Германия претърпя неуспех в опитите си да замени съдийския състав в спора с шведския енергиен концерн Vattenfall, който настоява за изплащане на компенсация заради отказа на Берлин от ядрената енергетика.
След продължителна проверка, Международният център за регулиране на международни спорове (ICSID) отклони иска на Германия.
По този начин тримата арбитражни съдии ще продължат да изпълняват задълженията си.
Решението, което може да струва на данъкоплатците над 4,4 милиарда евро, вероятно ще бъде произнесено скоро. Процесът се смята за един от най-сензационните арбитражни спорове в света.
Шведският концерн Vattenfall иска от Германия компенсация във връзка с изключването от мрежата на принадлежащите му АЕЦ „Krümmel“ и АЕЦ „Brunsbüttel“.
Надявайки се на удължаване на срока им на експлоатация, Vattenfall инвестира в централите средства, които се оказват „безсмислени“ след аварията в АЕЦ „Фукушима“ и приемането в Германия през 2011 г. на изменения в Закона за ядрената енергетика.
Източник: Frankfurter Allgemeine Zeitung
Като се взима решение за подобно затваряне, то би било разумно, да е за затваряне, след изтичане на проектния ресурс и лицензия на тези АЕЦ, а не веднага или преди изтичането на ресурса/лиценза.
До днес са наред и имат лиценз занапред, от утре не може да работят…
„Надявайки се на удължаване на срока им на експлоатация“ – цитатът е от статията.
Същото е и при нас. Лицензите се подновяват на всеки 10 години, защото такъв е законът. Някои мероприятия, които не са евтини, дават гаранция за експлоатационна годност за повече от 10 години. Логиката казва, че всички такива рискове трябва да са само и единствено за сметка на оператора. Така е решил – така е постъпил.
Същият казус в момента се върти около Белене. РОСАТОМ настойчиво иска поне някакви гаранции, че утре няма да му експроприират собствеността, няма да му кажат да затваря и всичко в този ред на мисли. Уви, в напредналите демокрации такива гаранции не се дават. Или си полезен не общността и тя те поддържа и ти помага да работиш, или общността преценява, че съотношението полза (за нея) спрямо риск не са в рамките на очаквания баланс. При липса на полза дори и минималният риск става безкрайност (делим нещо на нула).