За трета поредна година Сдружение „Български Атомен Форум“ – Булатом публикува на сайта си „Доклад за динамиката на изменение на основните показатели в база данни на БУЛАТОМ за основните характеристики на електроенергийния сектор към 2022 г.“.

База данни БД-ЕС е специализиран информационен инструмент разработен през 2021 г, който позволява за първи път от десетилетия насам, на едно място да бъдат събрани и обобщени публично достъпни данни на всички учреждения, организации и фирми, занимаващи се с електропроизводство и пренос на електроенергия в България.

В раздели 2 и 3 на доклада е направена оценка и представяне на динамиката на изменение на основните показатели и резултати от работата на електроенергийния сектор в България от основен интерес за дейността и целите на БУЛАТОМ при отчитане на тяхното изменение, представено в редакция 2023 на БД-ЕС.

Представени са и конкретни заключения за изменението в основните наблюдавани тенденции, които характеризират развитието на електроенергийния сектор в средно-срочен план.

Сдружението Български Атомен Форум (БУЛАТОМ), член на Европейския атомен форум е основната неправителствена организация изразяваща позицията и интересите на компаниите от ядрения сектор в България и най- голямото професионално сдружение, осигуряващо експертна помощ по всички въпроси в областта на ядрената енергетика в България.

Основните цели на сдружението са да представя на обществеността обективно мнение по въпросите, свързани с ядрената енергия. Във връзка с това БУЛАТОМ изпрати за информация Доклада на Президента на Р. България, на Председателят и зам. председателите на Парламентарната комисия по енергетика в 49-о Народно събрание, на Министерството на енергетиката, на Български енергиен холдинг и на Националната Електрическа компания.

Предоставяйки доклада, чрез сайта си, на цялата българска общественост, БУЛАТОМ се надява да допринесе за по-голяма яснота за посоката, в която трябва да се развива енергийната стратегия на Р. България и основното мястото на ядрената енергетика в нея.

Доклада може да прочетете тук

Всички подробности вижте на сайта на Булатом: https://www.bulatom-bg.org/

В срещата участваха над 50 представители на ядрената общност.

За тези, които не са имали възможност да се включат – Булатом е осигурил на сайта си достъп до записа на дискусията.

Втората дискусия „Мястото на ядрената енергетика в енергийната сигурност на страната“ ще се проведе в
четвъртък, 09.06.2022 г., 15:00-17:00 часа българско време (GMT+3).

Модератори ще бъдат проф. Янко Янев и г-н Станислав Георгиев.

Очакваме ви – моля, регистрирайте се на:https://us02web.zoom.us/webinar/register/WN_Y6h9wfFdTWOBZ13SzKZQwQ

С уважение,
д-р инж. Богомил Манчев -
Председател на Управителния съвет

Анотация

Понастоящем ядрената енергетика в България осигурява над 1/3 от общата електроенергия на страната и над 2/3 от нейното нисковъглеродно производство.
Изпълнението на плановете за декарбонизация на производството на електроенергия изисква увеличение на дела на ядрената енергия, който следва да достигне 45% и 60% (съответно през 2035 г. и 2040 година) от общото нетно производство на електроенергия.

За целта съгласуваните с ЕК планове за развитие на електроенергийния сектор на страната, и всички програми за стратегическо развитие предвиждат към 2040 г. страната да разполага с 4000 MW ядрени мощности, които да осигурят необходимото базово производство на електроенергия и условията за реализация на други проекти свързани с декарбонизацията на електроенергийния сектор.

Потвърденият технически ресурс на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“ е съответно до 2047 г. и до 2051 г при условие че разрешението за тяхната експлоатация бъде успешно подновявано на всеки десет годишен период.

В този период следва да се осигури и изграждането на заместващи мощности така, че тези 4000 MW ядрени мощности с разполагаем срок на експлоатация до и след 2100 г. да бъдат дългосрочно осигурени.
Така се стига до проблема: Какво е мястото на ядрената енергетика в структурата на генериращите мощности с оглед на дългосрочното осигуряване на енергийната сигурност на страната и на условията за нисковъглеродна енергийна трансформация?

В дискусията ще бъдат разгледани въпроси като:
• Какви сценарии отговарят на основните изисквания за развитие на електроенергийната система днес – енергийна сигурност и декарбонизация?
• Възможен ли е справедлив енергийно достъпен преход и как да намалим неговото въздействие върху индустрията и потребителя?
• Какво е мястото на ядрената енергетика в структурата на генериращите мощности в дългосрочен план?
• Съществуват ли национални сценарии за осигуряване на достъпен и конкурентен нисковъглероден електроенергиен микс без използване на ядрената енергетика?

Модератори на дискусията:
 • Янко Янев (VINCC, NKMI)
• Станислав Георгиев (Булатом)

Събеседници:
 • Представители на държавната енергетика: БЕХ, ЕСО, АЕЦ Козлодуй – Нови мощности
• Представители на големите потребители на електроенергия: Николай Минков (БСК, Средногорие), Ивайло Найденов, Красимир Дачев (БТПП)
• Експерти с дългогодишен опит в ядрената индустрия: Милко Ковачев, Събин Събинов (Селмеда)

Ядрената енергетика на България – национален приоритет и геополитика четвъртък, 02.06.2022 г., 15:00-17:00 българско време (GMT+3)
Очакваме ви – моля, регистрирайте се тук.

Българската ядрена програма има дългогодишна и успешна история. Тя включва дейности касаещи всички елементи на жизнения цикъл на ядрените централи.
В последните 40 години АЕЦ „Козлодуй“ осигурява повече от една трета от общото производство на електроенергия в страната по един надежден и високоефективен начин, с минимално влияние на климата и околната среда.
Запазването на ключовото значение на ядрената енергетика у нас е необходимо за сигурността и суверенитета на страната днес и за в бъдеще.

Такава политика е в унисон с политиките в ЕС: плановете на повече от половината държави-членки включват ядрена енергия наравно с възобновяемата енергия за постигане на целта за декарбонизация до 2050 г.
Такава политика е в съответствие и с очакванията на преобладаващата част от българското общество: всички представителни социологически проучвания и значими обществени инициативи през последните десетилетия показват сериозна подкрепа за развитие на ядрената енергетика в страната.
Само чрез изграждането на нови ядрени мощности у нас може да бъде осигурено стабилно производство на нисковъглеродна базова електроенергия, улесняващо успоредната реализация на проекти свързани с декарбонизацията на икономиката – като внедряване на все по-значителен дял неуправляеми ВЕИ и извеждане от експлоатация на мощности със значителни емисии на парникови газове.

„Кога и с кого? къде и как? и за колко?“ трябва да се изгради нова АЕЦ е сложен комплекс от въпроси, изискващ експертен технико-икономически анализ.
Подобно решение, структуроопределящо за енергетиката – а от там и за конкурентоспособността на българската икономика – за десетилетия напред, следва да бъде надлежно аргументирано и широко обсъдено и валидирано.
Настоящия формат има за цел да допринесе към обществения дебат по темата чрез дискусия с водещи български и чуждестранни експерти.

В дискусията ще бъдат разгледани въпроси като:
• Какво е мястото на ядрената енергетика в обезпечаване на енергийната сигурност на България, днес и в дългосрочен план?
• Декарбонизация на икономиката, обезпечаване на регионалния дефицит на достъпна електроенергия, подпомагане на „новопостъпващи“ в ядрения клуб европейски държави – как ядрената енергетика създава стратегически възможности за България чрез тези аспекти?
• Избор на технологичен партньор – какъв е правилният баланс между технология и геополитика?

Модератори на дискусията: • Янко Янев (NKMI, VINCC) • Славчо Нейков (Институт за Енергиен Мениджмънт)
Събеседници: • Представители на национални и международни организации с отношение към ядрената енергетика – Богомил Манчев (БУЛАТОМ), Сама Билбао (WNA), Абел Гонзалес (UNSCEAR)
• Представители на академичната общност – Холгер Рогнер (Международен Институт за Приложен Системен Анализ), Атила Асзоди (Университет Будапеща), Атанас Семов (СУ),
• Експерти с опит в нови ядрени проекти – Дънкан Хоторн (Horizon UK)

Поредицата от дискусии под надслов „Ядрената енергетика за устойчиво развитие на България“ започва този четвъртък, 02.06.2022, от 15:00 българско време (13:00 Лондон // 14:00 CET). Първата тема е „Ядрената енергетика на България – национален приоритет и геополитика“. Модератори ще бъдат проф. Янко Янев и г-н Славчо Нейков.

Очакваме ви – моля, регистрирайте се тук.

С уважение,

д-р инж. Богомил Манчев

Председател на Управителния съвет

Сдружение „Български атомен форум“ – Булатом

Nina Peicheva

Technical  Assistant

BULATOM

e-mail: info@bulatom-bg.org

http://www.bulatom-bg.org/

Организатор: БУЛАТОМ, VINCC (Виенски Център за Ядрена Компетентност)

С участието на: WNA, FORATOM, NEA, IFNEC, МОН, АЯР, БЕХ, ЕСО, АЕЦ Козлодуй – Нови мощности, АИКБ, БСК, Институт за енергиен мениджмънт, български и международни експерти

Теми на дискусиите:

1 Ядрената енергетика на България – национален приоритет и геополитика

2 Място на ядрената енергетика в енергийната сигурност на страната

3 Инфраструктура за развитие на ядрената енергетика

4 Финансирането на нови ядрени централи у нас

Дискусиите ще се проведат чрез интернет-базираната платформа за видео-конферентни разговори на NIT. Моля посетете следния линк за информация за начина на участие и регистрация: https://conference.nit.bg/ilias.php?baseClass=ilrepositorygui&reloadpublic=1&cmd=frameset&ref_id=1

За повече информация и при въпроси, моля обръщайте с към нас на e-mail: info@bulatom-bg.org

Г-н Станислав Георгиев отговори на въпросите на AtomInfo.Bg за актуалното състояние на ядрената енергетика през погледа на Булатом.

Какъв принос може да даде ядрената енергетика в борбата с измененията на климата?
Може ли ядрената енергетика да се нарече „зелена“ енергетика?

