В края на миналата есен стана известно, че Русия възобнови вноса на радиоактивни уранови отпадъци от Европа, който беше спрян преди 10 години. Това съобщи германският портал Tageszeitung.
Според изданието през периода от 2019 до 2022 г. от Германия в Русия ще бъдат внесени 12 хиляди тона отработено ядрено гориво.
Б.Р. – Нещо трепва ли ви под лъжичката, уважаеми читатели? Ето така се правят лъжливите новини.
Като прочетете до края статията ще разберете истината.
Безшумната сделка предизвиква тихи протести
Tageszeitung пояснява: сделката между немската компания Urenco Deutschland и Rosatom се осъществи без публичност. За нея стана известно едва след питането на депутати от Бундестага към Министерството на околната среда на Германия. Стартът на доставките бе потвърден и от правителството на Северен Рейн-Вестфалия.
Информацията от немския портал не стигна веднага до екоактивистите. Почти месец след първото обявяване на сделката в германския град Гронау, малък митинг (около петдесет души) се събра пред завода за обогатяване на уран.
Протестиращите разтегнаха гигантски плакат на входа на предприятието с надпис на руски език „Русия не е сметище за уранови опашки (уранов хвост) от Германия“, наблизо бяха поставени жълти варели със знак „радиоактивна опасност“. За пристигналите на митинга журналисти стана ясно: активисти на руския клон „Грийнпийс” внесоха протестното творчество в Германия.
Еколозите на това движение проведоха подобни митинги срещу „аморалната ядрена сделка“ в няколко градове на Русия. Членовете им излъчваха оптимизъм. Те припомниха, че протестите им през 2009 г. прекъснаха сътрудничеството между Германия и Русия за преработка на ядрени отпадъци.
Всъщност протестите от началото на века плашеха повече Германия. Германците са се притеснявали, че при транспортиране на контейнерите с отпадъци е възможно разхерметизиране на съдовете и последващо радиоактивно замърсяване на района.
След приключването през 2009 г. на договора (подписан още през 1996 г.) за износ на отработено ядрено гориво в Русия, сътрудничеството между страните в тази област преустановява.
По време на договора Urenco достави общо 27,3 хиляди тона обеднен уран на руския си партньор Tenex. Една десета от него се върна в Германия вече като ядрено гориво за АЕЦ.
Около 24,5 хиляди тона обеднен уран останаха в Русия. Екоактивистите съобщиха на германския телевизионен канал ZDF, позовавайки се на отчетите на Ростехнадзор, че контейнери с високо токсично радиоактивно съдържание в предприятията в Томск, Красноярск, Ангарск и Новоуралск се съхраняват под открито небе.
Междувременно проблемите започнаха да нарастват в германската ядрена индустрия. Хранилищата на ядрени отпадъци Ассе-2 и Морслебен са в аварийно състояние. Трябваше да се използва временното хранилище в Gorleben, но след това всичко опря до високата цена на съхранението и краткия живот на проекта.
Тогава германците тихичко през май 2019 г. сключиха сделка с Росатом.
В действителност през следващите години в Германия, поради извеждането от експлоатация на всички останали атомни електроцентрали, количествата радиоактивни отпадъци ще се увеличават.
До есента, когато обществеността разбра за договора, шест железопътни влака от 600 тона всеки (50 контейнера), или около 3 600 тона уранови отпадъци, вече бяха изпратени от Гронау до АО «Уральский электрохимический комбинат» в Новоуралск (Свердловска област).
За някои - отпадъци, за други – суровини.
Росатом коментира ужасните истории, които изплашиха бургерите на германските медии. На първо място, за риска от транспортиране на отпадъци. Директорът на Росатом за работа с обществени организации и региони Игор Конишев обясни пред «Газета.Ru»:
„В съответствие с международните разпоредби, транспортирането на хексафлуорид с обеднен уран (DUHF) е един от най-безопасните товари – 7-ми клас по деветбалната скала. Например, пети по-висок клас на опасност имат превозваните по ЖП транспорт индустриални киселини, основи, бензин, въглища „.
