Като важен аналитичен инструмент за оценка на риска и за подобряване на безопасността при експлоатацията на ядрени електроцентрали, вероятностният анализ на безопасността периодично се актуализира. Предмет на независимата международна проверка беше последната актуализация на ВАБ, ниво 1, на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй”, извършена в периода 2020 – 2022 г.
Анализът обхваща следните области: вътрешни събития, вътрешни пожари, вътрешни наводнения, сеизмика, всички външни събития, характерни за площадката на АЕЦ „Козлодуй”, други вътрешни събития и отчитане влиянието между блоковете при работа на пълна мощност, ниска мощност и при спрян реактор.

Целта на мисията беше да установи, че обхватът, използваните данни, прилаганите модели и подходи и получените резултати във ВАБ са в съответствие със стандартите за безопасност на Международната агенция за атомна енергия и международно признатите добри практики.

В проверяващия екип участваха 6 външни експерти от партньорски организации на МААЕ от Армения, Словакия, Унгария, Нидерландия, Хърватия, САЩ и трима представители на международната агенция. Те извършиха преглед на документацията и модела на ВАБ и обходи на производствената площадка. Обсъдени бяха конкретни теми от отделните области на ВАБ.

Проверката завърши на 31 март със заключително заседание, по време на което експертите от екипа на МААЕ представиха отчета от мисията с резултатите от своята работа, които ще допринесат за поддържане на високото качество на ВАБ и осигуряването на безопасната експлоатация на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй”.

На двете мероприятия водещ беше първият заместник на генералния директор на „Росэнергоатом“ и президент на WANO Владимир Асмолов.

С благодарност към AtomInfo.Ru ви предлагам фрагмент от интервюто, дадено за руско-говорящите журналисти в кулоарите на сесията.

   Александр Уваров – AtomInfo.Ru              Владимир Асмолов

Другият принципен въпрос, който беше обсъждан на заседанията на групата  INSAG беше „Може ли да се използват вероятностните методи за анализ на безопасността (ВАБ) при оценяването на редки събития подобни на тези, които станаха във Фукушима?“

“Моят отговор беше много прост, и моите колеги ме подкрепиха. За оценка на такива редки събития … използването на вероятностни методи е просто невъзможно. Грешките в разчетите достигат няколко порядъка”, – казва Асмолов.

“Всеки път трябва да се оценява времето с което разполага оператора при постулираното събитие. Ако това време е по-малко от 1 час при постулирано пълно обезточване заедно с разкъсване на първи контур, то такава централа няма право да съществува”.

Той добавя още, че реактивностната авария трябва да се изключи “по физически принципи”. Естествено, че това твърдение не се отнася само към бъдещите реактори от четвърто поколение, но и към тези реактори, които работят в наши дни.

Следващият болен въпрос, който беше поставен от множество експлоатиращи организации е прекомерното количество на проверките, изсипали се върху тях след аварията в Япония.

“Какво стана след Фукушима? МААЕ реши да увеличи честотата на извършваните проверки. WANO, на която аз съм президент, също реши да увеличи честотата на провеките. И „Ростехнадзор“ реши да увеличи честотата на проверките. Санитарният надзор реши, пожарният надзор реши …”.

“Има международни проверки, има национални проверки, има европейски проверки, има трансгранични проверки …”. Всяка седмица в централата може да има по две проверки. “А кога да се работи?” – пита руският ядрен специалист.

Според Асмолов, практиката на проверките на АЕЦ трябва да се оптимизира.