За да задвижи зеления преход, ЕС трябва да комбинира по-голяма самодостатъчност в ядрената енергетика с далновиден подход към технологичните иновации
Подходът на Уинстън Чърчил беше, че фактите са на първо място и едва след това лидерите могат да действат в съответствие със своите ценности. Но понякога проблемът не е в липсата на реални факти, а в липсата на зряла оценка на тези факти.
Европейският съюз е шампион на зеления преход. И все пак, от началото на войната на Русия срещу Украйна и енергийната война в Европа, се появиха съмнения относно това дали ЕС има реалистична дългосрочна визия.
Въглеродните емисии намаляват по-бавно, отколкото е необходимо за постигане на целите на Париж, докато Германия дори изпитва увеличение на емисиите.
Според Евростат през 2020 г. около 65 на сто от електроенергията, генерирана в ЕС, е идвала от „базови“ мощности: 24 на сто от ядрена енергия (въпреки че Германия прибързано и наивно затвори 19 реактора заради евтиния руски газ) и 41 на сто от въглищни и газови централи. Промяната през 2022 г. беше незначителна. Освен това производството на електроенергия от въглища и газ се е увеличило.
Това изкривяване изглежда се дължи на наивност, пожелателно мислене, инерция или дори мързел: купуваме, инсталираме и консумираме, а след това си лягаме. Освен това възникнаха идеологически бариери около сложните технологии, които изискват висококвалифицирани и информирани работници, като например следващото поколение ядрени технологии.
Разбира се, възобновяемите енергийни източници трябва да са начело в списъка на факторите, движещи зеления преход, наред с по-голямата ефективност и технологичните разработки или иновации. Но е по-добре да смекчите високите амбиции, отколкото да продължите да харчите пари само защото нещо е желателно. Имаме нужда от прагматизъм – и имаме нужда от ядрена енергия.