Буквално седмица след посещението на Владимир Путин в Будапеща и подписването на руско-унгарските газови споразумения от Европейската Комисия (ЕК) и „Euratom Supply Agency“ (ESA) се появиха въпроси относно другия голям енергиен проект между двете държави – АЕЦ “Пакш”.
По-точно, в ЕК изучават, защо договорът с “Росатом” за АЕЦ е бил подписан без обявяване на конкурс. Антимонополните претенции вече успешно бяха използвани от Брюксел за блокиране на газопровода Южен Поток („South Stream“).
ЕК е започнала обследване на договорите, сключени от “Росатом” с Унгария за дострояване на АЕЦ “Пакш” и снабдяването и с гориво.
Както съобщи „Financial Times“, „Euratom“ (ядрената агенция на ЕС) “задържа” одобряването на договора за доставка на гориво (както и договора за АЕЦ, подписан в края на 2014 година). Също така ЕК разглежда законността на договорите с “Росатом” и неговите структури, подписани без конкурс.
Договорите между “Росатом” и Унгария включват изграждането на площадката на АЕЦ “Пакш” на два енергоблока по 1 GW всеки, сервизно обслужване и доставки на гориво. За реализиране на проекта Русия е обещала на Будапеща държавен кредит до 10 милиарда евро.
От ЕК уточниха за “Комерсант”, че знаят за преговорите между ESA (управление по снабдяването в състава на „Euratom“) и Будапеща, но заявиха, че ESA е автономна и “притежава ексклузивното право да сключва договори за доставка на ядрено гориво в ЕС чрез “приподписване” на договорите”. От ESA не отговориха на запитването на “Комерсант”.
ESA исторически е упълномощена да сключва договори за доставка на ядрени материали с доставчиците, пояснява главният редактор на независимото издание AtomInfo.Ru Александр Уваров. Но на практика ESA прилага опростена процедура, само приподписвайки (полага подпис като трета страна) договорите, отбелязва той, и претенции възникват рядко. Например, през 1993 година ESA измени договора на немската KLE (оператор на АЕЦ) с британската BNFL за доставка на уран, изисквайки суровината да не е добита в страните от Съюза на Независимите Държави (СНД).
Освен това от ЕК потвърдиха за “Комерсант”, че с Будапеща се водят преговори относно възможните проблеми, свързани с проекта за АЕЦ, “включително възможните аспекти за държавна помощ и държавни поръчки, защото “на вниманието на ЕК бе представен въпросът за придвижване на проекта за разширяване на АЕЦ “Пакш” без провеждане на конкурс”.
Според данни на „Financial Times“, не е изключено да бъде наложено вето върху проекта или глоба. Но изучаването на въпроса е в начален стадий, и “да се правят каквито и да са изводи е преждевременно”, – отбелязаха от ЕК.
От правителството на Унгария не отговориха на запитването, а от “Росатом” не коментираха ситуацията.
Според данни на източника на “Комерсант”, запознат с проекта, преди подписването на договора унгарската страна се е консултирала с Брюксел, и към онзи момент, относно възможен договор с “Росатом”, не са предявявани претенции.
Сега Унгария се счита за един от малкото съюзници на Москва от ЕС и продължава сътрудничеството си с Русия в енергийната сфера. Така, през февруари, в рамките на посещението на Владимир Путин в Будапеща, са подписани преференциални споразумения за доставки на газ.
Но антимонополните претенции вече бяха използвани от ЕК като механизъм за противодействие на съвместните енергийни проекти на Русия и страните от ЕС.
През 2014 година Брюксел реши, че конкурсът за изграждане на българския участък от газопровода „South Stream“ не отговаря на европейското антимонополно законодателство и поиска да бъде замразен.
Според междуправителственото споразумение между България и Русия от 2008 година участниците в конкурса от тези държави имат предимство пред конкурентите. В крайна сметка победител стана съвместното предприятие (СП) между руската ЗАО „Стройтрансгаз“ и българската „Gasproekt Jug“, но френските и испанските участници оспориха резултатите от конкурса. През декември Владимир Путин обяви отказ от Южен Поток.
Източник: http://www.kommersant.ru/doc/2673847
