Грижа за здравето или радиофобия?
Повишеният радиационен фон на една от улиците в токийския квартал Сетагайа няма отношение към аварията в АЕЦ “Фукушима-1”. За това съобщават специалисти, изучаващи проблемния участък, в който нивото на радиацията превишава нормата 10 пъти.
Интересен е фактът, че наличието на радиация не е установено от властите, а от жителите на квартала.
“Доста хора наоколо са си купили дозиметри”, – казва 71 годишният пенсионер Yoshinori Oda, жител на Сетагайа, който живее само на стотина метра от изследвания район. “Наоколо живеят много семейства с малки деца и загрижените родители са достатъчно богати, че да купят скъпите измервателни устройства.”
Самия господин Oda няма такова устройство, но снаха му, също жителка на Сетагайа, си е купила едно за повече от 1000 долара, защото е била загрижена за три годишните си внуци.
Експертите са обследвали необитаемата къща и част от улицата, на която е установено отклонението от нормата и в мазето са намерили предполагаемия източник на радиоактивното излъчване – бутилки (бурканчета) с неизвестно вещество. Нивото на радиацията било толкова високо, че дозиметърът, който носели, не могъл да го измери. В момента, в който поставили бутилките в оловен контейнер радиационният фон веднага намалял. Подозрителните предмети са изпратени за експертиза.
Според инспекторите от Министерството на образованието и науката бутилките изглеждат направени от стъкло, около 7 сантиметра дълги и с диаметър 5-6 сантиметра. Няколко десетки от тях са били поставени в дървена кутия. Съдържанието в бутилките е прахообразно.
От агенция Kyodo News съобщават, че инспекторите от Министерството на образованието и науката на Япония смятат, че ампулите съдържат радий – радиоактивен материал, използван в миналото като самосветеща боя за часовници. Инспекторите са заключили, че радиацията не е свързана със злополуката във Фукушима, тъй като в бутилките не е регистриран цезий – един от основните изотопи, изтекли от повредената от цунами АЕЦ.
Радиомания или непознаване на същността на радиацията и нейното биологично действие
Този случай предизвика моя интерес да разуча какви неща със съдържание на радиоактивни материали са били произвеждани, предлагани и използвани от хората.
След откриването на радиоактивността на пазара се появяват множество нови продукти с вълшебни свойства: сладолед, чай, червила, пасти за зъби, крем за коса, соли за вана, светещи в тъмното костюми и други продукти със съдържание на радий.
Radhitor – средство за лечение на стомашни болки, психически заболявания, за възстановяване на сексуалната енергия…
Американският бизнесмен Байерс, който изпивал по едно шишенце дневно в продължение на четири години, е починал от рак на челюстта. Лицевите му кости са се били почти напълно разпаднали.
В началото на 30-те години на миналия век във Франция е пусната козметичната линия Tho-Radia (фармацевтика, козметика и парфюмерия).
Кремът на основата на торий и радий имал голям успех в Париж (многообещаващи лечебни свойства и разкрасяване).
Бил е измислен и изобретателят на крема – доктор Алфред Кюри (няма никаква връзка със семейство Кюри!).
Рекламата не е от вчера!
Радиоактивна вода – “Резултатите опровергават съмненията!”, “Милиони миниатюрни лъчи за цялото семейство!”, “Природата е на стража за Вашето здраве!”.
Немска радиоактивна паста за зъби Doramad – “Нейното радиоактивно излъчване защитава зъбите и венците. Новата енергия за Вас, унищожение на бактериите в устата и гърлото! А също така нежно избелва емайла на зъбите!”.
Радиоактивен шоколад с подмладяващ ефект – Германия (1931-1936).
Внимание! Възможни са ментета – радиоактивни цигари без целебната сила на радиоактивността!
Модата заразява не само САЩ и Западна Европа, но и СССР
Кой би си представил, че семейните реликви, сувенирите и старинните предмети могат да бъдат не само украшение във Вашия дом и мил спомен от предците Ви, но и смъртоносно оръжие със забавено действие. Причината за това е отново радиацията!
Радиоактивната глазура за покриване на керамика е била много популярна по онова време. Резултатът – излъчване от 15 μSv/h.
Домакински съдове от 30-те и 40-те години на миналия век.
От 40-те до 60-те години на ХХ век много битови предмети (сувенири, компаси, часовници, украшения, играчки) са покривани за красота със специален луминофор СПД. В състава на това съединение има сол на Ra-226, тъй като тогава не е имало данни за радиоактивността на този елемент и на никой не му е хрумнало, че може да бъде опасен.
Прибори, съдържащи СПД, са използвани в много самолети и кораби, катери и подводници. Стрелките на приборите, циферблатите, ръчките и копчетата били мазани обилно с радиевата сол. Освен това, изобретателните работници в заводите, в които правели “чудната боичка”, покривали със светещия състав блесни и поплавъци, колиета и статуетки, играчки за елха и детски играчки, и дори домашни пантофи, за да могат да се виждат в тъмното.
Една от популярните технологии за оцветяване на стъкло през миналия век било пропускането на гама лъчи от Со-60 през него. Така стъклото поглъщало около 1 милион рада, което му давало светло-кафяв оттенък, но никой не с замислял за нивото на излъчване.
Чаши, оцветени чрез облъчване с Со-60 – 3 μSv/h.
Радиоактивните материали са използвани също и за оцветяване на керамика, при разработването на нови видове бои за покриване на ювелирни украшения и т.н.
Старинни бижута – 7 μSv/h.
Часовниците “Родина”, модел от 1959 г., с ниво на радиация 9,29 μSv/h, са ежедневно използвани от много хора преди 2000 г.
Часовник “Родина” от 1959 г.
Според съвременните норми за безопасност радиоактивният фон в близост до подобни предмети превишава допустимите норми стотици пъти!
И така, в нашите домове могат да се намерят стари часовници с луминофори, прахове за радонови вани и купища други битови елементи с период на полуразпад 1600 години. Това е ужасно дълго време…
