ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВО – on line

АЕЦ Козлодуй - данни за електропроизводството

Генерация и товар на ЕЕС в реално време


Станислав Георгиев – Изпълнителен секретар на Булатом – онлайн интервю

21.10.2021

Без ядрената енергетика, функционирането на енергийната система на България е невъзможно – както в момента, така и в бъдеще

Г-н Станислав Георгиев отговори на въпросите на AtomInfo.Bg за актуалното състояние на ядрената енергетика през погледа на Булатом.

 

Какъв принос може да даде ядрената енергетика в борбата с измененията на климата?
Може ли ядрената енергетика да се нарече „зелена“ енергетика?

Не само може, а и трябва ядрената енергетика да бъде призната като „зелен“ източник на ел. енергия защото тя е такава. Да – ядрената енергетика е източник на друг вид проблеми, но те в дългосрочен период са решими.
Неправителствената организация на европейско ниво – Форатом (Булатом е член на Форатом) води битката за официалното включване на ядрената енергетика от повече от 2 години в рамката на програмите на Европейската Комисия.
За съжаление политическите решения – било на европейско или на местно ниво, винаги идват след като нещо неприемливо се случи в енергетиката в реалния живот – в случая говорим за разразилата се в момента енергийна криза и непрекъснатото повишаване на цените на енергийните суровини и цената на ел. енергията. Според нас ядрената енергетика е бъдещия основен източник на производството на базова ел. енергия – въпрос на време е това да стане реалност !!!
Имайте в предвид, че решенията за строителство на нови ядрени мощности навсякъде по света, винаги са били и ще бъдат политически !!!

Как оценявате перспективите на малките модулни реактори?
Ще заменят ли те в бъдеще реакторите с голяма мощност или ще могат да съжителстват с тях?

Този клон от развитието на ядрената енергетика в момента е все още в начална фаза на реализиране. Следва да се отбележи, че водещи в това отношение са специалистите от САЩ и Русия. За добро или лошо, този вид ядрени съоръжения има лиценз за реализиране в САЩ и Русия, но не и Европейската Общност. Изградени прототипи има само в Русия. За да се оцени реално дали този вид реактори имат бъдеще, следва да се стъпи на референции от реално изградени централи и то след дълговременната им експлоатация. Малки страни като България може да участват в този процес, но реализацията на един такъв проект в нашата страна изисква наличие на лиценз одобрен в Европейската Общност и съобразен с нормативните изисквания в тази област в България, което все още не факт.

В какво се заключава важността за България на АЕЦ „Белене“?
Как оценявате перспективите на този проект?

Булатом никога не е разделял двата потенциални проекти за строителство на нови ядрени съоръжения в България – това са площадките в Белене и Козлодуй. И двата проекта са нужни на енергетика на България. Това стана повече от ясно на фона на енергийната криза, в която щем не щем сме и участници – или по-добре е да се каже – сме потърпевши.
При положение, че като член на Европейската Общност България следва да изпълнява решенията на Съюза за постигане на „0″- ви емисии през 2050 год., което означава затваряне на около 3000 МВт в комплекса МИ, и като се има в предвид факта, че 5 и 6 блок в АЕЦ Козлодуй ще могат да работят до 2047 и 2051 г., единствената алтернатива с цел запазване на потенциала от базови мощности в България, които не са емисионни, е изграждането на нови 4000 МВт ядрени мощности.

Какъв сценарий, според вас, е оптимален за управление на ОЯГ от нови ядрени блокове в България – връщане на ОЯГ на доставчика за преработка, изграждане на съоръжения за сухо съхранение в България, окончателно (геоложко) погребване в България или някакъв друг сценарий ?

