Производството на електроенергия в КНР се е увеличило с 4% и възлиза на 7624 TWh. Както виждаме, COVID-19 някак не повлия на развитието на китайския енергиен сектор, за разлика от други големи икономики.

Делът на топлоелектрическите централи (ТЕЦ), работещи на базата на въглища, газ, мазут и биомаса, в производството на електроенергия постоянно намалява. През 2020 г. е 67,9%, през 2019 г. е 68,9% (през 2018 г. – 70,4%, през 2017 г. – 71,1%). Производството на ТЕЦ през 2020 г. се е увеличило с 2,5%. Това е приблизително в съответствие с темпа на растеж през 2019 г.

Основните статистически данни са обобщени в следната таблица:

Сумарната мощност на вятърните и слънчевите електроцентрали, най-бързо развиващият се сегмент на китайската енергийна индустрия, достигна 535 GW.

Вятърните и слънчевите централи генерират съвместно 727,6 TWh електроенергия, почти 100 TWh повече в сравнение с 2019 г.
Общият дял на слънчевата и вятърната енергия в производството на електроенергия в КНР достигна 9,54%.

Още един любопитен факт. Китай има голяма ядрена енергетика. Нейните атомни електроцентрали са произвели 366,2 TWh през 2020 г.
Все пак – Вятърните паркове в Китай генерират повече електроенергия от ядрената енергетика от 2012 г. насам. През 2020 г. те генерираха 100 TWh повече електроенергия.

Като се вземат предвид водноелектрическите централи, делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в производството на електроенергия през 2020 г. достига 27,3% (през 2019 г. – 26,4%; през 2018 г. – 25,4%).
Трябва да се има предвид, че електроцентралите, работещи на биологични суровини, са класифицирани в тази статистика като ТЕЦ.

Емисиите на парикови газове

Министерството на екологията и околната среда на Китай публикува разпоредбите на Националната система за търговия с емисии (ETS).
Тя трябва да започне работа на 1 февруари тази година.

Източник: https://elektrovesti.net/74276_elektroenergetika-kitaya-itogi-2020-goda?preview=1

Кеплер говори по време на уебинар, посветен на нов доклад, публикуван от агенцията, за политиките в областта на ядрената енергия и икономически ефективната декарбонизация на електроенергийните системи.

Според доклада, декарбонизирането на електроенергийния сектор може да бъде рентабилно и същевременно да поддържа високо ниво на енергийна сигурност при спазването на пет допълнителни политически мерки:
• Системните разходи за различните технологии да се разграничават и разпределят;
• Да се прилага въглеродно ценообразуване като най-ефективен подход за намаляване на въглеродните емисии;
• Да се насърчават новите инвестиции във всички нисковъглеродни технологии чрез осигуряване на стабилност за инвеститорите;
• Да се осигурят адекватни нива на капацитет и гъвкавост, както и инфраструктура за пренос и разпределение;
• Да се развият реално конкурентни краткосрочни пазари на електроенергия.

„Пандемията и свързаните с нея политически реакции подчертават първостепенното значение на технически и икономически надеждните електроенергийни системи.
Докато светът се движеше онлайн, стабилното снабдяване с електроенергия беше също толкова нужно, колкото продоволствените доставки и достъпа до здравни грижи“, допълни още Кеплер.

Подробности на: https://www.world-nuclear-news.org/Articles/The-inclusive-route-to-low-carbon-electricity

Документът вече е получил подкрепа от Министерството на енергетиката на САЩ.

„Чуждестранните противници все повече създават и използват уязвимостите в магистралните системи за електроснабдяване в САЩ“, заяви американският президент. „Успешните атаки срещу американски електроцентрали представляват сериозна заплаха за икономиката на страната, за общественото здраве и безопасността на населението и намаляват способността на САЩ да защитават себе си и своите съюзници“.

Според Белия дом чуждите противници могат умишлено да създадат уязвимост в оборудването за електроцентралите, произведено в чужбина, с оглед на проблеми при по-нататъшната им експлоатация, което може да доведе до „катастрофални последици“.

