<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>AtomInfo.BG &#187; мониторинг</title>
	<atom:link href="http://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;tag=%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B3" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://atominfo.bg</link>
	<description></description>
	<lastBuildDate>Sun, 08 Nov 2026 14:43:58 +0000</lastBuildDate>
	<language>en</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=3.2.1</generator>
		<item>
		<title>Швеция инициира проект за мониторинг на изотопи на ксенона в Чернобилската АЕЦ</title>
		<link>https://atominfo.bg/?p=91517</link>
		<comments>https://atominfo.bg/?p=91517#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 20 Nov 2021 22:08:06 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[ксенон]]></category>
		<category><![CDATA[мониторинг]]></category>
		<category><![CDATA[Чернобилска АЕЦ]]></category>
		<category><![CDATA[ядрена безопасност]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=91517</guid>
		<description><![CDATA[Делегация от Шведската агенция за отбранителни изследвания (FOI) посети атомната електроцентрала в Чернобил. Целта на посещението беше да се представят съвременни технологии за мониторинг на ксеноновите изотопи и тяхното използване в обекта „Укритие“ и новия безопасен контейнмънт. Тази технология вече се използва широко за мониторинг на ядрената безопасност по целия свят. Шведската агенция за научни изследвания в областта на отбраната, с подкрепата на шведския регулатор, инициира проект, който ще се реализира съвместно с Института по проблеми на безопасността на АЕЦ към Националната академия на науките на Украйна (ИПБ АЭС) и АЕЦ Чернобил. В момента проектът е в начален етап. Същност на предложението Шведските колеги представиха технологията си на: ръководството на ЧАЕЦ, специалисти по ядрена и радиационна безопасност, инженери, които експлоатират обекта „Укритие“ и новия безопасен контейнмънт. Също така учените директно се запознаха с условията за по-нататъшни тестове в основния обем на новия безопасен контейнмънт. На първия етап ще се извършва експериментално вземане на проби по опростена схема, разработена от шведски учени. В бъдеще, въз основа на получените резултати, е възможно да се монтира стационарна инсталация. Измерването на ксенона може да се превърне във важен инструмент за мониторинг на състоянието на горивносъдържащите материали (ГСМ) и процесите, които протичат в тях, и [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p align="center"><strong></strong><strong><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2021/11/ксенон.jpg"><img class="alignleft size-full wp-image-91518" title="ксенон" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2021/11/ксенон.jpg" alt="" width="200" height="150" /></a>Делегация от Шведската агенция за отбранителни изследвания (FOI) посети атомната електроцентрала в Чернобил.<br />
Целта на посещението беше да се представят съвременни технологии за мониторинг на ксеноновите изотопи и тяхното използване в обекта „Укритие“ и новия безопасен контейнмънт.</strong></p>
<p align="center">Тази технология вече се използва широко за мониторинг на ядрената безопасност по целия свят.</p>
<p>Шведската агенция за научни изследвания в областта на отбраната, с подкрепата на шведския регулатор, инициира проект, който ще се реализира съвместно с Института по проблеми на безопасността на АЕЦ към Националната академия на науките на Украйна (ИПБ АЭС) и АЕЦ Чернобил. В момента проектът е в начален етап.</p>
<p align="center"><span style="color: #0000ff;"><strong>Същност на предложението</strong></span></p>
<p align="center">Шведските колеги представиха технологията си на:<br />
ръководството на ЧАЕЦ, специалисти по ядрена и радиационна безопасност, инженери, които експлоатират обекта „Укритие“ и новия безопасен контейнмънт.</p>
<p align="center">Също така учените директно се запознаха с условията за по-нататъшни тестове в основния обем на новия безопасен контейнмънт.<br />
На първия етап ще се извършва експериментално вземане на проби по опростена схема, разработена от шведски учени.</p>
<p align="center">В бъдеще, въз основа на получените резултати, е възможно да се монтира стационарна инсталация.<br />
Измерването на ксенона може да се превърне във важен инструмент за мониторинг на състоянието на горивносъдържащите материали (ГСМ) и процесите, които протичат в тях, и да допринесе за подобряване на безопасността като цяло.</p>
<p>Източник: <a href="http://www.energyland.info/news-show-tek-atom-221249">http://www.energyland.info/news-show-tek-atom-221249</a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=91517</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>МААЕ и Япония се договориха за мониторинг на процеса на изхвърляне на тритиева вода в океана от АЕЦ „Фукушима-1”</title>
		<link>https://atominfo.bg/?p=89061</link>
		<comments>https://atominfo.bg/?p=89061#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 10 Jul 2021 21:08:14 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[изхвърляне на радиоактивна вода]]></category>
		<category><![CDATA[МААЕ]]></category>
		<category><![CDATA[мониторинг]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=89061</guid>