Не само може, а и трябва ядрената енергетика да бъде призната като „зелен“ източник на ел. енергия защото тя е такава. Да – ядрената енергетика е източник на друг вид проблеми, но те в дългосрочен период са решими.
Неправителствената организация на европейско ниво – Форатом (Булатом е член на Форатом) води битката за официалното включване на ядрената енергетика от повече от 2 години в рамката на програмите на Европейската Комисия.
За съжаление политическите решения – било на европейско или на местно ниво, винаги идват след като нещо неприемливо се случи в енергетиката в реалния живот – в случая говорим за разразилата се в момента енергийна криза и непрекъснатото повишаване на цените на енергийните суровини и цената на ел. енергията. Според нас ядрената енергетика е бъдещия основен източник на производството на базова ел. енергия – въпрос на време е това да стане реалност !!!
Имайте в предвид, че решенията за строителство на нови ядрени мощности навсякъде по света, винаги са били и ще бъдат политически !!!

Как оценявате перспективите на малките модулни реактори?
Ще заменят ли те в бъдеще реакторите с голяма мощност или ще могат да съжителстват с тях?

Този клон от развитието на ядрената енергетика в момента е все още в начална фаза на реализиране. Следва да се отбележи, че водещи в това отношение са специалистите от САЩ и Русия. За добро или лошо, този вид ядрени съоръжения има лиценз за реализиране в САЩ и Русия, но не и Европейската Общност. Изградени прототипи има само в Русия. За да се оцени реално дали този вид реактори имат бъдеще, следва да се стъпи на референции от реално изградени централи и то след дълговременната им експлоатация. Малки страни като България може да участват в този процес, но реализацията на един такъв проект в нашата страна изисква наличие на лиценз одобрен в Европейската Общност и съобразен с нормативните изисквания в тази област в България, което все още не факт.

В какво се заключава важността за България на АЕЦ „Белене“?
Как оценявате перспективите на този проект?

Булатом никога не е разделял двата потенциални проекти за строителство на нови ядрени съоръжения в България – това са площадките в Белене и Козлодуй. И двата проекта са нужни на енергетика на България. Това стана повече от ясно на фона на енергийната криза, в която щем не щем сме и участници – или по-добре е да се каже – сме потърпевши.
При положение, че като член на Европейската Общност България следва да изпълнява решенията на Съюза за постигане на „0″- ви емисии през 2050 год., което означава затваряне на около 3000 МВт в комплекса МИ, и като се има в предвид факта, че 5 и 6 блок в АЕЦ Козлодуй ще могат да работят до 2047 и 2051 г., единствената алтернатива с цел запазване на потенциала от базови мощности в България, които не са емисионни, е изграждането на нови 4000 МВт ядрени мощности.

Какъв сценарий, според вас, е оптимален за управление на ОЯГ от нови ядрени блокове в България – връщане на ОЯГ на доставчика за преработка, изграждане на съоръжения за сухо съхранение в България, окончателно (геоложко) погребване в България или някакъв друг сценарий ?

Нека първо построим новите ядрени блокове и тогава ще говорим по този въпрос за тях – тогава надявам се знанията по този въпрос ще са други.
В момента АЕЦ „Козлодуй“ съхранява ОЯГ най-напред в басейните за отработено гориво около реакторите на блокове 5 и 6 – около 5-10 години, в последствие в така нареченото мокро хранилище за ОЯГ на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ – за период от около 20 години и по сух начин в контейнери (в момента това се отнася за ОЯГ от блокове 1-4).
АЕЦ Козлодуй има намерение да обяви търг за контейнери за сухо съхранение на ОЯГ от блокове 5 и 6. С този подход операторът отлага окончателното решаването на този въпрос за период от 80 години. Недостатъка на този подход е, че все още няма никъде референции за състоянието на ОЯГ след този период, и никой не знае в какво състояние ще е съхраняваното ОЯГ както и какво ще може да се прави с него, но въпросът за управляващите на Ядрените мощности в момента е решен.
В стратегията за извеждане на блокове 1-4 от експлоатация в Козлодуй, както и за решаване на въпросите с третирането на ОЯГ е записано, че следва да се проучи въпроса, свързан с възможността за изграждане на дълбоко геологично хранилища за съхранение на ОЯГ на територията на България. Моето лично мнение, е че такова никога няма да бъде построено в нашата страна – хората на ниво общини вече са с ново съзнание и изисквания за чистота и безопасност на околната среда – просто няма да разрешат това да стане.
Връщането на ОЯГ на неговия производител (в момента това е ТВЕЛ – Русия) потенциално е възможно, но в момента процеса е стопиран – причините са : законодателни – в страните, през които евентуално се транспортира ОЯГ; политически – нови изисквания в Русия; финансови – цената на услугата и накрая – неясното на това какво да се прави с остатъка от преработка на ОЯГ, след като в един момент той се върне в България – това рано или късно ще стане. Ако доставчика на свежо ядрено гориво (СЯГ) се смени, тази схема най-вероятно ще е невъзможна.
В момента има затворена реализирана схема за решаване на въпросите с ОЯГ, която се предлага от Франция, която включва :
- Приемане и обработване на ОЯГ
- Отстояване на остатъка на обработеното ОЯГ в хранилище на приемчика за определен период от време
- Проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация на специално хранилище за съхранение на остатъка от преработката на ОЯТ на територията на изпращача
- транспортиране на остатъка на ОЯГ и съхранение в построеното хранилище
Въпросът тук е финансов и идеологичен – в смисъл приемане на осъществяването на този подход от българските власти като методология !!!

Какво е отношението ви към проектите на реактори от IV поколение? Какво е по -изгодно – да се направи пауза и да се изчака появата на реактори от IV поколение на пазара или да се изграждат онези реактори, които са налични сега (поколение III)?

Реактори IV поколение вече има в експлоатация – това са така наречените Бързи реактори – например действащия такъв в Русия с мощност 850 МВт. Въпросът е кога тази технология ще стане общо достъпна за промишлено приложение – най-вероятно за изпълнение на тази задача ще са необходими още около 20-30 години.
В този смисъл чакането на промишленото приложение на реактори IV поколение като подход е ОК, но за страни с енергийни системи, които не изискват промени през следващите най-малко 20-30 години. Ние не сме в тази ситуация – промените при нас чукат на вратата сега – в момента. България е малка страна, която не може да си позволи строителство на ядрени инсталации с неналични лицензи в Европейската Общност.
Може би ще дойде ден, когато и в България ще е възможно изграждането на такива реактори.

Последен въпрос. Какво е бъдещето на ядрената енергетика в България?

Без ядрената енергетика, функционирането на енергийната система на България е невъзможно – както в момента, така и в бъдеще. Това е единствената технология, която произвежда базова ел. енергия на предвидими цени в дългосрочен план, а освен това тя може да се използва и като инструмент за овладяване на кризи свързани с повишаване на цените на конвенционните енергоносители, използвани за производство на ел. енергия.

Благодаря, г-н Георгиев, за интервюто!

 

1.Цена на въглеродните емисии (CO2) в ТЕЦ

Централите в комплекса „Марица изток“ (МИ) произвеждат около 15-16 милиона МВтч годишно, при инсталирана мощност от около 3000 МВт.
Цената на емисиите от СО₂ за 2020 година беше 42 евро/тон. При производство на 1 МВтч в ТЕЦ-овете от комплекса МИ се получава около 1,3-1,4 тона СО₂.
На базата на двете стойности по-горе, съставляващи цената (42x 1,3), която плащат ТЕЦ-овете от комплекса МИ за емисиите, получени от производството на 1 МВтч електроенергия, в момента тя е 54,6 евро/т СО₂.
Цените на емисиите растат постоянно – към 10 юни т.г. те вече са 57 евро/т СО₂, т.е. цената, която ще трябва да се плаща за емисиите, получени за производството на 1 МВтч електроенергия от централите в комплекса МИ, образно казано ще е по формулата 57×1,3 = 75 евро/т СО₂.
Платените финансови средства за емисиите, получени при производството на електроенергия от централите в комплекса МИ през годините са приблизително както следва: – през 2018 г. – около 150 милиона евро при цени на емисиите около 20 евро/т СО₂; – през 2019 г. – около 150 милиона евро, но при по-висока цена на емисиите и по-ниско производство на електроенергия от централите в комплекса МИ; – през 2020 г. – около 200 милиона евро при производство на около 4-5 милиона МВтч и при цени на емисиите – 42 евро/т СО₂ .

2.Централите в комплекса „Марица изток“

2.1. Крайна цена на електроенергията от ТЕЦ-овете в комплекса:
Преките разходи за производство на електроенергия на мощностите в комплекса при натоварване над 50% са 35 евро/МВтч. При по-ниско натоварване на блоковете в „Марица изток“ 2 – какъвто е режимът на експлоатацията им в момента, цената на преките разходи се повишава, което е разбираемо – разходите за персонал и поддръжка са едни и същи и не зависят от натоварването на блоковете. (Блоковете на „Марица изток“ 1 и 3 по силата на сключените договори работят при поискване от диспечера на определен процент, включително и на 100%. Те не отговарят за плащане на паралелно получените емисии). В този случай крайната цена на изхода от централите в комплекса МИ в момента е: 54,6 (виж точка 1) + 35 = 89,6 евро/МВтч, а „утре“ ще бъде 109 евро/МВтч.
За сравнение: средната цена на борсата в момента е около 52-55 евро/МВтч – това е причината диспечерският център да не натоварва блоковете в комплекса МИ2, а да търси други генериращи мощности за задоволяване на пазара в България. При повишаване на цените на емисиите, крайната цена на електроенергията от блоковете в комплекса МИ ще става все по-неатрактивна.

2.2. Как се покриват разходите за заплащане на емисиите в блоковете от комплекса МИ?

За блоковете от МИ 1 и 3 тези плащания се поемат от НЕК – респективно от Фонда за гарантиране на енергийната сигурност на системата (в крайна сметка това пак са разходи на държавата). Производството на електроенергия от тези блокове на годишна база е около 10-10,5 милиона МВтч. Емисиите от блоковете от МИ 2 се заплащат БЕХ чрез взети за тази цел кредити. Те произвеждат на годишна база около 4-4,5 милиона МВтч. Т.е. цената, която следва да се заплаща за емисиите на годишна база от блоковете в комплекса МИ е : (взимаме цената на емисиите в момента – 42 евро/т СО₂ – виж точка 1) Т.е., 15 милиона МВтч x 42 x 1,3 = 819 милиона евро за заплащането на емисиите от произведената в блоковете в комплекса МИ електроенергия за една година.

