Предисторията
Ще ви я припомня така, както гласи съобщението централата.
В процеса на експлоатация на 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй” са регистрирани индикации за пропуск на топлоносител от първи към втори контур в трети парогенератор.
Не са достигнати стойности, надхвърлящи ограниченията за безопасност в технологичния регламент на блока.
При достигане на ограниченията за експлоатация в регламента, блокът ще бъде спрян за отстраняване на пропуска.
Количеството на пропуска е предмет на непрекъснат контрол, като към момента стойността му е няколкократно по-ниска от съществуващите ограничения.
Няма промяна в радиационната обстановка в работните помещения и на площадката на АЕЦ „Козлодуй”.
Дейностите по отстраняване на пропуска няма да доведат до промяна в радиационната обстановка на територията на атомната централа.
Източник: https://www.kznpp.org/bg/novini/555
Очакванията
Въпреки, че няма официална информация за нарастване на активността във втори контур в района на трети парогенератор, има логична връзка това да е така.
Най-логичното решение е да се намери подходящият момент (период) за превантивно спиране на енергоблока.
Основните фактори за това се свеждат до: Затопляне на времето; Осигуряване на заместващи мощности; Предварително технологично и ресурсно осигуряване и други на фокуса на ръководството.
Възможният най-близък период за спиране на енергоблока се очертава към края на седмицата.
Престоят
За технологията на ремонта ви загатнах в коментара към: http://atominfo.bg/?p=98369 , затова няма да се повтарям.
Според моите наблюдения – над 35 години в различни АЕЦ с ВВЕР-1000 времето за спирането на енергоблока е средно около 10 денонощия.
При нас, предполагам, че ще бъде от същия порядък.
Има една особеност, която се корени в орязването свръхпечалбите на държавните енергийни предприятия.
Това предизвиква колективите и ръководствата да не си дават зор.
Практически загубите от престоите не се отразяват върху реалните икономически резултати на централите.