		<description><![CDATA[Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и Япония в четвъртък се договориха за размера на техническата помощ за наблюдение и анализ на планираното изхвърляне на пречистена вода от повредената японска атомна електроцентрала „Фукушима-1” в океана. Това съобщава МААЕ. &#160; Както организацията заявява в изявлението, &#8222;подписването на техническото задание бележи важна стъпка, тъй като документът очертава как МААЕ ще подкрепи Япония при изпълнението на плана й за постепенно изхвърляне на пречистена вода по безопасен и прозрачен начин&#8220;. &#8222;Участието на агенцията преди, по време и след източването на вода ще осигури увереност &#8211; в Япония и в чужбина &#8211; че процесът протича в съответствие с международните стандарти за безопасност, целящи защита на хората и околната среда&#8220;, се казва в изявлението. Според генералния директор на МААЕ Рафаел Гроси, &#8222;специалистите на МААЕ ще могат да се уверят, че водата се изпуска безопасно.&#8220; „Изключително важно е да убедим хората в Япония и другаде по света, особено в съседните страни, че водата не представлява заплаха за тях“, подчерта Гроси. Първата мисия на МААЕ за планиране и организация на мониторинга ще бъде изпратена в Япония през втората половина на 2021 г. В хода на работата МААЕ ще проучи ключовите елементи на безопасността на японския план за заустване [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p align="center"><strong>Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и Япония в четвъртък се договориха за размера на техническата помощ за наблюдение и анализ на планираното изхвърляне на пречистена вода от повредената японска атомна електроцентрала „Фукушима-1” в океана.<br />
Това съобщава МААЕ.</strong></p>
<p>&nbsp;</p>
<p align="center"><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2021/07/Фукушима-1.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-89062" title="Фукушима-1" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2021/07/Фукушима-1.jpg" alt="" width="550" height="297" /></a></p>
<p align="center">Както организацията заявява в изявлението, &#8222;подписването на техническото задание бележи важна стъпка, тъй като документът очертава как МААЕ ще подкрепи Япония при изпълнението на плана й за постепенно изхвърляне на пречистена вода по безопасен и прозрачен начин&#8220;.</p>
<p>&#8222;Участието на агенцията преди, по време и след източването на вода ще осигури увереност &#8211; в Япония и в чужбина &#8211; че процесът протича в съответствие с международните стандарти за безопасност, целящи защита на хората и околната среда&#8220;, се казва в изявлението.</p>
<p>Според генералния директор на МААЕ Рафаел Гроси, &#8222;специалистите на МААЕ ще могат да се уверят, че водата се изпуска безопасно.&#8220;</p>
<p align="center">„Изключително важно е да убедим хората в Япония и другаде по света, особено в съседните страни, че водата не представлява заплаха за тях“, подчерта Гроси.</p>
<p>Първата мисия на МААЕ за планиране и организация на мониторинга ще бъде изпратена в Япония през втората половина на 2021 г. В хода на работата МААЕ ще проучи ключовите елементи на безопасността на японския план за заустване на водата, радиологичните характеристики на заустваните води, безопасността на процеса на заустване, мониторинг на околната среда, оценка на радиологичното въздействие върху околната среда за осигуряване защитата на хората и околната среда и така нататък.</p>
<p>По-рано японското правителство официално разреши изхвърлянето в океана на значителна водна маса от повредената атомна електроцентрала &#8222;Фукушима-1&#8243;, която, както се твърди, по принцип е очистена от радиоактивни вещества.<br />
Процесът на подготовка за изхвърлянето ще отнеме приблизително две години. През това време се планира подготовка и проверка на допълнително оборудване и извършване на съответните дейности.<br />
Сега в стоманени резервоари на територията на атомната електроцентрала &#8222;Фукушима-1&#8243; са натрупани над 1,25 милиона тона вода, пречистена, както се съобщава, от най-опасните радиоактивни вещества. Съдържа обаче изотопи на тритий, които технически не могат да бъдат извлечени от там.</p>
<p>Редица съседни на Япония държави, включително Китай и Южна Корея, вече изразиха загрижеността си в това отношение.<br />
Руското външно министерство също заяви, че руската страна очаква подробни обяснения от Япония по всички аспекти, свързани с плановете за заустване на вода от атомната електроцентрала Фукушима-1 в океана.</p>
<p>Източник: <a href="https://tass.ru/mezhdunarodnaya-panorama/11858425" target="_blank">ТАСС</a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=89061</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Иран реши да не подновява техническото споразумение с МААЕ</title>
		<link>https://atominfo.bg/?p=88386</link>
		<comments>https://atominfo.bg/?p=88386#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 02 Jun 2021 21:06:40 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Иран]]></category>
		<category><![CDATA[МААЕ]]></category>
		<category><![CDATA[мониторинг]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=88386</guid>
		<description><![CDATA[Според иранския Telegram канал &#8222;Васти Пресс&#8220; постоянният представител на Иран при международните организации във Виена Казем Гарибабади е написал това на страницата си в Twitter позовавайки се на писмо от ръководителя на Иранската организация за атомна енергия до генералния директор на МААЕ. Али-Акбар Салехи пише в писмо до Рафаел Гроси:&#8220; Иран до момента е положил всички усилия в сътрудничество с МААЕ както по отношение на съдържанието, така и чрез предоставяне на необходимите обяснения и отговори &#8222;. По-рано беше съобщено, че срокът на временното споразумение, регулиращо условията за наблюдение на иранските ядрени съоръжения, е удължен до 24 юни 2021 г. (http://atominfo.bg/?p=88205 ) Източник: http://www.atominfo.ru/newsz03/a0714.htm]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p align="center"><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2021/06/Казем-Гарибабади.jpg"><img class="alignleft size-full wp-image-88387" title="Казем Гарибабади" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2021/06/Казем-Гарибабади.jpg" alt="" width="300" height="210" /></a>Според иранския Telegram канал &#8222;<a href="https://t.me/vastipress_ru/1341">Васти Пресс</a>&#8220; постоянният представител на Иран при международните организации във Виена Казем Гарибабади е написал това на страницата си в Twitter позовавайки се на писмо от ръководителя на Иранската организация за атомна енергия до генералния директор на МААЕ.</p>