2.3. Проект за преминаване на блоковете в комплекса МИ на газ.

2.3.1 За подмяна на горивната база на блоковете в комплексна МИ (при запазване на нивото на производство – 14-15 милиона МВтч годишно) на природен газ, ще са необходими около 3-4 милиарда нормални куб. м. газ годишно.
Откъде може да дойде това количество газ?
- „Турски поток“ – има капацитет от 14,7 милиарда куб. м. природен газ, като в това количество за България са предвидени 3 милиарда куб. м. природен газ, а останалият капацитет е за страни като Сърбия и Унгария. Потреблението в България на природен газ възлиза на около 3 милиарда куб. метра годишно и предвиденото количество ще задоволи текущите нужди на страната – при положение, че спре подаването на газ по тръбопровода от Украйна, откъдето в момента получаваме почти същото количество газ. Газопроводът вече работи, но не на пълна мощност, но капацитетът му е блокиран за следващите 10 години.
От връзката с Гърция, която все още е в строеж и не се знае кога ще бъде въведена в експлоатация, се очаква подаване на около 2 милиарда куб. м. природен газ.
Но тези количества не са ясни кога и на какви цени ще бъдат доставени.

2.4. Базови данни :

 - в 1000 куб. м природен газ има 10,5 МВтч енергия. Централите в комплекса МИ при тази си технологична структура могат да достигната КПД от 4 %.,т.е. възможното количество електроенергия от тези блокове ще бъде 4,5 Мвтч при изгарянето на 1000 куб. м. газ.
В момента при цена на газа от около 220-250 евро за 1000 нормални куб. м. газ инвестициите, нужни за осъществяването на модернизациите (реконструкция на котлите – нови горелки преработка на дъната на котлите, премахване на инсталациите за сероочистка и системите за изсушаване на гипса, както и инсталиране на рекомбинатори за улавяна на азотните окиси – NO₂) за блоковете в комплекса МИ са от порядъка на 1,5-2 милиарда лева. Времето, необходимо за осъществяване на модернизацията е около 5 години.
При тези данни има много неясни въпроси, които могат значително да оскъпят тези дейности – липса на фирми и хора, които могат да осъществят тази модернизация; необходимо е включване в модернизацията на съоръжения за улавяне на азотни окиси – т.е. за тази дейност ще са необходими допълнителни инвестиции.
- парите, нужни за осъществяване на модернизацията могат да се обезпечат на базата на заеми, които ще се връщат в продължение на 10 години, след въвеждане в експлоатация на модернизираните блокове, но каква ще бъде цената на произведената от тях електроенергия:
- 10 евро/МВтч –за връщане на инвестиции при общо производство от блоковете от МИ 1-3 от около 15 милиона МВтч.
- 10 евро/МВтч – оперативни разходи (експлоатация, поддръжка и т.н. )
- 3-5 евро/МВтч – банкови разходи – обслужване на взетите кредити
- 5 евро – печалба за собственика – горивната съставляваща – газ
– 55 евро/МВтч при изгаряне на 1000 куб. м и цена от 250 евро и производство на ел. енергия с КПД от 43 %
- 25 евро/СО₂ за МВтч – при производства на ел. енергия от газ се отделя 0,5 т СО₂ и затова цената е такава.

Общата възможна цена на електроенергията от централите на комплекса МИ след направена модернизация при използване на газ и цени на газа и емисиите е около 110 евро/МВтч, при положение, че средната цена на борсата в момента е около 55 евро/МВтч.

За изграждане на напълно нови мощности от порядъка на 2000-2500 МВт., които да заменят съществуващите такива в момента в басейна МИ, които могат да достигнат КПД от 64 %, са необходими около 10 години и финансов ресурс от 2-2.5 милиарда евро.
Към това се добавя изискването на ЕО, че тези такива големи горивни уредби, работещи на газ, могат да работят до 2050 г.
Следва да се има предвид и още един неизяснен въпрос – в момента МИ 1 и 3 са частни съоръжения и не е ясно кой ще покрие разходите за тяхната модернизация – те или НЕК, респективно българската държава. Това следва да се изясни от условията на подписаните договори между НЕК и тези централи, действащи в момента.

Т.е. с осъществяване на една такава модернизация на блоковете в комплекса МИ постигаме: – Крайните цени на произведената от блоковете в комплекса МИ електроенергия, било то с въглища, както е сега, или с газ след осъществяване на евентуална модернизация, са почти еднакви и са около 2 пъти по-високи от цените на ел. енергията на борсата – в момента !!!
 - Сега в централите в МИ комплекса работят около 4000 специалисти, а в минния комплекс – около 8000 човека. При преминаване на централите в комплекса МИ на горивна база газ, на работа ще останат около 1/2 от работещите специалисти в комплекса – т.е. около 2000 човека.
Работещите в минния комплекс би трябвало да отпаднат изцяло. Възможно е една част от тях да бъдат пенсионирани, друга голяма група ще бъде преквалифицирана, а определена част – около 1000 специалисти, ще се използват при рекултивацията на мините за период от около 10 години.

Държавата следва да реши откъде ще дойде финансирането на такава рекултивация – например да се включат в плана за реализацията на „Зелената сделка“ – т.е. средства от ЕК. – Намаляване на замърсяването на околната среда около 3 пъти;

На този фон информацията за развитието на подобен бизнес в Турция е следната – преди 10 години ел. системата на Турция произвеждаше около 47% от електроенергията си от газови централи. В момента този процент е 22-24 % (намаление на това производство повече от 2 пъти). Причината е повишаването на цените на произведена енергия – т.е., в такива съоръжения в Турция се налагат ограничения на производството на ел. енергия от газ – имайки предвид, че Турция не е член на обединената ел. система на Европа. Природният газ за това производство в Турция идва основно от Русия и допълнително от Иран и Азербайджан. Тенденцията за производството на ел. енергия от газ в Турция е да си намалява това производство. Примерът е доста показателен.

По директивите на Брюксел, във връзка с осъществяване на „Зелената сделка“ ТЕЦ-овете в България следва да прекратят експлоатацията си до 2050 г. – това се отнася за големи горивни уредби, с горивната съставляваща газ.
Въглищните централи следва да прекратят експлоатацията си до 2030 г., като има очакване това да стане и по-рано, чрез прилагане на финансов механизъм с увеличаване цената не емисиите.
Имайки тези предварителни данни се пита дали този проект е икономически целесъобразен? Отговорът в момента определено е: „НЕ“!

3. Проектът „Белене“ – 1 и 2.

Допълнителните инвестиции, необходими за завършване на този проект са около 8 – 9,5 милиарда евро. При изграждането на тази централа, без значение кой е инвеститорът – българската държава или частен, структурата на необходимия капитал трябва да бъде 30% собствен капитал и 70 % привлечен капитал. Привлеченият капитал следва да се осигури чрез кредит – с период за връщане от 25 години и гратисен период от 8 години. Това е периодът, необходим за изграждане на блокове и въвеждането им в търговска експлоатация. Тази реалност се допълва от вече похарчените средства от българската държава за този проект, които са в размер на 1,5 милиарда (тези средства могат да бъдат представени като собствен капитал на българската държава, ако тя реши да участва в проекта) и таванната цена, определена от правителството в обявената процедура от 10,5 милиарда евро.

При пълно натоварване двата блока в АЕЦ „Белене“ ще могат да произвеждат годишно около 16 милиона МВтч ел. енергия. Защитната цена на проекта е 60 евро на МВтч, т.е., финансовият приход към централата на годишна база ще бъде около 960 милиона евро.

Финансовият модел допуска (както е практиката в момента), че експлоатационните разходи възлизат на около 350 милиона евро годишно (експлоатация, ремонти, ново гориво, отработено гориво, фондове за извеждане от експлоатация и др.).
При тези разходи, за поддръжка и експлоатация на бъдещия собственик ще му остават около 610 милиона евро годишно за връщане на взетите заеми и възстановяване на използвания собствен капитал, което при тези цифри може да стане за 14-15 години. При по-висока борсова цена на ел. енергията този срок може да бъде по-кратък. В същото време знаем, че срокът на експлоатация на тези съоръжения е 60 години – можете сами да си направите последващите изводи.
В момента борсовата цена на електроенергията е 55 евро за МВтч, а през 2028-29 година тази цена се очаква да бъде над 60 евро на МВтч, т.е., централата спокойно ще може да работи на борсовия пазар.

4. Производство и използване на водород

 – вариант за бъдещото развитие на енергетиката – целта е една – намаляване на емисиите от СО₂.
Актуални данни: 750 гр. Н₂ може да замени 8 литра бензин, използвани от съвременните автомобили. Проблемът е, че в момента не е ясно каква ще бъде цената на водорода, както и начините за неговото съхранение.

Начините за получаване на водород сега са:
- Чрез електролиза – т.е. използването на ел. енергия, която трябва някой да произведе и цената на крайния продукт ще зависи от цената на произведената за целта ел. енергия и цената за производство на водорода;
- Страничен продукт при преработката на природен газ – цената на така получения водород е ниска, но полученият при това производство водород отделя СО2, който следа да се утилизира, което също струва пари.

5. Картина с производството на емисии в нашия живот :

- Населението на Земята произвежда около 40 % от СО₂ – с този факт просто трябва да се примирим. При увеличаване на населението на планетата този процент ще се увеличава – неизбежно!!!;
- От световния океан се получават около 20% от СО₂ – отново нищо не може да се направи; – От останалите дейности на хората се получават от порядъка на 40% от количествата на СО₂.
Кои са те :
- Животновъдство
- Транспорт
- Енергетика
- Индустрия
- Други

От по-горе изброените основни замърсители, човечеството има шанс да намали емисиите от транспорта, енергетиката и индустрията. За това е необходимо всички държави в света да се включат в осъществяването на този гигантски преход и ако това стане – да се надяваме, че с направеното ще успокоим непредвидимите реакции на МАЙКАТА – ПРИРОДА и нас ще ни има.