Александър Уваров, главен редактор на независимия информационен портал за атомна енергия Atominfo.ru, потвърди в коментар за РИА Новости, че обедненият уран, който се внася в Русия, не представлява никаква радиационна опасност за населението.
От Росатом отговориха относно съхранението на обеднен уран, докаран в Русия. Съхранява се безопасно. След обработката част от материала се изнася обратно в чужбина. Останалото „представлява бъдещата суровина за производството на гориво за реактори, а резервите му са стратегически резерв за ядрената енергетика на бъдещето “, подчертаха от ядрената корпорация.
Тук трябва да се отбележи: Росатом днес разполага с най-модерните технологии в света. Експертите признават, че европейците (в частност германците) прилично изостават зад нас. Например, степента на обогатяване на уран в завода в Гронау е с порядък (10 пъти) по-ниска, отколкото в руските заводи на ”Росатом”.
Оказва се, че това, което се е превърнало в отпадъци за германците, за нашите ядрени инженери – е напълно подходяща за използване суровина.
От нея извличат още стотици тона полезен материал и големи приходи от експорт. За да сравним порядъка на цифрите, нека разгледаме двете най-напреднали страни в ядрената технология – Русия и Франция.
„Във Франция, страна с напреднала ядрена индустрия, уранът се обогатява, намалявайки съдържанието на 235U в изходната суровина от 0,71 на 0,24%. По-нататъшното намаляването не е икономически изгодно за тях.
Обедненият продукт се пренася в Русия, където концентрацията на 235U се намалява дори повече от два пъти и това е икономически изгодно за нас. Няма съмнение, че нашите потомци и остатъчния продукт ще могат да използват в реакторите от следващите поколения „.
Това е оценка на уважаваните учени Алберт Василиев и Анатолий Назаров, членове на Обществения съвет на държавната корпорация Росатом.
Те показаха и икономическите ползи от рециклирането. Например от един тон отработено ядрено гориво (ОЯГ) могат да бъдат извлечени до 2 кг рутений, до 1,3 кг паладий и до 0,5 кг родий. Цената за извличане на паладия е около 50 хиляди рубли/кг, което е много по-малко от цената на естествения паладий – 750 хиляди рубли/кг.
Има още една причина да се отнасяме внимателно с ядрените отпадъци. „През миналите години в обогатителните комбинати само няколко елемента бяха извличани от инсталациите за преработка на руда до определена концентрация, която се определяше от икономическата ефективност, а всичко останало преминаваще в гигантските планини от остатъци (хвост)“, казват учените.
„И сега тези остатъци се използват като големи находища, защото с новите технологии стана изгодно да се извличат много различни елементи от тях и това не е предел“.
Основният проблем в работата с отпадъците са трансураниевите елементи. Те съставляват приблизително 5% от ОЯГ. Сред тях има истински столетници (до милион години). Технологията на тяхното съхранение е разбираема и добре развита. По-сложно с капацитета на съществуващото хранилище.
Сега Росатом изгражда хранилище за геоложко погребване в Красноярския край на дълбочина 500 метра. Предвижда се обектът да бъде въведен в експлоатация през първата половина на това десетилетие. Смята се, че въвеждането му ще премахне дългосрочните рискове, с които еколозите плашат хората.
Трябва да се разбере, че не само те са загрижени за съдбата на бъдещите поколения. Съществува световна практика, формулирана в документи за политика на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Едно от основните изисквания на Агенцията: „Управлението на радиоактивните отпадъци трябва да се извършва по такъв начин, че да се предотврати ненужното натоварване за бъдещите поколения.“
Ако Росатом не се придържаше към това правило, викът им щеше да се разрази по целия свят. В крайна сметка има много желаещи, които искат да ужилят Русия заради факта, че тя е достигнала най-модерните технологии. „Росатом” го постигна, и това трябва да ни радва.
Източник: https://topwar.ru/168740-v-rossiju-snova-vezut-otrabotannoe-jadernoe-toplivo-pochemu.html