Във връзка с иначе добрата идея: NuScale Power и АЕЦ Козлодуй New Build (KNPP-NB) се съгласяват да работят заедно, за да оценят иновативната технология на NuScale като дългосрочно решение за чиста енергия в България ви предлагам мнението на уважавания в ядрените среди експерт под псевонима „NUC”.
В няколко реда – кой е той?
В миналото:
- инженер по управление;
- инженер-анализатор, признат за независима работа по зареждане на активните зони (АЗ) и ядрена безопасност;
- лидер в анализа на експлоатационната безопасност на ядрени установки.
Подробности на: http://nucon.tech
NuScale е „проект на хартия”
… Преди 15 години в разговор с бъдещия технически директор на NuScale бяха посочени проблемите, с които ще се сблъскат в бъдеще.
Пророчеството ми се оказа абсолютно вярно и струва на NuScale няколко десетки милиона долара. Но кой брои парите на другите хора?
Проектът има някои забележки от NRC, което обаче не му пречи да се насърчава активно на пазара на „хартиени“ реактори.
Кои са основните технически проблеми?
- Идеята да се използват скъсени стандартни горивни касети 17Х17, която очевидно се провали.
Дори това условно „стандартно“ гориво подлежи на сертифициране.
Освен това всички граници, ограничаващи употребата му, са ясни и многократно потвърждавани. И това означава, че при проектирането са били строго определени границите за разлика на температурата в активната зона, по отношение на топлоносителя.
Това означава, че се определят горните граници на параметрите на парата и те са не повече от 320оС;
- Използваното гориво в предложената конфигурация означава прехвърляне на всички дългогодишни проблеми към проект, който е обявен за иновативен. Вероятно използването на ATF (повърхностно хромиране) може да спаси ситуацията. Оттук възникна идеята за сътрудничество с LightBridge (клонинг на Съветско/Руско гориво за морски активни зони), което всъщност беше предсказано преди 15 години;
- Неоптимизирани размери на активната зона (АЗ) и липсата на точно физическо профилиране на АЗ значително ще намалят изгарянето (поради неравномерност) и ще ограничат повторната употреба на горивото, а това допълнително влошава икономиката на проекта;
- Недостатъчното нагряване на охлаждащата течност в АЗ не позволява да се развие необходимата естествена циркулация и конструкторите трябваше да увеличат размера на корпуса. Между другото, той е 4 пъти по-висок от други проекти в реалния живот. От там се отразява върху размерите и цената на сградата на АЕЦ;
- Невъзможността да се проектира проходен парогенератор (SG), опит за спестяване на пари за SG доведе до напълно архаична структура, навита около тяговата тръба. Това допълнително увеличи хидравличното съпротивление на контура;
- Надеждността и ремонтопргодността на такъв парогенератор е абсолютно неразбираема, което също неизбежно ще се отрази на икономиката на проекта;
- Освен това има проблеми с оценката на стабилността както в първи, така и във втори контур. В първи контур проблемът се влошава от използването на електропаров компенсатор на налягането със съответните последици;
- NRC вече е дал коментари по анализа, и двамата са по случая, освен това е очевидно, че анализът на нестабилностите в първия контур е извършен некоректно;
- Струва ми се, че те все още не разбират проблема с подгряването. Изходът към критично положение ще трябва да се осъществи на „студен“ реактор.
В противен случай необходимостта от отделна отоплителна система допълнително ще влоши експлоатационните качества на ядрения реактор и икономиката на проекта;
- Въпреки факта, че проектът се представя като ЯР за отдалечени мрежи, маневреността на такива блокове е изключително ограничена, не повече от +/- 5%. Също така е свързано с вида на горивото, с конструкцията на компенсатора на налягането (CP) и ПГ, с алгоритмите за управление.
Необходимото обобщение
По този начин резултатът беше проект с повече от съмнителни технически и много лоши икономически свойства, без никакви предимства и пробиви. Който се рекламира като „нямащ аналози и за първи път изобретен (first-of-a-kind (FOAK) components), което му позволява да заобикаля тук-там трудностите при лицензирането.
Реактор, който струва около 5-7 пъти повече от руския водно-воден реактор под налягане „РИТМ”, подобен по мощност и значително отстъпващ му по технически характеристики? За Бога…
Още подробности за „хартиените”проектити на: http://forum.atominfo.ru/index.php?s=&showtopic=865&view=findpost&p=112452
Между другото NUC e направил речник на термините в ядрената сфера, който можете да изтеглите на: http://www.nucon.tech/wp-content/uploads/2012/02/03-%D0%9F%D0%A0%D0%98%D0%9B-2-%D0%A2%D0%95%D0%97%D0%90%D0%A3%D0%A0%D0%A3%D0%A1.pdf