Целта на инициативата бе да предложи на учениците извънкласно занимание, което да разшири знанията им чрез необичайни училищни задачи. Темите целят да провокират интерес към ролята на ядрените технологии като част от развитието на човечеството и да дадат повод на децата да се замислят за личния принос за едно по-чисто бъдеще.

Конкурсът се проведе в три възрастови групи, като за всяка от тях задачата е различна. За децата от 1 до 4 клас състезанието бе за рисунка на тема „Моят татко е моят герой/Моята майка е моята героиня. Те работят…“. За учениците от 5 до 7 клас надпреварата бе за плакат на тема „Когато порасна, ще променя света като използвам атомните технологии, за да…“. За  учениците от 8 до 10 клас конкурсът бе за инфографика, която да показва „Пътя на ядрените технологии“ и която да ги накара да потърсят данни за атомните технологии в транспорта.

Победителите във всяка от категориите бяха избрани след гласуване от жури с представители на Българското ядрено дружество, Сдружението на жените в ядрената индустрия, художници и професионални учители по рисуване.

Трите отличени рисунки от 1-ва възрастова група са на:

Петя Димитровa, на 10 години, от ОбДЦКИ, гр. Русе;

Калина Кацева, на 10 години, III клас, НМУ „Любомир Пипков“, гр. София;

Йорданка Параскова, на 9 години, III клас, ОУ „Св. Климент Охридски“, с. Скутаре.

Участниците от 2-ра възрастова група, оценени с най-много точки, са:

Елизабета Казале, на 12 години, V клас, 2ОУ „П.Р. Славейков“, гр. Стара Загора;

 Александра Грудлева и  Габриела Станчева от VI клас на СУ „Димитър Матевски“, гр. Пловдив;

Гергана Горанова на 13 години от студиото по изобразително изкуство към Дома на енергетика в гр. Козлодуй.

От 3-та възрастова група: победителите са:

Патрисия Андреева, на 15 години, ученичка от IX клас, в Професионална гимназия по облекло „Недка Иван Лазарова“, гр. Русе;

Таня Божкова, на 14 години, VIII клас в ПМГ “Константин Величков“, гр. Пазарджик;

Христо Малчев на 15години от IX клас w Професионална гимназия по електротехника и автоматика (ПГЕА), гр. София.

Всички те ще получат отличителни грамоти и рисувателни таблети.

Според организаторите, участието в конкурса е провокирало учениците да съчетаят изкуство и наука, което ще допринесе за тяхното личностно израстване и за по-добрия им успех в бъдеще.

Отличени журналисти и публикации

Категория „Репортаж“ -  Юлияна Корнажева от БНР за отразяването на онлайн дискусия за бъдещето на ядрената енергетика в България. Публикацията й излиза под заглавие „Българският атомен форум настоява ядрената енергетика да стане част от Зелената сделка“.

Категория „Интервю“ – Кузман Илиев, редактор и водещ на икономическото предаване „Плюс-Минус“ по Нова тв, за интервюто му с вече покойния проф. Атанас Тасев по повод подписването на меморандумите за сътрудничество между „Росатом“, „Фраматом“ и „Дженерал Електрик“ през 2020 г. Тема на предаването бе „Изграждането на новата ни АЕЦ“.

Категория „Анализи“ –  Деляна Петкова от Investor.bg за материала „Старите нови надежди за изграждането на ядрени мощности в България“, който представлява задълбочен обзор на политиките и проектите в атомната енергетика през 2020 г.

Категория: „Публикация с влияние“ – отличието за постигнато широко позоваване от страна на други медии се присъжда на Маринела Арабаджиева и Георги Велев от специализирания енергиен сайт 3e-news.net. Те печелят първото място заради широкото отразяване на проучването на общественото мнение към атомната енергетика, направено от социологическа агенция  „Тренд“ през лятото на 2020 г. Статията излиза под заглавието „Тренд“: Повечето българи подкрепят развитието на атомната енергетика в ЕС и у нас“

Категория: „Добавена стойност“ – за втора поредна година победител е Владислава Пеева от Mediapool.bg. Отличието се дава за надграждане на информационния повод с допълнителна информация, а публикацията, която й носи наградата, е „България иска ЕС да финансира АЕЦ по Зелената сделка“. Статията подробно разглежда Рамковата позиция на правителството, приета в началото на 2020 г. по повод на Зелената сделка, целяща постигането на климатично неутрална Европа до 2050 г.

БУЛАТОМ връчи и няколко СПЕЦИАЛНИ НАГРАДИ

За специализирана медия – сайтът 3e-news.net – за проактивно и задълбочено разглеждане на теми от ядрената енергетика, както и за инициирането на социологическо проучване относно нагласите на българите към сектора.

За неспециализирана медия – новинарският сайт Fakti.bg – за последователен интерес и най-много публикации през 2020 година по теми, свързани с атомната енергетика

За принос към информираността и разбирането на ядрената енергетика – образователният сайт „Уча се“ – за видео-публикация, която разказва за ядрената енергетика в България  и нуждата от нея в бъдеще на разбираем и забавен език.

За личен принос към информираността и разбирането за ядрената енергетика – сайтът atominfo.bg - присъжда се на Красимир Христов – учредител и редактор на специализираната медия, единствена по рода си в България с новини само от ядрената енергетика.

По време на срещата с медиите главният финансов директор на консултантската компания GCR Петър Манчев представи новата интернет платформа, посветена на проекта АЕЦ „Белене“ – www.beleneproject.bg. В нея е събрана цялата официална публична информация за проекта за втората атомна централа в България.

„БУЛАТОМ, като основна неправителствена организация, отразяваща интересите на ядрената енергетика в България, подкрепя развитието на индустрията във всички посоки – както развитието на нови мощности на новоодобрената площадка край АЕЦ „Козлодуй“, така и проекта АЕЦ „Белене“. Те не са конкурентни проекти, както някои се опитват да ги представят, а са нужни за енергийното развитие на България, защото имаме нужда не от 2, а от 4 нови енергоблока.
И ако за проекта в Козлодуй има прекрасен сайт, благодарение на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“, поради липса на активна проектна организация за АЕЦ „Белене“, обществото е лишено от източник на публично-достъпна информация за историята, характеристиките и перспективите на този проект“, обясни Петър Манчев.
По думите му с разработката на сайта www.beleneproject.bg, БУЛАТОМ си поставя за цел да предоставя на обществото синтезирана актуална публична информация, под формата на интерактивна интернет платформа.

На въпроси на журналисти за енергийното бъдеще на страната, председателят на УС на БУЛАТОМ Богомил Манчев коментира, че и от стратегията за развитие на енергетиката с хоризонт до 2050 година е видно, че България има нужда и от АЕЦ „Белене“, и от два нови блока в АЕЦ „Козлодуй“, като проектът „Белене“ е в по-напреднал етап за реализация.
По думите му в контекста на „Зелената сделка“ на ЕС е видно, че електроенергията, произведена от въглищни мощности в България, не може да бъде изцяло заместена от възобновяеми източници, а пети и шести блок на АЕЦ  „Козлодуй“ „няма да са вечни“ и трябва да се мисли за тяхното заместване.

Манчев бе категоричен, че процедурата за избор за стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“ не е спряна, а чуждестранните инвеститори продължават да проявяват интерес към проекта.
„Аз винаги съм казвал, че АЕЦ „Белене“ трябва да е 100% българска централа и ние можем да си го позволим. Ако има решение на бъдещия парламент през есента и нещата се извървят докрай, то догодина на площадката може да се работи“, смята той.

ПРЕДИ ДА ПРОДЪЛЖИТЕ

В момента в обществото се води интензивен дебат около бъдещето на ядрената енергетика, в това число на двата перспективни проекта, които са в процес на структуриране и избор на варианти за реализация:

Проектът за изграждане на ядрена мощност на одобрената нова площадка край Козлодуй;
Проектът за изграждане на ядрена мощност на площадка Белене.

Като основна неправителствена организация, изразяваща позицията и интересите на компаниите от ядрения сектор в България, БУЛАТОМ подкрепя всички усилия насочени към намирането на работеща формула за реализацията на всеки един от тези проекти, в най-краткия възможен срок.

Пълна и подробна информация за проекта за изграждане на ядрена мощност на одобрената нова площадка край Козлодуй може да бъде намерена на следния линк.

Същевременно понастоящем, поради липса на активна проектна организация за АЕЦ Белене, обществото е лишено от източник на публично-достъпна информация за историята, характеристиките, и перспективите на този проект.

С разработката на този сайт, БУЛАТОМ си поставя за цел предоставяне на обществото на синтезирана актуална публична информация, под формата на интерактивна обществено достъпна интернет базирана платформа, посветена на проекта за изграждане на АЕЦ Белене.

Достъп до платформата:
https://www.beleneproject.bg/home

БУЛАТОМ търси новите победители в Конкурса

“ЕНЕРГИЯ ЗА МОЕТО БЪДЕЩЕ”

рисунка, плакат или инфографика

С П Е Ч Е Л  Е Т Е   Т А Б Л Е Т   З А   Р И С У В А Н Е !

Ето възрастовите групи и темите:

1 до 4 клас
РИСУНКА – Моят татко е моят герой / Моята майка е моята героиня

Те работят …

5 до 7 клас:
ПЛАКАТ – Когато порасна, ще променя света като използвам атомните технологии, за да …

8 до 10 клас:

ИНФОГРАФИКА –  Пътят на ядрените технологии (включва данни за атомни технологии в транспорта – атомните ледоразбивачи по Северния морски път или за усвояване на космоса)

Няма ограничение с какво рисувате или създавате вашите плакати и инфографики.
Може да използвате цветни моливи или пастели, акварелни или маслени бои.
От вас зависи и на какво ще рисувате – хартия, картон или платно.
Ако учите в  8, 9 или 10 клас, може да използвате компютър, но може и да нарисувате инфографиката ръчно. По-важно е да потърсите достоверна информация, данни и факти, които да отразите в инфографиката.

Най-добрите проекти ще бъдат отличени от жури с представители на Булатом, Българско ядрено дружество, Сдружението на жените в ядрената индустрия и професионални учители по рисуване.
Конкурсът се провежда със съдействието на руската държавна корпорация “Росатом“.

