Японското Министерство на икономиката, търговията и промишлеността (METI) представи нова дългосрочна визия за развитието на ядрената енергетика, която бележи важна промяна в политиката на страната. След повече от десетилетие, през което основният фокус беше поставен върху рестартирането на реакторите, спрени след аварията във Фукушима, Токио вече открито признава, че това няма да бъде достатъчно за постигане на поставените енергийни цели през следващите десетилетия.
Съгласно представеното предложение Япония ще трябва да подмени между два и пет остаряващи реактора до 40-те години на XXI век и между единадесет и четиринадесет реактора до 50-те години. Ако програмата бъде реализирана в пълния ѝ обем, новите мощности ще осигурят приблизително 16 GW инсталиран ядрен капацитет.
Предложението е пряко свързано със Седмия стратегически енергиен план на Япония, който предвижда ядрената енергетика да осигурява около 20% от електропроизводството на страната през фискалната 2040 година. Това представлява съществено увеличение спрямо настоящото състояние, при което делът на ядрената енергия остава значително под нивата отпреди аварията във Фукушима.
За да се разбере значението на новия план, е необходимо да се върнем към събитията от март 2011 година. След аварията в атомната електроцентрала „Фукушима Даичи“ Япония постепенно спря всички свои 54 работещи реактора. В следващите години беше създадена нова система за ядрено регулиране, а всички енергоблокове трябваше да преминат през значително по-строги проверки за безопасност. От останалите 33 експлоатационно годни реактора към момента са рестартирани едва 15. Част от останалите все още преминават регулаторни процедури, а други са изправени пред технически или местни политически препятствия.
Дълго време японското правителство разчиташе именно на тези рестартирания, за да възстанови ролята на ядрената енергетика в националния енергиен баланс. С течение на времето обаче започна да става ясно, че дори при успешно връщане в експлоатация на всички възможни реактори, значителна част от парка ще достигне пределната си възраст през следващите десетилетия. Много от действащите блокове са въведени в експлоатация през 70-те и 80-те години на миналия век и постепенно се приближават към границата от 60 години експлоатация.
Именно тук се появява необходимостта от ново строителство. През последните години японското правителство постепенно започна да променя политиката си спрямо ядрената енергетика. През 2022 година беше взето решение да се позволи изграждането на нови реактори на площадките на съществуващи централи, а по-късно тази линия беше заложена и в последователните енергийни стратегии на страната. Новото предложение на METI представлява първия опит тази политика да бъде превърната в конкретни количествени цели.
Промяната не е продиктувана единствено от състоянието на съществуващите реактори. Япония е сред държавите с най-висока зависимост от вносни енергийни ресурси. Страната разполага с ограничени собствени запаси от въглища, нефт и природен газ и традиционно разчита на внос за покриване на по-голямата част от енергийните си потребности. След събитията от 2011 година производството на електроенергия от изкопаеми горива нарасна рязко, което доведе до увеличаване на енергийните разходи и на зависимостта от международните пазари.
Допълнителен фактор е очакваното увеличение на електропотреблението. За разлика от предходните десетилетия, когато потреблението в развитите икономики беше относително стабилно, японските власти вече прогнозират нов растеж. Причините са сходни с тези в Европа и Северна Америка – развитие на центрове за данни, изкуствен интелект, цифрова инфраструктура, електрификация на транспорта и разширяване на високотехнологичната индустрия. Самото METI посочва растящото потребление от AI инфраструктурата като един от аргументите за необходимостта от нови ядрени мощности.
От технологична гледна точка все още не е окончателно уточнено какви точно реактори ще бъдат изграждани. Досегашната политика на Япония предвижда използване на реактори от следващо поколение, които трябва да предложат по-високо ниво на безопасност, по-добра устойчивост на външни въздействия и по-дълъг експлоатационен ресурс. В разработването на подобни проекти активно участват японски компании като Mitsubishi Heavy Industries, които през последните години възстановяват част от производствените и инженерните вериги, съществували преди Фукушима.
Особен интерес представлява фактът, че прогнозираният нов капацитет от около 16 GW практически съответства на мощността на цял ядрен парк от съвременно поколение. Това показва, че японските власти вече не разглеждат ядрената енергетика като временен преходен инструмент, а като дългосрочен елемент от националната стратегия за енергийна сигурност и декарбонизация.
Въпреки това реализацията на програмата няма да бъде лесна. Общественото доверие към ядрената енергетика в Япония продължава да бъде по-ниско в сравнение с периода преди 2011 година. Всеки проект ще трябва да премине през сложни процедури за лицензиране, екологична оценка и обществено обсъждане. Освен това новите реактори няма да могат да бъдат изградени за кратък период от време. От вземането на инвестиционно решение до въвеждането в експлоатация обикновено изминават повече от десет години. Именно поради това японското правителство се стреми да постави количествени ориентири още сега, така че енергийните компании да могат да започнат подготовката на бъдещите проекти.
Представеното предложение показва, че Япония окончателно се отдалечава от политиката на постепенно излизане от ядрената енергетика, която доминираше непосредствено след аварията във Фукушима. Вместо това страната преминава към стратегия за дългосрочно запазване на ядрените мощности чрез комбинация от рестартиране на съществуващи реактори, удължаване на техния експлоатационен ресурс и постепенно изграждане на нови енергоблокове.
Ако плановете на METI бъдат реализирани, през следващите десетилетия Япония ще се превърне в един от малкото развити пазари, които не само съхраняват, но и активно обновяват своя ядрен енергиен парк. Това би означавало окончателно затваряне на периода, започнал след аварията във Фукушима, и преминаване към нов етап, в който основният въпрос вече няма да бъде дали страната ще използва ядрена енергия, а с каква скорост ще успее да модернизира съществуващите си мощности и да изгради следващото поколение реактори.