<p>Али-Акбар Салехи пише в писмо до Рафаел Гроси:&#8220; Иран до момента е положил всички усилия в сътрудничество с МААЕ както по отношение на съдържанието, така и чрез предоставяне на необходимите обяснения и отговори &#8222;.</p>
<p>По-рано беше съобщено, че срокът на временното споразумение, регулиращо условията за наблюдение на иранските ядрени съоръжения, е удължен до 24 юни 2021 г. (<a href="http://atominfo.bg/?p=88205">http://atominfo.bg/?p=88205</a> )</p>
<p>Източник: <a href="http://www.atominfo.ru/newsz03/a0714.htm">http://www.atominfo.ru/newsz03/a0714.htm</a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=88386</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>МААЕ вече няма достъп до информацията от камерите в иранските ядрени обекти</title>
		<link>https://atominfo.bg/?p=88159</link>
		<comments>https://atominfo.bg/?p=88159#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 23 May 2021 21:10:44 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Иран]]></category>
		<category><![CDATA[МААЕ]]></category>
		<category><![CDATA[мониторинг]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=88159</guid>
		<description><![CDATA[Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) е лишена от достъп до изображения от камерите, разположени в иранските ядрени обекти, вследствие изтичане на тримесечното споразумение за мониторинг. Съответното изявление на председателя на Меджлиса (парламента) на страната Мохамад Багер Галибаф е цитирано в неделя от агенция Fars. &#160; &#8222;МААЕ няма право на достъп до видеозаписи и информация от камери в иранските ядрени съоръжения поради изтичането на крайния срок&#8220;, цитира агенцията Галибаф. Този тримесечен период приключи на 22 май. На 21 февруари Иран и МААЕ се договориха за временно техническо решение за продължаване на мониторинга в иранските ядрени съоръжения до три месеца, като се вземе предвид влизането в сила в тази страна от 23 февруари на нов закон, който спира допълнителния протокол към споразумението за гаранции с агенцията. В съответствие с новите условия обемът и видът на инспекциите на МААЕ в Иран са намалени и агенцията е загубила достъп до камерите в ядрените обекти. Техеран предупреди, че информацията от камерите ще бъде изтрита след три месеца, ако САЩ не отменят санкциите срещу Иран. Февруарското споразумение стана основа за възможността за организиране на директни политически консултации за пълното възстановяване на иранското ядрено споразумение, които се провеждат във Виена от началото на април. Източник: https://www.tehrantimes.com/news/449044/Iran-won-t-let-IAEA-breach-legal-frameworks-parliament-speaker]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p align="center"><strong>Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) е лишена от достъп до изображения от камерите, разположени в иранските ядрени обекти, вследствие изтичане на тримесечното споразумение за мониторинг.<br />
Съответното изявление на председателя на Меджлиса (парламента) на страната Мохамад Багер Галибаф е цитирано в неделя от агенция <a href="https://www.farsnews.ir/en/" target="_blank">Fars</a></strong><strong>.</strong><strong></strong></p>
<p>&nbsp;</p>
<p><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2021/05/Mohammad-Bagher-Ghalibaf.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-88160" title="Mohammad Bagher Ghalibaf" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2021/05/Mohammad-Bagher-Ghalibaf.jpg" alt="" width="550" height="366" /></a></p>
<p align="center">&#8222;МААЕ няма право на достъп до видеозаписи и информация от камери в иранските ядрени съоръжения поради изтичането на крайния срок&#8220;, цитира агенцията Галибаф.<br />
Този тримесечен период приключи на 22 май.</p>
<p>На 21 февруари Иран и МААЕ се договориха за временно техническо решение за продължаване на мониторинга в иранските ядрени съоръжения до три месеца, като се вземе предвид влизането в сила в тази страна от 23 февруари на нов закон, който спира допълнителния протокол към споразумението за гаранции с агенцията.<br />
В съответствие с новите условия обемът и видът на инспекциите на МААЕ в Иран са намалени и агенцията е загубила достъп до камерите в ядрените обекти.<br />
Техеран предупреди, че информацията от камерите ще бъде изтрита след три месеца, ако САЩ не отменят санкциите срещу Иран.</p>
<p>Февруарското споразумение стана основа за възможността за организиране на директни политически консултации за пълното възстановяване на иранското ядрено споразумение, които се провеждат във Виена от началото на април.</p>
<p>Източник: <a href="https://www.tehrantimes.com/news/449044/Iran-won-t-let-IAEA-breach-legal-frameworks-parliament-speaker">https://www.tehrantimes.com/news/449044/Iran-won-t-let-IAEA-breach-legal-frameworks-parliament-speaker</a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=88159</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Полша – Проучва се създаването на мобилна мрежа за мониторинг и управление на електроенергийната система</title>
		<link>https://atominfo.bg/?p=79340</link>
		<comments>https://atominfo.bg/?p=79340#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 12 Apr 2020 21:11:35 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[мониторинг]]></category>
		<category><![CDATA[Полша]]></category>
		<category><![CDATA[цифровизация]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=79340</guid>
