<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>AtomInfo.BG &#187; подводница</title>
	<atom:link href="http://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;tag=%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://atominfo.bg</link>
	<description></description>
	<lastBuildDate>Tue, 10 Nov 2026 12:08:51 +0000</lastBuildDate>
	<language>en</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=3.2.1</generator>
		<item>
		<title>Японците пуснаха първата подводница с литиево-йонни акумулаторни батерии</title>
		<link>https://atominfo.bg/?p=67762</link>
		<comments>https://atominfo.bg/?p=67762#comments</comments>
		<pubDate>Thu, 11 Oct 2018 21:09:31 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[литиево-йонни батерии]]></category>
		<category><![CDATA[подводница]]></category>
		<category><![CDATA[Япония]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=67762</guid>
		<description><![CDATA[Японската корпорация Mitsubishi Heavy Industries в корабостроителницата в Кобе пусна на вода дизел-електрическата подводница Oryu от тип Soryu. Както пише Nikkei новата подводница е първият японски кораб от този тип, оборудван с литиево-йонни батерии. В близко бъдеще корабът ще започне изпитания, а през март 2020 г. ще бъде прехвърлен на Японските морски сили за самоотбрана. &#160; В дизел-електрическите подводници батериите са необходими за скрито движение под водата, когато стартирането на дизелгенераторите за захранване на силовите електрически двигатели е нежелано или напълно невъзможно. Обикновено оловни киселинни батерии се използват на подводниците. Но те правят конструкцията на кораба по-тежка, не могат да осигурят достатъчна продължителност на пътуването и да се зареждат за дълго време. Японските дизайнери решиха да използват литиево-йонни батерии в подводницата по няколко причини. Първо, батериите, събрани от такива акумулатори, имат значително по-голям капацитет от оловно-киселинните. При ниски скорости подводният преход с литиево-йонните батерии е сравним с обхвата на действия с оловно-киселинните батерии или двигателя Стърлинг. На второ място, при високи скорости обхватът на действие на кораба надвишава този показател, когато се използват традиционните батерии. И на последно място, трето, литиево-йонните батерии могат да се зареждат с по-големи токове, отколкото при зареждане на оловно-кисели батерии. Това означава, че е необходимо [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p align="center"><strong>Японската корпорация Mitsubishi Heavy Industries в корабостроителницата в Кобе пусна на вода дизел-електрическата подводница Oryu от тип Soryu. Както </strong><strong><a href="https://asia.nikkei.com/Economy/Trade-War/Japan-s-silent-submarines-extend-range-with-new-batteries">пише</a></strong><strong> </strong><strong>Nikkei новата подводница е първият японски кораб от този тип, оборудван с литиево-йонни батерии. В близко бъдеще корабът ще започне изпитания, а през март 2020 г. ще бъде прехвърлен на Японските морски сили за самоотбрана.</strong></p>
<p>&nbsp;</p>
<p align="center"><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2018/10/Japan.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-67763" title="Japan" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2018/10/Japan.jpg" alt="" width="575" height="341" /></a></p>
<p>В дизел-електрическите подводници батериите са необходими за скрито движение под водата, когато стартирането на дизелгенераторите за захранване на силовите електрически двигатели е нежелано или напълно невъзможно.<br />
Обикновено оловни киселинни батерии се използват на подводниците. Но те правят конструкцията на кораба по-тежка, не могат да осигурят достатъчна продължителност на пътуването и да се зареждат за дълго време.</p>
<p>Японските дизайнери решиха да използват литиево-йонни батерии в подводницата по няколко причини.<br />
Първо, батериите, събрани от такива акумулатори, имат значително по-голям капацитет от оловно-киселинните.</p>
<p>При ниски скорости подводният преход с литиево-йонните батерии е сравним с обхвата на действия с оловно-киселинните батерии или двигателя Стърлинг.<br />
На второ място, при високи скорости обхватът на действие на кораба надвишава този показател, когато се използват традиционните батерии.<br />
И на последно място, трето, литиево-йонните батерии могат да се зареждат с по-големи токове, отколкото при зареждане на оловно-кисели батерии. Това означава, че е необходимо значително по-малко време за пълно зареждане на литиево-йонните батерии.</p>
<p>Водоизместимостта на подводницата Oryu е 4,2 хиляди тона при дължина 84 метра и ширина 9,1 метра. Корабът може да достигне скорост до 20 възела. Подводницата е оборудвана с два дизелови двигателя и четири двигателя на Стърлинг, необходими за задвижване на силовите електрически мотори и дозареждане на батериите в подводно положение.</p>