КАК ДА УЧАСТВАТЕ?

Снимайте или сканирайте създадената от вас творба и ни я пратете на info@Bulatom-bg.org в jpeg формат с резолюция между 350 и 650 dpi.
Добавете трите си имена, на колко сте години, в кой клaс и в кое училище сте.
Не забравяйте да добавите име на един от родителите и имейл, на който да отговорим.

Срокът за изпращане на творбите е до 31 май 2021 година.

Победителите ще обявим на 7 юни 2021 година.

Пълният регламент на конкурс  ще намерите на:

https://www.bulatom-bg.org/competition/

Българският атомен форум (БУЛАТОМ) представи класация на най-значимите събития в ядрената енергетика по света и в България, изготвена на базата на анкетно допитване до енергийните репортери на национални и регионални медии.
Онлайн анкетата бе проведена в средата на ноември, а за участие в нея бяха поканени редактори и репортери, отразяващи случващото се в области като икономика и енергетика.
В гласуването взеха участие 27 журналисти.

В класацията на събитията от световно значение челните места заеха единствената в света плаваща АЕЦ „Академик Ломоносов“ на руската корпорация „Росатом“, която бе въведена в промишлена експлоатация през май тази година, лицензионният напредък на проекта за малък модулен реактор на американската компания NuScale, началото на монтажа на експерименталния ядрен реактор ITER, който се изгражда във Франция и първата АЕЦ в арабския свят – „Барака“, в ОАЕ.

Като най-значими събития в атомната енергетика на България бяха отличени възраждането на идеята за изграждане на 7 енергоблок в  АЕЦ „Козлодуй“; подписаните от „Росатом“ меморандуми за разбирателство с Framatome SAS и с GE Steam Power във връзка с проекта за АЕЦ „Белене“ и писмата на Булатом до българското правителство и ЕК с настояване атомната енергия да бъде включена в „Зелената сделка“, а първи и втори енергоблок на проекта АЕЦ „Белене“ и седми и осми на АЕЦ „Козлодуй“ да са част от енергийната стратегия на страната.

Резултатите бяха представени пред журналисти чрез виртуална среща, в която се включиха председателят на БУЛАТОМ Богомил Манчев, главният секретар на организацията Станислав Георгиев, както и енергийните експерти Борислав Боев и Петър Манчев.

В обобщение на събитията през отиващата си година Богомил Манчев подчерта, че политическият натиск върху Европа и света продължава да върви в посока към възобновяеми източници, което не решава проблема със сигурността на доставките на електроенергия.
Според него е необходим „по-добър микс между ядрената енергетика, която може да бъде регулирана в рамките на 24 часа, и развитието на ВЕИ, които осигуряват чисто производство, макар и не 100% от гледна точка на излъчване на въглероден диоксид”.

„За България най-значимо е, че продължава процедурата за стратегически инвеститор за проекта АЕЦ „Белене“. Има ясен интерес от водещи световни компании – и „Росатом“, и Фраматом“, и GE са гиганти в сектора, и участието им в проекта потвърждава неговата икономическа целесъобразност. Правилно е да се разглежда, макар и в по-далечно бъдеще, идеята за изграждане на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“, коментира още Манчев.

Най-значимите атомни събития в България коментира Петър Манчев, главен финансов директорна консултантскатакомпания GCR. Той изказа съжаление, че първите 4 енергоблока на АЕЦ „Козлодуй“ са били пожертвани с лека ръкаи посочи факта, че същата ВВЕР технология  със същите блокове в момента се експлоатира успешно в редица държави членки на ЕС като Финландия, Чехия, Унгария и Словакия.

„Абсолютно неправилно е да се противопоставят проектите АЕЦ „Белене“ и 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“.
От днешна дата, например, реализацията на  АЕЦ „Белене“ би могла да се случи в рамките на 7-8 години. Защото правно-административният път е изминат – имаме одобрена площадка, имаме почти одобрен технически проект, имаме доставено оборудването с дълъг цикъл на производство на площадка „Белене“.
Така, че това са два проекта които се допълват във времето като гаранти на енергийната сигурност на България и действително трябва да положим всички усилия да реализираме и двата“,коментира още Петър Манчев.

Събитията на глобалния ядрен енергиен пазар през настоящата година анализира Борислав Боев, докторант в катедра „Индустриален бизнес и предприемачество“ в Стопанската академия в Свищов.
По думите му всяко разкриване на нови атомни мощности е във фокуса на медиите, интересно е и е новина. Това се вижда и в класацията, в която репортерите са поставили на първо място пускането в експлоатация на първата плаващата АЕЦ в света -  „Академик Ломоносов“. Той подчерта техническите възможности на проекта, които позволяватснабдяване с електричество  и топлинна енергия на отдалечени райони без традиционна системна свързаност.
„Идеята на една плаваща АЕЦ е да бъде маневрена и да може да реагира на извънредни ситуации”, добави Боев. По думите му ПАТЕЦ „Академик Ломоносов” работи с  реакторитип КЛТ-40С, всеки с мощност 35 MW и „те са послужили за основа на руския малък реактор РИТМ – 200”.

По отношение на малките модулни реактори, Боев обобщи, че „за да заработи реално тази технология е нужно пътят им да бъде „политически разчистен”, което за съжаление не се наблюдава в ядрената енергетика така, както за сектора на възобновяемите енергийни източници.

Бъдещето на ядрената енергетика в България обсъдиха на онлайн дискусия специалисти от Сдружението Български атомен форум (БУЛАТОМ), представители на държавни институции в енергетиката, бизнес и енергийни организации и експерти от България и чужбина.

Срещата бе организирана от БУЛАТОМ и интернет портала 3eNews и в нея се включиха председателят на Комисията по енергетика в Народното събрание Валентин Николов, председателят на  Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев, ръководителят на БУЛАТОМ Богомил Манчев, изпълнителният секретар на организацията Станислав Георгиев и социологът Евелина Славкова от изследователски център „Тренд“, която представи проучване за нагласите на обществото, свързани с развитието на атомната енергетика в България.

„Повече от половината от българите подкрепят развитието на атомната енергетика у нас, а 51% са „За“ изграждането на проекта АЕЦ „Белене“. 44% от хората искат правителството ни да подкрепи включването на АЕЦ в „Зелената сделка“ на ЕС“, обяви Евелина Славкова, която резюмира резултатите от допитване на агенцията сред 1006 пълнолетни българи.

Цялото прочуване може да прочетете тук: https://rctrend.bg/project/

Председателят на БУЛАТОМ Богомил Манчев бе категоричен, че атомната индустрия в България има решаващо значение за постигането на екологично чиста икономика и значимо място в бъдещия енергиен микс на страната.

„Нашата позиция, защитавана и от цялата ядрена общност в България, както и от големите индустриални консуматори на електрическа енергия, е че тя има място в нисковъглеродния енергиен микс от възобновяеми източници като вятърна и слънчева енергия“, посочи Манчев. По думите му за осигуряването на чиста и екосъобразна икономика в името на бъдещите поколения, ядрената общност в България настоява да се предприемат ясни и категорични стъпки в посока включването на атомната енергия в „Зелената сделка“ на ЕС и да се предвиди финансова подкрепа за развитието на ядрени мощности наред с възобновяемите източници.

БУЛАТОМ представи два меморандума, които ще бъдат изпратени както до българските власти, така и до отговорните европейски институции. Експертите настояват да се включи в стратегията за развитие на енергетиката на страната реализирането на проектите АЕЦ „Белене“ и 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“.

„Голяма част от обществото е неинформирано за атомната енергетика. Изрично обясняваме на хората, че правим АЕЦ „Белене“ на пазарен принцип и пазарът е този, който ще определи цените. Това е много важно и за нас като експерти, и за политическата класа, която носи отговорност, за да разбере населението решенията, които взимаме днес, защото утре ще е късно“, уточни още Манчев. И даде пример, че  Франция, Великобритания, Финландия, Унгария и други държави развиват активно ядрена енергетика.

Председателят на Комисията по енергетика в парламента Валентин Николов коментира, че е нужна информационна кампания в България относно „Зелената сделка“ и мястото на атомната енергетика в нея. „Виждаме ясната тенденция, че българското общество подкрепя развитието на ядрената енергетика и имаме уникалността на това, че вече се движат и двата проекта – АЕЦ „Белене“ и 7 блок на АЕЦ „Козлодуй“, каза Николов. По думите му до 10 години няма да имаме изградена ядрена мощност, но трябва да започнем този процес, за да осигурим на бъдещите поколения надеждни доставки на електроенергия.

Ръководителят на ЕСО Ангелин Цачев подкрепи тезата, че ядрената енергия трябва да влезе в „Зелената сделка”. Според него двата налични реактора за АЕЦ „Белене“ могат да осигурят на системния оператор „мощност, която ще даде възможност да се справим с предизвикателството да балансираме възобновяемите енергийни източници, които са трудно контролируеми“. По думите му България трябва да се разглежда като част от един общ европейски пазар, защото „предстои пазарно обединение както с Гърция, така и с Румъния“ и това също обуславя нуждата от нови мощности в близко бъдеще.

В дискусията се включи и международният енергиен експерт проф. д-р Холгер Рогнер, който дълги години ръководи програмата на МААЕ за изграждане на капацитет и поддържане на ядрени знания за устойчиво енергийно развитие. Той анонсира, че до две седмици ще бъде представен доклад с основни препоръки към страните от Г-20,  в който се настоява да се поддържат съществуващите АЕЦ, да се строят нови, да се развиват научните изследвания в сектора и ролята им за климатичните промени, както и да се деполитизира атомната енергетика.

„Всички участници в Г-20, включително ЕС, използват ядрена електроенергия и това не е ново. В ЕС има разбиране, че за постигане на климатичните промени трябва да се използва атомна енергия. Но, когато се стигне до мненията на отделните страни, всичко се обръща“, каза още Рогнер. По думите му изказването на „бащата“ на „Зелената сделка“ Франс Тимерманс от преди няколко дни е ясен знак, че ако една страна иска да развива атомна енергетика, ЕК няма да пречи, а напротив -  ще помага.

