Това се дължи на започването на изграждане на нови ядрени мощности и споразуменията между страните от Близкия Изток и производителите на ядрени технологии.
Това съобщи в доклада си Американската администрация за енергийна информация (EIA).

В краткосрочен план Обединените арабски емирства ще поведат атомния растеж чрез инсталиране на 5,4 GW ядрени мощности до 2020 година.

Растежът на ядрените мощности в Близкия Изток е обусловен от това, че страните в региона търсят начини за осигуряване на енергийна безопасност като намалят зависимостта си от изкопаеми горива.
Сега те осигуряват 97% от производството на електроенергия в района.

Иран строи два енергоблока на АЕЦ „Бушер“ 2, която трябва да увеличи производството на електроенергия с 1800 мегавата до 2026 г. Първи енергоблок на АЕЦ „Бушер“ 1 започна експлоатация през 2011 г. и бе първата АЕЦ в Близкия Изток. Тя е с реактор ВВЕР-1000.

ОАЕ строят АЕЦ „Барака“ с четири енергоблока, като се планира изграждането й да приключи към края на 2020 г.

В края на 2017 г. Турция започна физическото строителство на АЕЦ „Аккую“ по руски дизайн. Тя ще бъде с четири енергоблока с обща мощност от 4800 мегавата. Енергийното стартиране на Първи енергоблок се очаква до 2025 г.

Саудитска Арабия планира да построи първата си АЕЦ и се очаква да обяви търг за изграждането на централа с мощност 2800 мегавата.

Йордания планира АЕЦ с два енергоблока с мощност 2000 мегавата по проект на „Росатом“. Очаква се строителството да започне през 2019 г. и да приключи през 2024 г.

Подробности на: http://www.world-nuclear-news.org/NP-Middle-East-nuclear-power-to-quadruple-in-ten-years-06031801.html

Става дума за центъра Sesame (Synchrotron-light for Experimental Science and Applications in the Middle East) и неговия синхротрон – мощен ускорител на елементарни частици, съобщава BBC News.

Sesame е първият и засега единствен синхротрон в Близкия Изток.
Самата идея за изграждането му се е появила преди 20 години, но реализацията и се е оказала съвсем нелека.
Израел и Иран, а също Турция и Кипър не подържат дипломатически отношения по между си.
Иран дълго време не можеше да внесе своя дял поради наложените санкции върху банковата му система.
Нещо повече, двама от иранските учени работещи по проекта бяха убити. Според официалната версия, това са направили израелските специални служби. А в един момент покривът на центъра рухна под тежестта на непредвиден сняг.

Решаваща за успеха на проекта бе 2012 година, когато Израел, Иран, Йордания и Египет дадоха съгласието си да внесат по 5 милиона долара.
След това финансирането гарантираха Италия, ЮНЕСКО и ЕС.

Една от задачите на проекта е да се спре “изтичането на мозъци”, давайки възможност на младите учени да работят с местния синхротрон.
Наред с физиците, Sesame ще бъде полезен за медиците, биолозите и историците: за разработване техника за ранна диагностика на рака или за анализ на древни ръкописи.

В церемонията по откриването участваха членове на управляващата династия на Йордания, официални лица от Кипър, Египет, Иран, Израел, Пакистан и Турция, а също така и ръководители от CERN, ЮНЕСКО и МААЕ.

Поради високата цена на електроенергията в Йордания в скоро време се планира да бъде построена в съседство със Sesame слънчева електроцентрала. Така синхротронът ще бъде първият в света ускорител, работещ на ВЕИ.

Източник: http://www.bbc.com/news/science-environment-39927836

Близкият Изток сега произвежда ограничено количество ядрена енергия в сравнение с другите региони по света, обаче вече през това десетилетие списъкът на страните, произвеждащи този вид енергия, ще бъде попълнен с Иран и ОАЕ. Това съобщава сайтът на списание  Arabian Business.

Забележително е, че пътища за производството на електроенергия с ядрен произход търсят и други държави от региона – Турция, Йордания, Саудитска Арабия, които виждат привлекателни перспективи в използването на този евтин вид енергия.

През 2011 година, електроенергията, получена от ядрени установки в страните от Близкия Изток и Южна Азия е била само 1,8% от общия обем, а 87% е бил делът на нефта, газа и въглищата. Такива цифри са цитирани при изследването на перспективите пред ядрената енергетика направено от МААЕ. Подобни показатели не предизвикват удивление, нали в региона са едва ли не най-големите запаси в света от нефт и газ. Някой аналитици по този повод си задават въпроса. В такъв случай, защо Иран и Саудитска АРабия, притежаващи големи запаси от нефт и газ, се стремят да покорят атома? Ситуацията по отношение на Турция и Пакистан е разбираема – те разполагат с малко залежи от нефт или въглища.

Редица експерти считат, че стремежът на Иран и Саудитска Арабия да усвоят технологията за разцепване на атомното ядро има скрит военен характер. Други специалисти са съгласни с мнението, че тези страни по този начин се стремят да освободят големи количества нефт и газ за експорт. Нали тези ресурси имат по висока стойност при реализацията им на външните пазари, от колкото при изгаряне в местните електроцентрали.

На пример, Саудитска Арабия има повече от 30 GW инсталирани мощности в електроцентрали на нефт и газ и това в условията на непрекъснат растеж на търсенето на електроенергия в кралството с 8% годишно. Тенденцията е през 2020 година да има нужда от 60 GW генериращи мощности. Аналогична е ситуацията в ОАЕ. Страната използва за производство на електроенергия предимно газ. Тенденциите са още през 2020 година необходимите генерации да са над 40GW.

В момента единствената държава в Близкия Изток, която разполага с ядрена електроцентрала е Иран, който през 2011 година въведе в експлоатация АЕЦ “Бушер”. Тази страна стана първият нов член на клуба за гражданска ядрена енергия през последните 15 години.

Обаче съвсем скоро регионът ще стане свидетел на ядрен “бум”. Така, ОАЕ подписаха договор за създаване на консорциум начело с Korea Electric Power Corporation. Съвсем скоро трябва да започне строителството на 4 енергоблока, всеки смощност по 1,4 GW. Стойността на договора, който трябва да бъде изпълнен през 2020 година е 20 милиарда долара. Строителните работи на първи блок започнаха през юли 2012 година.

Аналогични планове има Турция, която произвежда половината от електроенергията си от руски и ирански газ. Анкара има намерение да построи 4 ядрени енергоблока, всеки с мощност по 1,2 GW– в близост до пристанището Мерсин на брега на Средиземно море.

Йордания  също извършва проучвания и планира да построи до 2030 година енергоблок с мощност 1 GW, за да удовлетвори растящите нужди на страната от енергийни ресурси.

Обаче, най-амбициозни планове има Саудитска Арабия, която иска да построи около 16 ядрени енергоблока през следващите 20 години. Тази енергия и е безкрайно необходима за опресняване на вода и за намаляване на зависимостта и от невъзобновяемите въглеводородни ресурси. За реализиране на проекта (16 енергоблока), Саудитска Арабия ще се нуждае от средства в размер на около 80 милиарда долара, съобщава «Умма-информ».

Източник: http://www.info-islam.ru/publ/jandeks_novosti/do_2030_g_5_stran_blizhnego_vostoka_stanut_chlenami_jadernogo_kluba/35-1-0-21598