Топлинната мощност на блока е 3200 MW, електрическата мощност – 1170 MW.
При това ниво на мощност статичните и динамичните изпитания на енергоблока ще продължат в съответствие с програмата за опитно-промишлена експлоатация.

След успешното им завършване, в рамките на 15 дни, ще се извърши цялостно изпитване на оборудването и системите на енергоблока при номинална мощност.

В съответствие с установената процедура, енергийният блок ще бъде приет в промишлена експлоатация от приемателната комисия след успешното приключване на комплексните изпитания на оборудването.

Източник: Минэнерго Беларуси

Това стана по време на работно посещение в централата на новия генерален директор на руската държавна корпорация „Росатом“ Алексей Лихачов.
„Извеждането на пълна мощност на иновативния Шести енергоблок на Нововоронежката АЕЦ е изключителен успех за руската ядрена индустрия“, заяви Лихачов.

„Енергоблокът бе изведен на пълна мощност през нощта на 26 октомври“, съобщи заместник-директорът на НВАЕЦ по информационното взаимодействие Ина Кудряшова.

Енергийният пуск на Шести енергоблок на Нововоронежската АЕЦ бе на 5 август 2016 година, като от тогава, в течение на 145 дни, върви усвояването на мощността до номиналното ниво от 100%.

Разрешението от Ростехнадзор за предаване на енергоблока в опитно-промишлена експлоатация бе получено в началото на септември.
В края на май най-иновативният енергоблок в света бе изведен на минимално ниво на контролирана мощност, а физическото стартиране се състоя на 24 март 2016 година.
Блокът е изключително важен за „Росатом“, защото е референтен за ВВEР-1200.

Изборът на НВАЕЦ за първо работно посещение на новия генерален директор на „Росатом“ никак не е случайно. НВАЕЦ е уникална централа, защото всичките й блокове са пилотни, т.е. първо тук се строят като прототипи преди да бъдат изградени където и да било другаде по света.

Според прогнозите на „Концерн Росенергоатом“, електроенергийния дивизион на „Росатом“, до края на годината Шести блок на НВАЕЦ ще произведе 2,2 милиона MWh електроенергия, а общо всички блокове на централата – над 16,2 милиона MWh.

Пускането на Седми енергоблок на централата се очаква през декември 2017 г.

За справка

Иновативните енергоблокове от поколение „3 плюс“ имат подобрени технико-икономически показатели, осигуряват абсолютна безопасност при експлоатация и напълно съответстват на следфукушимските изисквания за безопасност на МААЕ.

Особеност на тези енергоблокове е голямата им наситеност с така наречените „пасивни системи за безопасност“.
Пасивните системи за безопасност могат да функционират дори в случай на пълна загуба на електрозахранване и без намесата на оператор.
По този начин в Шести енергоблок на Нововоронежската АЕЦ са приложени такива уникални, нямащи аналози в света, системи като системата за пасивно отвеждане на топлината от реактора, рекомбинатори на водорода и уловител на стопилката на активната зона.

Нововоронежката АЕЦ се състои от пет енергоблока. През 1984 г. от експлоатация след 20-годишна работа бе изведен Първи енергоблок, а през 1990 г. – Втори. От тези енергоблокове бе изведено ядреното гориво и те са приведени в ядрено безопасно състояние. Днес в експлоатация се намират три енергоблока.

Иновативните Шести и Седми енергоблокове се изграждат, за да заместят Трети и Четвърти енергоблокове на централата, които трябва да бъдат изведени от експлоатация през 2016 г. и 2017 година.
Новите блокове се оценяват по около 215 милиарда рубли (над 3,1 милиарда евро), съгласно разчетите от 2014 година.

Източник: http://www.interfax.ru

Съдейки по съобщенията, направени от длъжностни лица, висока е вероятността първи енергоблок на АЕЦ „Куданкулам” да бъде изведен на пълна мощност от 1000 MW през април.

Р.С. Сундар, директор на площадката на централата, заяви пред изданието Business Line, че повишаването на оперативната мощност на енергоблока от 665 до 1000 MW ще бъде осъществено на два етапа, след получаване на разрешение за всеки един от тях от Съвета по надзор на атомната енергия на Индия и извършване на съответните изпитания.

Това е добра новина за щата Тамил-Наду, където има остър дефицит в електроснабдяването и електроенергията там е тема на предизборните кампании в много по-голяма степен, отколкото в други щати.