Заповедта задължава министъра на енергетиката да идентифицира вече инсталираното електрическо оборудване, произведено извън Съединените щати, и да разработи заедно с правителствените агенции и частния сектор стратегии за неговото изолиране, мониторинг и замяна в бъдеще.
Пълният текст на постановлението е публикуван на официалната страница на Белия дом.

Източник: https://elektrovesti.net/71023_v-ssha-zapretili-oborudovaniya-dlya-elektrostantsiy-inostrannogo-proizvodstva

В световният енергиен отрасъл се наблюдават проблеми не само от специфичен регионален, но и от глобален характер. Преди всичко това е бъдещето на ядрената енергетика. От националните пазари на електроенергия през 2012 година най проблемен беше индийският – в края на юли там се случи рекордният в света “блекаут”.

Проблемите на глобалната енергетика

Аварията през 2011 година на японската АЕЦ “Фукушима” оказа не по-малко негативно въздействие върху отрасъла, отколкото Чернобил преди четвърт век. Редица държави, включително Германия, решиха въобще да се откажат от ядрената енергетика, други преразгледаха плановете си за построяване на ядрени енергоблокове.

Например, Китай преди “Фукушима” имаше намерение до 2020 година да увеличи делът на ядрената енергия в националния енергиен баланс от сегашните 1,8% до 6%. Това предполагаше построяването на около 60 нови енергоблока с обща електрическа мощност 67,5 GW. Петилетният план за периода 2012-2017 година предвиждаше въвеждането на 50 GW нови мощности.

През 2012 година тези планове бяха коригирани в посока на понижаване. Сега китайските енергетици са готови да се ограничат до 26 енергоблока, строителството на които е започнало. До 2015 година ще влязат в експлоатация 30 GW нови мощности. Целевото задание до 2020 година сега е 60 GW вместо 80 GW съгласно предишната програма.

В дългосрочен план китайците нямат намерение да се отказват от ядрената енергетика. Нещо повече, през 2030 година инсталираните мощности в АЕЦ трябва да достигнат 200 GW, а през 2050 година – 400 GW.

Обаче в западните държави перспективите на този отрасъл не изглеждат утешителни. Властите в Япония след “Фукушима” с цел профилактика и за успокояване на общественото мнение спряха 52 ядрени енергоблока, изработващи до катастрофата 26% от електроенергията в страната.

През 2012 година беше решено те постепенно да се върнат в строя, защото допълнителните покупки на въглища и втечнен газ, с които се наложи да се компенсира ядрената енергетика, сериозно влошиха външнотърговския баланс на страната, ръстът на цените на електроенергията доведе до намаляване на конкурентно способността на националната промишленост. Реално бяха рестартирани два енергоблока. Поради масовите протести на японските власти се наложи да се откажат от идеите за реанимиране на ядрената енергетика, в крайна сметка, поне за сега.

В някой други държави правителствата не действаха така радикално както в Германия и Япония, но като цяло ядрената енергетика на западните държави е заплашена от упадък. Поради дългите процедури за получаване на всички необходими разрешения и съгласуване, строителството на нови блокове се превръща в безкрайно продължителна и скъпа процедура, затова част от енергийните компании не виждат повече изгода в реализацията на такива проекти. През последната година имаше съобщения за отказването на редица американски и европейски компании от строителството на нови ядрени мощности, а отдавна започнатите строежи във Финландия и Франция (EPR-1600)вече значително са изостанали от графиците.

Съдейки по всичко, в обозримото бъдеще развитието на ядрената енергетика в света ще става за сметка на Китай, Индия, Русия и други държави с развиваща се икономика. Разбира се, в този списък влизат и централноевропейските държави – Чехия, Словакия, Румъния и Полша, което предизвика поредният конфликт в ЕС.

