Това е, според мен, един качествен анализ публикуван на интернет-страницата на АЯР: http://www.bnra.bg/bg/news/20120312-3

1. Какво се случи?

На 11 март 2011 г. земетресение с магнитуд 9 с епицентър 110 мили навътре в океана разтърсва източното крайбрежие на остров Хоншу, Япония. От земетресението са засегнати ядрените електроцентрали Токай Даини, Хигаши Дори, Онагава, Фукушима Даичи и Фукушима Даини. По сигнал от системите за регистриране на земетресение, реакторите на тези централи са успешно заглушени. Допълнително всички тези съоръжения са засегнати от големи вълни-цунами, причинени от мощното земетресение. Най-тежки са последиците за АЕЦ Фукушима Даичи.

Независимо, че външното електрозахранване на Фукушима Даичи е загубено в резултат на земетресението, автоматичните системи успешно спират работещите три реактора. Автоматично се включват и всички налични на площадката аварийни дизел-генератори. 46 минути по-късно първата от поредицата вълни-цунами достига централата. Максималната докладвана височина на вълните е 14 метра, докато височината на защитната стена, предназначена да защити площадката, е 5,7 метра. В резултат площадката е тежко наводнена и са загубени всички източници на електрозахранване, с изключение на един дизел-генератор. Невъзможността за охлаждане на горивото в активните зони на реакторите и басейните за отработено гориво довежда до водородни взривове в блокове 1, 3 и 4. Сградите на тези реактори са сериозно повредени, горивото в активните зони на реактори 1, 2 и 3 е частично стопено.

Аварията предизвиква изхвърляне в околната среда на значителна радиоактивност. По оценки на японските власти към април 2011 г. в околната среда са освободени 6,3.10¹⁷ Bq (I-131 еквивалент), приблизително 10 пъти по малко от аварията в Чернобил. Отделно в океана към този момент са освободени около 4,7.10¹⁵ Bq.

На 12 април 2011 г. аварията на Фукушима Даичи е оценена с максималното ниво 7 в съответствие с INES скалата.

Приблизително 1300 кв. км територия са замърсени до нива, които могат да причинят облъчване на населението с дози между 5 и 20 mSv. Около 500 кв. км са замърсени до нива, които могат да причинят облъчване по-голямо от 20 mSv.
Евакуирани са близо 80000 души от 20(30) км зона. Навременната и добре организирана евакуация е главната причина за предпазване на населението от облъчване.

Към настоящия момент няма потвърдени здравни ефекти в резултат на радиационното облъчване. 30 работници от персонала на централата са получили дози от 100 до 250 mSv. Макар и значително, това облъчване не е причинило някакво директно увреждане на здравето, но ще повиши с няколко процента риска от евентуални здравни ефекти в бъдеще.

Трима работници са получили радиационно изгаряне на краката в резултат на контакт със силно радиоактивна вода. Други трима работници са починали от трудови злополуки, несвързани с радиационно облъчване.

Подробна информация за аварията може да бъде намерена на http://www.iaea.org/newscenter/focus/fukushima/index.html

2. Какво е състоянието сега?

Към 16 декември 2011 г. японското правителство декларира, че е постигнато т.н. студено състояние на реакторите: температурата в реакторите е по-малка от 100 ^оС, изхвърлянето на радиоактивни вещества от първичните защитни обвивки (RCV) e под контрол и облъчването на населението от това изхвърляне е снижено съществено.

Изхвърлянията от блокове 1-3 към тази дата са оценени на 0,06.10⁹ Bq/h (по изотопи на цезия), при което допълнителното облъчване на границата на площадката – резултат от тези изхвърляния е оценено на 0.1 mSv/ на година.

Инсталирани са успешно нови системи за очистване на радиоактивната вода, използвана за охлаждане на реакторите.

Изградено е защитно покритие на покрива на реакторно отделение на блок 1.

Извършват се дейности за предотвратяване на изтичане на радиоактивно замърсена вода към океана.