		<description><![CDATA[PGE Systemy ще се превърне в тестово поле за създаване на експериментална частна мобилна мрежа с честота 450 MHz. Техническата реализация поема Nokia. Мрежата ще работи по LTE технология с възможност за прехвърлянето й в 5G. Самият проект се реализира в съответствие с принципа на проверка на концепцията (proof-of-concept). Същността на проекта е следната. Nokia ще изгради мобилна мрежа, която може да бъде свързана само с абонати със специален достъп, тя ще бъде напълно затворена. Ще бъде необходимо да се осигури връзка между 35 хиляди съществуващи и бъдещи точки за наблюдение, 14 милиона датчика, които ще предават телеметрия, и 20 хиляди служители на компанията. В резултат на това цялата енергийна мрежа на Полша трябва да стане напълно прозрачна за наблюдение и управление. Изборът на честотата &#8211; 450 MHz не е случаен, защото тази честота е определена за електроенергийния сектор в цяла Европа. Това прави пускането на системи и производството на оборудване за подобни проекти по-унифицирано. Източник: https://elektrovesti.net/70503_elektrichestvo-polshi-stanet-tsifrovym-i-mobilnym]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p align="center"><strong></strong><strong><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2020/04/Полша.jpg"><img class="alignleft size-full wp-image-79341" title="Полша" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2020/04/Полша.jpg" alt="" width="300" height="200" /></a>PGE Systemy ще се превърне в тестово поле за създаване на експериментална частна мобилна мрежа с честота 450 MHz. Техническата реализация поема Nokia. Мрежата ще работи по LTE технология с възможност за прехвърлянето й в 5G. Самият проект се реализира в съответствие с принципа на проверка на концепцията </strong><strong>(proof-of-concept)</strong><strong>.</strong></p>
<p>Същността на проекта е следната. Nokia ще изгради мобилна мрежа, която може да бъде свързана само с абонати със специален достъп, тя ще бъде напълно затворена.<br />
Ще бъде необходимо да се осигури връзка между 35 хиляди съществуващи и бъдещи точки за наблюдение, 14 милиона датчика, които ще предават телеметрия, и 20 хиляди служители на компанията.<br />
В резултат на това цялата енергийна мрежа на Полша трябва да стане напълно прозрачна за наблюдение и управление.</p>
<p>Изборът на честотата &#8211; 450 MHz не е случаен, защото тази честота е определена за електроенергийния сектор в цяла Европа.<br />
Това прави пускането на системи и производството на оборудване за подобни проекти по-унифицирано.</p>
<p>Източник: <a href="https://elektrovesti.net/70503_elektrichestvo-polshi-stanet-tsifrovym-i-mobilnym">https://elektrovesti.net/70503_elektrichestvo-polshi-stanet-tsifrovym-i-mobilnym</a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=79340</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Почти 30 енергоблока в САЩ вече са защитени срещу прекъсване на една от фазите в мрежата</title>
		<link>https://atominfo.bg/?p=46555</link>
		<comments>https://atominfo.bg/?p=46555#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 11 May 2016 23:56:13 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[мониторинг]]></category>
		<category><![CDATA[САЩ]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=46555</guid>
		<description><![CDATA[Системи за мониторинг и защита от уязвимост на електрическата мрежа са монтирани почти на 30 енергоблока в САЩ. На останалите блокове модернизацията трябва да завърши до края на 2018 година. &#160;   &#160; Става дума за системи, проследяващи ситуациите свързани с прекъсване на една от фазите в мрежите за променлив ток, свързани с централата и използвани за захранване в самата централа. &#160; На базата на разследване на инцидентите на АЕЦ “Byron” през 2012 година регулаторът е стигнал до извода, че почти всички американски блокове не са в състояние навреме да идентифицират (разпознаят) и да се защитават от подобни инциденти. Регулаторът не е взел решение за нови формални изисквания към централите, но собствениците на американските АЕЦ доброволно са поели задължение да монтират съответните системи за мониторинг и защита до края на 2018 година. Източник: http://www.atominfo.ru/newsn/u0156.htm За специалистите &#8211; презентация на разследването на инцидента от 2012 година: http://www.nrc.gov/docs/ML1208/ML120810365.pdf]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p align="center"><strong>Системи за мониторинг и защита от уязвимост на електрическата мрежа са монтирани почти на 30 енергоблока в САЩ. На останалите блокове модернизацията трябва да завърши до края на 2018 година.</strong></p>
<p>&nbsp;</p>
<p align="center"> <a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2016/05/phaze-loss.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-46556" title="phaze loss" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2016/05/phaze-loss.jpg" alt="" width="450" height="306" /></a></p>
<p>&nbsp;</p>
<p align="center">Става дума за системи, проследяващи ситуациите свързани с прекъсване на една от фазите в мрежите за променлив ток, свързани с централата и използвани за захранване в самата централа.</p>
<p><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2016/05/relay.jpg"><img class="alignleft size-full wp-image-46557" title="relay" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2016/05/relay.jpg" alt="" width="192" height="296" /></a></p>
<p>&nbsp;</p>
<p>На базата на разследване на инцидентите на АЕЦ “Byron” през 2012 година регулаторът е стигнал до извода, че почти всички американски блокове не са в състояние навреме да идентифицират (разпознаят) и да се защитават от подобни инциденти.</p>
<p>Регулаторът не е взел решение за нови формални изисквания към централите, но собствениците на американските АЕЦ доброволно са поели задължение да монтират съответните системи за мониторинг и защита до края на 2018 година.</p>
<p>Източник: <a href="http://www.atominfo.ru/newsn/u0156.htm">http://www.atominfo.ru/newsn/u0156.htm</a></p>
