Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) е изправена пред финансова криза. Говорейки пред репортери във Виена, генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси призна, че почти половината от страните членки плащат вноските си в бюджета на агенцията със закъснение и че персоналът на МААЕ може да започне да получава забавяне на заплатите си още през октомври. Какви функции изпълнява МААЕ и какъв може да е рискът от парализиране на нейната дейност?
Кога и защо е основана МААЕ?
Първият опит за създаване на специализирана ядрена агенция в рамките на ООН е направен през 1946 г., когато е създадена Комисията за атомна енергия на ООН (UNAEC). Поради липсата на доверие между САЩ и СССР дейността на комисията не донесе значителни резултати и през 1952 г. тя беше разпусната.
Година по-късно президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер предложи възраждането на атомната агенция на ООН в ново качество. Призивът му беше посрещнат с одобрение в много страни, но бяха необходими четири години, за да се постигне съгласие за обхвата на новата агенция, която през 1957 г. получи името МААЕ.
Например Западът и Изтокът обсъдиха, но отхвърлиха, предложение за откриване на ядрена банка под егидата на МААЕ, където страните с ядрено оръжие физически биха прехвърлили своите запаси от ядрени материали с оръжеен клас. Друга отхвърлена идея беше предложението МААЕ да се превърне в ядрен посредник, от който държавите да поръчват мирни ядрени проекти. Но като цяло и двата основни геополитически блока от втората половина на 20 век бяха обединени. Новата агенция трябва да помага на страните да развиват мирни ядрени технологии, като същевременно гарантира, че военните ядрени технологии няма да се разпространят по цялата планета.
Взетото решение за функциите на МААЕ се превърна в принудителен компромис. Критиците на Запад (открито) и Изток (в секретни документи) го смятат за грешка и настояват за пълна забрана на ядрените технологии в целия свят, с възможни изключения за големите сили. Подобна забрана обаче би довела до появата на десетки тайни ядрени програми, което значително ще увеличи рисковете от ядрена война.
Как МААЕ наблюдава неразпространението на ядрени оръжия?
Основният контролен инструмент са инспекциите на МААЕ. Инспекторите имат право да посещават ядрени съоръжения в страни и да проверяват на място информацията за наличието и количеството на ядрени материали, които държавите предават на МААЕ.
Правомощията на инспекторите са строго определени от споразумения, подписани между страните и МААЕ. Има няколко нива на споразумения. Най-слабият от тях е Протоколът за малки количества (SQP), който се подписва от страни, които не разполагат със значителни количества ядрени материали. Такива държави се вземат на думата и инспекторите не ги посещават.
Държавите с атомни електроцентрали или изследователски реактори обикновено подписват споразумение за предпазни мерки, което дава на инспекторите правото да извършват инспекции. Инспекторите получават още повече правомощия чрез допълнителни протоколи към споразумението за гаранциите, което се появи след войната в Залива през 1991 г. За страните, които са подписали и ратифицирали допълнителния протокол, МААЕ може да постанови пълното отсъствие на тайни ядрени дейности.
МААЕ има властта да наблюдава страните, но няма възможността да ги наказва за нарушения. Ако инспекторите открият признаци на тайна ядрена дейност в определена страна, политическият орган на МААЕ (управителният съвет) може да предаде информация за това на Съвета за сигурност на ООН, който от своя страна може да наложи санкции срещу нарушителя или дори одобри използването на неговата сила.
Ефективността на мониторинговата дейност на МААЕ може да се оцени по следния начин. Ако през 1970 г. имаше само пет държави в света, притежаващи ядрени оръжия, днес има само девет такива държави. Ако не беше създадена МААЕ, тогава, според най-скромните оценки, 20-30 държави, или дори повече, щяха да се сдобият с ядрено оръжие.
Как МААЕ помага за развитието на мирни ядрени технологии?
МААЕ не разполага със собствена ядрена технология или материали. Мисията му е да насърчава сътрудничеството между страните и регионите.
Пример за дейност на МААЕ в тази насока е програмата за техническо сътрудничество. В нейната рамка страните могат да предложат своя опит и знания на други за проекти, които подпомагат използването на ядрени технологии за устойчиво социално-икономическо развитие. През десетилетията на съществуването си повече от 100 държави са се възползвали от възможностите на програмата.
