Панелната сесия за декарбонизацията
(Изображение: Световна ядрена асоциация)

„Ясно е, че постигането на нетно нулево ниво ще означава декарбонизиране на трудни за намаляване на емисиите сектори в промишлеността“, каза Шарлот Грифитс, заместник-директор на отдела за устойчива енергия и началник на отдела, Икономическата комисия за Европа на ООН, която модерира сесията.
„Ядрената енергия наистина има своята роля. Тя е добре позиционирана като нисковъглероден енергиен източник, доставя непрекъснато електричество и топлина 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Но затварянето на празнината във внедряването, за да се стигне до нетно нулево ниво, може да бъде управлявано, но не и от политиката на правителството, а от крайните потребители и техните цели за декарбонизация.“

Тя каза, че декарбонизирането на електроенергийния сектор не е достатъчно, за да може светът да изпълни амбициите си за нулева нетност. „Трудните за намаляване сектори в индустрията – като стомана, цимент, транспорт и химикали – представляват над 40% от глобалните емисии на CO2. Те също трябва да бъдат разгледани. И тези индустрии изискват надеждни, достъпни енергийни източници, които могат осигуряват топлина и електричество. Но посрещането на изискванията за нисковъглеродна енергия ще бъде предизвикателство. А ядрената енергия е една от малкото възможности, които могат да направят това ефективно.“

Мохамед Ал Хамади, управляващ директор и главен изпълнителен директор на Emirates Nuclear Energy Corporation, отбеляза, че облачните изчисления и центровете за данни са създали огромно търсене на електроенергия, като консумират около 5% от потреблението на енергия и генерират около 2% от световните емисии.

Тод Ное, директор на стратегията за ядрени технологии в Microsoft, каза, че компанията изгражда и управлява центрове за данни в световен мащаб, създавайки нарастващи изисквания за мощност. Той каза, че Microsoft има „енергиен агностичен подход с енергия без въглерод“. Компанията вече има споразумения за закупуване на електроенергия с доставчици на възобновяема енергия, както и с ядрени оператори Ontario Power Generation и Constellation Energy.

„Имаме това, което наричаме цел от 100 нула и това е 100% от електроните, които можем да използваме 100% от времето, като сме свързани с нулеви въглеродни емисии“, каза Ное. „Ние сме дълбоко заинтересовани от малки модулни реактори (SMR) и микрореактори, много повече от стандартните приложения. Ние сме изключително заинтересовани от микрореактори и миналата година проведохме много първоначални дискусии с различни производители и разработчици и комунални услуги за това как да го ускорим. Така че до 2032 г. се надяваме да имаме един или два SMR.“ Той обаче отбеляза, че Microsoft няма да притежава и управлява ядрени реактори. „Няма да правим това. Но търсим партньори.“

Председателят и главен изпълнителен директор на Core Power Микал Бьое каза, че корабната индустрия „е гръбнакът на световната търговия“, но с потреблението на около 350 милиона тона изкопаеми горива годишно, тя представлява около 3% от общите въглеродни емисии в световен мащаб. Отрасълът, отбеляза той, е получил мандат от ООН да достигне нетно нула до 2050 г.

„Отдалечаването на транспорта на световната търговия от изкопаемите горива представлява почти непреодолимо предизвикателство от мащаб“, каза Bøe. „Алтернативните горива, които се предлагат като междинна стъпка към тази нулева цел, са неща като амоняк, метанол и други неща, които съдържат по-малко въглерод, но всички те се произвеждат от природен газ днес.

„Ядрената енергия е единствената истинска енергия с нулеви емисии за целия живот на корабите – никой друг източник на енергия не може да ни осигури истински нулеви емисии“, каза той.

Bøe отбеляза, че ядрените флоти използват ядрени „много успешно“ от 50-те години на миналия век и е „доказано без съмнение“, че реакторите могат да се експлоатират безопасно в морето. „Това наистина е цел за постигане. Но тези военноморски реактори, които са постигнали това, не могат да бъдат застраховани търговски. И ако не можете да ги застраховате търговски, ние не можем да ги докараме в пристанища. крайбрежна среда.“

Той каза, че се нуждаем от „ново ядрено решение“. Това би било за две неща – да се помогне в производството на по-чисти горива, така че индустрията да може да се отдалечи от изкопаемите горива, и второ, да се разработят нови видове ядрени електрически кораби, „ако искате, танкери Tesla“. Bøe добави: „Ако успеем да направим това, правим голяма стъпка.“

Ал Хамади каза, че климатичната конференция COP28, която се провежда в Обединените арабски емирства по-късно тази година, представя „страхотна възможност, глобална възможност и нова възможност за нас да покажем всички успешни истории и да покажем търсенето, което е необходимо за бъдещето .“ Той каза, че индустрията трябва „да представи решенията, които можем да предоставим – било то усъвършенствани реактори, SMR или конвенционални реактори. Имаме решения, които можем да представим на света.“

Източник: https://world-nuclear-news.org/Articles/Nuclear-industry-ready-to-help-end-users-cut-emiss?fbclid=IwAR2AyIsfXB9jPhZJO2G7DUYlijqqvxiJH38cvZQ1rxU5ClC9ChL27Dn2NxM

„Заедно с реакторите с гигаватов мащаб, правителствата, комуналните услуги и промишлените крайни потребители проявяват силен интерес към малки модулни реактори и микрореактори, включително усъвършенствани дизайни, които предлагат по-проста конструкция и финансиране“, се посочва в Доклада за ядреното гориво относно глобалните сценарии.