<p>За специалистите &#8211; презентация на разследването на инцидента от 2012 година: <a title="http://www.nrc.gov/docs/ML1208/ML120810365.pdf" href="http://www.nrc.gov/docs/ML1208/ML120810365.pdf">http://www.nrc.gov/docs/ML1208/ML120810365.pdf</a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=46555</wfw:commentRss>
		<slash:comments>1</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Украйна &#8211; Сеизмичен мониторинг на Хмелницката АЕЦ</title>
		<link>https://atominfo.bg/?p=27814</link>
		<comments>https://atominfo.bg/?p=27814#comments</comments>
		<pubDate>Tue, 05 Aug 2014 04:29:49 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[мониторинг]]></category>
		<category><![CDATA[сеизмика]]></category>
		<category><![CDATA[Украйна]]></category>
		<category><![CDATA[Хмелницка АЕЦ]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=27814</guid>
		<description><![CDATA[Наскоро в ОП ХАЭС се проведе съвещание относно разработване на работен проект за сеизмичен мониторинг на централата.   В съвещанието участваха специалисти от АЕЦ начело с главния инженер по управление на капиталното строителство Владимир Фалински и представители на разработчика на проекта &#8211; АО «Банкомзв’язок». Специалистите разглеждаха работни въпроси, в частност: количеството и състава на автоматизираните работни места на системата за сеизмичен мониторинг (ССМ); местата за извеждане на сигналите; типът на техническото оборудване, количеството и типа на оборудването за кондициониране на въздуха при монтирането на шкафа за събиране на информацията; намичието на места за включване на електрозахранванетто на ССМ; възможността за предаване на данните непосредствено в интернет; определяне на зоните на отговорност на подразделенията на централата при обслужването, ремонта и метрологията на оборудването на ССМ и други. В продължение на две години, след монтирането на датчиците на дълбочина от 70 до 100 метра, ще се обследва картината на количествените характеристики на преместванията на земните пластове в зоната на площадката на централата. Общо се планира да бъдат монтирани 5 датчика, три от които ще бъдат “привързани” към местата на установяване на пунктовете на АСКРО, които обхващат територията на наблюдаваната зона от всички страни. &#160; За справка: Институтът по геофизика на Националната Академия [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p align="center"><strong>Наскоро в ОП ХАЭС се проведе съвещание относно разработване на работен проект за сеизмичен мониторинг на централата.</strong></p>
<p> <a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2014/08/Хмелницка-АЕЦ.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-27816" title="Хмелницка АЕЦ" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2014/08/Хмелницка-АЕЦ.jpg" alt="" width="550" height="365" /></a></p>
<p>В съвещанието участваха специалисти от АЕЦ начело с главния инженер по управление на капиталното строителство Владимир Фалински и представители на разработчика на проекта &#8211; АО «Банкомзв’язок».</p>
<p>Специалистите разглеждаха работни въпроси, в частност: количеството и състава на автоматизираните работни места на системата за сеизмичен мониторинг (ССМ); местата за извеждане на сигналите; типът на техническото оборудване, количеството и типа на оборудването за кондициониране на въздуха при монтирането на шкафа за събиране на информацията; намичието на места за включване на електрозахранванетто на ССМ; възможността за предаване на данните непосредствено в интернет; определяне на зоните на отговорност на подразделенията на централата при обслужването, ремонта и метрологията на оборудването на ССМ и други.</p>
<p>В продължение на две години, след монтирането на датчиците на дълбочина от 70 до 100 метра, ще се обследва картината на количествените характеристики на преместванията на земните пластове в зоната на площадката на централата. Общо се планира да бъдат монтирани 5 датчика, три от които ще бъдат “привързани” към местата на установяване на пунктовете на АСКРО, които обхващат територията на наблюдаваната зона от всички страни.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p>За справка: Институтът по геофизика на Националната Академия на Науките (НАН) заедно с КИИДВ «Энергопроект» в рамките на програмите за изучаване на геоложко-тектоничните условия и сеизмичната опасност на териториите на обектите на ядрената енергетика са били направени допълнителни изследвания. В комплекта от указаните изследвания влизаха инженерно-геоложки и инструментални сеизмологични дейности, които са изпълнявани с използване на методите на регистриране при взривове на високочестотната микросеизмична и сеизмична устойчивост.</p>
<p>В резултат на допълнителното изследване е установено, че в радиус от 750 километра сеизмичното влияние от всички сеизмично-активни зони на площадката на Хмелницката АЕЦ  е по-малко от 5 бала, освен зоната на Вранча (Румъния).</p>
<p>В случай на земетресение в зоната на Вранча с максимално възможен магнитуд 7,6 по скалата на Рихрер интензитетът на сеизмичното въздействие на площадката на централата може да достигне до 6 бала по скалата МШК.</p>
<p>Детайлното изследване на сеизмичната устойчивост на площадката потвърждава параметрите на сеизмична опасност: Проектно земетресение (ПЗ) – 5 бала, максимално разчетно земетресение – 6 бала. Основните постройки на централата са проектирани за сеизмични въздействия както следва: реакторно отделение – 7 бала, резервната дизелова електроцентрала (РДЕЦ) на 1 и 2 блок – 7 бала.</p>
<p>Преди няколко години на първи и втори блок са въведени в промишлена експлоатация сеизмичните сензори СС-1, който мигновено реагират на катаклизми от вида на земетресения и цунами.</p>
<p>Източник: <a href="http://www.energoatom.kiev.ua/ru/press/nngc/40065-seyismicheskaya_bezopasnost_hmelnitckoyi_aes_pod_kontrolem/" target="_blank">Энергоатом</a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=27814</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Международната мониторингова система ще успее да засече следващото ядрено изпитание на КНДР</title>
