Двублоковата атомна електроцентрала „Zion“, разположена на брега на езерото Мичиган близо до едноименния град Зион (Илинойс, САЩ), е била в експлоатация от 1973 до 1998 г.
Решението
И двата блока с четириконтурни PWR реактори от Westinghouse бяха окончателно затворени по умишлено решение на собствениците, компанията „Exelon“ (контролираща централата чрез дъщерно дружество на „Commonwealth Edison“).
Формалната причина за затварянето на централата е грешка на оператора, който през февруари 1997 г. наруши регламента при редовно спиране на блок № 1 (вкара твърде дълбоко прътите на СУЗ, след което, без да уведоми началника на смяната, започна за да ги изважда, като доведе реактора до ниско ниво на мощност).
В действителност топ мениджърите на Exelon намериха за икономически неосъществимо да заменят парогенераторите от сплав 600, вярвайки, че няма да имат време да възстановят разходите в оставащото време до края на проектния живот на блоковете.
Заслужава да се добави, че човешкият фактор също изигра роля в съдбата на централата.
Независим одит, проведен през 1997 г., разкрива много неприятни факти за работата на персонала. („Ню Йорк Таймс“, 27.11.1997 г.).
Градът
За град Зион с население от 25 хиляди души затварянето на атомната електроцентрала беше тежък удар. В допълнение към загубата на работни места, градът загуби 19 милиона долара, или повече от половината от годишните си данъци.
Освен това негативните последици само се засилиха. Парите, загубени от ядрените енергетици, трябваше поне частично да бъдат събрани от градските жители и бизнеса, а данъците в Зион се увеличиха с около 50%.
Цените на недвижимите имоти се сринаха заради високите данъци. Това беше използвано от агенции за недвижими имоти от всички краища на САЩ. които закупиха десетки къщи в Зион и ги дадоха под наем без строг контрол върху временните жители, което доведе до сериозно влошаване на състоянието на жилищния фонд на града и по-нататъшното му поевтиняване.
Жилищният проблем се влоши от масовото напускане на ядрени работници и техните семейства, които си намериха работа в други атомни електроцентрали и набързо продадоха къщите си в Зион. Постоянните жители с високи доходи бяха заменени от хора, живеещи на помощи и субсидии, а градът не беше готов за това.
Натискът върху училищата, полицията, пожарникарите и други градски служби нараства, а парите не достигат за нормалното им функциониране.
Според първоначалния план отработеното гориво от атомната електроцентрала Зион трябваше да бъде откарано в геоложкото хранилище Юка Маунтин до 2020 г. Това не се случи, тъй като проектът Yucca Mountain беше ефективно спрян и отработеното гориво все още е на площадката на централата.
Градските лобисти видяха това като възможност и през последното десетилетие настояваха щата Илинойс да потърси компенсация за неотстраняване на отработено ядрено гориво.
През есента на 2021 г. лобистите най-накрая триумфираха. Щатът прие Закона за климата и справедливите работни места, според който собствениците на централи трябва да плащат данък от 15 долара на килограм за съхранение на отработено ядрено гориво в площадките на атомните електроцентрали.
За град Зион това означава 15 милиона долара годишно. Сега, най-вероятно, той не е в опасност да се превърне в призрачен град, но няма нужда да се говори за възстановяване на нивото на благосъстояние, с което Зион може да се похвали с работеща атомна електроцентрала.
Подробности на: https://energynews.us/2022/11/08/we-are-scarred-nuclear-communities-sidelined-in-just-transition-debate-even-as-nuclear-industry-subsidies-flow/