Пълен запис на събитието може да видите тук:  https://conference.nit.bg/ilias.php?baseClass=ilRepositoryGUI&cmd=frameset&set_mode=flat&ref_id=1&lang=bg

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 44 НАРОДНО СЪБРАНИЕ Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

ДО МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

ДО МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЕНЕРГИЙНАТА КОМИСИЯ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ

ОТВОРЕНО ПИСМО – МЕМОРАНДУМ

Ядрената индустрия в България има решаващо значение за постигането на екологично чиста икономика и значимо място в бъдещия енергиен микс на страната.

В условията на всекидневни предизвикателства пред енергийното осигуряване на страната, изискванията за краткосрочно постигане на нисковъглеродна икономика и очакванията на бъдещото поколение за живот на чиста планета, атомната енергетика е тази, която дава и може да даде решение и сигурност – както за преодоляването на проблемите, свързани с климатичните промени, така и за постигането на благородните цели, заложени в стратегията на Европейския съюз.

Ядрената енергетика е безвъглеродна енергетика, която по никакъв начин не замърсява атмосферата. Тя осигурява стабилно и непрекъснато  производство на електроенергия. Индустрията осигурява работни места и растеж за много области от икономиката на страната. Освен гарант за балансирана електроенергийна система и непрекъсваемо производство на достъпна и чиста електроенергия, атомната енергия има важна роля и принос в области като медицината, селското стопанство и промишлеността, а атомните централи могат да се превърнат и в площадки за производство на горивото на бъдещето – водорода.

Атомната енергетика по традиция е позитивно възприемана и подкрепяна от българското общество.  Повече от половината от българите са за развитието на атомната енергетика в Европа и у нас. Това потвърждават резултатите от национално представително проучване, осъществено през август тази година от социологическа агенция ТРЕНД.  58% от анкетираните са на мнение, че е необходимо да се развива атомна енергетика, включително в България.  Половината от анкетираните (50%) са съгласни с твърдението, че атомната енергетика е безопасна за здравето на хората при спазване на утвърдените стандарти за безопасност, като едва 22 на сто от участниците в проучването не са съгласни с това твърдение. Над три четвърти от анкетираните са съгласни с твърдението, че атомната енергетика създава нови работни места и подпомага местното и национално икономическо развитие на държавата. Близо две трети подкрепят твърдението, че атомната енергетика дава тласък в развитието на високите технологии.

Нашата позиция, защитавана и от цялата ядрена общност в България, както и от големите индустриални консуматори на електрическа енергия, е че атомната енергетика има място в нисковъглеродния енергиен микс от възобновяеми източници като вятърна и слънчева енергия. Това мнение защитават и близо половината българи, допитани от ТРЕНД. Нещо повече, 44% от анкетираните са на мнение, че българското правителство трябва да подкрепи искането ядрената енергетика да бъде включена в „Зелената сделка“. За нас това означава ясен знак от страна на обществото за насоката на развитие на българската икономика и усилията, които държавата трябва да положи.

Имайки предвид, че:

-       Вече няколко десетилетния в България няма въведени в експлоатация нови значими базови мощности, което се отразява на структурата и състоянието на нашата електро-енергийна система;

-       Възможностите на нашата страна да подпомага строителството на нови генериращи мощности са финансово ограничени, изграждането на нови ядрени мощности на територията на България следва да се осъществи чрез мажоритарно участие на българската държава;

-       Състоянието на генериращите мощности в страните от нашия регион и нуждите от такива в бъдеще е много вероятно да не са достатъчни за покриването на очаквания ръст в производството и съответно потреблението на ел. енергия през следващите 20-30 години;

за развитието на страната в посока осигуряването на чиста и екосъобразна икономика в името на бъдещите поколения, ядрената общност в България настоява българското правителство :

да предприеме по-ясни и категорични политически стъпки пред Европейския съюз с цел включването на атомната енергия в „Зелената сделка“ като се предвиди финансова подкрепа за развитието на ядрени мощности наред с възобновяемите източници. Ядрените технологии и енергетика трябва да бъдат част от новата, съгласувана, индустриална стратегия на ЕС и българските политици трябва да направят всичко необходимо за постигането на тази стратегическа за България и за Европа цел.

да включи в стратегията за развитие на енергетика в България реализирането на ядрените проекти Белене – блокове 1 и 2 и Козлодуй – блокове 7 и 8.

В същото време, основавайки се на социологическото проучване, става ясно, че 45% от хората не знаят за проекта „Зелена сделка“ на Европейската комисия или не могат да преценят как да го оценят. Това според нас категорично показва, че темата има нужда от обширна информационна кампания на национално ниво, която би могла да се осъществи единствено с подкрепата на държавата.

БУЛАТОМ

Реализирането на проекта АЕЦ „Белене“ зависи от следващото политическо статукво, което ще се определи в парламента, каза в “Преди всички“ председателят на Българския атомен форум БУЛАТОМ Богомил Манчев в коментар дали политическата нестабилност ще повлияе на осъществяването на проекта АЕЦ Белене.

“На нас ще ни е необходима базова енергетика, която да е чиста, но политическото статукво може да направи всякаква глупост. Всеки път някой се е опитвал да обяснява, че проектът “Белене“ трябва да се гледа през бюджетни средства и консумация на някаква електроенергия. А ние сме го построявали той да работи на свободен пазар и да бъде структуриран – държавата плюс някой стратегически инвеститор. Ако има стратегически инвеститор, както имаше 2010 г., както и сега има мераклии. Означава, че проектът е икономически жизненоспособен, но на много хора от чисто политическа гледна точка това не им отърва“.

Много важни подробности в звуковия фаил: https://bnr.bg/play/post/101312975/bogomil-manchev-aec-belene-zavisi-ot-sledvashtoto-politichesko-statukvo

Темата бе посветена на безвъглеродните източници на електроенергия – възобновяемите производства и атомната енергия.
Целта на инициативата бе да предложи на учениците занимание, което да разнообрази знанията им докато са у дома по време на карантината.

Съревнованието се проведе в три възрастови групи – от 1 до 4 клас, от 5 до 7 клас и от 8 до 10 клас. Надпреварата бе за рисунка или колаж, а учениците от горните класове трябваше да изготвят визуален проект с техника, избрана от ученика. Сред проектите в тази категория имаше много power point презентации, две видеа и един гиф.
Учениците рисуваха за чистотата на въздуха и природата в следствие използването на безвъглеродни производства на електричество, но също така и за ролята на ядрената енергетика и атома в умните технологии, медицината и други области от нашия живот.
Конкурсът се проведе със съдействието на руската държавна корпорация  „Росатом“. Всички получени рисунки, колажи и визии ще бъдат публикувани на сайта на БУЛАТОМ:   https://www.bulatom-bg.org/competition/

Победителите във всяка от категориите бяха избрани след гласуване от петчленно жури с представители на Българското ядрено дружество, Сдружението на жените в ядрената индустрия, художници и професионални учители по рисуване. Участниците, оценени с най-много точки, са:

От 1-ва възрастова група: десетгодишната Анна Николова от Козлодуй за рисунката  й „Енергия за зелена планета“, второкласничката Елизабет Димитрова от Кюстендил за рисунката й „Ние се грижим, за да има ток у вас“ и Веселина Кунова, също 2 клас, от Белене за рисунката й посветена на атомната енергия „за благоденствие и екологично чисто бъдеще“.

От 2-ра възрастова група:  петокласничката  Виктория Иванова от Козлодуй, седмокласничката Стефани Ценова от с. Гложене за рисунките им, посветени на атома и новите технологии и шестокласникът Иван Личев от Нова Загора за посланието му „Бъди мъдър“.

От 3-та възрастова група: 17-годишните Александра Чобанова  от София за компютърната й графика „Бъдещето“, Александра Савова от Варна за проекта й „Създатели на Слънца“ и Андрей Димитров, също на 17 години, от Шумен, за колажа му „Двубоят на XXI век“.

Всички те ще получат рисувателни таблети.

Поощрителните награди на журито отиват при Милена Димитрова, 9 клас, от Свиленград за рисунката й „От нашето сърце до космоса“ и Айлин Хасан, 5 клас, от Мадан за рисунката й на тема „Атомът, умните технологии, медицината и други области от нашия живот“.

Освен тях, със специална грамота за оригинално участие ще бъдат отличени Кристиян Ганков, 9 клас от Белене, за проекта му, създаден в стил видео игра; Маргарита Гидикова, 9 клас, от Нова Загора – за богатството на колажа й „Нуждата от енергетика“; Йована Василева, 10 клас, от Враца – за участието й с гиф на тема „Чиста енергия за чисто бъдеще“ и Светла Ангелова, 10 клас, също от Враца, за изчерпателност на проекта й „Енергетиката на XXI век“. В останалите две категории грамоти ще получат също Габриела Фиковска от Плевен, Ифа О‘Донъл от Пазарджик, Моника Минева от Габрово, първокласничката Елена Косенко за рисунката й  „Плаваща енергия“ , Стефан Чавдаров от Казанлък  за рисунката „Ние квантите“ , Гълъбин Боевски от Кнежа за неговата „Атомна планета“ , Габриел Зашев от Дупница за темата му „Атомната енегия в помощ на природата“ и първокласникът Владимир Чехларов от Шумен.

В конкурса участваха ученици от цялата страна – от София, Варна, Бургас, Видин, Ботевград, Враца, Плевен, Ловеч, Бяла, Русе, Разград, Кнежа, Силистра, Шумен, Велико Търново, Севлиево, Габрово, Елена, Копривщица, Казанлък, Нова Загора, Сливен, Бургас, Несебър, Хасково, Димитровград, Дупница, Кюстендил, Пазарджик, Стамболийски, Пловдив, Смолян, Мадан, Исперих, селата Самуил, Руен, Средногорци, Нова Черна,  Тодорово, Гложене и разбира се, атомните градове на България Козлодуй и Белене.

Всички наградени участници в конкурса ще получат своите награди по куриер на указания от тях домашен адрес.

Организаторите на конкурса изказват своята специална благодарност на руската корпорация Росатом  за оказаното съдействие в осигуряване на наградите за наградените участници, на Министерството на Науката и Образованието и на неговите регионални центрове, както и всички медии, които помогнаха информацията за обявения конкурс да стигне до децата на България.

