекта Hinkley Point C и да вземе решение скоро колкото е възможно по-скоро, така че проектът да може да продължи безпроблемно“.
А китайската държавна информационна агенция Синхуа беше още по -сурова: „Лондон трябва напълно да разбере сериозността на заложеното на карта“.
Конфликтът бе уреден няколко месеца по-късно и за пълно удоволствие на китайската страна.
През март 2017 година бе излят първият бетон на ядрения остров на първи блок на АЕЦ «Hinkley Point C», а малко по -рано, през януари 2017 г., британското дъщерно дружество на CGN Corporation подаде молба до Офиса за ядрено регулиране на Обединеното кралство (ONR) за сертифицирането на проекта „Hualong One“.
Стартира изпълнението на голямата ядрена сделка.
Окончателните финансови условия на ядрената сделка бяха следните:
И трите нови централи във Великобритания трябва да бъдат съсобственост на EDF и CGN. В АЕЦ „Hinkley Point C” (EPR) делът на китайците е 33,5%, в „АЕЦ Sizewell C” (EPR) – 20%, а в АЕЦ „Bradwell B” (Hualong One) – 66,5%.
До определен момент такова разпределение на акциите устройваше всички заинтересовани страни.
Урокът за китайския атом
Изграждането на АЕЦ е отнемащ време и скъп процес и създаването на многостранни съюзи за него с участието на компании от големи държави изглежда е правилното решение за споделяне на ресурсите, финансовите и регулаторните тежести помежду им. Но проблемът с такива съюзи е, че те не са устойчиви на външен натиск.
Днес Китай е почти основният противник на САЩ в света, а Великобритания е политически съюзник на САЩ.
Американски дипломати и политици се опитаха да убедят британските си колеги в „грешното“ сътрудничество с Китай в стратегически области и през пролетта на 2020 година това даде свойте плодове.
Но първа пострада не ядрената индустрия, а корпорацията „Huawei“. Премиерът Борис Джонсън се зае да намали участието й в инфраструктурата на британската 5G мрежа до нула към 2023 г.
Китайската ядрена сфера не трябваше да чака дълго за своя дял от проблемите – през септември в пресата се появиха съобщения, че CGN няма да бъде допусната до нови проекти.
Интересно е да се отбележи, че става дума за нови проекти, тоест „Sizewell C“ и „Bradwell B“. Британците няма да изключат CGN от проекта за изграждането на АЕЦ „Hinkley Point C”.
Но за Гуандунците това е малка утеха, тъй като участието във финансирането на строителството на блокове с EPR за тях не беше нищо повече от необходимата цена за получаване на главната награда, а именно изграждането на АЕЦ във Великобритания с китайски реактори.
Може ли Великобритания да намери заместител на китайските пари за строителството на АЕЦ?
Теоретично това е възможно, включително чрез директно финансиране от държавния бюджет, тъй като сега Лондон няма нужда да координира мерките за държавна подкрепа на ядрената енергетика с Брюксел.
На практика разпределението на такива големи суми (само за АЕЦ „Sizewell C”, след изгонването на китайците ще е необходимо да се намерят поне 4,5-5,5 милиарда долара) може да се окаже трудна работа.
Китайското ярено лоби засега мъли и не коментира публично очакваното изключване от британските проекти.
Но няма съмнение, че те вероятно са извлекли поука от случилото се и ще направят промени в стратегиите за насърчаване на своите реакторни технологии на световните пазари.