		<link>https://atominfo.bg/?p=24751</link>
		<comments>https://atominfo.bg/?p=24751#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 02 May 2014 04:06:06 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[КНДР]]></category>
		<category><![CDATA[мониторинг]]></category>
		<category><![CDATA[ядрени изпитания]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=24751</guid>
		<description><![CDATA[&#160;   Международната система за мониторинг на ядрени взривове е в състояние да засече изпитанието на всякакъв ядрен заряд в КНДР, заяви в понеделник пред журналистите в седалището на ООН изпълнителният директор на Организацията по договора за пълната забрана на ядрените опити Лассин Зербо. “Не е важно, ще съобщи ли Северна Корея за това или не, ние ще го засечем”, - уверява той. В края на март от КНДР намекнаха за възможността да бъде извършен нов ядрен опит, но срокове не се посочиха. Шпионските спътници постоянно сканират територията на страната, за да фиксират активност в района, където се очаква провеждане на ядреното изпитание. Досега Пхенян е извършил такива изпитания през 2006, 2009 и 2013 година, независимо от строгите санкции от страна на ООН и забележимата международна изолация. “Ако изпитанието е съпроводено с взрив, нашата система е в готовност за засече всякакво събитие, свързано с разработване на оръжия за масово унищожаване. Няма съмнение в това, че тази система днес сама за себе си представлява сериозно препятствие за всеки, който би се опитал да извърши тайно изпитание”, казва Зербо. Международната система за мониторинг осигурява режим на верификация на Договора за пълна забрана на ядрените изпитания. Тя се състой от повече от 300 [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>&nbsp;</p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: center;" align="center"><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG"><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2014/05/Северна-Корея.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-24752" title="Северна Корея" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2014/05/Северна-Корея.jpg" alt="" width="550" height="312" /></a></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG"> </span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG">Международната система за мониторинг на ядрени взривове е в състояние да засече изпитанието на всякакъв ядрен заряд в КНДР, заяви в понеделник пред журналистите в седалището на ООН изпълнителният директор на Организацията по договора за пълната забрана на ядрените опити Лассин Зербо.</span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG">“Не е важно, ще съобщи ли Северна Корея за това или не, ние ще го засечем”, </span><span style="mso-ansi-language: EN-GB;" lang="EN-GB">-</span><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG"> уверява той.</span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG">В края на март от КНДР намекнаха за възможността да бъде извършен нов ядрен опит, но срокове не се посочиха. Шпионските спътници постоянно сканират територията на страната, за да фиксират активност в района, където се очаква провеждане на ядреното изпитание.</span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG">Досега Пхенян е извършил такива изпитания през 2006, 2009 и 2013 година, независимо от строгите санкции от страна на ООН и забележимата международна изолация.</span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG">“Ако изпитанието е съпроводено с взрив, нашата система е в готовност за засече всякакво събитие, свързано с разработване на оръжия за масово унищожаване. Няма съмнение в това, че тази система днес сама за себе си представлява сериозно препятствие за всеки, който би се опитал да извърши тайно изпитание”, казва Зербо.</span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG">Международната система за мониторинг осигурява режим на верификация на Договора за пълна забрана на ядрените изпитания. Тя се състой от повече от 300 станции от сеизмичен, радионуклиден, хидроакустичен и инфразвуков тип, а също и 16 радионуклидни лаборатории в повече от 90 държави по света и в Антрактида.</span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG">Източник: </span><a href="http://ria.ru/world/20140429/1005849581.html" target="_blank">РИА Новости</a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=24751</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>ДП РАО – НХ РАО &#8211; ХИДРОГЕОЛОЖКИ МОНИТОРИНГ НА ПЛОЩАДКАТА „РАДИАНА”</title>
		<link>https://atominfo.bg/?p=16538</link>
		<comments>https://atominfo.bg/?p=16538#comments</comments>
		<pubDate>Mon, 01 Jul 2013 03:49:02 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Прес-съобщения]]></category>
		<category><![CDATA[ДП РАО]]></category>
		<category><![CDATA[мониторинг]]></category>
		<category><![CDATA[НХРАО]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=16538</guid>
		<description><![CDATA[    В края на месец юни 2013 година стартираха дейностите по изграждане на постоянни наблюдателни кладенци върху терена на бъдещото Национално хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци.     Създаването на системата от наблюдателни кладенци е част от предексплоатационния хидрогеоложки мониторинг на съоръжението. Мероприятието е важна част от концепцията за безопасна работа на хранилището, тъй като ще позволи сравнение на данните от сегашното състояние на почвата и водите на площадката с измерванията, които ще се правят, когато НХРАО заработи. По този начин се гарантира неразпространението на радионуклиди в околната среда в резултат на експлоатацията на съоръжението, поясни инж. Иван Петров, главен технолог в СП „НХРАО”.     