Кризата в световната ядрена енергетика поставя още един проблем: за сметка на какви енергийни източници ще се осигурява ръстът на глобалните потребности от електроенергия в близкото десетилетие?

Макар СМИ и правителствата на някой държави отделят максимално внимание на ВЕИ, очевидно е, че вятърът и слънцето в обозримо бъдеще няма да могат да заменят традиционните източници.

Ако ядрената енергетика бъде извадена от играта, остава само изборът между газ и въглища. В САЩ за сега фаворит е евтиният шистов газ, въпреки, че пределно-ниската му цена скоро може да остане в историята. В Европа, по силата на същите финансови фактори, – това са въглищата.

От националните енергийни пазари най-проблемен през 2012 беше индийският. В края на юли в страната стана рекордният в световната история “блекаут”, от който пострадаха повече от 700 милиона души от 20 от всичките 28 щата (http://atominfo.bg/?p=8423). Няколко дни преди това имаше идентичен енергиен колапс, само че в по малък мащаб.  

Непосредствени причини станаха, според данните на специалистите, няколко съвпадащи проблеми. През юли голяма част от страната беше  обхваната от 40-градусова жега, което предизвика рязко увеличаване на натоварването на електроенергийната система, предизвикано от повишената консумация от хладилниците и климатиците.

Същевременно производството на ел. енергия е намаляло, защото по-малко активният през тази година летен мусон не успя да напълни язовирите на ВЕЦ.

Съществена роля е изиграла силно амортизираните национални преносни и разпределителни енергийни системи.

Според индийските специалисти, дефицитът на електроенергия в страната се превръща в проблем от общонационален мащаб. Около 1/3 от домакинствата в Индия не ползват електрическа енергия, но този дял постепенно намалява. Така, че търсенето расте с високи темпове.

Същевременно строителството на нови енергоблокове не става достатъчно бързо. Според американският вестник The Wall Street Journal, от 2006 до 2011 година нарастването на генериращите мощности в Индия е било средно по 14 GW на година – почти 6 пъти по-бавно, отколкото в Китай.

Основният проблем на индийската енергетика се заключава не в дефицита на финансови и суровинни ресурси (макар, че това също има значение), а в безкрайно неефективната национална бюрокрация. В Индия е безкрайно трудно да се получи разрешение за строителство на нов промишлен обект, а процесът на отделяне на парцел за него може да се превърне в многогодишен изтощителен маратон. По тези причини е напълно вероятно, че в следващите години проблемът с енергийния дефицит в Индия ще продължи да се изостря.

Същевременно в Китай ситуацията в този план забележимо се е подобрила. Ако през 2011 година властите бяха принудени да ограничават доставките на електроенергия за промишлените предприятия, то през 2012 година дъждовните пролет и лято доведоха до свръх производство на ВЕЦ и заставиха правителството срочно да преразгледа плановете за въгледобива. Своята роля, разбира се, изигра и забавянето на ръста на китайската икономика.

Впрочем, да се говори за това, че проблемът е решен е още рано. Китай продължава с ускорени темпове да развива енергийния си отрасъл, стараейки се да прави това комплексно. За основа на националната енергетика продължават да служат въглищата, същевременно в страната нараства потреблението на природен газ. Китай заема първо място в света по обема на инвестициите в алтернативната енергетика, а същевременно планира да създаде през следващите 40 години най-големият в света ядрен енергиен отрасъл.

Според много експерти, през 2013 година световната икономика, която достигна дъното на спада някъде към края на 2012 година, започва постепенно да расте. С тези прогнози може да се спори (за сега никакви качествени положителни изменения в световната икономика не се наблюдават), но консумацията на електроенергия в света, безусловно, ще нараства. Но всички проблеми в глобален мащаб на отрасъла от 2012  ще се прехвърлят и в 2013 година.

Източник: http://www.uaenergy.com.ua/c225758200614cc9/0/595e0c694bacb721c2257adf004d9ddf

Автор на статията е Виктор Тарнавский, – списание „Энергобизнес“.

