В момента общият капацитет на работещите ядрени енергийни инсталации се движи на 391 гигавата електрически (GWe); и според референтния сценарий инсталациите вероятно ще бъдат увеличени до 686 GWe до 2040 г.; тогава горният сценарий оценява капацитет от 931 GWe в рамките на плановата времева рамка; докато по-ниският сценарий го поставя на 486 GWe.

Според доклада „глобалните усилия за декарбонизиране на енергийните доставки, засиленият политически ангажимент за гарантиране на енергийна сигурност и суверенитет и нарастващият интерес към разполагането на SMR заедно с по-големи реактори доведоха до значително увеличение на прогнозите за бъдещия ядрен капацитет и търсенето на ядрени услуги за горивен цикъл.“

По същия начин беше подчертано, че геополитическата нестабилност, предизвикана от дълго проточилата се руско-украинска война, „води до повишен интерес към ядрената енергия за енергийна сигурност и суверенитет“.

Въпреки това в доклада се подчертава, че предизвиканата от войната нестабилност „е имала значителни последици за глобализирания пазар за услуги от ядрения горивен цикъл“, следователно това е подтикнало комуналните компании, доставчиците и правителствата да изберат диверсификация в доставките.

Освен предвиденото нарастване на разгръщането на SMR, глобалните играчи в ядрената индустрия също се сблъскват с удължени експлоатационни цикли на съществуващи ядрени енергийни реактори – като операциите на някои съоръжения са удължени до 80 години.

„Удължаването на планирания експлоатационен живот на съществуващия парк от ядрени реактори е една от положителните промени… няколко държави с по-големи реакторни паркове позволяват на съществуващите централи да работят до 60 години, а в Съединените щати до 80 години“, подчертава докладът.

Както е посочено, повече от 140 реактора „могат да бъдат обект на удължена експлоатация в периода до 2040 г. – водени от икономиката, целите за намаляване на емисиите, както и сигурността на доставките“.

Относно зареждането с гориво на ядрените енергийни съоръжения, докладът предаде, че „първичното производство на уран от мини, инсталации за преобразуване и обогатителни инсталации продължава да задоволява по-голямата част от търсенето на ядрените реактори по целия свят“.

Беше уточнено, че „в близко бъдеще вторичните доставки на уран ще продължат да играят роля за преодоляване на пропастта между търсене и предлагане“, докато вторичните доставки „се предвижда да имат постепенно намаляваща роля на световния пазар – намалявайки от сегашното ниво на осигуряване на 11-14 процента от нуждите от уран на реакторите до 4-11 процента през 2050 г.

Докладът изразява мнение, че ще има „достатъчно съществуващи уранови ресурси за посрещане на бъдещи нужди“, въпреки че се квалифицира, че „производителите са чакали пазарът да възстанови баланса, преди да започнат да инвестират в нови мощности“.

В доклада се казва, че в света има най-малко 35 частни компании, които разработват термоядрен реактори, повечето от които са съсредоточени в Съединените щати и Европа.
От 35 компании 12 казаха, че са в ранен етап на развитие или работят „тайно“ и следователно не са участвали в проучването.
От останалите 23 компании 12 отбелязаха, че са започнали да работят едва през последните пет години.

Имайте предвид, че най-големият проект в областта на контролирания термоядрен синтез – международният ITER във Франция – ще започне да работи през втората половина на 2020-те години. Той не е насочен към генериране на електроенергия за търговски цели и трябва само да демонстрира способността да генерира повече енергия, отколкото консумира за стартиране и поддържане на синтеза.
Въпреки бавния темп на голямата наука, две трети от компаниите в доклада заявиха, че очакват търговската експлоатация на първите частни електроцентрали за термоядрен синтез да започне доста бързо – веднага или малко след 2030 г.

Според авторите на доклада „частната термоядрена индустрия бързо се придвижва към комерсиално производство и най-вече отвъд заглавията на вестниците“. В същото време потайността вреди на хода към комерсиален синтез, подчертава източникът.
Държавата трябва да влезе в партньорство с частния сектор в областта на контролирания термоядрен синтез. Това е единственият начин да се постигне целта за бъдеще без въглерод.
За да се стигне до тотална декарбонизация на индустрията и икономиката, термоядреният синтез трябва да бъде овладян през 30-те, а не през 40-те или 50-те години.
20% от компаниите, посочени в доклада, са склонни към последните два периода, но повечето са сигурни, че 30-те години ще бъдат повратна точка за индустрията.

Подробности на: https://www.atomic-energy.ru/news/2021/10/29/119024