Последствията, пред които са изправени западните съюзници поради влиянието на Москва върху световните пазари на петрол и природен газ, са реални и добре разбрани днес.
Но тези страни са изправени пред друго ниво на енергиен риск, на което се обръща по-малко внимание, тъй като конфликтът в Украйна се проточва: големият дял на Русия от световния пазар на ядрени енергоносители.
Мат Боуен и Пол Дабар, сътрудници от Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет, пишат за това в статия за изданието The Hill.
Според тях „западните лидери трябва незабавно да се заемат с въпроса за зависимостта от руския ядрен износ и да вземат мерки за намаляването му, в противен случай Путин може да добави на света нов енергиен шок“.
Има няколко сегмента от търговската верига на ядрената стойност, където руски доставчик може да повлияе върху способността на западните реактори да се използват за производство на електроенергия.
По отношение на ядреното гориво, те включват добив и преработка на уран, конверсия, обогатяване и производство на гориво. За съществуващите руски конструкции на реактори също е включено предоставянето на уникални резервни части и услуги от производители на оригинално оборудване.
„Русия има значителен пазарен дял в много от тези звена във веригата на ядрените доставки чрез своята държавна ядрена компания Росатом. Поради тази причина различни страни по света, включително Съединените щати, се оказаха в трудна ситуация. Те може да искат да се откажат от закупуването на ядрени енергоносители от Росатом, за да намалят рисковете във веригата за доставки и да спрат да изпращат пари към Русия, но в момента разчитат на руски услуги и материали, за да управляват своите реактори“, се казва в публикацията.
Документ на Центъра за глобална енергийна политика на Колумбийския университет съобщава, че редица съюзници на САЩ имат работещи или строящи се руски реактори, включително Финландия, Чехия, Турция и Украйна. В тези страни съществува риск построените в Русия реактори да изпитат оперативни затруднения или дори да спрат да работят без материали, оборудване и услуги за поддръжката им. Въпреки това, различни западни производствени компании може в крайна сметка да започнат да правят заместители, за да решат този проблем с доставките.
По-важен въпрос е веригата за доставка на ураново гориво. Тъй като Русия произвежда само 6 процента от световния уран, за собствениците на атомни електроцентрали е сравнително лесно да имат достъп до други глобални източници на уранова руда.
Въпреки това, Русия контролира 40 процента от световния пазар за конверсия на уран, където „жълтата торта (кек)“ уранов оксид се превръща в уранов хексафлуорид, газообразната форма, необходима за процеса на обогатяване.
Естественият уран съдържа 0,7 процента от изотопа уран-235, а процесът на обогатяване повишава съдържанието на уран-235 до 3-5 процента, което е необходимо за работата на ядрените реактори.
А Русия притежава 46 процента от капацитета за обогатяване на уран. По-голямата част от 439-те реактора по света изискват гориво с обогатен уран, включително всички реактори на ВМС на САЩ.
Суровата реалност е, че ако Русия спре да доставя обогатен уран на американските енергийни компании, САЩ могат да се сблъскат с последствия за експлоатацията на реакторите, вероятно тази или следващата година.
Това може да доведе до спране на реактори, а имайки предвид, че ядрената енергетика представлява повече от 20 процента от генериращите мощности в някои части на страната, цените на електроенергията ще скочат дори повече от днешния ръст на цените на електроенергията.
В тези региони може да няма достатъчно капацитет дори за покриване на търсенето. Освен това, ако имаше някакъв въпрос, че Русия може да използва своя износ на енергоносители за политически цели, това стана ясно миналия месец, когато тя прекъсна доставките на природен газ за Полша, България и Финландия.
САЩ се нуждаят от активна политика за обществени поръчки и действия, за да започнат справянето с тази ситуация.
Например конверсионният завод в САЩ, който не е работил години наред, планират да се рестартира с половината си капацитет през 2023 г., но е в състояние да измести повече от руските услуги за преобразуване, подкрепени от политиката на правителството на САЩ, както и покупки от частни енергийни компании.
За целите на обогатяването, правителството на САЩ и частните енергийни компании биха могли да проучат стратегии за разширяване на производството и технологиите в САЩ, за да заменят доставките от Русия възможно най-бързо.
Трите основни компании, които биха могли да разширят производството си, са американската частна компания Centrus, британско/холандско-германската компания Urenco и френската компания Orano.
Освен това САЩ се нуждаят от 100% уранова горивна верига от американски технологии за ядрени оръжия и реактори за подводници на ВМС.
САЩ загубиха тези мощности през 2013 г., когато последният завод за обогатяване в САЩ беше затворен и САЩ разчитаха на стари запаси за военни цели.
Това е друга крехка част от веригата за доставки на ядрено гориво в САЩ, която трябва да бъде преразгледана за възможно възстановяване.
Лидерството на Русия във важни части от веригата на ядрените доставки е друг потенциален риск за глобалния енергиен сектор. Справянето с това предизвикателство ще изисква и инвестиции в политиката и частния сектор.
Както пишат авторите, „войната в Украйна изглежда далеч не е приключила.
Използването от Москва на енергията като оръжие за нараняване на съюзниците на Украйна също може да е в ранен етап.
Западните лидери трябва да предприемат стъпки сега, за да се справят с въздействието на Русия върху веригата за ядрени доставки на техните страни, за да спасят икономиките си от по-сериозни енергийни сътресения в бъдеще.
Автор: Герман Плиев, Energyland.info
Източник: http://www.energyland.info/news-show-tek-atom-229543