Когато първи енергоблок бъде изведен на номинална мощност, щатът ще получи в свое разпореждане мощности от 512 MW, което прави почти 12 милиона kWh на ден.

При цена на електрическата енергия от 3,25 рупии, държавната енергийна компания Tangedco, занимаваща се с производство и разпределение на енергия, ще получава по-евтина енергия, защото средната цена на енергията, доставяна от компанията, одобрена за 2014-2015 година, е 3,55 рупии за kWh.

Източник: http://www.thehindubusinessline.com/todays-paper/tp-others/tp-states/kudankulam-may-come-to-tns-rescue/article5782815.ece

Детайлна картина на процеса на спиране на 6-ти енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“, от снощи (20:30 – 01:30 часа). Продължителност на целият процес на спиране на блока 5 (пет) часа. Средна скорост на понижение на мощността 2.73 МВт/мин. За много повече детайли можете да видите статията/линка в скобките (http://gikotev.blog.bg/drugi/2013/09/21/.1150568).

Усилията му са похвални. Това е един от малкото му постове, в който няма злоба, за което има моите поздравления. Но “ръсенето на мозък” ме смущава. Прочетете внимателно коментара му между двете картинки:

Разбира се, до този момент мисленето му продължава. И ще продължи с години, да е жив и здрав. Не мога да повярвам, че човек с толкова голям стаж в централата поне веднъж през последните години не пожела да направи разлика между топлинна мощност на реакторната установка (РУ) и електрическа мощност на турбогенератора (ТГ). Нещо повече – подвеждаше Петър Пенчев и “Анна Политковская” като цяло.

За феновете му от БАЯГ (по рано БАЯК) и за неспециалистите ще обясня популярно:

Включването на енергоблок с ВВЕР-1000 в паралел с енергийната система става обикновено при около 40% топлинна мощност на РУ, но при електрическа мощност около 6% – 60 MW. Останалата топлинна енергия (пара) се охлажда в кондензаторите на турбината чрез отваряне на БРУ-К. Освен оператора на турбината, тук, както и при спиране на ЕБ, основна роля имат две технологични системи ЕХСР и АСУТ-1000. Но за тях друг път, или ако пожелае може да разкаже някой от специалистите, които посещават сайта.

Плановото изключване на енергоблока става с постепенно намаляване на електрическата и по-малко на топлинната мощност, чрез преразпределяне на парата между турбината и кондензатора на  турбината през БРУ-К, до достигане на около 60 MW електрическа мощност. Тогава чрез КАГ (ключ авариен на генератора) се изключва турбогенератора от енергийната система, а след това сработват стопорните клапани (СК) на турбината, която плавно спира да се върти. Местният фолклор нарича такова изключване “по търлъци” 

Идеята е винаги превключванията да стават при минимална мощност. Изключването на енергоблока от енергийната система на големи нива на мощност почти винаги е аварийно. Тогава всички функции по спирането, или намаляването на мощността, на РУ се извършват автоматично. Това е допълнителен шок не само за енергоблока но и за ЕСО.

Предлагам ви уникален фоторепортаж от това знаменателно събитие реализиран от участник в екипа и ревностен читател на AtomInfo.Ru.

Източник: AtomInfo.Ru

Излизането на АЕЦ “Бушер” на 100% мощност се планира през август тази година, заяви за журналисти ръководителят на компанията генерален изпълнител Нижегородский „Атомэнергопроект“ (НИАЭП) – ЗАО „Атомстройэкспорт“ Валерий Лимаренко.

“Планира се АЕЦ “Бушер” да излезе на 100% мощност през август тази година”, – каза той.

Източник: РИА Новости

Пълната проектна електрическа мощност е 1180 MW. Всички дейности по рестартирането на блока се извършваха и под зоркото око на представителите на правителството.

Подготвя се пускането и на четвърти енергоблок на централата. Когато това стане, правителството ще намали изискванията за икономии на електроенергия, въведени за районите, които обслужва централата.

Този блок е първият след аварията на АЕЦ “Фукушима-1”, който възстанови работа от спрените за профилактика още преди техногенната катастрофа. Ядрените енергоблкове, които по закон трябва да се спират за профилактика един път на 13 месеца, не бяха рестартирани поради съпротивата на населението и засилените изисквания за безопасност на централите след аварията на Фукушима.

По тази причина след 6 май в Япония не остана нито един работещ ядрен енергиен реактор. Страната остана с 1/3 по-малко генериращи мощности.

