<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>AtomInfo.BG &#187; държавен еталон за време</title>
	<atom:link href="http://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;tag=%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://atominfo.bg</link>
	<description></description>
	<lastBuildDate>Mon, 26 Oct 2026 16:26:25 +0000</lastBuildDate>
	<language>en</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=3.2.1</generator>
		<item>
		<title>Атомният часовник на Пушкин</title>
		<link>https://atominfo.bg/?p=103802</link>
		<comments>https://atominfo.bg/?p=103802#comments</comments>
		<pubDate>Thu, 21 Sep 2023 21:08:23 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[държавен еталон за време]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=103802</guid>
		<description><![CDATA[Пра-правнукът своя прародител не разочарова. И той издигна паметник: Той също е достоен &#8211; държавен еталон за време! &#160; Тези редове са написани от колега за Сергей Борисович Пушкин, потомък на великия руски поет и създател на първия светски стандарт за време. След колежа младият инженер Пушкин дойде да работи в лабораторията на Централния научноизследователски институт по радиоизмервания (ЦНИИР). Само за няколко години Сергей Борисович стана водещ изследовател в лабораторията. През 1955 г. на базата на ЦНИИР е открит Институтът по метрология на времето и пространството (ВНИИФТРИ). Сергей Пушкин става един от неговите създатели и ръководител на лабораторията за обслужване на времето. Една от основните разработки на учения бяха свръхточните атомни часовници. През 1967 г. той става научен ръководител и главен дизайнер на проекта за тяхното създаване. „Часовниците на Пушкин“ са почти милион пъти по-точни от тези, базирани на въртенето на Земята около оста си. Грешката на атомните часовници, ако не се проверяват, е една секунда на 500 хиляди години. Официалният преход към атомното време се случи през същата 1967 г. и Пушкин беше назначен на длъжността научен пазител на Държавния стандарт за време и честота (SETC). Сергей Борисович заемаше тази почетна длъжност в продължение на 44 години. Както казва [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p align="center"><em>Пра-правнукът своя прародител не разочарова.</em></p>
<p align="center"><em>И той издигна паметник:<br />
Той също е достоен &#8211; държавен еталон за време!</em></p>
<p>&nbsp;</p>
<p><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2023/09/Пушкин1.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-103804" title="Пушкин" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2023/09/Пушкин1.jpg" alt="" width="543" height="347" /></a></p>
<p align="center"><strong>Тези редове са написани от колега за Сергей Борисович Пушкин, потомък на великия руски поет и създател на първия светски стандарт за време.</strong></p>
<p>След колежа младият инженер Пушкин дойде да работи в лабораторията на Централния научноизследователски институт по радиоизмервания (ЦНИИР). Само за няколко години Сергей Борисович стана водещ изследовател в лабораторията.</p>
<p>През 1955 г. на базата на ЦНИИР е открит Институтът по метрология на времето и пространството (ВНИИФТРИ). Сергей Пушкин става един от неговите създатели и ръководител на лабораторията за обслужване на времето.</p>
<p align="center">Една от основните разработки на учения бяха свръхточните атомни часовници. През 1967 г. той става научен ръководител и главен дизайнер на проекта за тяхното създаване.<br />
<em>„Часовниците на Пушкин“ са почти милион пъти по-точни от тези, базирани на въртенето на Земята около оста си. Грешката на атомните часовници, ако не се проверяват, е една секунда на 500 хиляди години.</em></p>
<p>Официалният преход към атомното време се случи през същата 1967 г. и Пушкин беше назначен на длъжността научен пазител на Държавния стандарт за време и честота (SETC).<br />
Сергей Борисович заемаше тази почетна длъжност в продължение на 44 години.</p>
<p>Както казва самият Пушкин: „Аз съм човекът, който лично отговаря за работата на целия сложен комплекс“.</p>
<p>Източник: <a href="https://t.me/StranaRosatom/6895">https://t.me/StranaRosatom/6895</a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=103802</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
