Накратко, нищо особено: американците ще намерят други доставчици, а Росатом ще намери „приятелски“ купувачи.
На 13 май президентът на САЩ Джо Байдън подписа закон, забраняващ вноса на руски обогатен уран в САЩ. Страната, която разполага с най-големия парк от атомни електроцентрали в света (САЩ имат 94 атомни електроцентрали, за сравнение Франция и Китай имат по 56, а Русия има 36), активно купува от Русия повече от 30 години до 25% от продукта от обогатен уран (EUP), от който се нуждае. Този уран, за разлика от обикновения природен уран, е преминал през процедура на обогатяване в специални центрофуги, в резултат на което съдържанието на важния изотоп уран-235 е повишено от 0,7% до около 5%. Едва след това уранът може да се използва за производство на ядрено гориво за повечето видове атомни електроцентрали в света. Руските центрофужни заводи за обогатяване на уран представляват до 40% от световния капацитет за обогатяване. До голяма степен това е причината по време на цялата война в Украйна руската ядрена индустрия да не бъде обект на сериозни официални санкции. А новият закон в Съединените щати може да се превърне в най-голямото ограничение за Росатом през това време.
Забрана ще има, но не веднага
От една страна, малко вероятно е нещо да се промени веднага. Законът допуска възможността за закупуване на обогатен уран от Руската федерация до началото на 2028 г., ако Министерството на енергетиката на САЩ прецени, че има заплаха за непрекъснатостта на доставките поради невъзможност да се намерят алтернативи или това застрашава националните интереси на САЩ. В такива случаи Министерството на енергетиката може да даде зелена светлина за закупуване на EUP по заявка на фирми.
Най-големият американски купувач на руския EUP, Centrus Energy Corp., вече обяви, че ще подаде такова искане. От 90-те години на миналия век тази корпорация отговаря за доставката на руски EUP на американския пазар и препродажбата му на оператори на американски атомни електроцентрали, датирайки от дните на програмата HEU-LEU, когато като част от споразумение между Съединените щати и Русия, излишният оръжеен уран от СССР беше преработен в EUP за граждански ядрени електроцентрали. Сега Centrus е първата сред американските компании, която започва независимо да обогатява уран за нов тип реактор с държавна подкрепа, но засега производствените обеми са малки.
Друга американска компания, Honeywell International, още преди подписването на закона, подаде няколко заявления за експортни лицензии за обогатяване на около 8500 тона природен уран в Руската федерация до 2028 г. Заводът на компанията е най-голямото съоръжение за преработка в Съединените щати, където естественият уран се преобразува от оксидна форма във флуоридна форма. След това полученият уран хескафлуорид вече може да бъде изпратен за обогатяване и това е, което компанията планира да направи в Русия, за да прехвърли обогатения уран нагоре по веригата на ядреното гориво, най-вероятно за производството на гориво за американските ядрени електроцентрали.
Така че можем уверено да кажем, че през следващите години руските съоръжения за обогатяване ще продължат да работят за американски клиенти. Самият закон предписва пълна забрана на вноса на руски EUP от 2028 до 2040 г. Но е твърде рано да се гадае какво ще се случи след това.
От друга страна има вероятност обемът на тези покупки да намалее. Законът ограничава допустимите покупки от 476,5 тона през 2024 г. до 459,1 тона през 2027 г. През последните 15 години Съединените щати са закупували средно почти един и половина пъти повече EUP от Руската федерация годишно, като практически не са падали под максимума покупки, посочени в закона. Миналата година например са изкупили малко над 700 тона, явно са се запасили преди въвеждането на забраната.
Не е факт обаче, че този ефект ще бъде видим още през 2024 г. Законът влиза в сила 90 дни от подписването, т.е. в средата на август. Трудно е да се каже дали описаните в него ограничения ще важат за вноса на уран през първото полугодие. В същото време, според службата Comtrade, през първото тримесечие на 2024 г. САЩ вече са внесли от Русия около 117 тона обогатен уран на стойност $256 млн. – една четвърт от законовия максимум за 2024 г. Това обаче е почти наполовина по-малко от внесеното през първото тримесечие на 2023 г. Така че като цяло трябва да очакваме покупките да намалеят още през 2024 г.
Цените ще растат
Въпреки това ограниченията могат да доведат до повишаване на цените на услугите за обогатяване на уран както в САЩ, така и в Европа. Още през 2023 г., според информация от Comtrade, Съединените щати са закупили EUP от Руската федерация на цени средно с 20% по-високи, отколкото през 2022 г. И според анализатори, след въвеждането на забрана в Съединените щати, цените могат да се повишат с още 20%, особено ако Русия реши да се противопостави, въведе свои собствени ограничения и сама прекъсне доставките.
Всъщност на западния ядрен пазар, който включва най-големите потребители на EUP – САЩ, ЕС, Южна Корея и Япония, освен Русия, сега има само два основни играча, занимаващи се с обогатяване на уран – това са англо-германско-холандското Urenco и френското Orano. Сега те осигуряват до 2/3 от нуждите както в ЕС, така и в САЩ. Освен това в САЩ половината от тези доставки идват от единствения завод на Urenco в САЩ в щата Ню Мексико, а втората половина директно от ЕС. Русия покрива останалите 25-30% от нуждите както на САЩ, така и на ЕС. Следователно оттеглянето на Русия от американския пазар на доставки автоматично ще увеличи търсенето на пазара на обогатяване в ЕС. А в самите Съединени щати може да започне състезание за подаване на заявления за разрешени покупки в рамките на разпределените лимити.
