В два поредни броя е публикуван всестранен анализ на българската действителност от специалния кореспондент на вестника Дарья Асламова.
Можете да го прочетете на http://www.kp.ru/daily/26080.4/2984150/ и http://www.kp.ru/daily/26080/2984649/
Сега ви предлагам фрагменти от публикацията свързани с ядрената енергетика на България.
През 2001 година правителството на премиера Иван Костов много искаше да покаже прозападната си ориентация, а самият господин Костов мечтаеше – американският президент да му стисне ръката, – с ирония разказва бившият министър на енергетиката Румен Овчаров.
И всичко стана като в приказка. Костов замина за САЩ, където го прие вицепрезидентът Дик Чейни. Но изведнъж вратата се отваря, и влиза самият Джордж Буш. В резултат на тази необикновена среща са подписани безпрецедентни договори: двете стари централи, построени по руски проект – ТЕЦ “Марица-Изток-1” и “Марица Изток-3” се паднаха на неизвестни американски компании.
Договорът не беше обикновен, съдържаше хитър подтекст. Държавата се задължаваше да изкупува от американците цялата (!) произведена електроенергия за 15 години на космически цени при всякакви обстоятелства.
Още по-ефективно американците се оправиха с енергийните си конкуренти – проектът за АЕЦ “Белене”, която се строи от съветски времена но все по някакъв начин не се достроява. Всъщност, оборудането на ядрения остров е почти готово, и руският «Атомстройэкспорт» не веднъж предлагаше на България супер-гъвкави и комфортни условия за заплащането – само да бъде завършен проекта. Но независимо от това, че в централата са хвърлени неизвестно количество български и руски пари, българският парламент закри проекта “Белене”, с което обрича целият високотехнологичен отрасъл на бавна смърт.
Нали заедно със затварянето на “Козлодуй” и “Белене” ще загинат и старите кадри в ядрения отрасъл. Парламентът не се спра даже и от факта, че разгневеният «Атомстройэкспорт» заплаши да предяви иска за над 1 милиард евро. Така и направи.
- Ние се отказахме от прекрасните инвестиции в “Белене” само под натиска на американците, – твърди социологът Андрей Райчев. – Това беше чисто геополитическо решение , свързано с отношенията между Русия и САЩ. Цялата американска политика се свежда до вица: иди виж, какво правят децата в съседната стая и им кажи да престанат. Същата е логиката на американците: вижте, какво правят руснаците, и ги накарайте, повече да не правят така. На САЩ абсолютно не им пука за България, главното е да се СПИРАТ всякакви руски проекти…
- Според социологическите анкети, 70% от българското население са русофили, но въпреки това Русия загуби политическата и медийната битка в България. Парадокс! – възкликва журналистът Иво Христов. – Защо Русия отстъпи победата на запада?
Доминиращите идеи в СМИ се подхвърлят от така наречените think tank («мозъчни тръстове», «фабрики за мисли»), които се финансират от американски (по-рядко европейски) фондове. Всичките тези институти се самоцитират един друг и задължително в наименованието си имат нещо “демократично” – Фонд за изследване на демокрацията или Институт за либерални стратегии. Те никога не афишират своята проамериканска насоченост. От една страна това е декларативна наивност (за всички е ясно, от къде идват парите), а от друга страна, ефективната, добре разработена технология. Русия заявява своите интереси чрез организации, обявяващи се за русофилски. Разбирате ли разликата?
Даже и когато интересите на Русия и България съвпадат, самият факт, че те се определят като руски ги дискредитира. А отношенията със САЩ, които превзеха полето на демокрацията, процъфтяват (нали разбирате, те не се бият за себе си, а за общото благо).