Както се предвижда, SMRs „ще допринесат до 10 процента от общия мащабен капацитет в горния сценарий (на доклада) през 2040 г.“, но долният сценарий прогнозира относително скромен растеж от само 0,4 процента.

Струва си да се отбележи, че Филипините са един от енергийните пазари, които избират SMR инсталации, след като тази технология достигне фаза на търговско внедряване до 2030 г. и нататък. Началната точка, която се разглежда от филипинския енергиен пазар, ще бъде разгръщането на ядрена енергия от 1200 мегавата до 2032 г.

В момента общият капацитет на работещите ядрени енергийни инсталации се движи на 391 гигавата електрически (GWe); и според референтния сценарий инсталациите вероятно ще бъдат увеличени до 686 GWe до 2040 г.; тогава горният сценарий оценява капацитет от 931 GWe в рамките на плановата времева рамка; докато по-ниският сценарий го поставя на 486 GWe.

Според доклада „глобалните усилия за декарбонизиране на енергийните доставки, засиленият политически ангажимент за гарантиране на енергийна сигурност и суверенитет и нарастващият интерес към разполагането на SMR заедно с по-големи реактори доведоха до значително увеличение на прогнозите за бъдещия ядрен капацитет и търсенето на ядрени услуги за горивен цикъл.“

По същия начин беше подчертано, че геополитическата нестабилност, предизвикана от дълго проточилата се руско-украинска война, „води до повишен интерес към ядрената енергия за енергийна сигурност и суверенитет“.

Въпреки това в доклада се подчертава, че предизвиканата от войната нестабилност „е имала значителни последици за глобализирания пазар за услуги от ядрения горивен цикъл“, следователно това е подтикнало комуналните компании, доставчиците и правителствата да изберат диверсификация в доставките.

Освен предвиденото нарастване на разгръщането на SMR, глобалните играчи в ядрената индустрия също се сблъскват с удължени експлоатационни цикли на съществуващи ядрени енергийни реактори – като операциите на някои съоръжения са удължени до 80 години.

„Удължаването на планирания експлоатационен живот на съществуващия парк от ядрени реактори е една от положителните промени… няколко държави с по-големи реакторни паркове позволяват на съществуващите централи да работят до 60 години, а в Съединените щати до 80 години“, подчертава докладът.

Както е посочено, повече от 140 реактора „могат да бъдат обект на удължена експлоатация в периода до 2040 г. – водени от икономиката, целите за намаляване на емисиите, както и сигурността на доставките“.

Относно зареждането с гориво на ядрените енергийни съоръжения, докладът предаде, че „първичното производство на уран от мини, инсталации за преобразуване и обогатителни инсталации продължава да задоволява по-голямата част от търсенето на ядрените реактори по целия свят“.

Беше уточнено, че „в близко бъдеще вторичните доставки на уран ще продължат да играят роля за преодоляване на пропастта между търсене и предлагане“, докато вторичните доставки „се предвижда да имат постепенно намаляваща роля на световния пазар – намалявайки от сегашното ниво на осигуряване на 11-14 процента от нуждите от уран на реакторите до 4-11 процента през 2050 г.

Докладът изразява мнение, че ще има „достатъчно съществуващи уранови ресурси за посрещане на бъдещи нужди“, въпреки че се квалифицира, че „производителите са чакали пазарът да възстанови баланса, преди да започнат да инвестират в нови мощности“.

Това стана ясно от думите на старши вицепрезидента на „Росатом – Международна мрежа“ Вадим Титов по време на симпозиума на Световната ядрена асоциация в Лондон.

Според Титов, в продължение на 14 години „Росатом“ е въвела в експлоатация 15 ядрени енергоблока, включително АЕЦ „Тянван“ в Китай, АЕЦ „Куданкулам“ в Индия и АЕЦ „Бушер“ в Иран.
В процес на реализиране са 41 проекта за изграждане на атомни електроцентрали. „Ние сме единствената компания в света, която извършва серийно изграждане на ядрени енергоблокове“, обяви Титов.
Той изтъкна и пускането на първата в Русия плаваща АЕЦ „Академик Ломоносов”, която започна своя път от 4700 км в края на август – от Мурманск до постоянната база в Певек, Чукотка. Според него, плавателният съд с водоизместимост 21 000 тона, на който са монтирани два руски реактора КЛТ40С с мощност 35 мегавата всеки, е подходящ за „по-широк спектър от региони и пазари“.