<p>Под водата, двигателите на Стърлинг работят чрез изгаряне на дизелово гориво; продуктите от изгарянето се изхвърлят във водната струя от винтовете. Подводницата &#8220; Oryu &#8222;, подобно на останалите кораби тип &#8222;<strong> </strong>Soryu &#8222;, може да не излиза над водата до три месеца.</p>
<p>Източник: <a href="http://www.nanonewsnet.ru/news/2018/yapontsy-spustili-na-vodu-pervuyu-podlodku-s-litii-ionnymi-akkumulyatorami?utm_campaign=subscribe_techno&amp;utm_medium=email&amp;utm_source=subscribe">http://www.nanonewsnet.ru/news/2018/yapontsy-spustili-na-vodu-pervuyu-podlodku-s-litii-ionnymi-akkumulyatorami?utm_campaign=subscribe_techno&amp;utm_medium=email&amp;utm_source=subscribe</a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=67762</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>В Китай проектират подводница по-бърза от самолет</title>
		<link>https://atominfo.bg/?p=28622</link>
		<comments>https://atominfo.bg/?p=28622#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 06 Sep 2014 03:57:20 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[кавитация]]></category>
		<category><![CDATA[Китай]]></category>
		<category><![CDATA[подводница]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=28622</guid>
		<description><![CDATA[По данни на китайските СМИ, изследователите разработват подводница, която може да се движи със скорост превишаваща скоростта на звука.   Китайските учени твърдят, че са разработили специална течност, която да се нанася на повърхността на подводната лодка, вследствие на което около корпуса на подводницата се създава кавитационен мехур, който ще и помогне да преодолява съпротивлението на водната маса. По този начин около подводницата няма да се създава турболентна зона, и тя ще може да развива скорост превишаваща скоростта на звука (1224 km/h). Китайските изследователи на технологията на кавитацията разказват, че този процес представлява на практика образуване на пара с последваща кондензация на мехурчетата пара в потока от течност. Според думите на учените от Харбинския технологичен институт в Китай, от тази технология най-много са се заинтересували авторите на военни разработки. Между другото, изследователите от Калифорнийския технологичен институт, считат, че с помощта на кавитацията могат да се достигнат скорости до 5,8 хиляди km/h. Но процесът на научните разработки в областта на преодоляване на звуковата бариера под водата тепърва набира обороти. И пътят е осеян с немалко препятствия. Технологията на кавитацията вече намира практическо приложение в няколко страни по света. Например, Иран твърди, че е разработил суперкавитационно торпедо още през 2006 година. А [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p align="center"><strong>По данни на китайските СМИ, изследователите разработват подводница, която може да се движи със скорост превишаваща скоростта на звука.</strong></p>
<p> <a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2014/09/подводница.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-28623" title="подводница" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2014/09/подводница.jpg" alt="" width="546" height="259" /></a></p>
<p>Китайските учени твърдят, че са разработили специална течност, която да се нанася на повърхността на подводната лодка, вследствие на което около корпуса на подводницата се създава кавитационен мехур, който ще и помогне да преодолява съпротивлението на водната маса.</p>
<p>По този начин около подводницата няма да се създава турболентна зона, и тя ще може да развива скорост превишаваща скоростта на звука (1224 km/h).</p>
<p>Китайските изследователи на технологията на кавитацията разказват, че този процес представлява на практика образуване на пара с последваща кондензация на мехурчетата пара в потока от течност.</p>
<p>Според думите на учените от Харбинския технологичен институт в Китай, от тази технология най-много са се заинтересували авторите на военни разработки.</p>
<p>Между другото, изследователите от Калифорнийския технологичен институт, считат, че с помощта на кавитацията могат да се достигнат скорости до 5,8 хиляди km/h. Но процесът на научните разработки в областта на преодоляване на звуковата бариера под водата тепърва набира обороти. И пътят е осеян с немалко препятствия.</p>
<p>Технологията на кавитацията вече намира практическо приложение в няколко страни по света. Например, Иран твърди, че е разработил суперкавитационно торпедо още през 2006 година. А немските строителите на подводната лодка Barracuda заявяват. че тя ще може да развива до 800 km/h.</p>
<p>Източник: <a href="http://pronedra.ru/science/2014/08/29/sverhkavitaciya/" target="_blank">Pronedra.ru</a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=28622</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
