Директорът на МААЕ Рафаел Гроси призова за възобновяване на преговорите по иранската ядрена програма, като подчерта, че дори след военните действия „редица въпроси ще останат за разрешаване“. В основата на този призив стои не толкова състоянието на разрушената инфраструктура, колкото съдбата на запасите от обогатен уран, които се намират под руините на поразените ядрени съоръжения.
Иранската страна допълнително усложнява ситуацията. Външният министър Абас Арагчи заяви, че Техеран няма намерение нито да разчиства разрушените обекти, нито да извлича ядрените материали. Това на практика означава съзнателно замразяване на ситуацията, при което наличният обогатен уран остава физически на място, но извън всякакъв международен контрол.
Паралелно с това директорът на американското разузнаване Тулси Габард потвърди, че Иран не е предприел действия за възстановяване на обогатителните си мощности след ударите през юни 2025 г. Това въвежда важен нюанс в оценката на ситуацията – непосредствената технологична способност за възобновяване на програмата е ограничена. В същото време този факт влиза в противоречие с първоначалното политическо обяснение на администрацията на Доналд Тръмп, че военните действия са „елиминирали непосредствената ядрена заплаха“.
Реалната картина, очертана от наличните данни, е значително по-сложна. Разрушаването на инфраструктурата не означава автоматично елиминиране на ядрената програма. Основният проблем не е само в състоянието на съоръженията, а в липсата на верифицирана информация за количеството, състоянието и местоположението на вече произведения обогатен уран.
Тук ключово значение придобива ролята на Исфахан, която често се интерпретира неправилно. Този обект не е център за обогатяване на уран в класическия смисъл на думата. Основните мощности за обогатяване се намират в Натанз и Фордо, където работят центрофужните каскади. Исфахан обаче е един от основните технологични елементи на иранската ядрена програма, тъй като там се извършва конверсията на урановия концентрат в хексафлуорид на урана – веществото, което служи като вход за процеса на обогатяване.
Освен това комплексът в Исфахан включва мощности за производство на ядрено гориво, изследователска инфраструктура и, което е най-съществено в настоящия контекст, възможности за съхранение на ядрени материали. Именно тази функция променя оценката за ефекта от нанесените удари. Наличието на обогатен уран не е строго обвързано с мястото на неговото производство. Материалът може да бъде транспортиран и съхраняван на различни площадки, включително такива с по-висока степен на защита, каквато предоставят подземните съоръжения в Исфахан.
Данните показват, че значителни количества уран, обогатен до около 60%, са били налични в иранската система още преди ударите. Това е ниво, близко до технологичния праг за военна употреба. Дори при частично разрушаване на инфраструктурата, този материал остава стратегически актив. За разлика от технологичните съоръжения, които могат да бъдат унищожени, самият уран не може да бъде „елиминиран“ чрез въздушни удари.
В този смисъл ключовият проблем не е дали обогатителните мощности са изведени от строя, а дали съществува достъп до натрупаните количества и възможност за тяхното независимо потвърждение. Липсата на инспекции означава, че международната общност не разполага с обективна картина за реалното състояние на програмата.
Така се оформя ситуация на стратегическа неопределеност. От една страна, Иран не предприема действия за бързо възстановяване на обогатяването, което намалява краткосрочното напрежение. От друга страна, съществуването на неясни по обем и местоположение запаси от обогатен уран, съчетано с липсата на контрол, поддържа дългосрочния риск.
В този контекст призивът на МААЕ за възобновяване на преговорите изглежда не като дипломатическа формалност, а като технологична необходимост. Военните действия са довели до разрушения, но не са решили основния проблем – наличието на материал, отсъствието на контрол и съществуването на капацитет за възстановяване. Именно в тази зона между разрушена инфраструктура и съхранен потенциал се намира реалното състояние на иранската ядрена програма.
