На сайта
е публикуван преглед на развитието на сагата около проекта за АЕЦ “Белене” през миналата година и прогноза за 2012 година
Изпълнението на проекта за втора атомна централа продължава да е под въпрос и няма яснота по основните въпроси – цена и срок на изпълнение
Строителството на АЕЦ Белене не стартира и през 2011 г., въпреки някои очаквания отпреди година на представители на енергийния сектор това да се случи.
През тази година дори не беше взето окончателно решение дали изобщо ще се изгражда втора атомна централа. За сметка на това обаче проектът предизвика множество дебати.
През януари беше обявено, че започват разговори с експерти от Росатом – в чиято структура влиза и избраният за изпълнител на АЕЦ Белене „Атомстройекспорт“, за да се получи „яснота“ по окончателната цена на централата. Този въпрос обаче и досега не е решен.
Вместо това, от руска страна отново беше изказана готовност за финансиране на старта на строителството на централата.
През февруари премиерът Бойко Борисов заяви, че „ако не започнем да строим АЕЦ Белене и бъдат спрени пети и шести блок на АЕЦ Козлодуй, при цените на електроенергията от ветрогенераторите и соларните паркове, след 15 години икономиката на България ще банкрутира“.
Борисов обаче бе категоричен, че ще иска от Европа отново да потвърди, че „тези реактори ще са безопасни“.
При варианта, който се обмисля за разпределението на собствеността в АЕЦ Белене, предвиждаме делът на държавата да е мажоритарен, тоест поне 51%, казаха малко след това премиерът и министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков.
Беше поставено задължително условие, че държавата не трябва да плаща пряко за строителството на АЕЦ Белене, нито да се дават държавни гаранции за заема, който ще е необходим за изграждането на централата.
През март министър-председателят съобщи, че дори се обсъжда идеята – при положение че се договорим с Росатом – мощността на двата реактора на бъдещата АЕЦ Белене да се увеличи от 1000 на 1200 мегавата чрез замяна на руските турбини с френски. Тази идея обаче няма продължение, поне досега.
Аварията на ядрения реактор в Япония след опустошителните земетресения в страната през март предизвика повишаване на изискванията в Европа към безопасността на атомните централи – както за действащите, така и за тези, които предстои да се изграждат.
http://www.investor.bg/news/article/127468/85.html?page=1
По този повод енергийният министър нееднократно подчерта, че АЕЦ Козлодуй отговаря на най-високите изисквания за безопасност, включително и при земетресение от седма степен.
Същевременно от изпълнителя на АЕЦ Белене бяха поискани още гаранции, че централа ще отговаря и на новите повишени изисквания за безопасност – което беше потвърдено от Росатом.
В началото на април се завихри скандал около подписването на поредното допълнително споразумение към основния договор с „Атомстройксепорт“ за строителството на АЕЦ Белене – така нареченото Допълнение 12. Спорът беше около тълкуването на част от текста. Според разбирането на руската страна, до края на юни трябваше да е подписан окончателният договор са строителството на централата – а с това тълкуване енергийният министър не беше съгласен.
В резултат шефът на Националната електрическа компания (НЕК) загуби поста си, а министърът получи предупреждение от премиера.
До подписване на окончателния договор, както е известно, още не се е стигнало. Дори по-късно през годината (септември) срокът за вземането на окончателното решение беше удължен до края на март 2012 г., но този път – по искане на руската страна.
Непосредствено след затихване на спора около злополучното Допълнение 12, Български енергиен холдинг (БЕХ) подписа официалния договор за консултантски услуги относно проекта АЕЦ Белене с британската банка HSBC.
Към средата на годината, когато се реши да бъде подписано и Допълнение 13 за удължаване на преговорите по АЕЦ Белене, се разбра, че напредък относно формирането на окончателната цена на централата няма. От ръководството на Росатом отново беше заявена готовност за финансиране строителството на централата.
Както тогава, така и досега от наша страна окончателен отговор по въпроса няма.
Допълнителен елемент по темата „АЕЦ Белене“ възникна в края на юли, след като руската компания Атомстройeкспорт подаде иск в Международния арбитражен съд в Париж срещу българската Национална електрическа компания с искане за изплащане на 58 млн. евро за извършени, но не разплатени дейности по централата.
От наша страна, след известно изчакване за евентуалното изтегляне на руския иск, през септември беше подаден насрещен иск в международен съд за сумата от 61 млн. евро.
http://www.investor.bg/news/article/127468/85.html?page=2
Въпреки взаимните си финансови претенции НЕК и Росатом декларираха, че исковете не засягат преговорите им по реализирането на АЕЦ Белене.
Нещо повече, в края на октомври ръководителят на корпорацията Росатом (в структурата на която влиза и избраният за изпълнител на проекта „Атомстройекспорт“) Сергей Кириенко заяви, че руското предложение за финансиране на строителството на АЕЦ Белене продължава да е в сила.
Този път дори беше конкретизирано, че Росатом е готов да вложи свои средства „толкова, колкото счете за необходимо правителството на България – 100%, 51%, 49%“, като при това България запази 51% дял в централата.
Приблизително по същото време стана известно, че според предварителните заключения на консулта HSBC проектът АЕЦ Белене може да бъде рентабилен и „има бъдеще“ – което обаче не ускори работата по него.
И така, през цялата 2011 г. практическата реализация на проекта АЕЦ Белене не стартира.
Към момента очакванията на част от енергийния бранш са, че това ще стане през следващата 2012 г. Но по всяка вероятност първо трябва да бъде решен ключовият въпрос, как точно ще се финансира изграждането на атомната централа. Новият срок за „отпушване“ на проекта е март следващата година.
Очакванията това да се случи продължават. Защото според изчисленията на експертите от НЕК и пазарни наблюдатели електроенергията, която се предвижда да произвеждат двата 1000-мегаватови реактора на централата, е необходима на страната.
В противен случай може да има недостиг на електроенергия у нас след няколко години.
Много важен аспект на въпроса е и енергийната независимост на страната, която ни осигуряват в голяма степен атомните централи.
А токът от атомни централи, в общия случай, продължава да бъде най-евтин и същевременно екологично чист – разбира се, при спазване на най-високи изисквания за безопасност.