Като неправителствена организация, която лобира за развитието на ядрената енергетика в нашата страна, от името на Булатом  се обръщаме към всички участници в отминалия конкурс  с призива това участие в нашия конкурс да бъде първата Ваша крачка в дългия път, по който ще минете през Вашия съзнателен живот, като добавяме пожеланието и надеждата си, че Вие ще изберете да се реализирате именно в ядрената енергетика на България.

Поради развитието на пандемията, свързана с разпространението на Корана Вирус Ви информираме, че по решение на УС на   Булатом, анонсираната вече ежегодна конференция, която беше планирано да се проведа в периода 10-12 юни 2020, ще бъде  проведена в периода 16-18 септември 2020 в комплекс Ривиера – Варна.

Направените вече плащания ще са валидни за новите дати за провеждане на конференцията.

От УС На Булатом

___________________________

Dear Colleagues,

Taking into account the developed pandemic, connected with Corona Virus, with this mail we would like to inform you that based on the decision of the management Board of Bulatom the announced already traditional conference planned to take place in the period 10-12 June2020, will be organized in the period 16-18 September 2020 in the complex Riviera – Varna.

Please review all attached file. The same files are loaded on the internet page of Bulatom.

Already made payments will be valid for the new dates for organizing of the conference.

From the Bulatom Management Board.

КОНКУРС ЗА УЧЕНИЦИ НА ТЕМА:
“ЧИСТА ЕНЕРГИЯ ЗА ЧИСТО БЪДЕЩЕ”

РЕГЛАМЕНТ И ОБЩИ УСЛОВИЯ НА КОНКУРСА:

Тема и условия на конкурса

Нашият свят е дело на индустриални революции и технически иновации. Благодарение на тях, ние живеем цивилизовано и се възползваме от много инженерни и ИТ  решения, които улесняват живота ни и ни свързват.  За да съществува нашата цивилизация,  градена повече от 2000 години, е еобходимо постоянно захранване с енергия. Такъв постоянен и същевременно чист източник е атомната на енергия.

Атомната енергетика ни дава не само достъпен, но и постоянен източник на енергия, като в същото време защитава околната среда и ни осигурява чист въздух и екологично чисто бъдеще. Тя може да замести значителна част от изкопаемите горива (въглища, нефт и газ), които доскоро се използваха масово, но които замърсяват атмосферата и допринасят за парниковия ефект.

Темата на конкурса “ЧИСТА ЕНЕРГИЯ ЗА ЧИСТО БЪДЕЩЕ” цели да привлече интереса на учениците към възможностите за създаване на електроенергия по чист и незамърсяващ природата начин и да накара децата да се запознаят по своя инициатива с атомната енергия и ядрената енергетика като нисковъглеродна индустрия, която допринася за това да опазим околната среда и да се борим срещу глобалното затопляне.

Организатор на конкурса е Български атомен форум „Булатом”.

Наградите за конкурса се предоставят със съдействието на „Росатом”.

Конкурсът е в три възрастови групи, като за всяка от тях предизвикателството е различно.

За учениците от 1 до 4 клас конкурсът е за рисунка.

За учениците от 5 до 7 клас конкурсът е за рисунка или колаж.

За учениците от 8 до 10 клас конкурсът е за визуален проект – компютърна графика или всяка една друга техника, избрана от ученика.

Конкретни  теми за трите възрастови групи:

1 до 4 клас – „За какво ни помага атомната енергия? ”

5 до 7 клас – „Атомът и умните технологии, медицината и други области от нашия живот”

8 до 10 клас – „Енергетиката на 21 век”

Награден фонд:

Победителите ще получат ценни награди – графичен  таблет за рисуване  съответно за първа, втора и трета награда във всяка възрастова група.

Участиев конкурса:

Всеки ученик от съответната група може да участва в конкурса само с една творба.

Участниците в конкурса могат да изпращат само творби, изработени от тях самите.

Техника на творбите:

В конкурса няма ограничение за техниката – цветни моливи, акварел, пастели, маслени бои, колаж и др.,както и смесени и други изобразителни техники върху хартия, картон или платно.

Визуалните проекти в най-голямата възрастова група могат да бъдат компютърна графика или илюстрация,  компютърен колаж, картина, плакат или друг вид визуален проект по избор на автора.

Начин на изпращане:

Оригиналната рисунка или колаж се сканират или снимат в jpeg формат с резолюция не по-малко от 350 dpi и не повече от 650 dpi. Сканираното копие се изпраща на имейл: info@Bulatom-bg.org

Освен снимка на рисунката, колажа или визулания проект, мейлът трябва да съдържа и текстови файл със следната информация:

1. името на рисунката/колажа/проекта
2. трите имена на автора
3. възраст на автора и клас
4. име на училището
5. име на родител
6. телефон на родителя
7. имейл за обратна връзка

Срокове на конкурса:

Обявяване на конкурса - 21 април; 

Начална дата на конкурса - 25 април

Краен срок за подаване - 15 май; 

Обявяване на победителите – в периода между 20 – 22 май 

Победителите ще бъдат обявени на електронната страница на Българския атомен форум.

Журиране:

Всички снимки и сканирани копия на творбите, получени до 23 часа на 15.05.2020 г. и отговарящи на условията на конкурса, ще бъдат оценявани от 5 членно експертно жури с представители на Булатом, Българското ядрено дружество, Сдружението на жените в ядрената индустрия  и професионални учители по рисуване.

Критерии за оценка:

1. Да отговаря на темата на конкурса;

2. Оригиналност на идеята и сюжета;

3. Умение за рисуване и изпълнение на проекта, съответстващи на възрастовата категория

4.Креативност при използваните техники.

Други условия за участие

• С изпращане на творба за участие в конкурса, учениците автоматично декларират, че са запознати с условията на конкурса и че ги приемат.
• С изпращането на снимките или сканирани копия на творбите, всички участници в конкурса се съгласяват да предоставят творбите си за изложение в сайтовете на организатора и на спонсора, както и в медии, проявили интерес към рисунките, а също така и в пътуваща изложба.
• Всички участници в конкурса се задължават да запазят до края на 2020 година създаденат от тях оригинална творба в отлично състояние, позволяващо изложение.
• Участниците с призови места ще трябва да попълнят декларация за авторство на съответната творба.
• Всички въпроси, които не са описани и предвидени в настоящия регламент, подлежат на конкретно решение от страна на организатора. 

Настоящият регламент се публикува на електронната страница на организатора и е публично достъпен.

Годишните награди на БУЛАТОМ за журналистически материали, отразяващи развитието на атомната енергетика 2019, бяха връчени в няколко категории, сред които и такава със специални награди. Наградите на БУЛАТОМ ще бъдат връчвани в началото на всяка година.

Силно бях изненадан за високото признание на дейността на моя сайт.

Наградите бяха връчени лично от предеседателя на БУЛАТОМ Богомил Манчев и изпълнителния секретар Станислав Георгиев.

Не съм спирал да вярвам, че САМО ИНФОРМИРАНИЯТ ЧОВЕК МОЖЕ ДА СТАНЕ ЗНАЕЩ, А ЗНАЕЩИЯТ – МОЖЕЩ.
 Затова целта на моя сайт е да помогне на хората да бъдат информирани, за да стават все по-знаещи и можещи.

Инициативата цели да провокира по-задълбочен и траен журналистически интерес към развитието на ядрените технологии и бъдещето на атомната енергетика и символично да подкрепи обзорните и аналитични материали по темата. Според регламента, с наградите се отличават материали и журналисти, а не медийни политики.

На церемонията бяха раздадени грамоти в седем основни категории: „Репортаж“, „Интервю“, „Анализ“, „Фокус върху иновациите“, „Публикация с добавена стойност“, „Публикация с влияние“ и „Нова генерация“.

Отличените журналисти и публикации са:

В категория „Репортаж“ -  Марияна Бойкова, вестник „24 часа“, за публикацията „45 години АЕЦ „Козлодуй“ за чист, безопасен и евтин ток“

В категория „Интервю“  -  Вероника Денизова, Bloomberg TV Bulgaria, за интервюто й в предаването „В развитие“ по темата „Какво е значението на националното хранилище за радиоактивни отпадъци за България?“  и Ники Кънчев, Дарик радио, за инициираната поредица интервюта, посветени на ядрената енергетика в България и предизвикателствата пред нея.

В категория „Експертен анализ“ – Борислав Боев за обзорно-аналитичния му материал „След Атомекспо 2019: Накъде поема ядрената енергетика на България?“ в информационния сайт Actualno.com и д-р инж. Ивайло Найденов -  за пространния и задълбочен анализ в сп. „Ютилитис“ на тема “Развитие на ядрената енергетика в контекста на декарбонизацията“.

В категория „Фокус върху иновациите“ – Любомира Манчева, издател на списание „Енергия“, за последователно отразяване на техническите новости в енергийното оборудване, технологии иинженеринг.

В категория „Публикация с влияние“ – Антоан Николов, Българска телеграфна агенция, за отразяването на семинара „15 години ДП РАО“ и постигнато най-широко позоваване от страна на други медии, както и Апостол Апостолов, информационна агенция БГНЕС, за отразяване на мини-семинара „Защо аварията в Чернобил не може да се повтори?“ и постигнато широко цитиране от страна на други медии.

В категория „Нова генерация“ – Аспарух Илиев, Investor.bg, за обзорната статия „Ядрената енергия през 2019 г. – възстановяване или мъгляви перспективи“

В категория „Добавена стойност“ – Владислава Пеева, Mediapool.bg, за надграждане  на информационния повод в авторските й материали.

Булатом връчи и Специална награда за последователно и цялостно информиране на обществеността по темите, свързани с атомната енергетика, на Красимир Христов, Atominfo.bg. Наградата за неспециализирана медия бе присъдена на сайта Fakti.bg за най-често включване на новини от атомната енергетика в информационния си поток. Екипът от специализирания сайт 3e-news.net и журналистът Белчо Цанев от economics.bg получиха Специална награда за цялостно отразяване на събитията в сектор „Енергетика“ получи. Със специален приз за „Остър език“ беше отличена Юлияна Корнажева от Българското национално радио. Церемонията приключи с поздравителен адрес към организаторите и участниците от руската държавна корпорация „Росатом“, която е член на Булатом.

