Африка, с огромни пустинни зони и отлични слънчеви и вятърни ресурси, отдавна се разглежда от европейците като потенциален доставчик на зелена енергия, включително водород.
През първото десетилетие на този век е разработен мащабен проект Desertec, включващ изграждането на 100 GW слънчеви генеации в пустинята Сахара и прехвърляне на електроенергията в Европа.
Тогава проектът не вървеше добре, но идеята не е пропаднала.
В ЕС има малко свободни зони за изграждане на слънчеви и вятърни електроцентрали, а слънчевите и вятърните ресурси не са най -забележителните. Следователно европейците, разбира се, ще започнат да развиват Африка като „енергийна житница“.
През април тази година беше съобщено, че британската компания Xlinks планира да свърже Мароко и Обединеното кралство с 3 800 км подводен кабел за пренос на електроенергия и да изгради 10,5 гигават (GW) възобновяем енергиен комплекс в тази северноафриканска държава, както и гигантско хранилище на електроенергия (http://atominfo.bg/?p=87572 ).
През 2017 г. британската компания TuNur обяви планове за изграждане на 4,5 GW слънчева генерация в Тунис за износ на електроенергия в Европа.
През май 2021 г. CWP Global, със седалище в Австралия, подписа Меморандум за разбирателство с правителството на Мавритания относно изпълнението на проект за зелен водород и изграждането на 30 GW слънчева и вятърна мощност (проект Aman) на площадка от 8500 km2 в пустинята на север в страната. Планира се водородът да се доставя на „световните пазари“. Не се знае нищо за по -нататъшния напредък на проекта.
През август Германия и Намибия подписаха споразумение за производството и доставката на „евтин“ зелен водород за Германия.
Наскоро британската компания Chariot обяви подписването на споразумение за разбирателство с правителството на (отново) Мавритания, разположена в Западна Африка, за изпълнение на проект за производство на зелен водород с мощност до 10 GW (проект Nour).
Проектът Nour е получил изключителни права за вътрешна и морска зона от приблизително 14 400 км за провеждане на предварителни проучвания за осъществимост за генериране на електроенергия от слънчева и вятърна енергия и след това да се използва тази електроенергия за производство на зелен водород и кислород. С други думи, характеристика на проекта ще бъде производството на водород с помощта на морска вятърна енергия но доколкото си спомням, в Африка все още няма офшорни вятърни паркове.
„Използвайки слънчеви и вятърни ресурси от световна класа, Project Nour може да даде възможност на Мавритания да произвежда най-евтиния зелен водород в Африка и да стане един от големите световни производители и износители на зелен водород и неговите производни“, се казва в изявлението.
Министърът на петрола, мините и енергетиката на Мавритания Абдесалам Улд Мохамед Салех заяви: „Развитието на промишлеността за чист водород в Мавритания обещава да донесе екологични, икономически и социални ползи за страната ни.
Имаме потенциал и желание да станем световен лидер в производството на водород от възобновяеми енергийни източници“.
Замахът е впечатляващ. Разбира се, вероятността за изпълнение на проекта е трудно да се оцени, но потенциалът на Мавритания (и на Африка като цяло) е голям.