Нека първо построим новите ядрени блокове и тогава ще говорим по този въпрос за тях – тогава надявам се знанията по този въпрос ще са други.
В момента АЕЦ „Козлодуй“ съхранява ОЯГ най-напред в басейните за отработено гориво около реакторите на блокове 5 и 6 – около 5-10 години, в последствие в така нареченото мокро хранилище за ОЯГ на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ – за период от около 20 години и по сух начин в контейнери (в момента това се отнася за ОЯГ от блокове 1-4).
АЕЦ Козлодуй има намерение да обяви търг за контейнери за сухо съхранение на ОЯГ от блокове 5 и 6. С този подход операторът отлага окончателното решаването на този въпрос за период от 80 години. Недостатъка на този подход е, че все още няма никъде референции за състоянието на ОЯГ след този период, и никой не знае в какво състояние ще е съхраняваното ОЯГ както и какво ще може да се прави с него, но въпросът за управляващите на Ядрените мощности в момента е решен.
В стратегията за извеждане на блокове 1-4 от експлоатация в Козлодуй, както и за решаване на въпросите с третирането на ОЯГ е записано, че следва да се проучи въпроса, свързан с възможността за изграждане на дълбоко геологично хранилища за съхранение на ОЯГ на територията на България. Моето лично мнение, е че такова никога няма да бъде построено в нашата страна – хората на ниво общини вече са с ново съзнание и изисквания за чистота и безопасност на околната среда – просто няма да разрешат това да стане.
Връщането на ОЯГ на неговия производител (в момента това е ТВЕЛ – Русия) потенциално е възможно, но в момента процеса е стопиран – причините са : законодателни – в страните, през които евентуално се транспортира ОЯГ; политически – нови изисквания в Русия; финансови – цената на услугата и накрая – неясното на това какво да се прави с остатъка от преработка на ОЯГ, след като в един момент той се върне в България – това рано или късно ще стане. Ако доставчика на свежо ядрено гориво (СЯГ) се смени, тази схема най-вероятно ще е невъзможна.
В момента има затворена реализирана схема за решаване на въпросите с ОЯГ, която се предлага от Франция, която включва :
- Приемане и обработване на ОЯГ
- Отстояване на остатъка на обработеното ОЯГ в хранилище на приемчика за определен период от време
- Проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация на специално хранилище за съхранение на остатъка от преработката на ОЯТ на територията на изпращача
- транспортиране на остатъка на ОЯГ и съхранение в построеното хранилище
Въпросът тук е финансов и идеологичен – в смисъл приемане на осъществяването на този подход от българските власти като методология !!!

Какво е отношението ви към проектите на реактори от IV поколение? Какво е по -изгодно – да се направи пауза и да се изчака появата на реактори от IV поколение на пазара или да се изграждат онези реактори, които са налични сега (поколение III)?

Реактори IV поколение вече има в експлоатация – това са така наречените Бързи реактори – например действащия такъв в Русия с мощност 850 МВт. Въпросът е кога тази технология ще стане общо достъпна за промишлено приложение – най-вероятно за изпълнение на тази задача ще са необходими още около 20-30 години.
В този смисъл чакането на промишленото приложение на реактори IV поколение като подход е ОК, но за страни с енергийни системи, които не изискват промени през следващите най-малко 20-30 години. Ние не сме в тази ситуация – промените при нас чукат на вратата сега – в момента. България е малка страна, която не може да си позволи строителство на ядрени инсталации с неналични лицензи в Европейската Общност.
Може би ще дойде ден, когато и в България ще е възможно изграждането на такива реактори.

Последен въпрос. Какво е бъдещето на ядрената енергетика в България?

Без ядрената енергетика, функционирането на енергийната система на България е невъзможно – както в момента, така и в бъдеще. Това е единствената технология, която произвежда базова ел. енергия на предвидими цени в дългосрочен план, а освен това тя може да се използва и като инструмент за овладяване на кризи свързани с повишаване на цените на конвенционните енергоносители, използвани за производство на ел. енергия.

Благодаря, г-н Георгиев, за интервюто!

Tags: , ,

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Тема на седмицата

Индийският епос на „Уестингхаус”

През последните години компанията „Westinghouse” извършва активна дейност в страните от Източна Европа. От новините през последните две седмици може да се отбележи откриването...

Още »

Приносът на ядрения отрасъл в икономиката на ЕС

СЪПРИЧАСТНОСТ към децата – аутисти

Търсене

БЪЛГАРСКАТА АТОМНА ЕНЕРГЕТИКА – НАЦИОНАЛНА, РЕГИОНАЛНА И СВЕТОВНА ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ-2020 няма да се проведе заради епидемията от COVID-19

Последни коментари