Източник: https://www.nucnet.org/news/nuclear-industry-is-finding-solutions-to-three-major-challenges-9-4-2019

Това заявява генералният директор на Световната ядрена асоциация Агнета Ризинг в последния Доклад за постиженията на ядрената енергетика (World Nuclear Performance Report).

За да станат факт целите на плана „Хармония“ за достигане на 25% атомна енергетика в световен мащаб преди 2050 г. обаче, се изисква по-голяма ангажираност от страна на политиците, казва Ризинг.

В документа се посочва, че производството на енергия от АЕЦ по света през 2018 г. е нараснало за шеста поредна година с 61 TWh в сравнение с 2017 г., достигайки 2563 TWh.
Това е повече от 10% от световното търсене на електроенергия. Най- бързо е нараснал делът на ядрената енергетика в Азия – с близо 12% – от 56,3 TWh до 533,0 TWh.

Девет ядрени енергоблока са започнали да произвеждат електроенергия през 2018 г. (в сравнение с четири през 2017 г.), като 7 от тях са построени в Китай и два – в Русия.
Четири енергоблока в Япония, които са с обща мощност от 5,6 GW, са получили одобрение да възобновят работата си.

Още много подробности на: http://www.world-nuclear-news.org/Articles/Policymakers-must-drive-nuclear-further,-report-sa

За 6-те години от своето съществуване форумът «Атомэкспо» се превърна в едно от централните събития за обсъждане на най-актуалните въпроси на световната ядрена енергетика, формират се насоките за по-нататъшното и развитие. Предлагам ви фрагмент от изказването на Агнета Ризинг (Agneta Rising), генерален директор на Световната ядена асоциация.

Ядрената енергетика е дългосрочно задължение. Аз бих мазала, че това мнение споделят по целия свят. Това е достатъчно тесен сектор. Когато започваш работа в ядрения отрасъл, в самото начало се запознаваш с хората, а после се срещаш с тях постоянно, защото в този отрасъл работят едни и същи хора, един друг всички се познават и затова тук бизнесът трябва да се води честно. В известен смисъл, аз бих казала, че ядрената енергия е дългосрочно задължение в тесен кръг, и тя трябва да се развива продължително време.

В някакъв смисъл тя прилича на Олимпийските игри. Тя трябва да бъде свободна от политиката, защото тя обезпечава безопасните доставки на енергия за хората в различни ъгълчета на света, за развиващите се икономики, нуждаещи се от достъпна по цена и стабилност доставки на електроенергия, която е безопасна за околната среда.

Нито един друг източник на енергия не може да отговаря на всички изисквания: ниска себестойност, стабилни цени, безопасност на доставките, което означава, че по принцип вие можете да имате всякакво количество гориво, което можете да съхранвявате някъде в своята страна или на друго място.

Никакви други източници на енергия вие няма да можете да съхранявате продължително време – няма хранилища с такъв обем. Делът на горивната съставляваща в цената на ядрената енергия е низка, и даже ако цените на урана се изменят, те не оказват влияние на цената на ядрената електроенергия.

 Аз бих искала да добавя, че най-главното – е това, че ядрена енергетика може да си позволи всяка страна. Другите източници или зависят от природата, или се налага да се внасят. А ядрената енергетика – това е източник на енергия, намиращ се вътре в страната. Даже ако се наложи да се купи ядрен реактор от друга страна, той все едно ще работи в тази страна, която го е купила, новите работни места се създават на място, и даже ако се налага да се купува гориво от чужбина – все пак това е малка част от стойността на електричеството.

Днес основното предизвикателство за ядрения отрасъл е не регулираният пазар и дългосрочните инвестиции, защото построяването на нов енергоблок е капиталоемък процес.

И сега ние виждаме, например, в Европа, където се появиха първите атомни електроцентрали, че настъпва времето за въвеждане на заместващи мощности, а за това също са необходими големи капиталовложения.Ето в какво се заключава предизвикателството. Другото предизвикателство е в това, че енергоблоковете стават все по-сложни като конструкция и все повече време отива за строителството, това означава, че инвестициите се възвръщат по-късно.

Аз виждам развитието на ядрената енергетика и перспективите и по много позитивен начин. Ние виждаме, че държавите с голямо търсене на електроенергия инвестират в ядрената енергетика, защото те сравняват различните източници и правят избор в полза на мирния атом. Виждаме също, че развиващите се икономики влагат пари в развитието на ядрената енергетика, което е много добре. Ние виждаме, че Великобритания, която най-отрано се занимава с ядрена енергетика, също продължава да я развива. Ние наблюдаваме ръст в строителството на обектите на ядрената енергетика, което действително е добре.

Източник: http://polit.ru/article/2014/06/16/rising_rel/