Ясно е, че никой няма да купи ядрен остров, просто поради безсмисленото от финансова гледна точка упражнение. Но няма никакъв проблем да се купи „някакво оборудване“ на „приемлива цена“ и след това същото оборудване да бъде „асемблирано“ с минимални допълнителни разходи.

При липса на други алтернативи, такъв подход може да се разглежда като съвсем приемлив за България вариант.

Има и малко загуби в превода. Не става въпрос за неизползваеми реактори втора употреба, а за невъзможност за продажба на реактори, които са изработени за друг проект. В момента, в който проектът за който са правени се прекрати и загуби своите разрешителни, което е факт за Белене, всичко произведени компоненти преминават в категорията „някакво оборудване“. От тук нататък следва анализ на съвместимостта, обосновка за използваемост в новия проект, преработка и преквалификация на производствената документация и т.н. Естествено е, че за да има сделка, трябва да се предложи „съвсем приемлива цена“.