В края на 2011 г. японското правителство и експлоатиращата компания TEPCO приеха пътна карта за извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на Фукушима Даичи. В средно- и дългосрочен план пътната карта предвижда:

Фаза 1: в рамките на две години

• подготовка и започване на отстраняване на ядреното гориво от басейните за отлежаване (за блок 4 до 2 години);
• редуциране на ефективната доза на границата на площадката до 1 mSv/година;
• поддържане на стабилно охлаждане на реакторите и стабилно управление на замърсената радиоактивна вода;

Фаза 2: в рамките на 10 години

• завършване на отстраняването на горивото от басейните;
• подготовка и започване на отстраняването на останките от ядрено гориво от активните зони на реакторите;
• поддържане на стабилно охлаждане на реакторите;

Фаза 3: в рамките на 30-40 години

• завършване на отстраняване на останките от ядрено гориво (20-25 години);
• завършване на процеса на извеждане от експлоатация (30-40 години);
• преработване и погребване на радиоактивните отпадъци.

На 26 януари 2012 г. Министерството на околната среда на Япония приe пътна карта за възстановяване на околната среда. Целта на пътната карта е очистване от радиоактивни замърсявания на засегнатите от аварията територии, облекчаване живота на евакуираните хора и в крайна сметка тяхното постепенно завръщане на местата на първоначално местоживеене.

Пътната карта предвижда:

• за територии с дози по-малки от 20 mSv/година и училища с по-малко от 5 mSv/година дейностите по очистване и възстановяване да завършат до края на 2012 г;
• за територии с дози между 20 и 50 mSv/година дейностите да бъдат завършени до края на 2014 г;
• за територии с дози по-големи от 50 mSv/година: разработване на демо-проекти, с цел избиране на подходящата стратегия и последващото и прилагане.

Повече информация по темата може да се намери на следните адреси:
http://www.iaea.org/newscenter/news/2011/coldshutdown.html
http://www.iaea.org/newscenter/focus/fukushima/final_report151111.pdf
http://www.meti.go.jp/english/earthquake/nuclear/decommissioning/index.html

3. Европейски стрес-тестове

В резултат на случилото се на 11 март 2011 г. в АЕЦ Фукушима, Съветът на ЕС инициира преоценка на безопасността на всички атомни централи на територията на ЕС, т.нар. “стрес-тестове”. В отговор на това на 25 май 2011 г. ENSREG (Група на европейските ядрени регулатори по ядрена безопасност) и ЕК приеха Декларация относно стрес-тестовете в европейските атомни централи. Съгласно тази Декларация в обсега на стрес-тестовете попадат екстремни природни събития, които могат да нарушат изпълнението на функциите на безопасност и да доведат до тежка авария. На стрес-тестове бяха подложени атомните централи на 17 страни на територията на Европа. Това са Белгия, България, Чехия, Словакия, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Литва, Холандия, Румъния, Словения, Испания, Швеция, Великобритания, Швейцария и Украйна.

В приложенията на Декларацията за стрес-тестовете бе представена и методологията за провеждането им, както и сроковете за представянето на докладите на отделните страни. Методологията на стрес-тестовете включва три етапа – самооценка на оператора, оценка на регулатора и партньорска проверка (peer review).

Съгласно Декларацията всяка страна от ЕС, на чиято територия се експлоатира ядрена централа следваше да изготви Доклад за напредъка и Окончателен национален доклад. Сроковете за това бяха съответно 31 октомври и 31 декември 2011 г. Всички 17 страни представиха пред ЕК своите доклади навреме.

В края на миналата година ENSREG определи механизмите за провеждането на партньорските проверки, управителния съвет, ръководителите и членовете на екипите, които ще участват в тях. По своята същност партньорските проверки са два вида – тематични (хоризонтални) и вертикални. Тематичните включват разглеждане на въпроси по трите основни проблема: външни въздействия, загуба на функции на безопасност (загуба на електрозахранване, загуба на поглътител на топлина) и управление на тежки аварии. Тематичните партньорски проверки бяха проведени в Люксембург през периода между 5 и 17 февруари 2012 г., където работиха три паралелни екипа по основните теми, като страните трябваше да докладват както по тях, така и по поставените въпроси към Националните доклади.