Обаче в средата на юни на правителството се наложи да вземе решение за повторно пускане на трети и четвърти блок на АЕЦ “Ои”, които бяха преминали успешно профилактичните прегледи и стрес-тестовете. То успя да убеди местното население (б.р. по-скоро местните власти) в необходимостта от тази стъпка, защото в района, обслужван от тази централа през горещият летен период недостигът от електроенергия може да достигне до 15%. Сега тези разчети ще бъдат преразгледани.

Източник:РИА Новости

Никой не пожела да обясни на журналистите, а чрез тях на хората същността на нещата. А там, където не достига информация се създават условия за слухове и свободни съчинения по темата.

С риск да бъда обвинен в профанизиране ще се опитам да обясня разбираемо за какво става въпрос. Ще се радвам да получа и публикувам компетентни мнения и коментари от специалисти, знаещи и можещи, за да бъде въпросът осветлен напълно.

Моля неспециалистите преди да продължат нататък да се запознаят с принципите на работа на АЕЦ: http://www.kznpp.org/index.php?lang=bg&p=production&p1=tech_scheme

Първо нека да си изясним понятията:

-         Номинална мощност на реактора (по-правилно е да се говори на ядрената паропроизводителна установка – ЯППУ) за пети и шести енергоблок съответства на N_ном  = 3000 MW топлинна мощност, което се приема за 100% N_ном.

-         Електрическата мощност на енергоблока по проект е 1000 MW и и се дефинира при номинална топлинна мощност на ЯППУ – 3000 MW, но реалната и стойност зависи от редица фактори, част от които ще разгледаме по-късно.

-         Прието е негласно, когато се говори за номинална мощност да се подразбира топлинна мощност на ЯППУ, а мощността на изхода на турбогенератора винаги да се уточнява като “електрическа”.

-         Топлинната мощност на всяка ЯППУ се управлява (изменя) предимно чрез положението на органите за регулиране (ОР) на системата за управление и защита (СУЗ) на реактора и чрез изменение на концентрацията на бор в топлоносителя. Тя се измерва и изчислява от много параметри в системата за вътрешно-реакторен контрол (СВРК).

-         Съгласно документите регламентиращи експлоатацията, на всеки енергоблок се указва при какви условия и до колко е допустимо е допустимо топлинната мощност да превишава номиналната. За енергоблоковете с ВВЭР – 1000, типичната стойност е 102% N_ном.

От какво зависи електрическата мощност на енергоблока?

-         От конкретната конструкция и качествата на основните агрегати – турбина и турбогенератор. Те за всеки енергоблок са даденост, но подлежат на реконструкции и модернизация.

-         Коефициентът на полезно действие (КПД) при преобразуването на топлинната енергия на прегрятата пара генерирана в парогенераторите в електрическа е относително нисък – 33,33%.

-         Турбогенераторът е електрическа машина, преобразуваща механичната енергия от турбината в електрическа и има КПД приблизително 98,8%, който почти не се влияе от външни фактори. Място за революционни решения тук няма.

-         КПД на турбината, освен чрез изменение на  конкретната и конструкция може да се подобри и чрез подмяна на някой възли и агрегати по втори контур с по-ефективни.

-         Основен външен фактор влияещ на КПД на турбината е температурата и дебита на охлаждащата вода за кондензатора. От ефективната работа му зависи пряко нивото на вакуума, а оттам и ефективността (КПД) на турбината.

Основни дадености при въвеждането на блоковете в експлоатация:

Турбините и генераторите на пети и шести енергоблок на АЕЦ “Козлодуй” са произведени през осемдесетте години на миналия век. Турбините са бавнооборотни (1500 об/мин), модел К1000-60/1500-2, производство на “Турбоатом” – Харков.

Турбогенераторите са руски, производство на завод “Электросила”.

Към периода на въвеждане в експлоатация на енергоблоковете основните типични зависимости, отнасящи се до ефективността на работата (КПД) на турбината и съответно на производството на електроенергия при номинална топлинна мощност на ЯППУ (3000 MW),са показани на графиката.

-         На абцисната ос е нанесена скалата на температурата на входящата вода за охлаждане на кондензатора в ^оС.

-         На лявата ординатна ос е нанесена скалата на електрическата мощност на турбогенератора в %.

-         На  дясната ординатна ос е налягането (вакуума) на отработилата пара в кондензатора в кгс/см².

-         Синята линия отразява налягането в кондензатора.

-         Червената линия показва изменението на мощността.