Европейският избор

Най-дълбоки реформи в сферата на електро-енергетиката преживяват страните от Европейския Съюз. Там вървят едновременно няколко процеса, които не винаги се съчетават хармонично един с друг. Това, първо, е изпреварващият ръст на използването на ВЕИ. На второ място – създаване на общ енергиен пазар в мащабите на ЕС. И, трето – спорът за бъдещето на ядрената енергетика в региона.

Развитието на алтернативната енергетика, базирана на енергията на вятъра и слънцето, отдавна вече е един от приоритетите на политиката на ЕС. Като се преследват едновременно няколко цели. Преди всичко, разширеното използване на ВЕИ намалява зависимостта на европейските страни от вноса на традиционни енергоносители.

Не по-малко важно е и това, че алтернативната енергетика позволява радикално да се намалят емисиите от въглероден диоксид и по този начин да се отдалечи перспективата за глобалното затопляне.

Накрая, благодарение на разработването и внедряването на нови технологии за получаване на енергия от вятъра и слънцето в региона се създават нови отрасли със стотици хиляди работни места и милиардни обороти.

Сега ЕС се ръководи в тази област от програмата 20-20-20, приета през 2007 година и предвиждаща намаляване на емисиите CO₂ с 20% и привеждане на делът на алтернативните енергийни източници в енергийния баланс до 20% до 2020 година. Също така дългосрочна “пътна карта”, установяваща основните ориентири за периода до 2050 година. До средата на текущото столетие държавите от ЕС планират да превърнат възобновяемите източници в основа на своята енергетика, осигуряващи до 70% от производството на електроенергия.

Определени успехи по този път вече има. През последните години, когато потреблението на електроенергия в много от страните на ЕС се намали поради икономическата криза, а необходимостта от построяването на нови енергоблокове съществено намаля, на алтернативната енергетика се падат около 70% от всички въведени в експлоатация нови генериращи мощности. В Германия още през 2011 година 20% от консумираната електроенергия е била произведена от ВЕИ.

Обаче вече през 2012 година в Европа започнаха да се проявяват проблеми, свързани с изпреварващото развитие на алтернативната енергетика. Вятърните и слънчевите електроцентрали са много нестабилни. Само за едно денонощие произведената от тях електроенергия може да се изменя с десетки проценти. Това налага осигуряването на резервни (горещ резерв) мощности, които биха могли оперативно да изглаждат тези колебания.

До скоро делът на възобновяемите източници в енергийния баланс не бе толкова голям, затова проблемът не е толкова остър и се решава в оперативен порядък. Но вече слънчевите и вятърните електроцентрали започват да заемат достатъчно сериозно място в енергийната система и трудностите нарастват лавинообразно.

Доставчиците на алтернативна електроенергия ползват субсидии и облекчения. В частност, произведената от тях електроенергия се изкупува безусловно. Традиционните газови и въглищни енергоблокове в редица страни (преди всичко, в Германия, Испания, Италия) в резултат на това са били принудени да влязат в енергийния баланс като резервни. За тях се увеличи времето на престой, а резките колебания на обема на производството на електроенергия водят до повишаване на износването и дефектите на оборудването.

По тази причина енергийните компании понасят загуби. Те проявяват все по-голямо недоволство, защото конкурентите им работят в не-пазарния сектор, като получават гарантирано изкупуване на енергията по “зелени” тарифи.

През 2012 година за първи път възникна проблем от свръх-производството на алтернативна енергия в Германия и Италия. В лексикона на европейските енергетици влезе термина “слънчева неделя”, когато производството на фотоволтаиците се оказва толкова голямо, че в отделни периоди на деня превишава нуждите на цялата енергийна система. Вследствие на излишъците се налага електроенергията да се “прехвърля” в енергосистемите на съседни страни, което съвсем не се харесва на последните, защото им се налага да спират собствените си енергоблокове.

