Изтичането на газ започва на 1 декември 1963 г., когато при сондиране на кладенец в находището Урта-Булак в Узбекската ССР възниква авария и се образува мощен газов фонтан с височина до 120 метра.
Опитите за гасене на вечния факел с традиционни методи , включително артилерия, бяха неуспешни. За трите години на изтичане от кладенеца са излезли около 13 милиарда кубически метра природен газ. Районът около Урта-Булак се превърна в изгорена земя.

В тази връзка беше взето решение да се използва ядрен заряд за затваряне на кладенеца.

За целта беше пробит наклонен кладенец, в който беше поставен ядрен заряд на дълбочина от една и половина хиляди метра – в пластични породи под газонепроницаеми слоеве.
На 30 септември 1966 г. (датата е одобрена лично от Брежнев) избухва експлозия. Резултатът беше напълно постигнат: разместените слоеве запечатах добре газа.
Фонтанът от пламъци угасна 22 секунди след взрива.

А тук (https://youtu.be/H6Xzdt1elG8?si=GP8ZqZhQBQB8ENhQ ) можете да гледате архивирано видео от мястото на събитието.

Б.Р. – При проучването (сондирането) за добив на нефт и газ при достигане на сондата до добивния слой (нефт, кондензат или газ) същите избиват през тръбата на сондажа.
За нефта и другите тежки деривати проблемите са предимно от екологичен характер до запечатването (бетонирането) на сондажа.

При избиване на газ, който обикновено тръгва пръв – почти задължително се прибягва до запалването му, като се образува мощен факел, кйто се вижда от километри.

За да се съхрани сондажното оборудване е предвиден паралелен изход, който отвежда газа на безопасно растояние.

Бил съм свидетел на два сондажа (Чиен и Бутан) и знам тези подробности от сондьорите.