Хидрогеоложкият мониторинг се извършва от международен изпълнител, избран след тръжна процедура. Консорциумът се състои от „Нюклиър Нешънъл Лаборатори” – компания, която работи предимно във Великобритания, Северна и Южна Америка и извършва хидрогеоложки мониторинг, свързан включително с изграждането и експлоатацията на подобни хранилища; „Деконта” – чешка компания, която има опит в Източна Европа и Азия и основната им дейност е за откриване и наблюдение на замърсени зони и разработване на нови методи за оценка, свързани с въздействието върху околната среда, и „Бритиш джиолоджикъл сървей”. За сондажните дейности е привлечен и български подизпълнител. [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana; mso-ansi-language: RU;" lang="RU"> </span></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: center;" align="center"><span style="font-family: Verdana; mso-ansi-language: BG;"> <a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2013/06/06_28_2013_Radiana_1.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-16539" title="06_28_2013_Radiana_1" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2013/06/06_28_2013_Radiana_1.jpg" alt="" width="465" height="311" /></a> </span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana; mso-ansi-language: BG;"> </span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana; mso-ansi-language: RU;" lang="RU">В края на месец юни 2013 година стартираха дейностите по изграждане на постоянни наблюдателни кладенци върху терена на бъдещото Национално хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци. </span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana; mso-ansi-language: BG;"> </span></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: center;" align="center"><span style="font-family: Verdana; mso-ansi-language: BG;"> <a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2013/06/Clipboard011.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-16540" title="Clipboard01" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2013/06/Clipboard011.jpg" alt="" width="441" height="278" /></a></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana; mso-ansi-language: BG;"> </span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana; mso-ansi-language: RU;" lang="RU">Създаването на системата от наблюдателни кладенци е част от предексплоатационния хидрогеоложки мониторинг на съоръжението. </span><span style="font-family: Verdana;" lang="EN-US">Мероприятието е важна част от концепцията за безопасна работа на хранилището, тъй като ще позволи сравнение на данните от сегашното състояние на почвата и водите на площадката с измерванията, които ще се правят, когато НХРАО заработи. По този начин се гарантира неразпространението на радионуклиди в околната среда в резултат на експлоатацията на съоръжението, поясни инж. Иван Петров, главен технолог в СП „НХРАО”.</span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana; mso-ansi-language: BG;"> </span></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: center;" align="center"><span style="font-family: Verdana; mso-ansi-language: BG;"> <a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2013/06/Clipboard021.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-16542" title="Clipboard02" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2013/06/Clipboard021.jpg" alt="" width="418" height="265" /></a></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana; mso-ansi-language: BG;"> </span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;" lang="EN-US">Хидрогеоложкият мониторинг се извършва от международен изпълнител, избран след тръжна процедура. Консорциумът се състои от „Нюклиър Нешънъл Лаборатори” – компания, която работи предимно във Великобритания, Северна и Южна Америка и извършва хидрогеоложки мониторинг, свързан включително с изграждането и експлоатацията на подобни хранилища; „Деконта” – чешка компания, която има опит в Източна Европа и Азия и основната им дейност е за откриване и наблюдение на замърсени зони и разработване на нови методи за оценка, свързани с въздействието върху околната среда, и „Бритиш джиолоджикъл сървей”. За сондажните дейности е привлечен и български подизпълнител.</span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;" lang="EN-US">По програма трябва да бъдат изградени 12 наблюдателни кладенци с дълбочина от 15 до 110 метра. Дейностите ще продължат около 40 дни (в зависимост от атмосферните условия). </span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana; mso-ansi-language: BG;"> </span></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: center;" align="center"><span style="font-family: Verdana; mso-ansi-language: BG;"> <a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2013/06/06_28_2013_Radiana_3.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-16541" title="06_28_2013_Radiana_3" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2013/06/06_28_2013_Radiana_3.jpg" alt="" width="465" height="311" /></a></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana; mso-ansi-language: BG;"> </span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana; mso-ansi-language: RU;" lang="RU">Почвените проби, събрани на различна дълбочина, ще бъдат изпратени в чешка лаборатория за прецизен геохимичен анализ, разказа хидрогеологът Иржи Кубрик, постоянен представител на изпълнителя на площадката. </span><span style="font-family: Verdana;" lang="EN-US">Той коментира, че на този етап „всичко върви много добре, защото от страна на ДП РАО е ясно дефинирано какви са целите и какво трябва да се изпълни.” </span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana; mso-ansi-language: RU;" lang="RU">Стефан Даракчиев, ръководител на българския сондьорски екип, коментира: „Тези наблюдателни кладенци<span style="mso-spacerun: yes;">  </span>са с много важно значение, целта е да се наблюдава качеството на<span style="mso-spacerun: yes;">  </span>подземните води напред във времето. </span><span style="font-family: Verdana;" lang="EN-US">Това означава, че дейностите трябва да бъдат изпълнени качествено и наистина добре. Много прецизно трябва да се спазва технологията, да се ползват качествени материали и да не се правят компромиси с процедурите.”<span style="mso-spacerun: yes;">  </span></span></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=16538</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Русия – Япония – в атмосферата са открити радиоактивни газове последствие от ядрените изпитания на КНДР</title>
