Това заяви Владимир Асмолов – съветник на генералния директор на „Росатом“, в кулоарите на форума „Атомеко-2019“, който се провежда в Печ, Унгария.

Според Асмолов заради новите решения, препоръчани и одобрени от Научнотехническия съвет на „Росатом“ през миналата година, стойността на строителството на бързи реактори с мощност 1200 мегавата ще бъде сравнима със стойността на реактори тип ВВЕР-1200, които корпорацията строи в Русия и зад граница.

Предлага се първият реактор БН-1200 де бъде изграден на площадката на Белоярската АЕЦ в Свердловска област.

Подробности на: http://www.atomic-energy.ru/news/2019/11/07/98875

Увеличаването на дела на ядрената енергия в световния енергиен микс до голяма степен се дължи не само на приемливо ниво на разходите, относително малкото количество отпадъци, наличността на ресурси, но и на надеждността и безопасността за хората и околната среда.

Това обаче невинаги е било така. Аварията в Чернобилската атомна електроцентрала стана тласък, който доведе до формирането на днешните подходи за обосноваване на безопасността. Най-важният от тях бе принципът на дълбоката ешелонирана защита (защита в дълбочина).

Каква е същността на този принцип? Какво наистина се случи в атомната електроцентрала в Чернобил? Каква беше грешката на оператора и конструкторите? Какви експерименти и проекти са проведени от съветските учени, заедно с техните западни колеги след аварията в Чернобил? Какви са извлечените поуки?

За всичко това разказва Владимир Асмолов, съветник на генералния директор на „Росатом”, доктор на техническите науки, професор, който е работил в ядрената индустрия през целия си съзнателен живот и занимаващ се с безопасността на ядрената енергетика.
Асмолов е участвал в ликвидирането на последствията от аварията в Чернобил, бил е научен ръководител на проекта за саркофага, наречен „Укритие“. Заедно с академик Валери Легасов той е подготвил доклад в МААЕ за резултатите от аварията в Чернобил.

От 2004 г. от Русия Владимир Асмолов е работил като част от международна група съветници по ядрена безопасност при генералния директор на МААЕ.

Вижте цялото видеоинтервю на: https://topwar.ru/160240-professor-asmolov-rasskazal-ob-urokah-avarii-na-chernobylskoj-ajes.html

Интервюто е записано по време на 58-та сесия на генералната конференция на МААЕ във Виена на 22 септември 2014 година.

Владимир Григорьевич, кои мероприятия на сесията на генералната конференция, според Вас, са най-интерсни?

Аз бих отделил поредният форум на INSAG. На него се очакват редица заслужаващи вниманието изказвания. По-конкретно, това е доклада на председателя на WANO Жак Регалдо. А най-интересно, от моя гледна точка, ще бъде изказването на бившия ръководител на британския регулатор Майк Уейтман.

Уейтман има намерение да говори за главния извод, който трябва да се направи в резултат на аварията на Фукушима. Не е достатъчно наличието на дълбоко-ешелонирана техническа защита на централата, за която носи отговорност оператора. Важно е да има в страната институционална инфраструктура за защита в дълбочина, която обезпечава връзката между управляващия център на държавата с централата.

В действителност, ние не измисляме нищо ново в организацията на защитата на АЕЦ. Спомнете си, например, как в средните векове се е осъществявала защитата на замъците.

Има бариери за безопасност – стени и ровове. Има мерки за управление на бариерите за безопасност – хора, стоящи на стените, запаси от смола, повдигащ се мост. Има външни опасности. Има и вътрешни опасности – петата колона, която може да спусне моста или да отвори вратата. Както виждате, по принцип всичко много прилича на това, с което се сблъскваме на АЕЦ.

От другите събития на сесията ще отбележа брифингът за новите страни-членки. Аз ще бъда един от водещите. Имам намерение да разкажа за неоценимия опит, придобит от ядрената енергетика през 60-те години на съществуването и – опитът от авариите.

Ще разкажа за опита от известните аварии, такива като TMI-2, Чернобил, Фукушима, всяка от които даде важен принос в разбирането за безопасността на атомните електроцентрали. За тези аварии, които преминаха безследно за външния наблюдател, как са се случили в периода на пълна секретност – първите аварии на АЕЦ, на предприятията от горивния цикъл.

Щом стана дума за авариите… В МААЕ се работи по голям обобщен доклад за Фукушима. Какво мислите за него?

Аз бях голям скептик в началния етап на подготовката на доклада. Но, включително, благодарение на намесата на групата INSAG и на създаването на експертна група, ситуацията значително се подобри.