Най-важните изводи, които ще са ни необходими за по-нататъшните разсъждения се свеждат до:

-         При номинален дебит на охлаждащата вода и номинална мощност на ЯППУ – 1000 MWелектрическа мощност се генерира при температура 20 ^оС.

-         Електрическата мощност при 30 ^оС спада с повече от 3,5%, а при 10 ^оС  се повишава с 1,5%, при неизменен дебит на охлаждащата вода.

Модернизации по втори контур и тяхното влияние върху КПД

-         Подмяна на кондензаторите на турбините:

В периода  2003 – 2004 година на пети и шести енергоблок бяха заменени кондензаторите на турбините с нова конструкция на тръбните системи от неръждаема стомана и ефективна модулна компановка на тръбните снопове, формата на които е отработена с помощта на водещи руски научно-изследователски институти.

Експлоатацията на енергоблоковете потвърди високата надеждност на кондензаторите, премахната беше необходимостта от блокова обезсоляваща установка и подобряване на водно-химичния режим.

Благодарение на ефективната работа на кондензаторите при номинална мощност на ЯППУ, мощността на всеки турбоагрегат беше увеличена с до 7,9 MWи бяха разширени възможностите за нормална работа при товари до 1100 – 1160 MW. 

-         Подмяна на подгреватели високо налягане (ПВН):

През 2010 – 2011 година бяха подменени подгревателите високо налягане (ПВН) с нова конструкция, притежаваща редица предимства. Качествата им са подробно описани в брой 5/2010 на списанието “Първа Атомна”. Основното им достойнство в светлината на темата, която разглеждаме е, че благодарение на ефективната им работа температурата на входа на парогенераторите се е увеличила с няколко градуса, което води до прираст с 1% (10 MW)на електрическата мощност на блока.

Сумарно: при номинална мощност на ЯППУ електрическата мощност на всеки енергоблок се е увеличила с около 17-18 MW.

Това довежда до съществено изменение на графиката на зависимостта на изменението на електрическата мощност в зависимост от температурата на охлаждащата вода в кондензатора при неизменен дебит.

Най-важните изменения се свеждат до:

-         Изместване на температурата на охлаждащата вода, при която изходната мощност е 1000 MW при номинална топлинна мощност, с 10 ^оС до около 30 ^оС. Това е огромно предимство за ефективността на енергоблока през летните горещини.

-         При температура на охлаждащата вода 10 ^оС, нарастването на електрическата мощност е с около 4,3% спрямо 1,5% преди модернизациите.

-         При температура на охлаждащата вода 33 ^оС електрическата мощност се намалява с 1,5% срещу около 3,8 % преди модернизациите.

Съвместимо ли е твърдението:

“Блоковете работят на номинална мощност” с

“Електрическата мощност е над 1040 MW”

Отговорът ще намерите в следващата графика.

Изводът е категоричен: При номинална топлинна мощност 3000 MW на ЯППУ и температура на охлаждащата вода по-ниска от 16 ^оС, електрическата мощност ще бъде по-голяма от 1040 MW.

Това не е всичко

В началото на статията споделих следното:

-         Съгласно документите регламентиращи експлоатацията, на всеки енергоблок се указва при какви условия и до колко е допустимо е допустимо топлинната мощност да превишава номиналната. За енергоблоковете с ВВЭР – 1000, типичната стойност е 102% N_ном.

Много централи с реактори ВВЭР-1000 устойчиво работят в зоната на 101,5% топлинна мощност без превишаване на регламентираните параметри.

По този начин се добавят още 15 MW допълнителна електрическа мощност.

При оптимална температура на охлаждащата вода (8 ^оС), това означава  електрическа мощност около 1058 MW. 

Какво ще стане при преминаване на 104%

При повишаване на топлинната мощност на ЯППУ до 104%, без допълнителни модернизации на турбината, графиката не изменя характера си и придобива следния вид:

Има ли още резерви?

Харковският завод “Турбоатом” предлага два варианта за модернизация на цилиндър високо налягане (ЦВН) на турбината, с което се повишава електрическата мощност с още 9,55 или 19,12 MW при топлинна мощност на ЯППУ 3120 MW (104%).

Повишаването на електрическата мощност се гарантира при всички работни температури на охлаждащата вода.

Крива 2 – без модернизация на ЦВН

Крива 3 – повишаване на ел. мощност с 9,55 MW

Крива 1 – повишаване на ел. мощност с 19,12 MW

Някой колега, може би, се е запитал защо електрическата мощност на пети блок почти винаги е с около 10 MW над мощността на шести блок. Отговорът е следният – преди доста години първият вариант за модернизация на ЦВН е бил реализиран.