На последък противоречията в тази сфера нарастват. Правителствата на Полша и Чехия вече предупредиха Германия за недопустимостта на значителни трансгранични трансфери на електроенергия през тази зима, когато се очакват големи излишъци вследствие на работата на немските вятърни електроцентрали. Двете страни даже се принудиха започнат да монтират на трансграничните далекопроводи специални трансформатори и фазоразделители, за да могат чрез тях да блокират нежеланото прехвърляне на електроенергия. Разбира се масовото въвеждането в експлоатация на тези модерни защитни системи ще стане не по-рано от 2017 година. 

За правителствата на Германия и Италия появяването на новите проблеми с ВЕИ стана неочакван сюрприз. На първо време те се стараят да забавят развитието на този подотрасъл, намалявайки “зелените” тарифи и отменяйки част от поощренията, но тези мерки влизат в противоречие с политиката на ЕС, изискваща продължаване на развитието на алтернативната енергетика.

През 2012 година в европейската енергетика ставаше, по-скоро натрупване на проблемите, стоящи пред сектора, не за сега без дълбочинното им решаване. Европейската комисия вижда изхода в създаването на общ европейски енергиен пазар. Планира се реализацията му да стане още през 2014 година. Предполага се, че до тогава ще завърши обединяването на регионалните енергийни борси, а всички потребители на електроенергия в ЕС ще получат възможност за свободен избор на доставчика на електроенергия.

Според думите на еврокомисаря Гюнтр Йотингер, с това ще се свърши сегашното господство на крупните интегрирани енергийни компании на националните пазари и ще се създаде действаща и ефективна система за свободна конкуренция. Освен това, възможността на свободен пренос на електроенергия от Лапландия до Сицилия и от Шотландия до Естония ще позволи да се ликвидират дисбалансите, свързани с излишъците от алтернативна електроенергия в различните държави. 

Звучи, разбира се, не лошо, но по пътя за създаването на общия европейски енергиен пазар има още достатъчно много проблеми, които надали ще се могат да се решат до 2014 година. Преди всичко за това още няма технически условия. За да може електроенергията свободно да циркулира по единната европейска мрежа, която включва и десети хиляди малки производители на алтернативна електроенергия, е необходимо мащабно строителство на нови магистрални електропроводи и интерконектори, а също и масовото внедряване на технологията на интелектуалните мрежи (smart grids).

Европейските държави, разбира се, влагат средства в инфраструктурата. По данни на ЕК, вече обнародваните планове предвиждат прокарването на около 28 хиляди километра нови електропроводи, което съответства на 11% от общата дължина на наличните мрежи. Само в една Испания се планира прокарването на нови 8 хиляди километра електропроводи, което отговаря на ръст от 23%. Но в условията на кризата трудно може да се предвиди дали тези мероприятия ще бъдат реализирани напълно.

Наред с техническите проблеми, създаването на единен европейски енергиен пазар ще се сблъска и институционални. Съгласно Лисабонския договор, енергийната политика е в прерогативите на националните органи на властта. Всяка европейска държава има свой правила, закони и стандарти, регулиращи работата на енергийните пазари, свой тарифи, схеми за стимулиране на ВЕИ и други.

ЕК се стреми да приведе европейското енергийно законодателство под общ знаменател и да застави всички да спазват общи правила. Сега се разработва Директива по алтернативна енергетика, която трябва да унифицира националното регулиране на този отрасъл. Обаче многоот европейските държави не искат да се откажат от суверенитета в енергийната сфера. Да не говорим за особените позиции на Полша или Великобритания.

Съдейки по всичко, изработването на обща енергийна политика ще стане едно от приоритетните направления в работата на ЕК през 2013 година. Но за сега действията на Брюксел в тази сфера не се ползват с подкрепа от страна на болшинството от националните правителства. Така, че противоречията в европейската енергетика, по-скоро, ще нарастват.

http://www.atomnews.info/?T=0&MID=5&JId=42&NID=3089

Автор на статията е Виктор Тарнавский, – списание „Энергобизнес“.

Очаквайте продължение.