От 12 март 2012 г. стартират т.нар. вертикални партньорски проверки. Те ще продължат до 5 април 2012 г. като 6 паралелни екипа, съставени от експерти от ЕК, от регулиращите органи и консултантски организации на страните членки ще посетят всяка страна поотделно. Целта на вертикалния преглед е както да се верифицират докладите от тематичните проверки като се посетят определени обекти в ядрените централи, така и да се обсъдят на място въпросите, които са останали за доуточняване от тях и от Националните доклади. Своите изводи проверяващите екипи ще изложат в окончателни доклади за всяка от 17-те страни поотделно.

До края на април 2012 г. на база на окончателните доклади за 17-те страни, ENSREG ще изготви отчет от процеса на партньорските проверки. Той ще послужи като основа за доклада, който ЕК трябва да представи пред Съвета на Европа на 28 юни 2012 година. В него ще бъдат направени заключенията от стрес-тестовете и окончателната оценка за това какво е нивото на безопасност на европейските атомни централи и устойчивостта им на външни въздействия.

Отделно от инициативата на Европейския съюз, преоценка на безопасността на техните централи по собствена методология започнаха и Русия, САЩ, Япония, Китай и др.

Повече информация за Европейските стрес-тестове може да се намери на адрес: http://www.ensreg.eu/EU-Stress-Tests.

4. План за действие на МААЕ

През септември 2011 г. Генералната конференция на МААЕ одобри План за действие по проблемите на ядрената безопасност. Основните моменти от този план предвиждат:

• Извършване на оценка на уязвимостта на атомните електроцентрали в светлината на уроците от Фукушима;
• Засилване ролята на партньорските проверки, извършвани от МААЕ;
• Укрепване на аварийната готовност на страните членки;
• Усилване ефективността на националните регулаторни органи;
• Усилване ефективността на експлоатиращите организации по отношение на ядрената безопасност;
• Преглед, усилване и подобряване на приложението на стандартите за безопасност на МААЕ;
• Подобряване ефективността на международната правна рамка;
• Ускоряване на развитието на инфраструктурата необходима на страните членки, предвиждащи стартиране на ядрени програми;
• Укрепване и поддържане на знанията и способността за действие;
• Осигуряване на непрекъсната защита на населението и околната среда от въздействието на йонизиращите лъчения;
• Повишаване на прозрачността и ефективността на комуникацията и подобряване разпространението на информация;
• Ефективно прилагане на научните изследвания и развитие.

Към момента по всяка една от целите на плана са предприети конкретни действия. Генералният Директор на МААЕ представи отчет за тези действия на Заседанията на СУ през ноември 2011 г. и през март 2012 г. Подробна информация за плана и неговото изпълнение може да се намери на адрес:

http://www.iaea.org/About/Policy/GC/GC55/Documents/gc55-14.pdf
http://www.iaea.org/newscenter/focus/actionplan/index.html

5. Извънреден преглед на Националните доклади на страните членки по Конвенцията за ядрена безопасност, август 2012

През април 2011 г. в МААЕ се проведе петото съвещание за преглед на националните доклади по конвенцията за ядрена безопасност. Съвещанието се проведе месец след аварията във Фукушима Даичи. По време на съвещанието страните по конвенцията се съгласиха за необходимостта от провеждане на извънредно съвещание, на което всяка страна да представи своите планове и мерки, предприети в отговор на аварията във Фукушима. Извънредното съвещание е предвидено да се проведе от 27 до 31 август 2012 г. МААЕ предложи методология за изготвяне на националните доклади, като акцента в нея е поставен върху причините за тази авария. Основните теми в методологията са: екстремни външни въздействия, проблеми на проекта, управление на тежки аварии, национални регулаторни органи, аварийна готовност, мерки за възстановяване на територии извън площадката, международно сътрудничество.

На основата на представените национални доклади и на проведените по време на съвещанието дискусии ще бъдат изготвени и разпространени до страните по конвенцията основни изводи и заключения. Страните участнички в съвещанието се очаква да предприемат действия и конкретни мерки в съответствие със заключенията на съвещанието и да докладват за тяхното изпълнение по време на редовното съвещание през 2014 година.