Автор: Красимир Христов – AtomInfo.Bg

Никой не пожела да обясни на журналистите, а чрез тях на хората, същността на нещата. А там, където не достига информация се създават условия за слухове и свободни съчинения по темата.

С риск да бъда обвинен в профанизиране ще се опитам да обясня разбираемо за какво става въпрос. Ще се радвам да получа и публикувам компетентни мнения и коментари от специалисти, знаещи и можещи, за да бъде въпросът осветлен напълно.

Моля неспециалистите преди да продължат нататък предлагам да се запознаят с принципите на работа на АЕЦ: http://www.kznpp.org/index.php?lang=bg&p=production&p1=tech_scheme

Първо нека да си изясним понятията:

-         Номинална мощност на реактора (по-правилно е да се говори на ядрената паропроизводителна установка – ЯППУ) за пети и шести енергоблок съответства на N_ном  = 3000 MW топлинна мощност, което се приема за 100% N_ном.

-         Електрическата мощност на енергоблока по проект е 1000 MW и се дефинира при номинална топлинна мощност на ЯППУ 3000 MW, но реалната й стойност зависи от редица фактори, част от които ще разгледаме по-късно.

 -         Прието е негласно, когато се говори за номинална мощност да се подразбира топлинна мощност на ЯППУ, а мощността на изхода на турбогенератора винаги да се уточнява като “електрическа”.

 -         Топлинната мощност на всяка ЯППУ се управлява (изменя) предимно чрез положението на органите за регулиране (ОР) на системата за управление и защита (СУЗ) на реактора и чрез изменение на концентрацията на бор в топлоносителя. Тя се измерва и изчислява от много параметри в системата за вътрешно-реакторен контрол (СВРК).

 -         Съгласно документите, регламентиращи експлоатацията, на всеки енергоблок се указва при какви условия и до колко е допустимо топлинната мощност да превишава номиналната. За енергоблоковете с ВВЭР – 1000, типичната стойност е 102% N_ном.

От какво зависи електрическата мощност на енергоблока?

-         От конкретната конструкция и качествата на основните агрегати – турбина и турбогенератор. Те са даденост за всеки енергоблок, но подлежат на реконструкции и модернизация.

 -         Коефициентът на полезно действие (КПД) при преобразуването на топлинната енергия на прегрятата пара генерирана в парогенераторите в електрическа е относително нисък – 33,33%.

 -         Турбогенераторът е електрическа машина, преобразуваща механичната енергия от турбината в електрическа и има КПД приблизително 98,8%, който почти не се влияе от външни фактори. Място за революционни решения тук няма.

 -         КПД на турбината, освен чрез изменение на  конкретната й конструкция, може да се подобри и чрез подмяна на някои възли и агрегати по втори контур с по-ефективни.

 -         Основен външен фактор, влияещ на КПД на турбината, е температурата и дебита на охлаждащата вода за кондензатора. От ефективната му работа зависи пряко нивото на вакуума, а оттам и ефективността (КПД) на турбината.

Основни дадености при въвеждането на блоковете в експлоатация:

Турбините и генераторите на пети и шести енергоблок на АЕЦ “Козлодуй” са произведени през осемдесетте години на миналия век. Турбините са бавнооборотни (1500 об/мин), модел К1000-60/1500-2, производство на “Турбоатом” – Харков.

Турбогенераторите са руски, производство на завод “Электросила”.

Към периода на въвеждане в експлоатация на енергоблоковете основните типични зависимости, отнасящи се до ефективността на работата (КПД) на турбината и съответно на производството на електроенергия при номинална топлинна мощност на ЯППУ (3000 MW),са показани на графиката.

-        На абцисната ос е нанесена скалата на температурата на входящата вода за охлаждане на кондензатора в ^оС.

-         На лявата ординатна ос е нанесена скалата на електрическата мощност на турбогенератора в %.

-         На  дясната ординатна ос е налягането (вакуума) на отработилата пара в кондензатора в кгс/см².

-         Синята линия отразява налягането в кондензатора.

-         Червената линия показва изменението на мощността.

Най-важните изводи, които ще са ни необходими за по-нататъшните разсъждения се свеждат до:

-         При номинален дебит на охлаждащата вода и номинална мощност на ЯППУ – 1000 MW електрическа мощност се генерира при температура 20 ^оС.

