Правителствата на САЩ и Япония са постигнали разбирателство относно ролите си в потенциална сделка, заяви Липман в кулоарите на Индо-тихоокеанския форум за енергийна сигурност и бизнес в Токио.
Япония и САЩ работят за включване на проект за ядрена енергия във втория кръг от сделки в рамките на инвестиционния пакет на Япония от 550 милиарда долара по търговското споразумение със САЩ. Mitsubishi Heavy Industries, Toshiba и IHI може да участват в проекта.
Преди това беше обявено изграждането на газова електроцентрала с мощност 9,2 GW в САЩ, финансирана от Япония, на цена от 33 милиарда долара.
Отделно, в събота, американският производител на енергийно оборудване GE Vernova и Hitachi обявиха споразумение за проучване на възможността за работа по проекти, използващи техните малки модулни реактори BWRX-300 в Югоизточна Азия.
Развитието на сътрудничеството между САЩ и Япония в ядрената енергетика, включително възможното включване на ядрен проект във втория кръг от инвестиции по пакета от 550 милиарда долара, показва важна промяна в стратегическата логика на двете държави. Участието на японски индустриални гиганти като Mitsubishi Heavy Industries, Toshiba и IHI в потенциални американски ядрени проекти не е просто индустриално партньорство, а отражение на постепенно възстановяване на доверието между двете страни в област, която десетилетия наред беше чувствителна от гледна точка на неразпространението на ядрени технологии.
Япония разполага с една от най-развитите граждански ядрени инфраструктури в света и с огромни запаси от разделен плутоний, натрупани в рамките на програмата за затворен горивен цикъл. Именно този факт дълго време пораждаше тревога във Вашингтон. Според публично достъпни данни Япония притежава десетки тонове плутоний, съхранявани както на нейна територия, така и в чужбина. Макар Токио последователно да подчертава, че материалът е предназначен единствено за граждански цели, самият мащаб на запасите неизбежно поставя въпроси, свързани с потенциална военна употреба.
След аварията във Фукушима през 2011 г. японската ядрена политика премина през сериозна трансформация. Част от планираните проекти за бързи реактори и за затворен горивен цикъл бяха ревизирани или забавени. Символичен пример е окончателното прекратяване на проекта за бързия реактор „Monju“ през 2016 г., който трябваше да бъде ключов елемент от плутониевата стратегия на страната. Вместо това Япония започна постепенно да преформулира ядрената си програма в посока по-конвенционални реакторни технологии и по-строг контрол върху количествата отделян плутоний.
По отношение на често споменаваната ториева перспектива е важно да се уточни, че Япония никога не е развивала мащабна национална програма за ториеви реактори, сравнима например с индийските усилия. Изследвания в тази област съществуват, но те остават в рамките на научни разработки и не формират основа на националната ядрена стратегия. Следователно трудно може да се говори за „промяна“ в ториевата програма като фактор, който да е довел до новото сближаване със САЩ.
По-реалистичното обяснение се намира в геополитическата и индустриалната динамика на последното десетилетие. Рязкото нарастване на енергийното търсене в Азия, ускорената декарбонизация на енергийните системи и нарастващата конкуренция от страна на Китай и Русия в глобалния ядрен пазар създават силен стимул за по-тясна координация между западните индустриални партньори. В този контекст сътрудничеството между американски и японски компании – както в потенциални проекти в САЩ, така и чрез технологични инициативи като BWRX-300 на GE-Hitachi – може да се разглежда като опит за консолидиране на технологичния и индустриалния капацитет на съюзническите държави.
Същевременно фактът, че Япония финансира изграждането на мащабна газова електроцентрала в САЩ на стойност 33 милиарда долара, показва по-широката рамка на икономическо партньорство. Ядрената енергетика се вписва в тази рамка като част от по-голям пакет енергийни инвестиции, насочени към укрепване на енергийната сигурност и индустриалната интеграция между двете страни.
От гледна точка на неразпространението на ядрените технологии няма публични данни, които да показват радикална промяна в японската военна политика. Конституционните ограничения и политическата линия на страната по отношение на ядреното оръжие остават непроменени. Това означава, че настоящото сближаване между САЩ и Япония по-скоро отразява стратегическа индустриална координация и общи енергийни интереси, отколкото промяна в чувствителни аспекти на ядрената политика.
В този смисъл потенциалните съвместни проекти в ядрената енергетика могат да се разглеждат като част от по-широка тенденция: консолидация на технологичните възможности на съюзническите държави в условията на нарастваща глобална конкуренция в сектора на ядрените технологии.