Заблуда е, че предвиденото за АЕЦ „Белене“ оборудване може да се премести и веднага да се ползва за седми блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Това заяви в „Лице в лице“ по bTV председателят на българския атомен форум „Булатом“ Богомил Манчев.
Той обясни, че е необходим нов проект, а от изхарчените до момента пари ще бъдат загубени около 250 млн. евро.
„Ако през 2012 г. правителството взе решение за спиране на проекта АЕЦ „Белене“ поради финансова невъзможност, днес финансовата невъзможност е втори въпрос. Зелената сделка е факт и ние трябва да решим този въпрос – първият е как да заместим 18 млн. мегаватчаса с чиста енергия“, каза Манчев.
По думите му от техническа гледна точна и на двете места може да се реализира проект. От лицензионна гледна точка – ще изгубим 8 г. работа по АЕЦ „Белене“.
„Там няма нищо – една нива, а площадка „Белене“ е най-готовата в света, има много подготвителна работа, проектът е минал всички етапи на техническия проект, има всички разрешителни“, коментира енергийният експерт.
Манчев заяви, че ще са необходими поне пет години за подмяната на руското ядрено гориво.
Той обясни, че е изключително важен въпросът дали седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще бъде изграден с помощта на стратегически инвеститор или изцяло с държавно финансиране. Прогнозната му стойност е между 6-7 милиарда евро.
„Винаги подобряването на нещо старо е по-скъпо, отколкото нещо ново. Всички сме си изпатили вкъщи, когато сме правили ремонт на мивката в кухнята. Ако си купиш нова е по-евтино.
Тук е абсолютно същото – технически не е трудно да се монтира, но лицензионно ще трябват 5-6 години и още толкова за изграждане„, допълни експертът.
„а от изхарчените до момента пари ще бъдат загубени около 250 млн. евро.“
Тук Бого подхожда с разчет към социалния плурализъм и с уклон към душевните нужди и човешките потребности на жителите на „плоската земя“, които си „искат живота“.
Нека да погледнем нещата от една друга позиция. Позицията на знаещия и можещия. Един стар проект е бил наситен с едни предишни знания. В рамките на неговото развитие са харчени някакви пари, срещу които са укрепени фундаменталните знания и са развити нови хипотези, които имат право на живот. Немалка част от тези средства са изразходвани точно за такива цели и точно при него (в РИСК-а). Гаранция, че новите потоци ще са твърдо към него, няма, а това може би е и причината за намеците „да не се харчат“ други пари.
За съжаление или радост, „умовете“ имат тенденция да мигрират от хранилка на хранилка, а мениджърът на хранилката може да е един или друг, стига да е в крак с времето.
Проектният, лицензионният и инженеринговият процес ангажират качествени умове, които ще бъдат загубени, ако се отговори на потребностите на масите. Не е добре умове да се губят, а маси има достатъчно.