Друг важен инструмент за помощ са мисиите на МААЕ. Агенцията предлага на своите членове широка гама от услуги за преглед, при които група от експерти, ръководена от МААЕ, сравнява действителната практика със стандартите на МААЕ, например в областта на ядрената безопасност, енергетиката и предпазните мерки или в здравния сектор. Пълен списък на различните мисии може да се види на уебсайта на МААЕ https://www.iaea.org/services/review-missions. Сред тях са такива добре познати на българския читател мисии като OSART, които се провеждат за тестване на програми и дейности, необходими за осигуряване на оперативна безопасност.
Но най-важният вид работа, която МААЕ извършва, за да помогне за разработването на мирни ядрени технологии, е разработването и публикуването на стандарти за безопасност. Въпреки че документите на МААЕ сами по себе си нямат правна сила (те трябва да се приемат като препоръки), националните регулатори смятат, че е правилно да се съсредоточат върху стандартите на агенцията при подобряване на националните регулаторни рамки и това гарантира, че концепцията за ядрена и радиационна безопасност във всички държави се дава приблизително същото съдържание.
Какви заплахи за дейността на МААЕ съществуват днес?
За МААЕ кризата с просрочените вноски на страните, за която г-н Гроси говори с тревога, всъщност не е най-голямата заплаха. Работата на агенцията се подчинява на правилото „МААЕ са държави“ и ако страните престанат да се разбират, тогава дейността на МААЕ ще приключи.
За съжаление, напрежението в МААЕ расте. Ако преди недоволството си изразяваха само страни като Иран, чиято ядрена дейност агенцията разследва от 20 (!!) години, то сега от Китай все по-често се чуват критични изявления към ръководството на МААЕ.
Китайските комунисти критикуват МААЕ за ролята й по въпроса с изхвърлянето на водата, натрупана в атомната електроцентрала Фукушима, в океана. Тази вода няма едно име. В Япония се нарича пречистен, а в Китай и Русия – замърсен или тритиев. Китай е убеден, че Япония си играе с правилата и използва авторитета на МААЕ, за да докаже безопасността на изхвърлянето на водата и да попречи на наблюдатели от съседни страни, с които Япония има трудни отношения, да посетят АЕЦ Фукушима.
Китай е още по-недоволен от действията на МААЕ по отношение на военния блок AUKUS, който включва САЩ, Великобритания и Австралия. Тъй като Австралия трябва да получи атомни подводници от своите съюзници, МААЕ е длъжна по един или друг начин да гарантира, че високообогатеният уран в горивото за прехвърлените подводници няма да бъде използван за създаване на ядрени оръжия. Китай почти директно обвинява МААЕ, че не подхожда сериозно към този въпрос.
Влошаването на отношенията между Русия и западните демокрации се отразява и на отношенията им в рамките на МААЕ. Експерти от ЕС вече не участват в събития на МААЕ, които се провеждат в Русия и Беларус, а някои европейски страни настояват Русия да бъде изключена от Съвета на управителите на МААЕ. Руските дипломати все още са предпазливи в отговорите си, но в руското общество нараства недоверието към системата на ООН (сред руснаците стана популярна шегата, че беззъбите кучета трябва да се наричат „Загрижени ООН“, тъй като тези кучета не хапят, а само изразяват загриженост). В един момент това недоверие ще се прехвърли към МААЕ.
Всички тези факти показват, че в МААЕ назрява разцепление по политически линии.
До какво ще доведе евентуално разцепление в МААЕ?
От една страна, МААЕ е бюрократична структура, която често е критикувана за множество празни дискусии. От друга страна, днес тя е единствената глобална организация, която обединява всички специалисти, свързани с ядрената индустрия – разработчици, оператори, регулатори, застрахователи, юристи, анализатори, обществени активисти и дори просто симпатизанти.
Ако има разцепление в МААЕ, това в крайна сметка ще доведе до факта, че вместо общи стандарти и подходи за безопасност в мирната ядрена енергия ще възникнат западни, източни, северни, южни, регионални стандарти и подходи и т.н. През миналия век Западът и Изтокът платиха за липсата на координация по сигурността с по една голяма авария – TMI-2 на Запад и Чернобил на Изток. Ако се отклоните от единните стандарти, ще трябва да платите отново.
Разцеплението в МААЕ напълно ще подкопае международната система за неразпространение на ядрени оръжия. Големите държави тихо ще прехвърлят ядрени технологии на своите съюзници, за да окажат натиск върху съперниците си.
И всичко това взето заедно няма да направи света ни по-добро място.
