По време на посещението на китайския президент Си Дзинпин в Русия на 21 март беше подписана програма за сътрудничество между двете страни в областта на бързите реактори и затварянето на ядрения горивен цикъл. Какво може да се обсъжда в новата програма и какви са последствията от прилагането й?
Сътрудничили ли са Русия и Китай и преди в ядрената област?
Да, сътрудничили са си. Освен това Китай е получил от Русия повече от всяка друга страна. Известно е, че в Китай са построени четири блока с реактори ВВЕР-1000 и се строят четири блока с реактори ВВЕР-1200 и това е наистина съвместна работа, където руските и китайските компании имат свои зони на отговорност. Русия също така помогна на Китай да построи завод за обогатяване на уран с използване на центрофужни технологии и позволи на Китай да произвежда гориво за реактори ВВЕР-1000 по руски лиценз. По руски проект в Китай е построен демонстрационен реактор на бързи неутрони с натриев топлоносител. Китайското име на този реактор е CEFR, руското име на проекта е BN-20. С използването на руско оборудване и софтуер в Китай се изгражда енергоблок с бърз натриев реактор CFR-600 с мощност 600 MW(e). В същото време Китай строи втори подобен блок, оборудването за който се доставя напълно самостоятелно.
Какво искат Китай и Русия да получат от новата програма за сътрудничество?
Китай не е в състояние да си осигури естествен уран. Данните за производството на уран в Китай са строго секретни, но в най-добрия случай могат да покрият не повече от една трета от нуждите на Китай, останалата част се доставя от чужбина. Следователно за Китай е фундаментално важно да затвори ядрения горивен цикъл възможно най-скоро и да въведе уран-плутониево МОХ гориво. В продължение на много години Китай преговаря с френски ядрени компании за изграждане на завод за преработка на отработено ядрено гориво от леководни реактори и производство на МОКС гориво, но този проект не стигна до практическа реализация поради геополитически причини. През това време Русия усвои процеса на производство на МОКС-гориво за бързи реактори, при това от така наречения високофонов плутоний с високо съдържание на старши плутониеви изотопи – процес, с който Съветският съюз не можа да се справи. Може да се предположи, че Китай би искал да получи тази технология от руснаците. Реакторът CFR-600 е енергиен реактор, но все още не е комерсиален. За търговска употреба Китай би искал да разработи проект за бърз натриев реактор с мощност 1000-1200 MW(e). Руснаците имат готов, но все още неизграден проект за реактор БН-1200. Може да се предположи, че Китай би искал да получи този проект за серийно строителство на своя територия. Ползите за Русия от новото сътрудничество са по-малко очевидни. Може да се предположи, че по този начин руснаците искат да дадат допълнителна скорост на своята бърза програма, която беше забавена след успешното пускане на реакторна установка БН-800. Не е изключено ядрените компании на двете страни да създадат партньорство, използвайки предимствата на руските технологии и възможностите на китайската индустрия за насърчаване на съвместни проекти за бързи реактори в страни от техните зони на влияние.
Какви могат да бъдат последствията от прилагането на новата програма за сътрудничество между Китай и Русия?
Най-простият и очевиден отговор е, че двете страни ще заемат позициите на световни лидери в областта на бързите реактори и тяхната симбиоза ще стане самодостатъчна, тъй като няма да имат нужда от трети равностоен партньор за по-нататъшно развитие.
Могат ли европейски компании да участват в съвместните планове на Китай и Русия в областта на бързите реактори?
Всъщност биха могли. Въпреки че Европейският съюз не строи бързи реактори, европейските компании имат какво да предложат на Китай и Русия. Интерес могат да предизвикат разработките в областта на новите конструкционни материали, особено за обвивка на топлотделящи елементи, в областта на роботиката за обслужване на бързи реактори и производство на гориво, в областта на приборостроенето и др. Компании от Европейския съюз сега ще могат да се присъединят към съвместната работа на Китай и Русия само през „китайската“ врата. Остава да видим доколко Китай може да бъде заинтересован от това.