Идват алтернативи
През двете години на война Urenco и Orano разбраха накъде върви всичко и още миналата година, още преди въвеждането на ограничения върху доставките на EUP от Русия за САЩ, обявиха планове за разширяване на мощностите си. Освен това Urenco ще разшири както завода в САЩ, така и заводите в ЕС, като работата вече е започнала. Orano беше на път да разшири френския завод и помисли за стари планове за изграждане на завод в САЩ. Засега обаче тези планове, с обявените срокове и обеми на разширяване на капацитета, ще позволят да се замени настоящият обем на доставките на EUP от Русия за САЩ в най-добрия случай само за 4-5 години. Но е малко вероятно те да позволят едновременна замяна на доставките за Руската федерация и за ЕС. Така че не бих очаквал скоро подобна забрана за внос на EUP в ЕС. Освен ако не видим ускоряване на плановете за подмяна. И за това се говори.
Подписването от Байдън на закон, забраняващ доставката на руски EUP в Съединените щати, едновременно деблокира разпределянето на 2,7 милиарда долара федерални пари за стимулиране на собственото производство на ЕUP в САЩ. Като се вземат предвид тези финанси, още през юни правителството на САЩ ще възложи договори на стойност 3,4 милиарда долара за доставка на местен продукт от нискообогатен уран.
Като цяло преди година САЩ, Франция, Великобритания, Япония и Канада в рамките на алианса, неофициално наречен „Сапоро-5“, се споразумяха за намеренията си да засилят и разширят собствените си мощности за ядрено гориво, за да намалят зависимостта от Русия, те се съгласиха да отделят 4,2 милиарда долара за това. Тук САЩ се открояват. Обединеното кралство също наскоро обяви отпускането на 300 милиона паунда за разширяване на завода Urenco на своя територия. Франция очевидно помага на Orano, въпреки че остава най-големият купувач на руски EUP в ЕС. И дори Япония планира да умножи собственото си производство на обогатяване. Е, канадската Cameco е един от най-големите доставчици на уран в света и собственик на американската компания Westinghouse. Така че алиансът всъщност политически представлява значителна част от западната ядрена индустрия.
Всички тези допълнителни усилия и финансиране, съчетани с американските ограничения, може да ускорят плановете, които Urenco и Orano вече обявиха. По принцип на обогатителния пазар в Съединените щати може да се появят нови играчи като американския Centrus, но в краткосрочен план основният растеж все пак ще дойде от познати играчи.
Последици за Росатом
Съединените щати са най-големият купувач на обогатен уран от Руската федерация, като представляват до 50% от всички руски продажби на услуги за обогатяване. В парично изражение това е около 1 милиард долара от около 2 милиарда общо, които Росатом печели на външния пазар на EUP. През последните години ЕС купува по-малко EUP от Русия, за около 500 милиона долара годишно. В същото време те купуват съпоставим обем обогатен уран от Русия вече като част от ядреното гориво, което се доставя за реакторите ВВЕР построени по съветски дизайн в Източна Европа. Но ЕС вече отказва това гориво, дори и без официални санкции. Така през следващите 5 години Росатом може да загуби до половината от външните си приходи в сектора на ядреното гориво, които сега възлизат на около 3-4 милиарда долара.
Разбира се, Росатом ще може частично да компенсира загубите на западния пазар с бъдещи доставки на гориво за други страни, където в момента строи ядрени електроцентрали – Турция, Индия, Китай, Египет, Бангладеш и др. Но 1-2 милиарди долара никога не са излишни. Освен това по-рано Росатом също имаше планове за разширяване на работата си на Запад, все още най-големият ядрен пазар – както с гориво за ядрени електроцентрали от западен тип, така и с работа на пазара за извеждане от експлоатация на ядрени електроцентрали и много други дейности, които сега могат бъдете забравени.
Освен това основният потенциален купувач е Китай, който сам знае как да обогатява уран и се опитва да бъде все по-самостоятелен в ядрената област, дори ако първоначално е взел технологии от чужбина, включително от Русия, като същите технологии за обогатяване на уран. През последните 20 години Китай е построил повече ядрени електроцентрали, отколкото всички други страни за същото време – повече от 50 блока. И той направи това, като взе най-добрите технологии и проекти от цял свят – от Франция, САЩ и Русия. А сега строи атомни централи по свой проект и ще ги изнася. Ето защо все още не е известно какво ще бъде Китай за Росатом в бъдеще – партньор или конкурент. Въпреки това Росатом няма вариант да не работи с Китай, така че завой в неговата посока вече има във всички аспекти. И през последните 2 години Китай увеличи обема на покупките на руски обогатен уран, който вече надвишава покупките на ЕС във физически обем. В същото време Росатом го продава на Китай много по-евтино, отколкото на Запад.
В същото време в други сегменти на световния ядрен пазар, преди всичко изграждането на атомни електроцентрали и редица нови области, включително неядрени, външните приходи на Росатом са поне два пъти повече, отколкото в горивния цикъл. И продължават да растат. През 2023 г. външните приходи на Росатом надхвърлиха 16 милиарда долара. От тях, според ръководителя на Росатом, над 12 милиарда долара идват от така наречените приятелски страни. Но за разлика от износа на уран и гориво, някои от тези проекти, особено изграждането на ядрени електроцентрали, се осъществяват с руски заеми. Въпреки това сегашната ситуация е коренно различна от ситуацията преди 10-15 години, когато доставките на уран за САЩ бяха един от най-големите експортни стоки на Росатом.
Следователно не може да се разчита на рязко намаляване на външната дейност на Росатом след наложените ограничения. Така че като цяло ситуацията за „Росатом“ не е критична, но все пак е изключително неприятна и показателна, защото се прекъсва сътрудничеството с най-големия и дългосрочен партньор в горивния сектор, най-доходоносния и печеливш. Наложените ограничения ще бъдат от много по-голямо значение за западната ядрена индустрия, която получава сериозен стимул да укрепва и да се развива.