-         Електрическата мощност при 30 ^оС спада с повече от 3,5%, а при 10 ^оС  се повишава с 1,5%, при неизменен дебит на охлаждащата вода.

Модернизации по втори контур и тяхното влияние върху КПД

-         Подмяна на кондензаторите на турбините:

В периода  2003 – 2004 година бяха заменени кондензаторите на турбините на пети и шести енергоблок с нова конструкция на тръбните системи от неръждаема стомана и ефективна модулна компановка на тръбните снопове, формата на които е отработена с помощта на водещи руски научно-изследователски институти.

Експлоатацията на енергоблоковете потвърди високата надеждност на кондензаторите, премахната беше необходимостта от блокова обезсоляваща установка и подобряване на водно-химичния режим.

Благодарение на ефективната работа на кондензаторите при номинална мощност на ЯППУ, мощността на всеки турбоагрегат беше увеличена с до 7,9 MWи бяха разширени възможностите за нормална работа при товари до 1100 – 1160 MW. 

-         Подмяна на подгреватели високо налягане (ПВН):

През 2010 – 2011 година бяха подменени подгревателите високо налягане (ПВН) с нова конструкция, притежаваща редица предимства. Качествата им са подробно описани в брой 5/2010 на списанието “Първа Атомна”. Основното им достойнство в светлината на темата, която разглеждаме е, че благодарение на ефективната им работа температурата на входа на парогенераторите се е увеличила с няколко градуса, което води до прираст с 1% (10 MW) на електрическата мощност на блока.

Сумарно: при номинална мощност на ЯППУ електрическата мощност на всеки енергоблок се е увеличила с около 17-18 MW.

Това довежда до съществено изменение на графиката на зависимостта на изменението на електрическата мощност в зависимост от температурата на охлаждащата вода в кондензатора при неизменен дебит.

Най-важните изменения се свеждат до:

-         Изместване на температурата на охлаждащата вода, при която изходната мощност е 1000 MW при номинална топлинна мощност, с 10 ^оС до около 30 ^оС. Това е огромно предимство за ефективността на енергоблока през летните горещини.

-         При температура на охлаждащата вода 10 ^оС, нарастването на електрическата мощност е с около 4,3% спрямо 1,5% преди модернизациите.

-         При температура на охлаждащата вода 33 ^оС електрическата мощност се намалява с 1,5% срещу около 3,8 % преди модернизациите.

Съвместимо ли е твърдението:

“Блоковете работят на номинална мощност” с

“Електрическата мощност е над 1040 MW”

Отговорът ще намерите в следващата графика.

Изводът е категоричен: При номинална топлинна мощност 3000 MW на ЯППУ и температура на охлаждащата вода по-ниска от 16 ^оС, електрическата мощност ще бъде по-голяма от 1040 MW.

Това не е всичко

В началото на статията споделих следното:

-         Съгласно документите, регламентиращи експлоатацията, на всеки енергоблок се указва при какви условия и до колко е допустимо топлинната мощност да превишава номиналната. За енергоблоковете с ВВЭР – 1000, типичната стойност е 102% N_ном.

Много централи с реактори ВВЭР-1000 устойчиво работят в зоната на 101,5% топлинна мощност без превишаване на регламентираните параметри.

По този начин се добавят още 15 MW допълнителна електрическа мощност.

При оптимална температура на охлаждащата вода (8 ^оС), това означава  електрическа мощност около 1058 MW. 

Какво ще стане при преминаване на 104%

При повишаване на топлинната мощност на ЯППУ до 104%, без допълнителни модернизации на турбината, графиката не изменя характера си и придобива следния вид:

Има ли още резерви?

Харковският завод “Турбоатом” предлага два варианта за модернизация на цилиндър високо налягане (ЦВН) на турбината, с което се повишава електрическата мощност с още 9,55 или 19,12 MW при топлинна мощност на ЯППУ 3120 MW (104%).

Повишаването на електрическата мощност се гарантира при всички работни температури на охлаждащата вода.

Крива 2 – без модернизация на ЦВН

Крива 3 – повишаване на ел. мощност с 9,55 MW

Крива 1 – повишаване на ел. мощност с 19,12 MW

Някой колега, може би, се е запитал защо електрическата мощност на пети блок почти винаги е с около 10 MW над мощността на шести блок. Отговорът е следният – преди доста години първият вариант за модернизация на ЦВН е бил реализиран.

Автор: Красимир Христов – AtomInfo.Bg