Като експерт, аз получих черновите на първите глави. Като първо впечатление ще отбележа много добрият език на документа. Не в смисъл, че английският е добър (въпреки, че и това е вярно), а в това, че документът ще бъде разбираем и достъпен и за техническите специалисти, и за широките кръгове от политици и обществеността.

Какво е важно, от моя гледна точка? Ние много говорим за “научените уроци” от тази или онази авария. Но ние трябва да говорим още и за това, че на базата на тези уроци трябва да се появят строги препоръки по целия спектър от направления в отрасъла.

В ядрената енергетика няма празни места. Ние имаме пълен цикъл на дейностите, от добива на уран до извеждане на обектите от експлоатация. На всеки етап от цикъла в задължителен порядък следва да се внедри принципа на дълбоката ешелонирана защита – както в технически план, така и в организационен.

Сега това е направено?

Има аспекти, на които трябва да се обърне допълнително внимание. Например, въпросите за взаимодействието между клиента и инженеринговата компания, която строи блока.

Възниква конфликт на интереси – компанията би искала да построи колкото се може по-евтино и да спечели от това колкото е възможно повече, а инвеститорът трябва да следи така, че всичко, заложено в базовия проект, да бъде направено така, как трябва.

Много важна е такава част от дейностите, като поръчването на оборудването, приемането му, проверката за съответствие с изискванията на проекта.

Аз често си спомням думите на Нил Армстронг, първият човек, стъпил на луната, казани в сената на САЩ: “Представете си, че се намирате в капсула на височина 500 километра над земята, състояща се от 200 хиляди части. И всеки от тези детайли е купен на търг по най-ниска цена”.

Връщайки се към форума INSAG. Сред документите, раздадени на сесията на генералната конференция, беше и писмото на Ричард Месерв, председател на групата INSAG. То е адресирано до ръководителя на МААЕ и се отнася до настоящите нови проблеми на безопасността и е издържано, според нас, в достатъчно твърд тон.

Въпреки, че след аварията на Фукушима държавите-членки (и ядрения отрасъл) направиха много стъпки за измение на ситуацията, които заслужават да бъдат приветствани, на международната арена се забелязват някой признаци за възможно угасване на стимулите за изменения и подобрения.

Някои свидетелства за това бяха отбелязани във връзка с обсъждането на шестото съвещание на договарящите се страни по Конвенцията за ядрена безопасност (КЯБ), което се проведе от 24 март до 4 април 2014 година.

Всяка от договарящите се страни е задължена да подготви доклад и да отговори на въпросите, зададени от другите. Такова взаимодействие между страните е единственото средство предвидено в КЯБ за това, че задълженията по нея се изпълняват…

В този смисъл шестото съвещание за обсъждане дава повод за разочарования. Въпреки, че много държави представиха превъзходни доклади, очевидно е, че за някои страни пълноценното участие в съвещанието беше по-скоро досадна необходимост, отколкото да се поучат от нещо ново.

Ричард А. Месерв, председател на международната група по ядрена безопасност (INSAG), изпрати писмо до Юкия Амано на 20 август 2014 година.

Макар Ричард Месерв да се е подписал под това писмо, то беше подготвено от цялата група. Естествено, Ричард има голям принос – между другото, той направи първата чернова редакция, която се използваше при повторното обсъждане от всички членове на групата.

Що се отнася до тона, ние решихме, че днес не трябва да бъдем твърде вежливи. Групата INSAG – това е група съветници от най-висша категория към генералния директор на МААЕ, експерти по безопасност. Нашата мисия е да бъдем мотивираща сила. Ние сме длъжни редовно да напомняме, че безопасността в отрасъла трябва да бъде и на първо място, и на второ, и на трето… Да заема целия почетен пиедестал. Всички останали въпроси трябва да се разглеждат като по-малък приоритет.

Аз мисля, че писмото се оказа балансирано. В него няма нито едно популистко изречение. В него има загриженост на хора, които цял живот са се занимавали с безопасността.

Аз съм един от тези хора. Аз съм преминал в Курчатовския институт целия път от инженера до директора. Работил съм в ядрен регулатор, и то не къде да е, а в NRC. Бил съм държавен чиновник – заместник министър по ядрената енергия. Сега съм оператор в една руска компания.

Всичко, което аз, което моите колеги и другари са научили по този път, в течение на времето измени нашия манталитет. Аз обичам да казвам, че ядрената енергетика премина през фанфари, вода, огън и пак вода. Именно в такъв ред!