Амбицията на Българския атомен форум е да превърне церемонията в традиция и в началото на всяка година да присъжда награди за аналитични статии, репортажи и интервюта, публикувани през предходната година. В бъдеще Форумът ще отличава и публикации, които разкриват влиянието на ядрените технологии в области като икономика, екология, медицина, агробизнес, наука и образование.

Двамата ядрени специалисти и свидетели на събитията от онова време Станислав Георгиев – секретар на „Булатом” и Сергей Цочев – бивш дългогодишен председател на агенцията за ядрено регулиране (АЯР) завладяващо разказаха за аварията в АЕЦ „Чернобил” и какви преобразувания претърпя нормативната база и разбирането на ядрената общност по отношение на безопасността на АЕЦ.

 Председателят на „Булатом” Богомил Манчев, който активно подпомагаше журналистите в изясняване на същността на нещата, между другото недвусмислено подчерта ролята на човешкия фактор и при трите най-големи аварии на АЕЦ по света.

Понеже през вчерашния ден много се изговори и изписа по темата на срещата, а и по текущите въпроси около АЕЦ „Белене”, реших да ви дам възможност да черпите „вода от извора”.

Предлагам на вашето внимание презентацията, която направи г-н Станислав Георгиев – „Аварията в АЕЦ „Чернобил” – Може ли да се случи и у нас”.

ляв бутон – за по-голям размер на изображението

В първата пленарна сесия Евгений Пакерманов, президент на „Русатом Оверсиз“, дъщерно дружество на „Росатом“, разказа за международния опит на компанията в изграждането на атомни електроцентрали и отбеляза важната роля на дългогодишното сътрудничество между Русия и България в областта на ядрената енергетика.

„Борбата с изменението на климата и с високите нива на CO2 е голямо предизвикателство за цялото човечество. Убедени сме, че тя не може да бъде решена без атомната енергия, която играе ключова роля в поддържането на световния енергиен баланс и е надеждно и рентабилно решение за много страни”, каза Пакерманов.

Президентът на „Русатом Оверсиз“ отбеляза още: „Нашето взаимноизгодно сътрудничество с България в областта на ядрената енергетика продължава повече от 50 години. Това е една добра основа за съвместно реализиране на нови проекти, като например изграждането на АЕЦ „Белене“.
На базата на своя опит в енергийния и в неенергийния сектор, „Росатом“ предлага на чуждестранните си партньори най-добрите решения в съответствие със специфичните изисквания на клиента и съобразени с националните особености“.
По думите на Пакерманов Пети и Шести енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“ са модернизирани съвместно с „Росатом“ и днес те осигуряват около 35% от потреблението на електроенергия в България.

Конференцията „Българската атомна енергетика – национална, регионална и световна енергийна сигурност“ е ключово събитие за ядрения отрасъл в България. Форумът традиционно привлича политици, посланици, експерти в областта на енергетиката, представители на чуждестранни компании и журналисти.

„Фраматом“ е една от компаниите, които проявяват интерес към участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“.

 Министър Петкова представи пред г-н Фонтана основните моменти от процедурата и акцентира върху решението на българския парламент проектът да се реализира на пазарен принцип, без преференциални договори за изкупуване на произведената електроенергия и без държавни гаранции.
Петкова подчерта, че процедурата предвижда възможност за участие както на стратегически инвеститори, така и на компании, които биха желали да купуват произведената електроенергия.
По нейните думи, след като изтече срокът за подаване на заявления за участие, ще бъде изготвена кратка листа на кандидатите, към които Министерството на енергетиката ще се обърне с покана да подадат обвързващи оферти.

„Нашето правителство смята, че проектът АЕЦ „Белене“ е важен не само за България, но и за целия регион“, подчерта Петкова. Тя изтъкна пред своя събеседник, че в момента се търси възможност за участие на Република Северна Македония, Сърбия и Черна гора в проекта и реализацията му като регионален.
По нейните думи анализите показват, че проектът е жизнеспособен и за правителството остава предизвикателството да го доведе до успешен край.

По-рано през деня (5 юни) министър Петкова разговаря във Варна и с представители на китайската национална ядрена корпорация CNNC и „Росатом“, които също проявяват интерес към участие в процедурата.

Източник: https://www.me.government.bg/bg/news/ministar-petkova-predstavi-procedurata-za-aec-belene-pred-potencialni-investitori-2743.html

През втория ден Традиционната международна ядрена конференция, „Българската атомна енергетика – национална, регионална и световна енергийна сигурност” ще продължи работата си по секции.

Секция 1
Тема: Перспективи в развитието, експлоатацията и поддръжката на ядрени съоръжения – нови подходи

Секция-2
Тема: Технологии и практики при извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения.
Преработка и съхранение на РАО и ОЯГ – обмен на информация за изпълнение на подобни проекти

Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която откри международната конференция „Българската атомна енергетика – национална, регионална и световна енергийна сигурност“ в гр. Варна.
През тази година на традиционното събитие се обсъжда ролята и бъдещето на ядрената енергетика във връзка с безопасната и надеждна експлоатация на ядрени съоръжения, както и постигането на целите на нисковъглеродна икономика.

„Ядрената енергетика е ключов отрасъл на българската икономика, от стратегическо значение за енергийната сигурност на страната и на целия регион“, допълни министър Петкова.
Пред участниците във форума тя припомни напредъка по процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“ и изрази надежда, че тя може да приключи успешно в съответствие с определените от Народното събрание параметри.

Поканата за избор на стратегически инвеститор за изграждане на АЕЦ „Белене“ е публикувана на 22 май 2019 г., в Официален вестник на ЕС. Срокът за получаване на заявления за участие в процедурата е 90 дни, а срокът за приключване на процедурата е 12 месеца.

Петкова поясни, че поканите за участие до потенциални инвеститори вече са изпратени. „Уверена съм, че България ще продължи успешното развитие на ядрената енергетика като гарант за националната, регионалната и европейската енергийна сигурност“, посочи още Петкова.

Тя изтъкна и икономическата роля на проекта за създаване на нови работни места за висококвалифицирани специалисти и развитието на региона.

Развитието на ядрената енергетика е един от най-важните приоритети на правителството в енергийната сфера, изтъкна Петкова и припомни свършеното до момента за изпълнението на този приоритет: удължаването на живота на пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ и изпълнението на мерките за шести блок.

По думите на енергийния министър, правителството ще продължи да полага усилия за развитие на ядрената енергетика, защото тя осигурява енергийна сигурност, чиста и беземисионна енергия на достъпни цени.

Източник: https://www.me.government.bg/bg/news/temenujka-petkova-realizaciyata-na-aec-belene-shte-uvelichi-energiinata-sigurnost-v-celiya-region-2742.html

 Програма за първия ден

ПЛЕНАРНА СЕСИЯ:

Поздравителни адреси;

Доклади свързани със състоянието на ядрени проекти в процес на изграждане в момента;

Доклади от представители на дипломатическия корпус.

Подробности на: https://www.bulatom-bg.org/conference-bg/information-bg/

Б.Р. – Акредитираните за конференцията журналисти с повишен интерес очакват брифинга на Вадим Титов.
Колегите все още помнят миналогодишния брифинг – http://atominfo.bg/?p=65288 и се надяват това да е неговото актуално продължение.

Според изпълнителния секретар на БУЛАТОМ Станислав Георгиев броят на желаещите да участват в тръжната процедура за избор на инвеститор за АЕЦ „Белене“ ще бъде сведен до минимум, ако в нея остане изискването да няма държавна помощ за проекта.
Основното, за да има желаещи да финансират централата, е да се определи формата, под която държавата може да подпомогне проекта, посочи Георгиев:

„Има доста начини да се получи някаква форма на държавна гаранция. Например, чу се, че представителите на CNNC са посочили, че ако те започнат при тези условия да финансират строителството на АЕЦ „Белене“, ще поискат в бъдещия договор да бъде записано, че ако някое бъдещо правителство на България реши да прекрати договора, след като компанията е започнала да изпълнява задълженията си по него, те ще си поискат обратно парите, които са изразходили до въпросния момент. Това е една форма на държавна гаранция“.

Георгиев посочи, че признаването или непризнаването на инвестираните до момента средства от българска страна в проекта е дискусионен въпрос:
„Най-вероятно по тази тема ще се изкажат бъдещите участници във втората задача, която трябва да изпълни Министерството на енергетиката, а именно подготовката на тръжната процедура за финансиране“.

Цялото интервю със Станислав Георгиев можете да чуете в звуковия файл на: http://bnr.bg/novini/post/101013125/izpalnitelniat-sekretar-na-bulatom-za-da-ima-jelaeshti-da-finansirat-aec-belene-trabva-da-se-opredi-forma-na-darjavna-garancia

В рамките на своето изказване при откриването на Традиционната международна ядрена конференция „Българската атомна енергетика – национална, регионална и световна енергийна сигурност” Вадим Титов, Директор на Росатом за Централна Европа съобщи, че през 2017 година „Росатом” бе официално приет за член на Булатом.

По този повод попитах в кулоарите на форума господин Титов:
Новото качество, като член на „Булатом”, с какво се различава от досегашната работа, защото и досега „Росатом” много активно работеше с „Булатом”?

Е, ние просто счтаме, че това е много правилно. Ние досега работехме като външни партньори, тоест като поканени партньори. А на нас ни се струва, че е много правилно, че ние вече станахме формално и официално част бъгарската съобщбост „Булатом”.
Просто обърнете внимание – през тази година, сега проверих, броят на участниците от „Росатом” се е увеличил два пъти.
Тоест тук са пристигнали повече експерти – мой колеги от различни компании  на „Росатом”, които провеждат тук абсолютно експертни директни дискусии не само по въпросите на текущото сътрудничество, но и въобще по въпросите на ядрената енергетика.
Затова ние считаме за много правилно да бъдем благодарни на колегите от „Булатом” за това, че ние вече не сме поканени гости, а можем да се считаме за пълноправни участници.

Благодаря господин Титов и Ви желая плодотворна работа.