Всякакви военни действия в близост до работещи или дори изведени от експлоатация атомни електроцентрали крият много сериозни рискове за природата и човешкия живот.
На територията на Украйна има 15 ядрени реактора, като не се брои атомната електроцентрала в Чернобил.
Грийнпийс съобщава за заплахите, които те представляват.
Чернобилската атомна електроцентрала не работи повече от двадесет години, не произвежда електроенергия.
Последният, трети, енергоблок беше спрян през 2000 г.
В реакторите вече няма гориво, но на територията на самата атомна централа остават радиоактивни отпадъци, а в зоната за изключване има няколко хранилища за отпадъци с различни нива на радиоактивност и отработено гориво.
Намесата в зоната на изключване може да доведе до повишаване на гама фона, което означава отделяне на опасни радионуклиди във въздуха, което може да доведе до вътрешно облъчване на тези, които са там без лични предпазни средства.
Източници на радионуклиди в Чернобилската зона
- почва, растения, други елементи на екосистемата, които съдържат или могат да пренасят радионуклиди, например с прах от пътища или в резултат на ландшафтни пожари, които вече са пренесли радионуклиди на десетки километри;
- съхранение на отработено ядрено гориво;
авариралият блок на атомната електроцентрала в Чернобил, който сега е под два саркофага.
Ако бъдат повредени, огромно количество фин радиоактивен прах ще влезе в атмосферата.
В допълнение към емисиите в атмосферата, съществува заплаха, че радионуклидите ще попаднат във водната система и оттам в Днепър, а това е много опасно за жителите на райони в близост до зоната на изключване.
Почвата, растенията, други елементи на екосистемата, които съдържат или могат да пренасят радионуклиди, например с прах от пътища или в резултат на ландшафтни пожари, които вече са пренесли радионуклиди на десетки километри;
авариралият блок на атомната електроцентрала в Чернобил, който сега е под два саркофага.
Ако бъдат повредени, огромно количество фин радиоактивен прах ще влезе в атмосферата.
В допълнение към емисиите в атмосферата, съществува заплаха, че радионуклидите ще попаднат във водната система и оттам в Днепър, а това е много опасно за жителите на райони в близост до зоната на изключване.
Друга заплаха са пожарите, които тук се случват редовно. През последните 36 години пожари в зоната на изключване са избухнали повече от 1500 пъти.
Пожарът от 2020 г. поради необичайна суша беше най-големият за цялото съществуване на зоната на изключване: огънят обхвана една трета от тази територия.
В един момент само един километър делеше пламъците от новопостроения саркофаг.
След аварията през 1986 г. радионуклидите се натрупват в дървесината и в горните слоеве на почвата и сега могат да се движат заедно с дима.
Зоната на изключване все още е силно замърсена с изотопи на цезий-137, стронций-90, америций-241, плутоний.
Пожарите, възникнали в района, доведоха до значителни изпускания на тези радионуклиди.
В този район има много пресушени блата, а по време на пожарите гори само горният слой на торфена почва.
Действащите АЕЦ
В допълнение към Чернобил, в Украйна има 15 ядрени реактора, които предизвикват безпокойство, както работещи, така и наскоро спрени.
Ровненската АЕЦ Ровно може да се нарече най-уязвимата. Два от нейните енергоблока имат по-слаба защитна оболочка и следователно осигуряват по-ниско ниво на защита в случай на авария с повреда на реактора в сравнение с останалите 13 по-модерни енергоблокове в Ровненската, Южноукраинската, Хмелницката и Запорожската АЕЦ.
Опасността е не само от пряка повреда на защитната обвивка (оболочка) на реакторите.
В активните зони на реакторите и в басейните за олежаване на отработено ядрено гориво има много високи температури и високи нива на радиоактивност.
За осигуряване на безопасност е необходимо активно охлаждане, а за него – непрекъснато електрозахранване. Всяка повреда или повреда в електрическата мрежа означава, че реакторите зависят от аварийни дизел генератори за помпите, охладителните системи, системите за аварийно изключване.
Притеснителен е и фактът, че защитата на т. нар. мокри хранилища за отработено гориво в близост до някои атомни електроцентрали е значително по-ниска от тази на реакторите.
Тези хранилища – басейни, които съхраняват отработено ядрено гориво от реакторите – са предназначени да предотвратят неконтролирана верижна реакция.
В тях има съхраняван много радиоактивен материал, горивните касети с отработено ядрено гориво се нуждаят от постоянно охлаждане, а следователно и от електрозахранване.
Въпреки че има аварийни генератори в случай на прекъсване на захранването и аварии, въпросът е колко дълго те могат да работят.
В Ровненската АЕЦ басейните с отработено гориво са особено уязвими, тъй като се намират извън херметичната конструкция. Ето защо е изключително важно системите, които осигуряват съхранение на радиоактивни материали, да не бъдат повредени, но е много трудно да се гарантира безопасната експлоатация на тези съоръжения в условията на военни действия.
Ядрен конфликт
Всички тези фактори са много тежки, но още по-сериозна опасност е ядрен конфликт, възможността за който се обсъжда сериозно напоследък.
В този случай няма нужда да говорим за щети на хората и природата в който и да е регион. Тук говорим за самото съществуване на всички живи същества.
Много е важно военните действия да бъдат прекратени възможно най-скоро и възможността за използване на ядрени оръжия да бъде напълно изключена.
Но когато са в нечий арсенал, не може напълно да се изключи възможността да бъдат използвани.
Ето защо Грийнпийс призовава всички страни с ядрен потенциал към пълно ядрено разоръжаване.