Отначало беше периодът на възхвала. След това TMI-2, когато не достигаше вода. Чернобил ни донесе огън. Накрая, Фукушима, когато отначало водата беше много, след това не достигаше, а после отново стана прекалено много.

Тази картина диалектически показва, как се изменяха нашите подходи. Ако разгледате документите на МААЕ по основните принципи на безопасност, „Safety Fundamentals“, тогава ще видите – как те се развиват.

Спомнете си еуфорията от вероятностните методи през 90-те години. Тогава даже NRC започна да хиперболизира значението им. Сега ние казваме, че базисен за безопасността трябва да бъде детерминистичният подход, а вероятностните методи могат само да го допълват.

Ние стигнахме до разбирането, че по никакъв начин не е възможно да е докаже безопасността стохастично. В спора си с Шърли Джексън (тогава тя беше председател на NRC) на една конференция на NRC и беше казано така: „Nobody believes probabilistically“. Никой не вярва на вероятността. Или вярваш, или не вярваш.

Въпросите за предаване на опита между поколенията се обсъждат едва ли не на всяка сесия на МААЕ.

Това е така, и представлява сериозен проблем. Отрасълът имаше много трудно време след Чернобил, когато беше спряно почти всякакво строителство, и младежите нямаше къде да преминат през всичките необходими кариерни степени. Най-печалното е, че те пропуснаха периода за добиване на умения и на вземане на решения.

В отрасъла се появиха хора с екранен поглед, безусловно вярващи на всичко, което им показва компютъра. Ще дам конкретен пример за да стане по-ясно.

В проекта „РАСПЛАВ“, в който ние изучавахме поведението на кориума и възможността за удържането му в корпуса на реактора и обосновавахме уловителя на стопилката, един от нашите добри инженери ми изпрати стойността на прогнозната температура (а това е повече от 2000°С) с точност до десети от градуса.

Нашият инструмент, който ползвахме – а той е най-добрият, защото никой в света не е изобретил термодвойки за такива високи температури, с които ние работим, има точност ±50°С. Тогава, защо трябва да се пишат стойности с точност до десети от градуса? Защото, ето така показва компютърът…

Да,съществува, за съжаление, проблемът с “изгубеното поколение”. Но сред тези, които сега са на 40-50 години, аз виждам такива, които могат да ни заменят.

40-50 години, това вече не е първа младост.

За ядрената енергетика това е добра възраст.

Сега си спомням. Когато пристигнах в Курчатовския институт на 23 години, бях приет на работа от такива хора, като Виктор Алексеевич Сидоренко и Глеб Леонидович Лунин. те бяха по на 40 години. Над тях стоеше Сергей Александрович Скворцов, патриарх на руската топлофизика. Той беше на 62 години.

Аз си мислех тогава: “Господи, какви възрастни хора!”. А на 40 години попаднах в Чернобил. И станах човек – такъв, какъвто съм сега – именно на 40 години.

Днес Виктор Алексеевич Сидоренко е на 85 години. Аз и досега се считам за негов ученик. Но най-приятното за мене е това, че и той ме счита за свой ученик.

Благодарим Владимир Григорьевич, за интересното интервю за AtomInfo.Ru и AtomInfo.Bg.

На двете мероприятия водещ беше първият заместник на генералния директор на „Росэнергоатом“ и президент на WANO Владимир Асмолов.

С благодарност към AtomInfo.Ru ви предлагам фрагмент от интервюто, дадено за руско-говорящите журналисти в кулоарите на сесията.

   Александр Уваров – AtomInfo.Ru              Владимир Асмолов

Другият принципен въпрос, който беше обсъждан на заседанията на групата  INSAG беше „Може ли да се използват вероятностните методи за анализ на безопасността (ВАБ) при оценяването на редки събития подобни на тези, които станаха във Фукушима?“

“Моят отговор беше много прост, и моите колеги ме подкрепиха. За оценка на такива редки събития … използването на вероятностни методи е просто невъзможно. Грешките в разчетите достигат няколко порядъка”, – казва Асмолов.

“Всеки път трябва да се оценява времето с което разполага оператора при постулираното събитие. Ако това време е по-малко от 1 час при постулирано пълно обезточване заедно с разкъсване на първи контур, то такава централа няма право да съществува”.

Той добавя още, че реактивностната авария трябва да се изключи “по физически принципи”. Естествено, че това твърдение не се отнася само към бъдещите реактори от четвърто поколение, но и към тези реактори, които работят в наши дни.

