Изменя се съотношението на използваните енергоносители
В световният енергиен отрасъл се наблюдават проблеми не само от специфичен регионален, но и от глобален характер. Преди всичко това е бъдещето на ядрената енергетика. От националните пазари на електроенергия през 2012 година най проблемен беше индийският – в края на юли там се случи рекордният в света “блекаут”.
Проблемите на глобалната енергетика
Аварията през 2011 година на японската АЕЦ “Фукушима” оказа не по-малко негативно въздействие върху отрасъла, отколкото Чернобил преди четвърт век. Редица държави, включително Германия, решиха въобще да се откажат от ядрената енергетика, други преразгледаха плановете си за построяване на ядрени енергоблокове.
Например, Китай преди “Фукушима” имаше намерение до 2020 година да увеличи делът на ядрената енергия в националния енергиен баланс от сегашните 1,8% до 6%. Това предполагаше построяването на около 60 нови енергоблока с обща електрическа мощност 67,5 GW. Петилетният план за периода 2012-2017 година предвиждаше въвеждането на 50 GW нови мощности.
През 2012 година тези планове бяха коригирани в посока на понижаване. Сега китайските енергетици са готови да се ограничат до 26 енергоблока, строителството на които е започнало. До 2015 година ще влязат в експлоатация 30 GW нови мощности. Целевото задание до 2020 година сега е 60 GW вместо 80 GW съгласно предишната програма.
В дългосрочен план китайците нямат намерение да се отказват от ядрената енергетика. Нещо повече, през 2030 година инсталираните мощности в АЕЦ трябва да достигнат 200 GW, а през 2050 година – 400 GW.
Обаче в западните държави перспективите на този отрасъл не изглеждат утешителни. Властите в Япония след “Фукушима” с цел профилактика и за успокояване на общественото мнение спряха 52 ядрени енергоблока, изработващи до катастрофата 26% от електроенергията в страната.
През 2012 година беше решено те постепенно да се върнат в строя, защото допълнителните покупки на въглища и втечнен газ, с които се наложи да се компенсира ядрената енергетика, сериозно влошиха външнотърговския баланс на страната, ръстът на цените на електроенергията доведе до намаляване на конкурентно способността на националната промишленост. Реално бяха рестартирани два енергоблока. Поради масовите протести на японските власти се наложи да се откажат от идеите за реанимиране на ядрената енергетика, в крайна сметка, поне за сега.
В някой други държави правителствата не действаха така радикално както в Германия и Япония, но като цяло ядрената енергетика на западните държави е заплашена от упадък. Поради дългите процедури за получаване на всички необходими разрешения и съгласуване, строителството на нови блокове се превръща в безкрайно продължителна и скъпа процедура, затова част от енергийните компании не виждат повече изгода в реализацията на такива проекти. През последната година имаше съобщения за отказването на редица американски и европейски компании от строителството на нови ядрени мощности, а отдавна започнатите строежи във Финландия и Франция (EPR-1600)вече значително са изостанали от графиците.
Съдейки по всичко, в обозримото бъдеще развитието на ядрената енергетика в света ще става за сметка на Китай, Индия, Русия и други държави с развиваща се икономика. Разбира се, в този списък влизат и централноевропейските държави – Чехия, Словакия, Румъния и Полша, което предизвика поредният конфликт в ЕС.
Кризата в световната ядрена енергетика поставя още един проблем: за сметка на какви енергийни източници ще се осигурява ръстът на глобалните потребности от електроенергия в близкото десетилетие?
Макар СМИ и правителствата на някой държави отделят максимално внимание на ВЕИ, очевидно е, че вятърът и слънцето в обозримо бъдеще няма да могат да заменят традиционните източници.
Ако ядрената енергетика бъде извадена от играта, остава само изборът между газ и въглища. В САЩ за сега фаворит е евтиният шистов газ, въпреки, че пределно-ниската му цена скоро може да остане в историята. В Европа, по силата на същите финансови фактори, – това са въглищата.
От националните енергийни пазари най-проблемен през 2012 беше индийският. В края на юли в страната стана рекордният в световната история “блекаут”, от който пострадаха повече от 700 милиона души от 20 от всичките 28 щата (http://atominfo.bg/?p=8423). Няколко дни преди това имаше идентичен енергиен колапс, само че в по малък мащаб.
Непосредствени причини станаха, според данните на специалистите, няколко съвпадащи проблеми. През юли голяма част от страната беше обхваната от 40-градусова жега, което предизвика рязко увеличаване на натоварването на електроенергийната система, предизвикано от повишената консумация от хладилниците и климатиците.
Същевременно производството на ел. енергия е намаляло, защото по-малко активният през тази година летен мусон не успя да напълни язовирите на ВЕЦ.
Съществена роля е изиграла силно амортизираните национални преносни и разпределителни енергийни системи.
Според индийските специалисти, дефицитът на електроенергия в страната се превръща в проблем от общонационален мащаб. Около 1/3 от домакинствата в Индия не ползват електрическа енергия, но този дял постепенно намалява. Така, че търсенето расте с високи темпове.
Същевременно строителството на нови енергоблокове не става достатъчно бързо. Според американският вестник The Wall Street Journal, от 2006 до 2011 година нарастването на генериращите мощности в Индия е било средно по 14 GW на година – почти 6 пъти по-бавно, отколкото в Китай.
Основният проблем на индийската енергетика се заключава не в дефицита на финансови и суровинни ресурси (макар, че това също има значение), а в безкрайно неефективната национална бюрокрация. В Индия е безкрайно трудно да се получи разрешение за строителство на нов промишлен обект, а процесът на отделяне на парцел за него може да се превърне в многогодишен изтощителен маратон. По тези причини е напълно вероятно, че в следващите години проблемът с енергийния дефицит в Индия ще продължи да се изостря.
Същевременно в Китай ситуацията в този план забележимо се е подобрила. Ако през 2011 година властите бяха принудени да ограничават доставките на електроенергия за промишлените предприятия, то през 2012 година дъждовните пролет и лято доведоха до свръх производство на ВЕЦ и заставиха правителството срочно да преразгледа плановете за въгледобива. Своята роля, разбира се, изигра и забавянето на ръста на китайската икономика.
Впрочем, да се говори за това, че проблемът е решен е още рано. Китай продължава с ускорени темпове да развива енергийния си отрасъл, стараейки се да прави това комплексно. За основа на националната енергетика продължават да служат въглищата, същевременно в страната нараства потреблението на природен газ. Китай заема първо място в света по обема на инвестициите в алтернативната енергетика, а същевременно планира да създаде през следващите 40 години най-големият в света ядрен енергиен отрасъл.
Според много експерти, през 2013 година световната икономика, която достигна дъното на спада някъде към края на 2012 година, започва постепенно да расте. С тези прогнози може да се спори (за сега никакви качествени положителни изменения в световната икономика не се наблюдават), но консумацията на електроенергия в света, безусловно, ще нараства. Но всички проблеми в глобален мащаб на отрасъла от 2012 ще се прехвърлят и в 2013 година.
Източник: http://www.uaenergy.com.ua/c225758200614cc9/0/595e0c694bacb721c2257adf004d9ddf
Автор на статията е Виктор Тарнавский, – списание „Энергобизнес“.