По време на извънредното съвещание през 2012 г. се очаква да бъдат обсъдени и предложения за евентуално изменение на Конвенцията за ядрена безопасност.

6. България

На 12 март 2011 г. Агенцията за ядрено регулиране въведе в действие своя авариен план. В продължение на един месец АЯР предоставяше информация за развитието на аварията във Фукушима. Съвместно с НЦРРЗ, Изпълнителната агенция по околна среда, АЕЦ Козлодуй, ИЯИЯЕ и СУ, АЯР регулярно информираше обществеността за радиационната обстановка в България. Провеждани бяха ежедневни брифинги със средствата за масова информация. Информация за представяните от АЯР данни за радиационната обстановка в България и за аварията може да бъде намерена на http://www.bnra.bg/bg/news/.

На 21 март 2011 г. се проведе среща на министър-председателя с ръководството на АЕЦ „Козлодуй“ във връзка с аварията във Фукушима. Правителството поиска изпълнение на спешни действия на национално ниво за преразглеждане готовността на АЕЦ “Козлодуй” да отговори на подобни извънредни ситуации.

На 24 март 2011 г. Агенцията за ядрено регулиране поиска от оператора да бъдат предприети предварителни краткосрочни действия, които конкретизират инициативата на правителството и се отнасят до прилагането на извънредни проверки и верификация на работоспособността на конструкции, системи и компоненти (КСК), които са предназначени за:

• управление на тежки аварии;
• мониторинг или защита от въздействията на характерните за площадката външни събития (земетресение, външно наводнение, екстремни климатични условия);
• осигуряване на електрозахранване на потребителите на площадката от енергосистемата и от автономните източници на електрозахранване;
• мониторинг и отвеждане на топлината до крайния поглътител.

Поискана бе и проверка на актуалността и приложимостта на инструкциите и процедурите за действие на персонала при проектни и надпроектни аварии, както и способността на операторите и на аварийните екипи да ги прилагат.

Повече информация за резултатите от извършените проверки и предприетите от АЕЦ Козлодуй първоначални действия може да се намери на адрес:http://www.bnra.bg/bg/facilities/kozloduy/stress-tests/initial-report-npp.pdf

На 29 май 2011 г. от АЕЦ-Козлодуй е поискано да извърши задълбочена преоценка на безопасността на централата в светлината на събитията във Фукушима (“стрес-тестове”) по указания на АЯР. Обхватът и сроковете за които трябваше да бъдат извършени оценките на риска и безопасността, бяха определени с приетата от ENSREG и ЕК методология. Окончателният доклад на АЕЦ Козлодуй е представен в АЯР на 15 септември 2011 година.

Агенцията за ядрено регулиране извърши проверка на представения от АЕЦ Козлодуй доклад, внесе някои корекции и го допълни по отношение на необходимите коригиращи действия. На 31 декември 2011 г. Националният доклад на България беше изпратен в ЕК.

http://www.bnra.bg/bg/documents/conventions/reports/finalstresstests-kozloduy-bg.pdf

5-17 февруари 2012 г., в Люксембург България участва в първата фаза от партньорските проверки на Националните доклади. Участват експерти от АЯР, АЕЦ Козлодуй и инженерингови организации. Националният доклад за стрес-тестовете е представен в три отделни тематични сесии, а именно екстремални външни въздействия, загуба на функции на безопасност и управление на тежки аварии. Отговорено е на всички поставени към доклада въпроси. Експерти от АЯР участват в прегледа на националните доклади на други страни.

12 – 15 март 2012 г., Козлодуй. Започва втората фаза от партньорската проверка по Националния доклад на България.
12 март 2012 г. АЯР стартира процедура за одобрение в Министерски съвет на проект за доклад на България за извънредното заседание на страните членки по Конвенцията за ядрена безопасност .

Август 2012 г. Извънредно заседание за страните членки по Конвенцията за ядрена безопасност.

Ноември 2012 г. Партньорска проверка на експлоатационната безопасност (IAEA OSART mission) на АЕЦ Козлодуй.

Април 2013 г. Партньорска проверка на дейността на Агенцията за ядрено регулиране (IAEA IRRS mission).

Tags: АЕЦ Фукушима, АЯР, Фукушима