Реших да ви запозная с особеностите на АЕЦ “Куданкулам” в Индия, построена по руски проект, в който са запазени и доразвити всички положителни качества на проекта за АЕЦ “Белене”. Правя го в отговор на истеричните изявления на групата около Иван Костов и Иван Иванов, не без участието на ядрения експерт Альоша Първанов, по време на разяснителната кампания за референдума.
Нещо повече, професор Булат Нигматулин, който противниците на “Белене” докараха от Русия и развеждаха за да им дава научно рамо, не каза нито една лоша дума относно техническата и технологичната същност на проекта. Колкото и противоречиви да са мненията за него сред ядрената общност – това му прави чест.
Особености на проекта
Към днешна дата АЕЦ “Куданкулам” е най-съвременният в света проект за атомна електроцентрала, на която първи блок наскоро излезе на минимално контролируемо ниво на мощност (МКУ), а на втори блок се извършват подготвителни работи за зареждане на активната зона на реактора с ядрено гориво (физпуск).
Излизането на МКУ е завършващата операция на етапа на физическия пуск на блока. По-нататък съгласно програмата за изпитания, накратко, следват: физически изпитания на малки нива на мощност, повишаване на мощността до 40% от номиналната, завъртане (толчок) на турбината с турбогенератора (ТГ), електрически изпитания на ТГ в режим на празен ход и накрая включване в паралел с енергийната система на страната.
Проектът АЭС-92, разработен от института «Атомэнергопроект» (Москва), напълно удовлетворява изискванията на съвременните нормативно-технически документи на РФ, МААЕ и е сертифициран за съответствие от клуба на европейските експлоатиращи организации (EUR), отнасящи се към АЕЦ, които започват да се строят след 2000 година.
Принципна особеност на проекта е реализирането, в допълнение към традиционните активни системи за безопасност, на редица технически решения, основани на “пасивни” принципи, които по общоприетите критерий определят реализираният в Индия проект като поколение III+, а относно ядрената безопасност максимално го приближават до показателите на проектите от четвърто поколение.
Важна характеристика на руският проект е голямото осигуряване на енергоблоковете със системи за диагностика, които дават възможност на персонала на централата да работи в режим на предвиждане на събитията.
Реализирани са такива проектни решения и технологични системи като: двойна локализираща и защитна черупка (оболочка), система за пасивно отвеждане на топлината от реакторната установка (РУ), уловител (ловушка) на стопилката на активната зона (АЗ), пасивна система за бързо въвеждане на бор в АЗ, допълнителни съдове, осигуряващи по пасивен начин продължително подаване на борна вода в реактора, система за пасивна филтрация на въздуха в пространството между двете стени на оболочката. В проекта, който се реализира на брега на океана, е реализиран затворен бент на изтегляне на техническа вода за централата, който по същество е вълнорез. Всичко това осигурява комплексно безпрецедентно проектно ниво на безопасност на централата.
При построяването на АЕЦ “Куданкулам” са отчетени и особеностите на тропическата акватория на океана, която се характеризира с голямо количество морска растителност, молюски (ракообразни) и фауна. В частност, хидротехническите съоръжения на АЕЦ “Куданкулам” имат доста широк спектър от функции, включително и оригинални и ефективни системи за защита на рибата. При подаване на охладителна вода от морето системата връща невредими до 95% от рибата и други морски създания, включително и планктон.
В проекта на централата е предвидена също система за опресняване на водата, осигуряваща пълно обезпечаване на собствените нужди на централата. Индийската корпорация по ядрена енергия, като отчита климатичните условия на региона и необходимостта от развито земеделие, е взела решение да де се използва водата от местните водоеми и е организирала само-осигуряване на централата с прясна вода. Морската вода минава на обработка в опреснителната установка, след това постъпва в системата за подготовка на водата за технологични нужди, където се и осигуряват всички необходими технически параметри.
След събитията на АЕЦ “Фукушима-1” в Япония, Индийският регулатор AERB е взел решение за оборудване на всички индийски АЕЦ с допълнителни мерки за безопасност. В частност, допълнителни съдове за прясна вода с обем 8 хиляди m3 и подвижни дизелгенератори. Като се приспадне времето, необходимо за проектиране и доставка на оборудването, решението на надзорния орган ще бъде изпълнено съгласно сроковете дадени от AERB– от 6 до 24 месеца.