Следващият болен въпрос, който беше поставен от множество експлоатиращи организации е прекомерното количество на проверките, изсипали се върху тях след аварията в Япония.

“Какво стана след Фукушима? МААЕ реши да увеличи честотата на извършваните проверки. WANO, на която аз съм президент, също реши да увеличи честотата на провеките. И „Ростехнадзор“ реши да увеличи честотата на проверките. Санитарният надзор реши, пожарният надзор реши …”.

“Има международни проверки, има национални проверки, има европейски проверки, има трансгранични проверки …”. Всяка седмица в централата може да има по две проверки. “А кога да се работи?” – пита руският ядрен специалист.

Според Асмолов, практиката на проверките на АЕЦ трябва да се оптимизира.

Сега ще ви запозная с отговора на един от въпросите:

Вие говорехте за това, че мощността на РБМК няма да се повишава. Каква е причината за това?

Проблемът е в графитната конструкция. Още в началото деградирането на графита беше предсказано. То трябваше да започне след 40-45 годишна експлоатация. Деградацията, която констатираме не може да се определи като катастрофална. Но има тенденция. Ние разбрахме, че ако увеличим мощността ще ускорим деградацията.

На първи блок на Ленинградската АЕЦ намалихме мощността до 80%, за да дадем възможност на блока да работи до появяването на заместващи мощности. Ние ще продължаваме да измерваме изкривяването на каналите. Ако установим, че тенденциите са лоши, тогава още повече ще намалим мощността. Не мога да изключа и най-кардиналното решение…

След определена доза облъчване в графитната конструкция на реактора започват да се образуват пукнатини. Процесът е сложен, но в определен момент графитната конструкция започва да губи изходната си геометрия.

Най-неприятното в случая е изкривяването на каналите. От гледна точка на топлообмена, това не е толкова страшно, защото той ще се запази на достатъчно ниво и при голям диапазон на изкривяване. Но има канали с контролни пръчки на СВРК, и за тях изкривяването е недопустимо. Затова на въпроса за деградацията на графита ние отделяме особено внимание.

 

   На 24 януари 2012 година в Москва се проведе петдесет и петото заседание на Управителния съвет на Московския център на световната асоциация на организациите, експлоатиращи атомни електроцентрали (ВАО АЭС или WANO).

   В него участваха ръководителите на организациите експлоатиращи АЕЦ от Русия, Украйна, Финландия, Чехия, България, Индия, Словакия, Унгария и Армения.

   Главен въпрос от дневния ред бе дейността на WANO за внедряване на препоръките на след-фукушимскаата комисия (комисията на Том Мишел, Tom Mitchell управляваш Onatario Power), създадена за осмисляне на процесите, които вървят в света на ядрената енергетика.

   Откривайки обсъждането, президентът на WANO, първият заместник на генералния директор на ОАО «Концерн Росэнергоатом» Владимир Асмолов отбеляза, че след-фукушимската комисия, преди всичко, е предложила важни изменения, свързани с кардинално реформиране на WANO.

  Същността на тези изменения е WANO да спре да е “клуб по интереси”, а да стане истински съюз на професионалистите в ядрената област и да носи отговорност за осигуряване на безопасна и ефективна работа на атомните електроцентрали.

  “Сега върви подготовката на следващата Генерална асамблея на WANO, която ще се проведе в Москва през 2013 година.Тя ще бъде директно свързана с изпълнението на препоръките на след-фукушимската комисия. На асамблеята трябва да покажем на себе си и на целия свят резултатите от тази работа”, – подчерта Владимир Асмолов.

 В работата на заседанието взе участие и членът на Световния съвет на управляващите на WANO, генералният директор на ОАО «Концерн Росэнергоатом» Евгений Романов.

 Той заостри вниманието на присъстващите върху едно от най-важните решения, приети на предишната Генерална асамблея на WANO, която се проведе през 2011 година в Китай, – решението за увеличаване на количеството на персонала работещ в регионалните центрове на организацията.

 Евгений Романов изрази надежда, че това ще бъдат реално действащи хора, помагащи при реализирането на такива инструменти на WANO, като даде пример с партньорските проверки (Peer review). “При ротацията персоналът ще остава на площадките на атомните електроцентрали, участвайки в работата на организацията. Това ще бъде много полезно, като се имат предвид плановете за разширяване до 2030 година на парка от АЕЦ по руски проекти”, – подчерта ръководителят на «Росэнергоатом».

Източник: energyland.info

29.01.2012