Във връзка с проблема на шести енергоблок на АЕЦ Козлодуй възникнаха много дискусии, появиха се много публикации и интервюта.
Нека заедно видим едно от тях.
Мнението на един ядрен експерт.
В зависимост от операционната система видеото ще се отвори в нов прозорец на използвания от вас браузър или ще ви бъде предложено да го свалите и гледате с локално инсталиран плеер.
Извадка от телевизионно интервю:
водеща: Какъв му е проблемът на 6-ти блок за пореден път?
ядрен експерт: Е как какъв? Трябва да се сменят мембраните, клапаните, предпазните клапани на сепаратор паропрегревател. Сега в момента са сложили мембрани с такива метални пръти, че те не могат да се отворят, ако се наложи да се отварят. Вие разбирате ли, че използваме атомната централа? Това е абсурдно, което казват. Не е абсурдно, това е истината. Ако не могат да се отварят тези мембрани, сега надали хората много разбират? Не, те нищо не разбират хората.
водеща: Какъв е рискът, не може ли да се отворят тези мембрани?
ядрен експерт: Рискът е, че там може да се получи такъв разрив на втори контур, че ще ни се види шега много от авариите, които сме чували и виждали досега. Това е опасно и за първи контур. Директно заплаха за ядрената безопасност. Ние обаче имаме там един турбинист, който е шеф на Агенцията за ядрено регулиране. Той поне би трябвало да знае каква е опасността, ако гръмне сепаратор-паропрегревател. Между другото, България няма държавен технически надзор. Знаете ли го това?
водеща: Не, не го знаех.
ядрен експерт: И съдовете под налягане не се контролират от никой в момента.
водеща: Значи може да гърмне без да разберем, така ли?
ядрен експерт: Да, има така наречения ведомствен технологичен контрол. Ето, ведомственният технологичен контрол, слага мембрани. Ми той защо блокът работи на 800 мегавата? Не се ли питате? Вече 10 дена. Защо? Защото ръководството го е страх да вдигне мощността. Защото се страхува, че наистина ще вземе да стане някаква авария.
— б.р. запазен е оригиналният изказ на интервюирания.
Този разговор не е причина за проблема, а негов симптом. Той показва как изглежда публичното пространство, когато в него липсва навременна, ясна и професионална комуникация от страна на организацията, която реално носи отговорността и разполага с цялата информация. Високорисковите технологични системи не се управляват само чрез инженерни решения, а и чрез доверие, а доверието не възниква спонтанно, а се изгражда, поддържа и при необходимост се възстановява чрез целенасочена, последователна и професионална външна комуникация.
Случаят с шести енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“ показва по особено ясен начин как един по същество управляем технически проблем може да се превърне първо в комуникационна криза, а след това и в репутационен и институционален проблем. Тук не става дума за политически интерпретации или персонални мотиви, а за механизма, по който публичното пространство се изпълва с тревожни, често неточни и емоционално натоварени послания, когато единственият субект, който разполага с пълната и достоверна картина, не говори ясно, структурирано и навреме.
В цитирания разговор се вижда класически модел на комуникация под напрежение, при който се използват тежки думи, неясно дефинирани рискове и смесване на реални технически понятия с внушения и обобщения. За неспециалиста това създава усещане за непосредствена и слабо контролируема опасност, а за специалиста – усещане за липса на структура и за смесване на различни нива на анализ. Когато липсва официална, спокойна и ясна рамка, човешкото въображение почти неизбежно започва да запълва празните места с най-тревожните възможни сценарии.
Подобни изказвания получават публичност не защото сами по себе си създават кризата, а защото запълват вакуум. Когато организация, която управлява критична инфраструктура, не комуникира системно, навременно и разбираемо, информационното поле не остава празно. То се изпълва с догадки, интерпретации и хора, които говорят вместо този, който би трябвало да говори. Единственият субект, който разполага с пълната картина, с реалните данни и с плана за действие, е операторът. Когато той мълчи, някой друг неизбежно започва да разказва историята вместо него.
От инженерна гледна точка проблемът е сериозен, но управляем и се свежда до неправилен избор на материал за конкретен елемент. В сложни технически системи подобни грешки са възможни и въпросът никога не е дали ще има грешки, а как се работи с тях. От комуникационна гледна точка обаче проблемът се умножава, когато липсва ясна официална позиция, липсва обяснение на разбираем език и липсва рамка, която да постави риска в реалните му мащаби. Тогава всяко спиране, всяко повторно пускане и всяка работа на намалена мощност започват да изглеждат като доказателство за нещо много по-драматично, отколкото реално е.
Организациите често мълчат, защото все още не всичко е напълно ясно или защото се страхуват да не предизвикат излишна тревога. Това е човешки разбираемо, но стратегически погрешно. Обществото почти винаги интерпретира мълчанието като укриване, а укриването като знак за по-дълбок и по-опасен проблем, отколкото всъщност съществува. Така се формира самоподдържащ се цикъл на недоверие.
Зрелият подход в подобна ситуация започва с честно и спокойно описание на това какъв е проблемът, каква е причината за него, какво вече е направено и какво предстои да се направи, какви са реалните рискове и как се управляват и как всичко това се отразява на безопасността. Това не е еднократно съобщение, а процес на поддържане на обща картина на реалността и на доверие.
Да се говори за неуспехи винаги е неудобно, защото засяга професионалната гордост и създава усещане за уязвимост, но в критична инфраструктура това не е въпрос на комфорт, а на отговорност. Мълчанието не намалява репутационната щета, а само я отлага и увеличава.
От комуникационна гледна точка кризата не приключва тогава, когато техническият проблем е решен, а тогава, когато има последователен и разбираем разказ за случилото се, обяснение на причините, ясно формулирани изводи и възстановено доверие.
Високорисковите технологии не се управляват само с чертежи, процедури и регламенти, а и с думи. Когато тези думи липсват, се появяват други, обикновено много по-лоши. Това не е проблем на отделен човек, а системен организационен проблем, и решението му също може да бъде само организационно.