Също, в рамките на мероприятията по разработване и създаване на допълнителни мерки за безопасност са сформирани работни групи за анализ на безопасността на АЕЦ, включително и на “Куданкулам” с реакторни установки ВВЕР-1000 в щата Тамил Наду.
Работната група е обследвала възможностите на АЕЦ “Куданкулам” да противодейства на извънредни природни явления като се отчита сценария на аварията на АЕЦ “Фукушима-1”.
Резултатите от проверките са показали, че благодарение на усъвършенстваните системи за безопасност, включително и системата за отвеждане на топлината от остатъчното топло-отделяне. АЕЦ притржава много висока способност да се съпротивлява на катастрофални природни явления, превишаващи изходните проектни параметри (земетресение, цунами/урагани, приливни вълни, циклони, ударни вълни, падане на самолет върху ядрения остров и пожар), включително и аналогични на тези като на АЕЦ “Фукушима-1”
Направен е анализ на възможността за охлаждане на активната зона на реакторите на АЕЦ “Куданкулам” при реализация на сценария за постулирана над-проектна авария с цунами, довело до излизане от строя на системите за електрозахранване и проектните системи за водоснабдяване, аналогична на тази, която стана на АЕЦ “Фукушима.”
Установено е, че проектът на АЕЦ “Куданкулам” предвижда достатъчно пасивни системи, осигуряващи охлаждането на активната зона, а също така за ограничаване на разпространението на радиоактивност даже и в случай на продължително изключване на захранващите източници и предвидените в проекта системи за водоснабдяване. Освен това, в проекта са предвидени системи за контрол на водорода и продължително охлаждане на активната зона, които осигуряват целостта на системите под защитната оболочка. Голямата височина на всички главни здания осигуряват достатъчен запас по височина на ниво над нивото на проектното наводнение.
В резултат на анализа е направен извод, че на АЕЦ “Куданкулам” са реализирани всички предвидени в проектаусъвършенствани системи за безопасност, отговарящи на действащите стандарти за безопасност на МААЕ, РФ и Индия.
В периода от 3 до 16 септември 2011 година се извърши предпускова партньорска проверка на първи блок. Целта на проверката беше да се оцени готовността на централата за безопасен пуск и експлоатация на новия енергоблок.
В състава на екипа за партньорската проверка участваха 14 експерта от 8 държави, представляващи трите регионални центъра на WANO и Координационния център на WANO в Лондон. На заключителното съвещание експертите представиха на ръководството на централата областите за подобрения, определени в резултат на партньорската проверка.
Земетресение - цунами и АЕЦ «Куданкулам»
Земетресение с магнитуд 8,1 бала по скалата на Рихтер, стана през декември 2004 година в Индийския океан на север от островите Симелуе, северно от Суматра в Индонезия на дълбочина 30 километра. Магнитуда достигна 9 бала. Общо три земетресения от 1900 година са имали такива параметри: земетресението в Чили през 1960 година (9,5 бала), земетресението в Аляска през 1964 година (9,2 бала) и земетресението на Андреяновите острови през 1957 година (9,1 бала). Във всяко от тези мегаземетресения са загинали много по-малко хора отколкото при земетресението през 2004 година. Тогава след земетресението е последвало цунами, което е продължило цели 10 минути (обикновено то е с продължителност няколко секунди).
Цунамито, предизвикано от земетресението, е било едно от най-силните от всички известни. То е опустошило крайбрежието на Индонезия, Шри-Ланка, Южна Индия, Тайланд и още няколко държави. Височината на вълната е достигнала до 30 метра. Основният удар е попаднал върху Северна Индонезия. За по-малко от 2 часа вълната е достигнала до бреговете на Шри-Ланка и Южна Индия. Само в индийския щат Тамиланд са загинали повече от 2500 души.
Обаче строящата се АЕЦ “Куданкулам”, разположена на Маннарския залив, не е изпитала толкова забележимо удара на стихията, благодарение на естествената защита от остров Шри-Ланка.