		<link>https://atominfo.bg/?p=14871</link>
		<comments>https://atominfo.bg/?p=14871#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 27 Apr 2013 03:34:43 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[КНДР]]></category>
		<category><![CDATA[мониторинг]]></category>
		<category><![CDATA[Русия]]></category>
		<category><![CDATA[ядрени изпитания]]></category>
		<category><![CDATA[Япония]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=14871</guid>
		<description><![CDATA[    Мониторинговите станции на Организацията по Договора за всеобща забрана на ядрените изпитания /ОДВЗЯИ/ са фиксирали наличие в атмосферата над Русия и Япония на радиоактивни инертни газове. Както се казва в съобщението на Организацията, “появяването на тези газове може да бъде свързано с проведените от КНДР на 12 февруари ядрени опити”. “Изотопи на ксенона са били открити от станцията в Такасаки /Япония/, която се намира на хиляда километра от севернокорейския полигон. По-ниски нива са измерени и от станцията на територията на Русия, в Уссурийск”, &#8211; отбелязват от ОДВЗЯИ. “Концентрацията на изотопите позволява да се направи извод, че ядрената реакция се е случила преди повече от 50 дни, което отговаря на датата на провеждане на ядрените изпитания в КНДР”, &#8211; се казва в съобщението. Според съобщението на организацията, “използването на компютърно моделиране на атмосферния пренос, чрез който се изчисляват пътищата за преместване във въздуха на радиоактивните елементи, на базата на данните за времето, позволи да се определи именно територията на КНДР като място на възможното провеждане на ядрено изпитание”. “Станциите са фиксирали два типа изотопи на газа “ксенон-131” и “ксенон-133”, което говори, именно, за ядрения произход на газа”, &#8211; се казва в съобщението. “Сега ние извършваме сепариране (изчистване) и уточняване [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;"> <a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2013/04/радиоактивни-газове-над-Русия-и-Япония.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-14872" title="радиоактивни газове над Русия и Япония" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2013/04/радиоактивни-газове-над-Русия-и-Япония.jpg" alt="" width="441" height="271" /></a></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;"> </span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;">Мониторинговите станции на Организацията по Договора за всеобща забрана на ядрените изпитания /ОДВЗЯИ/ са фиксирали наличие в атмосферата над Русия и Япония на радиоактивни инертни газове. Както се казва в съобщението на Организацията, “появяването на тези газове може да бъде свързано с проведените от КНДР на 12 февруари ядрени опити”.</span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;">“Изотопи на ксенона са били открити от станцията в Такасаки /Япония/, която се намира на хиляда километра от севернокорейския полигон. По-ниски нива са измерени и от станцията на територията на Русия, в Уссурийск”, &#8211; отбелязват от ОДВЗЯИ. “Концентрацията на изотопите позволява да се направи извод, че ядрената реакция се е случила преди повече от 50 дни, което отговаря на датата на провеждане на ядрените изпитания в КНДР”, &#8211; се казва в съобщението.</span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;">Според съобщението на организацията, “използването на компютърно моделиране на атмосферния пренос, чрез който се изчисляват пътищата за преместване във въздуха на радиоактивните елементи, на базата на данните за времето, позволи да се определи именно територията на КНДР като място на възможното провеждане на ядрено изпитание”.</span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;">“Станциите са фиксирали два типа изотопи на газа “ксенон-131” и “ксенон-133”, което говори, именно, за ядрения произход на газа”, &#8211; се казва в съобщението.</span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;">“Сега ние извършваме сепариране (изчистване) и уточняване на данните, за да се изключи влияние на изотопи от други източници, но за сега информация за наличие на такива източници няма”, заявява експертът от ОДВЗЯИ по изотопите Мика Никкинен.</span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;"> </span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;">Както обясняват от Организацията, “радиоизотопните технологии са единствените технологии за мониторинг, които могат да представят ясни доказателства за ядрената природа на взрива”. След подземен ядрен взрив радиоактивните инертни газове генерирани от него постепенно се просмукват от земните пластове и излизат в атмосферата. Ветровете ги разсейват в атмосферата и след определено време те могат да бъдат открити на хиляди километри от мястото на взрива.</span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;">Сега ОДВЗЯИ разполага с 66 радиоизотопни станции по целия свят. От тях 30 са предназначени за откриване на инертни газове. Трябва да се отбележи, че следи от “ксенон-133” бяха регистрирани след изпитанията на КНДР през 2006 година, но не бяха открити след изпитанието, проведено от КНДР през 2009 година.</span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: Verdana;">Източник: <a href="http://www.itar-tass.com/c1/716846.html" target="_blank">ИТАР-ТАСС</a> </span></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=14871</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
